Р Е Ш Е Н И Е
№260365/19.10.2021г. 19 .10.2021 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На двадесет и четвърти
септември две хиляди двадесета и първа година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Т. К.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 229 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искови молби, предявени от К.Д.Я.,М.Д.Я., Д.С.И., М.С.И., Й.С.И., със знанието и съгласието на баща си С.М.И., Ж.С.И.
и В.С.И., чрез своя законен представител С.М.И.,***,чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес ***, чрез
адв. Ч.- САК против „ЗАД Армеец“ АД-гр.София , с която са
предявени осъдителни искове по КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки
един от ищците сумата от по 5000,00 лв.,частични искове от по 25 000,00 лв.,
както на основание чл.214 ГПК, същия е изменен за осъждане на ответника да заплати на всеки
един от ищците сумата от по 25 000, 00 лв., за претърпени от тях неимуществени вреди, в
следствие причиняване смъртта на дядо им М. Я. И. от водач на МПС, със сключена
застраховка „ГО“ при ответното дружество,в следствие на ПТП настъпило на
19.08.2016 г.,както и присъждане на всяка една от тях компенсаторна лихва в
размер на законната такава по чл.86,ал.1 ЗЗД от 19.08.2016 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
В исковите молби се твърди, че с влязла в сила присъда
по НОХД № *** г. Д. Д. бил признат за
виновен за това , че на 19.08.2016 г.
при управление на л.а. марка „Тойота Авенсис“, с рег.№ *** виновно нарушил
правилата за движение по пътищата, като при движение по ул.“***“ в гр.Я.,в
района на кръстовище с пряка до бензиностанция „***“, въпреки наличието на
пътен знак Б2- Спри ! Пропусни движещите се по път с предимство, навлязъл в
кръстовището без да спре, отнемайки предимството на велосипедиста М. Я. И. и по
непредпазливост причинил смъртта на същия. В резултат на случилото се ищците
като негови внуци изпаднали в шок след получаване на новината за смъртта на
обичания си дядо, като всеки един от тях бил изключително близък с дядо им М.,
който помагал на родителите им в отглеждането на децата още от самото им
раждане. Твърди се, че ежедневните срещи и часове прекарани само с дядо им,
създали помежду им изключителна близост и привързаност. Отношенията внуци- дядо
били повече от хармонични, като децата прекарвали по- голяма част от времето с
любимия си дядо, който ги обичал и глезил.
Ищците преживявали изключително тежко смъртта на дядо им М. Я., като
случилото се отразявало тежко на душевното им състояние. Същите се явявали от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени
вреди. МПС, с което било причинено ПТП
било застраховало по валидна задължителна застраховка ГО при ответника. Ищците
оценява претърпените неимуществени вреди на сумата от 25 000, 00 лв. за всеки един от тях, като предявяват
частичен иск за сумата от по 5 000 лв., включително претендира лихва за
забава от датата на ПТП и разноски в производството – чл. 38,ал.1,т.2 ЗА.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество представило отговор на исковата молба. В
депозирания отговор ответното дружество оспорва претенцията изцяло, по
основание и размер. Оспорват се всички твърдения в И.М. относно механизма на
ПТП, във връзка с изключителната вина на водача на лекия автомобил за
настъпване на същото. Твърди се, че значителен принос за настъпване на
произшествието имал пострадалия М. Я. И., който не бил съобразил поведението си
с разпоредбите на ЗДвП и сам станал причина за настъпване на ПТП и вредоносния
резултат. Твърди се, че не било налице покрит застрахователен риск, респ. не
било налице застрахователно събитие, като подробно се излагат съображения в
тази насока. Оспорва се материалната легитимация на ищците да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на дядо им, като нямали
основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за
заплащане на обезщетение по застраховка „ГО“ на автомобилистите. Оспорва се съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка на ищците с починалото лице,като се оспорват твърденията, че
същите са контактували ежедневно и, че са имали близка връзка. Оспорват се
твърденията, че болките и страданията на ищците от смъртта на дядо им надхвърляли
по интензитет и времетраене, нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Оспорва се, да са настъпили за ищците сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта на дядо
им.Твърди се,че не била налице липса на проявление на неимуществени вреди за
ищците, подлежащи на обезщетяване, съобразно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва се твърдението в И.М., че ищците търпят твърдените неимуществени
вреди. Оспорва се размерът на предявените искове за неимуществени вреди,като се
счита, че същите са прекомерно и неоснователно завишени. Оспорва се размера на
исковите претенции за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, като
несъобразени с § 96, ал.1,вр. с ал.4 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение
на КЗ. Твърди се, че наистина била налице влязла в сила присъда на ЯОС, като с
прилагането на разпоредбата на чл.300 ГПК, не изчерпвали фактите, които
следвало да бъдат изяснени при предявен иск срещу застрахователя по застраховка
„ГО“. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия М.И., като се твърди, че последния допринесъл за увеличаване на
вида и степента на телесните си увреди, несъвместими с живота, извършвайки
нарушение на правилата за движение. Оспорва се претенцията по акцесорния иск и
като погасена по давност.
