Решение по гр. дело №10279/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23482
Дата: 22 декември 2025 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20251110110279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23482
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20251110110279 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ....... против Б. С. К. положителен
установителен иск с правно основание 422 от ГПК във връзка с 415 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1200
лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ..... от 13.10.2022 година,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Ищцовото дружество
излага в исковата си молба и в допълнително представено становище, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен от разстояние
договор чрез онлайн платформата на кредитора. Поддържа се, че ответникът е инициирал
процеса по кандидатстване, предоставил е пълния обем свои лични данни, включително
номер на лична карта и мобилен телефон, и е изразил съгласие с общите условия и проекта
на договор чрез активно действие – натискане на виртуален бутон. Кредиторът твърди, че
заемната сума е била предоставена на ответника в брой чрез системата на Изипей срещу
представяне на документ за самоличност. Поради липса на плащания по заема, ищецът е
инициирал заповедно производство, като претендира установяване на дължимостта на
главницата в настоящия исков процес.
Ответникът Б. С. К., чрез своя процесуален представител, оспорва изцяло предявения иск. В
отговора на исковата молба и в хода на устните състезания заявява, че никога не е бил страна
по договор с ищцовото дружество и не е получавал сочената заемна сума. Оспорва
истинността на представените от ищеца частни документи, като твърди, че те не носят негов
саморъчен подпис и не съставляват годни доказателствени средства. Навежда възражения за
неспазване на законовите изисквания за сключване на договор от разстояние съгласно Закона
1
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Допълнително прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното вземане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявеният установителен иск е допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок
след подадено в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 64332/2024 година по описа на Софийския районен съд. Разпределената
доказателствена тежест в процеса изисква от ищеца да докаже при условията на пълно и
главно доказване факта на сключване на договора за заем при спазване на изискванията за
форма и съдържание, както и реалното предаване на сумата на заемателя. Ответникът от
своя страна следва да докаже положителните факти, на които основава своите възражения,
включително изтичането на погасителната давност.
Централният правен спор в настоящото производство се концентрира върху въпроса дали е
налице валидно сключен договор и дали сумата е реално получена от Б. С. К.. Ищецът
представя като доказателства договор за паричен заем, общи условия, лог файл и разписка
от системата ePay.bg за извършен паричен превод към Изипей. Съдът подложи на детайлен
анализ представения лог файл и извлечения от електронната система на ищеца. Съгласно
разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
електронното изявление е получено с постъпването му в информационната система на
адресата. В случая е установено чрез системните записи, че от конкретен IP адрес е
извършено кандидатстване, при което са въведени личните данни на ответника, които по
своя характер са уникални и се намират под негов контрол. Съдът приема, че натискането на
виртуален бутон за приемане на условията съставлява съгласие за използване на обикновен
електронен подпис по смисъла на Регламент ЕС № 910/2014, което е валиден способ за
обективиране на волеизявление в цифрова среда.
Относно предаването на сумата, ищецът е представил разписка за извършено плащане номер
......... от 13.10.2022 година на стойност 1200 лева. Ответникът оспорва получаването на тези
средства, като твърди, че документът отразява единствено нареждане, но не и фактическо
усвояване. Съдът обаче съобрази спецификата на разплащанията чрез оператори на
платежни услуги. В разписката е посочено, че сумата е за превод в полза на Б. С. К. с
конкретно посочено ЕГН. Високата степен на индивидуализация на получателя и
изискването за представяне на лична карта при получаване на сума на каса в офис на
Изипей създават легална презумпция за идентичност на лицето, получило средствата.
Липсата на данни ответникът да е губил личните си документи или те да са били предмет на
престъпно посегателство към онзи момент, допълнително мотивира съда да приеме, че
именно той е усвоил заемната сума. Оспорването на подписа върху разписката от страна на
ответника остана в сферата на голите твърдения, без да бъдат ангажирани експертни
заключения, които да оборят доказателствената сила на представените електронни записи и
платежни документи в тяхната цялост.
2
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът го намира за
неоснователно. Договорът за заем е сключен на 13.10.2022 година, а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано на 29.10.2024 година. Съобразно задължителната
практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2013
година, подаването на заявлението прекъсва давността, а общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 от ЗЗД или дори краткият тригодишен срок за периодични плащания по чл.
111 от ЗЗД не са изтекли към момента на предявяване на претенцията пред съда.
Потребителят дължи връщане при всички положения на чистата стойност на кредита
(главницата), настоящият иск е предявен единтвено за връщане на кредитиранта сума.
При съвкупния анализ на доказателствата съдът намира за установено, че страните са
обвързани от валиден договор за заем, по който ищецът е изпълнил задължението си да
предостави сумата от 1200 лева. Ответникът не е представил доказателства за връщане на
главницата или за наличие на обстоятелства, изключващи неговата отговорност. Ето защо
предявеният иск за главницата в размер на 1200 лева е изцяло основателен и доказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски. В исковото производство ищецът
претендира 450 лева юрисконсултско възнаграждение и внесената държавна такса. Съдът,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за
прекомерност от ответната страна, намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лева за исковото производство и 50 лева за заповедното
производство. Също така следва да бъдат присъдени и направените разноски за държавна
такса в размер на 82.81 лева за заповедното производство.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК в отношенията между
......., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ........, и Б. С. К., ЕГН **********, с
адрес ......., че Б. С. К. дължи на ....... сумата от 1200 лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № ..... от 13.10.2022 година, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 34749 от 04.11.2024 година по ч.гр.д. № 64332/2024
година по описа на Софийския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.10.2024 година до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. С. К. да заплати на ....... сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и сумата от 132.81 лева,
представляваща разноски в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4