№ 235
гр. Варна, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000235 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на „ЕИД 4“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Шуменска крепост“ № 26А, представлявано по
пълномощие от адв. Б. Г. от АК – Шумен, срещу решение № 13/02.05.2025г.,
постановено по т. д. № 14/2025г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта,
с която датата 01.01.2024г. е определена за начална дата на
неплатежоспособността на длъжника „ЕИД 4“ ЕООД- гр. Шумен, на
основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната
част въззивникът, който е с процесуалното качество на длъжник в
производството по несъстоятелност, иска да бъде определена начална дата на
неплатежоспособността– 31.12.2024г. Релевирани са съображения за
неправилност и необоснованост на извода на съда по несъстоятелността, че
„ЕИД 4“ ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност от датата 01.01.2024г.
Страната се позовава на заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза, установяващо фактурирани продажби през 2024г., както и
1
извършени нови разплащания към доставчици и работници през м. 01.2025г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването в частта относно началната дата на
неплатежоспособността, и е процесуално допустима.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид
следното:
Шуменският окръжен съд е бил валидно сезиран с молба по чл. 625 и
сл. ТЗ, подадена от „ЕИД 4“ ЕООД- гр. Шумен, ЕИК *********,
представлявано по пълномощие от адв. Б. Г. от АК – Шумен, с която е
поискано обявяване на търговското дружество в неплатежоспособността и
откриване на производство по несъстоятелност, с начална дата 31.12.2024г. В
молбата, подадена на 10.02.2025г., се твърди, че през последните близо две
години дружеството е в невъзможност да осъществява нормална търговска
дейност, приходи практически липсват, като постепенно се е наложило
преустановяване на търговска дейност. Излага се също, че дружеството има
непогасени изискуеми и ликвидни публични парични задължения, възлизащи
на 1 134 614 лв.– главница, върху които има натрупани лихви, задължения към
персонала в размер на 58 574 лв., както и задължения към доставчици на
стойност 756 358 лв., които е в невъзможност да погаси, тъй като няма активи
и парични средства в брой или по Б.и сметки.
С решение № 13/02.05.2025г. по т. д. № 14/2025г. по описа на ШОС, в
хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът е обявил неплатежоспособността на
„ЕИД 4“ ЕООД- гр. Шумен, с начална дата - 31.12.2024г., открито е
производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника, същият е обявен в несъстоятелност и е спряно
производството по несъстоятелност.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и
допустимо в обжалваната част. По силата на необжалваната част на
решението е съдебно установено, че търговското дружество– молител не е в
състояние да изпълни изискуеми парични задължения от кръга на
2
предвидените в чл. 608, ал. 1 ТЗ (публичноправни вземания, задължения към
персонала и търговски контрагенти), респ. намира се в състояние на
неплатежоспособност и са налице предвидените от закона предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност.
От фактическа страна е безспорно установено от събраните
доказателства, че в периода 2020г. – 2023 г., през който молителят „ЕИД 4“
ЕООД- гр. Шумен е развивал стопанска дейност, размерът на активите се е
увеличил от 255х. лв. до 506 х. лв. През 2024 г. активите рязко спадат, като
към 31.12.2024 г. са в размер на 281 х. лв., а към датата на сезирането на съда с
молба по чл. 625 и сл. ТЗ - 10.02.2025 г. търговското дружество не притежава
активи. Собственият капитал в периода 2020 г. – 2023 г. също се е увеличил от
93 х. лв. до 301 х. лв., при което достига 59% от натрупаните текущи пасиви.
Към 31.12.2024 г. нетните активи са отрицателна величина в размер на 192 х.