Иска се отхвърляне на претенцията, включително се
прави възражение срещу искането за присъждане на разноски в полза на
представляващия ищцата адвокат.
В о.с.з. ищците не се явяват, като не се явява и
пълномощника им. С депозирана молба от пълномощника им предявените искове се
подържат изцяло, представят се доказателства и моли за тяхното уважаване по
изложени в исковата молба съображения. Поддържа и заявената претенция за
присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител, на осн. чл.38, ал.2
ЗА. Заявява възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Ответникът-застраховател не изпраща представител
в о.с.з. , като с депозирана молба поддържа отговора на исковата молба, представя
доказателства и моли за отхвърляне на исковете претенции. Заявена е и претенция
за присъждане на направените по делото
разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
Ямболски районен съд,след като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа
страна следното :
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства- преписи от
доказателства по досъдебно производство № *** г. по описа на РУ- Я. и
препис от Присъда № *** г. по НХОД № *** г. по описа на ЯОС, се установява, че
Д. Д. Д., е бил признат за виновен, в това, че на 19.08.2016 г., около 19.30
ч., в гр. Я., в ж.к. „***“, на кръстовище, образувано между ул. „***“ и
улицата, водеща към фирма „***“ ООД, при управление на лек автомобил „Тойота
Авенсис“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.50, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Я. И., ЕГН **********,
настъпила на 21.08.2016 г.- прест. по чл. 343, ал.1,б. „В“, вр.чл.342, ал.1,
вр. чл.54 и чл.58а, ал.1 НК, му е наложено наказание от една година и четири
месеца ЛОС, като на основание чл.66, ал.1 НК, така определеното наказание е
отлежено от изтърпяване с изпитателен срок от четири години, като на основание
чл.343Г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
Със същата
присъда на основание чл.304 НПК, подсъдимия е признат за невиновен и оправдан,
по обвинението, че при управление на МПС да е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП.
Присъдата,
постановена по НХОД № *** г. по описа на ЯОС е задължителна за гражданския съд,
относно вината на водача на МПС и съставомерността на деянието ( съгласно
очертаните от чл.300 ГПК граници, във връзка с разглежданите последици на
деянието).
Страните не
спорят, че за автомобила била сключена „Гражданска отговорност“ в ответното
застрахователно дружество ЗАД“Армеец“ АД, с полица с начална дата на покритие
02.12.2015 г. , и крайна дата на покритие 17.09.2016 г.
Безспорно е
по делото, а и от представеното удостоверение за наследници се установява, че
ищците са внуци на починалия при процесното ПТП М. Я. И..
От
заключението на изслушената по делото САТЕ, се установява, че на 19.08.2016 г.
около 19.30 ч. в гр. Я., в к-с „***“ по ул. „***“ се е движел велосипед, управляван
от М. Я. И., като движението на велосипеда се е извършвало в лявото платно на
дясната лента за движение в посока от изхода за с.В., към ЧГЧ на гр.Я., при
днавни условия, добра видимост, слънчево време, сухо асфалтово покритие, запазено,
маркировка М3- „единична прекъсната линия“, със скорост около 25 км. в час и
действащ пътен знак № Б3 „път с предимство“. По същото време , при същите пътни
и тетеорологични условия на изхода към ул. „***“ от уличната отсечка за базата
за „***“, „***“ и изхода от бензиностанция „***“ се движил лек автомобил марка
„Тойота Авенсис“ с рег. № *** с водач Д.Д.Д. и пътничка. Водача на процесния
автомобил, след като заредил гориво, предприел движение за навлизане по ул. „***“,
като спрял на действащия в пътния участък пътен знак № Б2 „Спри ! Пропусни
движещите се по път с предимство“. След това, управлявания от него автомобил
потеглил плавно, като предприел маневра завой наляво за навлизане в платното за
движение в посока към с. В.. При движението си чува удар в задната част на
автомобила и спира аварийно. Настъпил е удар мжеду двете ППС-та, като за
автомобила удара бил страничен, изразен в областта на ляв праг, под задна лява
врата, а за велосипеда бил челен в предната гума. В следствие на настъпилото
ПТП била причинена смъртта на велосипедиста И., а на велосипеда и автомобила
били нанесени материални щети. В тази насока в. лице заключило, че на база
предоставените материали по делото, велосипеда се движил по ул. „***“ в гр. Я.
в посока от входа на града от с.В. към ЦГЧ, като автомобила се движил уличната
отсечка за базата на „***“, „***“ и изхода на бензиностанция „***“, като спрял
на изхода на уличката и предприел маневра завоя наляво за навлизане в ул. „***“
и продължаване движението си към изхода на града към с. В., обл. Я.. Скоростта
на движение на автомобила, при въприемането му на водача с удара с велосипеда
била 19,05 км. в час в момента на удара. Скоростта на движение на автомобила
„Тойота“ преди настъпването на процесното ПТП, била около 19 км. в час. Също
така в. лице съобразявайки терена на пътния участък, който бил хоризонтален
след спускане, атмосферните условия, възрастта на велосипедиста ( 70 год.) е
дал заключение, че скоростта на движение на велосипедиста в момента на удара с
автомобила била около 25 км. в час. Ударът за лек автомобил „Тойота“ бил
настъпил отзад в ляво, в областта на заден ляв калник, под прозореза на
багажника в ляво, където била открита лайсна огъната вертикално на около 4,5
см. от десен край на прозореца. Ударът за велосипедиста бил в предна част на
челен в областта на предната гума и кормило. Вещото лице определило, че
опасната зона при движение на велосипедиста със скорост около 25 км. в час ,
при конкретните пътни и атмосферни условия била около 14 м. По данни от
протокола за оглед на местопроизшествие и направения следдствен експеримент,
вещото лице установило, че първоначалното съприкосновение на велосипеда с
автомобила, било настъпило на около 14,55 м. след МЛ и на около 6 м. вляво от
мисленото продължение на десния бордюр на ул. „***“ в лявата лента за движение
в посока от с.В. към ЦГЧ на гр. Я., като същото било огледелено с мащабна скица
с мащаб 1 : 200. Причина за настъпването на ПТП било навлизането на автомобила
с път с предимство, като водача на същия не бил преценил разстоянието до
приближаващото го ППС. В тази връзка дял за настъпилото ПТП имал и
велосипедиста, който би следвало да се движи най –дясно на платното за
движение. От техническа гледна точка при идентична пътна ситуация, при движение
на ППС с изчислените скорости, траекторията на движение на автомобила по същото
време, при движение на велосипедиста в дясната лента на дясното платно за
движение с изчислената скорост на движение не би настъпило ПТП, като двете ППС
щели да се разминат. На местопроизшествието не били открити и описани спирачни
следи на автомобила преди и след удара с велосипедиста. Водача на автомобила е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като след спирането на
автомобила на знак Б2, следвало да пропусне движещите се по ул. „***“ ППС.
Скоростта на движение на автомобила при завой наляво била малка, като реално
водачът на автомобила трябвало да изчака приближаващите се по път с предимство
ППС. Причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка били навлизането
на автомобила на път с предимство, като не бил преценил разстоянието до
приближаващото ППС. Дял за настъпването на ПТП-то имал и велосипедистът, който
следвало да се движи в най дясно на платното за движение.
На въпроси на
процесуалния представител на ответника, депозирани писмено, в. лице отговори,
че с оглед на това, че велосипедистът се движил по прав пътен участък и от
материалите по делото нямало данни за фактори, които да намаляват или
ограничават видимостта му пред него, същия имал обзор на видимостта пред
велосипеда който управлявал. Не бил правен анализ на база скоростта на движение
на велосипедиста, в кой момент би могъл да възприеме или да предприеме действие
за спиране на велосипеда, с оглед възникналата ситуация. В тази насока нямало
описани следи, които да давали основания на експетизата да смята, че
велосипедистът бил употребил спирачката на велосипеда, при възникване на
опасността и нейното предотвратяване. Същия е имал видимост, но нямало данни за
употреба на спирачката от страна на велосипедистът, което да се извеждало от
свидетелските показания, така и от материалите по делото, касаещи фитоалбуми,
следдствен експеримент и други.