лв. (пасиви 2243 х. лв. – активи 281 х. лв. ), докато към 31.12.2023г. са
положителна величина в размер на 301 х. лв., следователно дружество е
декапитализирано през 2024г. В периода 2020г.– 2023 г. коефициентите на
обща ликвидност и на бърза ликвидност са в рамките на препоръчителните
референтни стойности, съответно от 1 до 2 и от 0.5 до 1. Към 31.12.2024г. и
към 10.02.2025 г. двата коефициента са съответно 0.2 и 0.00, т.е. под
препоръчителните референтни стойности. Изчислените стойности на
показателите за ликвидност показват невъзможността на дружеството да
погаси текущите си задължения с краткосрочните си активи. Коефициентите
на задлъжнялост рязко спадат под препоръчителните референтни стойности
(3-5) в следващия период, като към 31.12.2024г. възлизат на 0.6, а към
10.02.2025г.- 0.0. Към 10.02.2025 г. задълженията на търговеца са в общ размер
на 2 082 000 лв. и произтичат от публичноправни вземания, задължения към
персонала и търговски контрагенти.
По въпроса, повдигнат през настоящата инстанция с въззивната жалба,
за началната дата на неплатежоспособността, състава на ВнАпС намира
следното:
Решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ има действие спрямо всички, поради
което началната дата на неплатежоспособност се определя при всестранно
изследване и анализ на всички задължения на търговеца, според най- ранния
падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл. 608, ал.
3
1 ТЗ, ако към сочената дата са налице кумулативно всички признаци, които
характеризират неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ТЗ. Посоченият
негативен фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като
трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца. Задължението за
служебно установяване на началната дата произтича и от разпоредбата на чл.
621а, ал. 1, т. 2 ТЗ.
От доказателствения материал, събран в първоинстанционното
производство, се установява, че релевантните факти по отношение началната
дата на неплатежоспособността на въззивното търговско дружество
(преустановяване на дейността на предприятието, падежиране на
публичноправни задължения и на задължения на значителна стойност към
доставчици, отчуждаване на дълготрайни материални активи и др.) са
настъпили през календарната 2024г. Същевременно, от представените и
приети в първоинстанционното производство писмени доказателства, както и
от заключението на допуснатата съдебно–счетоводна експертиза, не се
извличат достатъчно данни за преценката относно началната дата на
неплатежоспособността, т. е. какви парични задължения на длъжника от кръга
на тези по чл. 608 ТЗ, в какъв размер и на коя дата са падежирали през 2024г.,
кога е извършено последното плащане на тези задължения, кога е
преустановена дейността на предприятието, установяват ли се и други
промени, настъпили през 2024г., в резултат на които затрудненията на
дружеството да покрива паричните си задължения от кръга на тези по чл. 608
ТЗ, са придобили траен и необратим характер. Това е наложило служебно
допускане на допълнителна съдебно- финансово счетоводна експертиза от
въззивния съд с определението от подготвително заседание, за детайлно
изследване на финансово състояние на дружеството през 2024г., със задачи: 1./
да посочи основанията и размера на паричните задължения на молителя „ЕИД
4“ ЕООД, ЕИК *********, чиито падеж е настъпил през 2024г., за всеки
кредитор поотделно, с посочване на основание, главница и лихва; 2./ да
установи изпълнявал ли длъжникът паричните си задължения към трети лица
през 2024г., вкл. публични задължения, и да се посочат извършените
плащания като размер и кредитор, ако такива са направени; 3./ да установи от
кой момент през 2024г. е преустановена дейността на предприятието на
молителя, и 4/. да посочи извършени ли са от длъжника сделки за
отчуждаване на недвижими имоти, ППС и други дълготрайни материални
4
активи, собственост на дружеството, през 2024г.
От заключението на назначената от въззивния съд експертиза, прието в
съдебно заседание на 16.09.2025г., което се преценява от съдебния състав като
обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло, се установява, че
докато към 31.12.2023г. общият размер на текущи и нетекущи задължения на
търговското дружество „ЕИД 4“ ЕООД е възлизал на сумата 205 х. лв., то в
периода от 01.01.2024 до 31.12.2024г. той е нараснал на 2243 х. лв. На
05.05.2024г. са настъпили падежите на значителни по стойност парични
задължения на дружеството към ТД на НАП за данъци и осигуровки, които са
от кръга на посочените в чл. 608, ал.1, т. 2 ТЗ. Разплащателната сметка на
дружеството е закрита на 03.06.2024г., след което молителят е предприел
частично погасяване на някой от падежиралите парични задължения чрез
плащане с парични средства от касова наличност и чрез прихващане на
задълженията с насрещни вземания от същите кредитори- предимно с
доставчици. Погасената сума на публичноправните задължения на търговеца
за дължими данъци и осигуровки към ТД на НАП е несъществена- в размер на
5 944.93 лв., в сравнение с общия размер задълженията– 1 021 658.19лв.