Заключението
на в. лице по САТЕ не беше оспорено от страните и се приема от съда, като
обективно и компетентно изготвено.
Видно от
заключението на СПЕ, изслушана по делото, се установява, че всеки един от
ищците преживял нормално реакцията сплрямо загуба на близък. В случая при никой
от тях нямало данни за преживяна остра стресова реакция или някакъв вид душевно
разстройство. Реакцията при тях била нормалпсихологична и нямало данни за
абнормно състояния по форма, съдържание и време. Емоционалната компонентна на
прижевяното състояние за всеки един от тях, с течение на времето се балансирала
и придобивала състояние на един печален по своята същност спомен.
Освидетелстваните отричали да са посещавали психиатрични служби и не вземали
успокоителни медикаменти.
Заключението
на в. лице по СПЕ не беше оспорено от страните и се приема от съда, като
обективно и компетентно изготвено.
По искане на
ищците по делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетеля И.
К. И., без родство със страните, посочва, че познава ищцата К. и дядо й, като
последния живеел на съседната улица. М.
живеел със съпругата си, със сина си, внуците му и М.. Били доста хора, както
той имал много внуци, като отношенията им били много добри. М. отгледал М.,
която от малка живеела при него, като
починал преди около пет години, след като го блъснала кола и това се
случило на ул. „***“. Свидетеля я видял след като чули за смъртта на дядо им,
като същата била съкрушена. Тя не повярвала, че дядо й бил убит, като скърбяла
за него, плачела и дори припаднала. Все още не искала да повярва, като
постоянно разказвала за дядо си и го обичала. Преди няколко дни пак се видели,
като тя взела да разказва за дядо си, който я обичал много и плачела с децата
си. Свидетеля работил в гробища, по осем часа, сутрин от 08.00 ч. до 16.30 ч.,
като почивал събота и неделя.
На въпроси на
процесуалния представител на ответника свидетеля отговори, че отдавна познава М.,
откакто се помнил, като не се виждал с него, защото не били рода. Живеели
близко и постоянно били заедно, като същия имал много деца. Били много и нямало
как да ги изброи, като се познавал и със сина му, който не живеел при него, а
по надолу на другата улица „***“. Знаел го по прякор „***“, като имал деца,
като дъщерите му били тука- двете момичета. Не знаел имената им, като с М. били
комшии, а с К. се познавали. Не знаел на баща им българското име, като знаел
само прякора му. М. живеела до тях и били комшии, като К. ***. Имали собствени
семейства и деца. На К. децата били малки, може би не били родени когато
починал дядо й, като на М. били големи, като същата преди да се ожени живеела
при дядо си. С мъжа и били приятели, като постоянно били заедно, като имали
две-три стаи в двора.
На въпрос на съда
свидетеля отговори, че М. ходил на полето, събирал и бачкал нещо там.
Свидетеля К.
Г. И., без родство със страните, посочва, че живее в квартала, като от доста
време ги познавал, може би от около 30-40 години. Добри били отношенията на К.
с М.. Последния постоянно и помагал, като и вземал закуски и били постоянно
заедно. Когато била по-малка постоянно била с дядо си, като не живеели заедно.
Били наблизо на една улица, като били често заедно. М. починал преди 4-5
години, като станала някаква катастрофа. К. била много зле и много съкрушена,
като всички били съкрушени. Тя не била се променила, но постоянно тъгувала.
Преди две-три седмици ги видял на гробища, като постоянно били там.
На въпрос на
процесуалния представител на ответника, свидетеля отговори, че М. имал много
деца. Не ги знаел, но били 7-8, може и повече. Сигулно имал и над 20 внуци,
като познавал К. и с другите нямал нищо общо. Познавал по-големите, като
по-малките не ги познавал. Познавал госпожата, като по име не им знаел
българските имена, като знаел ромските им имена- К., М.. М. живеел в една къща
с най-малкия си син, който се казвал С.
и жена си. Живеели в една постройка, която имала 2-3 стаи. Ходил до там
един, два пъти и когато била смъртта пак ходили. К. ***, като М. бил жив още,
когато живеела там. К. има две деца, когато М. бил жив, като живеела с баща си.
М. гледал животни, като имал кози и овце. Постоянно минавал покрай тях, когато
ходил да ги пасе, като за другите не знаел, сигурно са го посещавали. К. ходила
постоянно с баща си при дядо си и той много я обичал. Минавали покрай него и
така ги виждал, че отиват.
Свидетелката
Е. Д. Я., майка на М.С., на М., Д., Й. и
М.. Същата посочва, че дядо им не можел без тях. Същата била снаха на М. ***,
като М. също живеел там и били заедно. Десет човека живеели заедно, тя с
децата, съпруга й, и свекъра й, като той се грижил за тях. Ходил на работа,
като гледал крави на частно. Вземал децата и ги разкарвал по магазините, като
им купувал сладки и други работи. На по-големите казали, когато починал, като
на по-малките казали, че дядо им го няма. Още така продължавали да им говорят
за дядо им, защото те не разбирали. Страдали около 2-3 месеца, като плачели и
това било. Липсата на дядо им се отразила, като питали за него и те им казвали,
че го няма и е починал, като още тъгували за него.
На въпрос на
процесуалния представител на ответника, свидетелката отговори, че М. имал осем
деца, като имал много внуци. Тя не ги знаела, като били по пет, четири, по шест
и не можела да каже колко са. Децата ходили на училище, но не били ходили на
детска градина, като тя си гледала. М. гледал крави на частно, като свекърва
й не работила, била пенсионерка. В
момента била при тях, като нейните родители починали. Другите роднини на М.
ходили, като с всичките поддържали добри отношения, като и на осемте си деца
гледал внуците и нито един не бил лишен. Последно, миналата седмица в неделя на гроба
на М. ходил С., като бил с Д., като някой от внуците и те отивали. Те не
живеели при тях, за да знаела кой ходи. Момичето там работило, метяло и всеки
ден при дядо си била, като посочи към ищците в залата.
Свидетелката
С. А. Я., без родство със страните, посочва, че от доста време познава ищците. М.
също го познавала, като била приятелка с М. и ходила до тях, за да си играят.М. ***. Внуците били
много близки с М., като много ги обичал, спял с тях и с тях ставал. В една къща
били, като били три къщи, като внуците били при дядо си и баба си и там спели.
Всичките като ги изброява по имена- Д., М., М. и Й., В. и Ж. и които били деца
на С.. Когато М. починал ги видяла, като били отпаднали, особено М., която
грбнала ковчега и не го пускала да излезе от двора. Всичките му внуци били там,
като мъничкия също грабнал ковчега, като дядо му постоянно му купувал мляко.
Имали животни, като ги хранил с мляко, като им правил попарка. С колелото
отивал на работа, като пасял овце на село. Сега го търсили, но не можели да го
намерят, като постоянно питали за него. Малкия все ревял за него и сега било
така.
На въпрос на
процесуалния представител на ответника свидетелката отговори, че М. имал доста
деца, девет май. Не знаела внуците, те
били много, като не можела да каже на брой колко са. Родителите на Й., М., В. и
М. в същата къща живеели. Те също се грижили за децата си, като М. и Д. и те
живеели там. Още били там, в тая къща и не били женени. Много често ходила,
като били приятелки и били постоянно заедно. От сутрин до вечер била там. Една
вечер ги разделяла, само да спят. Ходили в различни училища, като след това
отново били заедно. Пояснява, че учили в едно училище в различни смени, по
график. Била около десет години по-голяма от нея.
Свидетелката
М. А. Я., без родство със страните, пояснява, че били комшии с М., като същия
бил добър човек и починал. Живеел на ул. „***, кахо тя живеела на „***“, като
двнеге улици били близо. М. живеел с бабата и с децата –М., Д., М., Й., В. и Ж..
Снахата била Е., като била женена за С., като тези които изброила им били деца.
Дядото се грижел за децата, майката също, като живеели заедно. М. работил, като
гледал агнета, като там където работил гледал животни. В двора си нямал агнета
и животни. М. имал колело и с него ходил на работа, като се грижел за внучетата
си. Там където ходил на работа, там починал, като го ударила кола. Лошо станало
за тях, дето починал, като ги гледал много. Когато починал им било мъчно, като
още питали за негои. Малкият Ж. много го търсил в къщи, като мислел,че е жив.
Били на погребението му, като направо го закарали на гробища, като в къщи
погребението било на „***“.