Считано от 02.08.2024г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, а въз основа
на информацията от дневниците за продажби в ТД на НАП- Варна, строителна
дейност е окончателно преустановена на 31.08.2024г. След дерегистрацията по
ЗДДС са издадени два приходни документи- за продажба на стоки на стойност
12 555.134 лв. и за цена от продажба на ДМА на стойност 19 400 лв., без ДДС.
Въз основа на така установените релевантни факти по отношение на
предвидените от закона признаци, които характеризират
неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ТЗ, въззивният съд счита, че в
обжалваното решението правилно е прието, че финансовите затруднения на
търговското дружество – молителя имат траен и необратим характер след
2023г. Неправилно обаче за дата на неплатежоспособността е приет първият
ден от 2024г., без да са изложени конкретни фактите и обстоятелствата, чието
кумулативно наличие да обоснове извод за изпълнен фактически състав по
смисъла на чл. 608 ТЗ към посочената дата.
Анализът на финансово-икономическото състояние на дружеството,
направен от въззивния съд въз основа на експертните заключения на
основната и допълнителната съдебно- финансово счетоводни експертизи във
5
връзка с останалите събрани доказателства, обосновават извод, че финансови
затруднения на търговеца, настъпили в края на първата половина на 2024г., и
по- точно към 05.05.2024г., когато е настъпил падежът на значителни по
стойност парични задължения на дружеството по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, към ТД
на НАП за данъци и осигуровки, са придобили необратим характер през
втората половина на 2024г., а именно: на следващата дата след 31.08.2024г.,
когато е преустановена строителна дейност. Последната, като част от
предмета на дейност на търговското дружество, е съставлява основен
източник на приходи в предходни отчетни периоди, а след посочената дата са
реализирани незначителни по стойност приходи от продажба на стоки, както и
от отчуждаване на притежавани ДМА.
Изводът за неоснователност на съображенията на жалбоподателя,
извлечени от обстоятелствата, че дружеството е извършвало разплащания към
доставчици и персонал до м. 01.2025г., на които са основани твърденията за
начална дата на неплатежоспособността в края на 2024г.- 31.12.2024г., е пряко
изводим от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че
неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни
кредитори. Дружеството не е разполагало с парични средства по Б.и сметки
още от началото на м. 06.2024г., а наличните паричните средства по каса,
които са били недостатъчни за погасяване на всички задължения, са
използвани за частично погасяване на парични задължения към избрани от
молителя кредитори (предимно към „Уестърн Марково“ ЕООД и към
персонала на предприятието), като към 10.02.2025г. са останали непогасени
парични задължения в размер на 1 962 х. лв.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
по предмета на въззивното производство първоинстанционното решение
следва да се отмени в обжалваната част, като се постанови друго, с което да
бъде определена датата 01.09.2024г. за начална дата на
неплатежоспособността на молителя „ЕИД 4“ ЕООД- гр. Шумен.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, ІII-ти състав,
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 13/02.05.2025г., постановено по т. д. № 14/2025г.
по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която датата 01.01.2024г. е
определена за начална дата на неплатежоспособността на длъжника „ЕИД 4“
ЕООД- гр. Шумен, на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ, датата 01.09.2024г. за
начална дата на неплатежоспособността на длъжника „ЕИД 4“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Шуменска
крепост“ № 26А.
В останалата част решението на ШОС не е обжалвано и е влязло в сила.
Препис от решението да се изпрати на съда по несъстоятелността за
вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на молителя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7