На въпроси на
процесуалния представител на ответника, свидетелката отговори, че от малка го
познава. М. имал осем деца, като били достатъчно много. Имал около 20 внуци, но
де да ги знаела. Другите внучета ги виждала да ходят при М., като бил в добри
отношения с тях. За всички се грижил човека, като ходил на работа. Също така и
бабата се грижела за тях, като родителите им били там. Всички живеели заедно и
били добре.
При тази фактическа обстановка ,съдът прави
следните правни изводи :
Предявени са субективно съединени искове по чл.226
ал.1 КЗ отм. вр. §22 КЗ (нов), аналогична на чл. 432 КЗ, вр. чл.52 ЗЗД. Направеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Я.
И. е такова с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.226 ал.1 КЗ
отм., увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
В случая
съществуването на застрахователно правоотношение между деликвента и
застрахователя е безспорно, както и осъществяването на ПТП с участието на
застрахования и дядото на ищците.
За
да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е
изпълнен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, по отношение на застрахования при
него водач на МПС. Съгласно посочения текс всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинл другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички
случаи на непозволеното увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи
при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да се ангажира
отговорността, както на прекия причинител, осъществел деликта, така и на
обвързания с гаранционно- обезпечителна отговорност правен субект, а именно : деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между дейнието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма- умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД, предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца
фактическа обстановка. В тази насока в тежест на ищците е да докажат изпълнението
на посочения фактически състав, с всички допустими доказателствени средства,
като в случая, настоящия съдебен състав приема за сторено. От представеното
решение № *** г. по НХОД № *** г. по описа на ЯОС, което е влязло в сила и
заключението на САТЕ, се установява противоправното поведение и вината на Диан
Динков Денев, водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № *** за
причиняване на смъртта на М. Я. И.. Фактите-елементи
от престъпния състав, изложени от наказателния съд, по силата на чл. 300 ГПК са
безспорно установени за гражданския съд, тъй като влязлата в сила присъда е
задължителна за него. С присъдата е установено
причиняването на смъртта на пострадалия като резултат от инкриминираното
деяние. Заключението по автотехническата експертиза потвърждава констатациите
относно механизма на ПТП, установен от наказателния съд.
Пред
настоящия съд основния спорен между страните въпрос е дали ищците са материално
лигитимирани да получат обезщетнеие за неимуществени вреди от смъртта на техния
дядо, в частност дали събраните рпо
делото доказателства се установява изискуемостта по т.1 от Тълкувателно решение
№ 1/ 21.06.2018 г. по т. дело № 1 /2016 г. на ОСНГТК на ВКС, особена близка
връзка на ищците с починалия техен дядо, което е една от предпоставките за
уважяване на предявения иск. В тази връзка се спори и по твърденията на ищците
за интизитета на преживените от тях болки и страдания. Съгласно приетото в т.1
от Тълкувателно решение № 1 /2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.V.1961 г. и Постановление № 5/ 24.XI. 1969 г. на Пленума на
Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени;
обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната
част на ТР е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби /дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците,
са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзката помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единият от родствениците е причинила на другите морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, спаведливо и да се признае правото на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение, няма да е достатъчна само формалната връзка на
родството, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението , залегнало в
постановления № 4/ 61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС- че в случай на смърт
правото на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В праткиата на ВКС, обективирана в Решение № 92/17.11.2020 г. на ВКС по
т.дело № 1275/2019 г., на II т.о. е прието, че от
разясненията в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, следва категоричния извод, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техни близки на
лица, извън кръга на лицата, очертани в двете ППВС, се присъжда само по
изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са : 1.)-
създадена особена близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
2.)- действително претърпените неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съотвената връзка. Особено близка, трайна и дълбоко емоционална
връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между починалия и претендиращия обезщетение е станала изключително силна, т.е.
такава, каквата се предполага, че е привързаността между починалия и най
близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди, съгласно посочените по-горе постановления на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки, следва да са осъществени за всички лица, претендиращи
обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете
постановления, в т. ч. и за роднини- братя и сестрите, бабите/дядовците и
внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче, следва да се
отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между
посочените роднини се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, дсуховна и емоционална близост. Поради това, за
да се приеме, че между изброените роднини е налице особена близка връзка,
необходимо е, освен формалното радство с произтичащата от него близост между
лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на по-голяма близост, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такива обстоятелство например, относно връзката между бабите/дядовците и внуците са: отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини -заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина,
дезинтересиране на родителя/родителите и др.
При
изложените до тук разяснения, съдът като съобрази ангажираните от ищците
доказателства намира, че по делото не
може да се направи извод за изключителност
в близостта между ищците и починалия, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение №
1/2016 г.
В
тази връзка събраните гласни доказателства, безспорно се установява, че като
внуци на починалия са били привързани към него, но в настоящия случай връзката
им не е надхвърляла традиционните и общоприети добри взаимоотношения между тази
категория роднини. От приетата и неоспорена от страните СПЕ, безспорно се
установява, че ищците, съгласно възрастта си, са преживели нормално реакцията
спрямо загубата на техния близък дядо им. Нямало данни за преживяна остра
стресова реакция или някакъв вид душевно разстройство. Реакцията им била
нормалпсихологична и нямало данни за абнормно състояние по форма, съдържание и
време. Същите не са посещавали психиатричните служби, не са вземали
успокоителни медикаменти, като емоционалната компонентна на преживяното
състояние с течение на времето се балансирала и придобивала състояние на един
печален по своята същност спомен. От гласните доказателства, безспорно се
установява, че починалия имал много внуци, от осем деца. В тази връзка житейски
необосновано е да се приеме създаването на изключителна, специална връзка с
всеки един от тях. В тази връзка свидетеля Илиев заявява, че М. имал много деца
и не знаел как да ги изброи. Отделно заявява, че сина му по прякор „***“ имал
две деца дъщерите му К. и М., които имали семейства и собствени деца, като при
смъртта на дядо им, децата на К. може би, не били родени. С оглед на това,
настоящия съдебен състав приема, че двете са посещавали дядо си, но връзката им
е в съответствие с житейските преживявания на такива случаи на лица в родствена
връзка. Това, че починалия вземал внуците си и ги водил по магазините и им
купувал сладки и други такива работи, са нормални за отношенията между роднини,
като не може да обоснове връката им като „специална“ и „изключителна“, по
смисъла на цитираното ТР № 1/2016 г. В настоящия случай се касае за формално
родство с произтичащите от него близост, с традиционните за българския бит
отношения между внуци и дядо, характеризиращи се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост, конкретните житейски обстоятелства,
създаване на голямо семейство с осем деца и внуци. Посочените по-горе обстоятелства обаче, не са
обусловили създаването на по-голяма близост, считана за нормална за съответната
родствена връзка.
Показанията
за наличието на емоционални преживявания –на тъга, плач, чувство на липса на
починалия следва да се кредитират, но от свидетелските показания се установява, че няма промяна в поведението на внуците след
смъртта на дядо им, т.е. наблюдавали са обичайното им поведение и след този
момент, а не проявления, сочещи на психично разстройство, за каквото се
споменава в исковата молба.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, за настоящия съдебен състав,
следва обоснован извод, че между ищците и дядо им не е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка, която да е установена при условията на пълно и
главно доказаване, да бъде установено интензивно присъствие на всеки от тях в
живота на другия, от внезапното прекъсване
на което да са налице предпоставките за присъждане на обезщетение. Така
установените факти не могат да обосноват наличие на двете кумулативни предпоставки, обсъждани в практиката на ВКС- особено близка връзка, съотв. вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите,
нормално присъщи за съответната родствена връзка.
Поради това ищците не са материално легитимирани да търсят обезщетение
от застрахователя и исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до останалите възражения на
ответника срещу исковете, съдът приема следното:
Ответното дружество е въвело възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съпричиняване,
по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице , когато вредата е настъпила и от
действията на постралото лице. В този случай, виновното действало лице следва
да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото
поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на
съпричиняване се цели да се определи
действителния обем на отговорността на виновния причинител на вредите. В ППВС №
17/1963 г., т.7 е указано,че обезщетение за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В Решения на ВКС, сред които са
и по т.д. № 490/2012 г. на II т.о. и по т.д. № 2998/2013 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението за
неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС № 4/1968 г. след
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на
приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. Съпричиняването
подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с
позоваването на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД тя цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. В конкретиката на процесния случай,
следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП, които са се намирали в
причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните последици, имат
релеватно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценка приноса на
пострадалия.
При определянето на съпричиняването следва
да бъде извършен анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушението
на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки от тях обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
(Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т. о.).
Приносът в случая е обусловен от това, че в нарушение на правилата за движение
на велосипедисти пострадалият се е придвижил в лявата част на платното за
движение на пътни превозни средства в посока към автомобила, вместо да остане в
дясната, както сочи вещото лице по автотехническата експертиза, не е спрял със
задействане на спирачната система, което ако беше направил, би избегнал удара.
По този начин е изложил живота си на висок риск и е улеснил настъпването на
произшествието, от което е последвала смъртта му. Вещото лице заключава, че ако
пострадалият се е движил в дясната част на платното за движение, не би
настъпило ПТП, т.е. двете ППС биха се разминали. Деликвентът е признат за виновен
затова, че е отнел предимството на пострадалия. Скоростта на движение на лекия
автомобил не е била висока, като сблъсъкът е настъпил в задната част на
автомобила, т.е. велосипедистът се е блъснал в него. Предвид действията на
двамата съдът счита, че приносът им за настъпване на ПТП е равен.
Следва да бъде споделено и възражението, че застраховката не покрива
посочения в исковата молба застрахователен риск, тъй като Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС,
разширяващо кръга на материално легитимираните да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
лица, е прието
след сключването на полицата и застрахователят не е предвидил покритие на такъв
риск с нея. Съгласно чл. 184 от КЗ (отм.)
застрахователния договор се сключва в писмена форма и задължително съдържа покритите застрахователни рискове. В чл. 223 ал.1 от същия КЗ урежда тези рискове по договора за застраховка "Гражданска отговорност", които застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, а именно- отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Третите лица към момента
на сключване на договора, определящ и приложимия закон, са визираните към онзи
момент в правните норми, със задължителното им тълкуване тогава. Да се приеме обратното,
означава да се придаде обратно действие на тълкувателното решение, което е спорно в практиката на ВКС (Решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., и Решение №
51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по
въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на тълкувателен акт, в
конкретния случай- на ППВС № 3/1980 г., извършена с т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Прието е
принципно от ВКС, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В случая с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на
Пленума на ВС, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г., като е
прието, че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на
лица извън кръга на тези, посочени в тях. Тъй като Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. се явява последващо, не може да
има обратно действие.
Основателни
са и възраженията за изтекла давност на претенцията за лихви за период,
предхождащ три години назад от предявяване на исковете (предявени на 25.01.2021
г.) –т.е. отпреди 25.01.2018 г. Освен това се претендира лихва от 19.08.2016 г., когато се е осъществило посоченото в исковата молба
ПТП, но
смъртта на близкия е настъпила по-късно -на 21.08.2016
г., явяваща се
дата на увреждането. Поради неоснователност на главните искове и претенцията за
лихви се явява изцяло неоснователна.
При
този изход от делото искането на ответника за разноските е основателно и следва
да се уважи (включващо и юрисконсултско възнаграждение).
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К.Д.Я., ЕГН ********** ***, М.Д.Я.,
ЕГН ********* ***, Д.С.И., ЕГН **********,
М.С.И., ЕГН **********, Й.С.И. ЕГН **********, М.С.И., ЕГН ********** и двете
със знанието и съгласието на своя баща С.М.И., ЕГН **********, Ж.С.И., ЕГН **********
и В.С.И., ЕГН ********** и двамата чрез своя законен представител С.М.И., ЕГН **********,***,
всичките, чрез пълномощник адвокат Ч.- САК, срещу „ЗАД Армеец" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано
от изп.
директори М. И. и В. К.-М. –да бъде осъдено дружеството да заплати на всеки от тях сумата от по 25000
лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на настъпило на 19.08.2016 г.
пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на дядо им М. Я. И. на
21.08.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2016
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.Я., ЕГН ********** ***,
М.Д.Я., ЕГН ********* ***, Д.С.И., ЕГН **********,
М.С.И., ЕГН **********, Й.С.И. ЕГН **********, М.С.И., ЕГН ********** и двете
със знанието исъгласието на своя баща С.М.И., ЕГН **********, Ж.С.И., ЕГН **********
и В.С.И., ЕГН ********** и двамата чрез своя законен представител С.М.И., ЕГН **********,***,
всичките, чрез пълномощник адвокат Ч.- САК, да заплатят на „ЗАД
Армеец" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Средец, ул. „Стефан Караджа" № 2, представлявано от изп. директори М. И. и В. К.-М. направените по делото разноски в размер на 730, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: