Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Сливен,  20.03.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

               СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:      

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

               при участието на секретар ПЕНКА СПАСОВА и прокурор МИЛЕНА РАДЕВА като разгледа  докладваното от съдия Нейчева ВЧНД № 120 по описа за 2020г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 163 от Закона за здравето.

С Решение № 101 от 26.02.2020г. по ЧНД №  89 / 2020г. на СлРС  М.И.И. е настанена на задължително стационарно лечение в специализирано болнично заведение - държавна психиатрична болница гр. Раднево за срок от три месеца и за неин представител, който да изразява информирано съгласие  за лечение е назначена дъщеря й - М.Ж.П.. 

Против това решение е постъпила жалба от привлеченото лице М.И.И. чрез защитника й - адв. С.С. *** с искане да бъде отменено решението на СлРС като неоснователно. 

В  съдебно заседание, жалбоподателката, нередовно призована, не се явява. По отношение на същата е постановено принудително довеждане, но тя не е намерена, за да бъде доведена пред съда. Упълномощеният от нея защитник счита, че обжалваното съдебно решение не е подкрепено с никакви доказателства, освен с показанията на съседите за влошени междусъседски отношения и с показанията на дъщеря й, с която били в конфликт. Твърди, че жалбоподателката не била заплашвала живота и здравето нито на себе си, нито на някой от съседите или на други хора; нямала агресивни наклонности, поради което  не била  вредна  и опасна, както за себе си, така и за околните. Нито един от съседите й не казвал, че тя има нужда от лечение в Раднево. Твърди, че познава жалбоподателката от работата й като добър и изпълнителен служител. Това, че не се разбирала със съседите не значело, че трябва да бъде изпратена на лечение в ДПБ - Раднево, тъй като в следствие на лечението там,  нейното здравословно състояние щяло да се влоши още повече.   Искането е окръжният съд да отмени  обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура - Сливен е, че  обжалваното решение на СлРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  

Като разгледа подадената жалбата, прецени събраните по делото доказателства и взе в предвид становищата на явилите се страни, СлОС приема за установено СЛЕДНОТО: Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо право на такава, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Искането за настаняване на задължително лечение на жалбоподателката И.  е направено от компетентния орган по чл. 157 от Закона за здравето - Районна прокуратура – Сливен. Самото искане е било придружено с необходимата медицинска документация и е разгледано от районния съд при спазване на процедурите, посочени в чл. 158 и сл. от Закона за здравето, като съдът е призовал и изслушал жалбоподателката в присъствие на психиатър, упълномощения от нея защитник  адвокат и прокурор. Назначил е съдебно-психиатрична експертиза, като е спазил процедурата по допускането й. Тази експертиза не е обжалвана от жалбоподателката и е била изготвена от вещо лице - специалист по психиатрия. Следователно, не са налице обстоятелства, които да водят до нарушаване на процесуални правила при разглеждане на делото от първата съдебна инстанция. Изготвеният съдебен акт е съобразен с всички събрани по делото доказателства, вкл. и съдебно-психиатричната експертиза. Последната е обсъдена от първоинстанционния съд в съвкупност със събраните доказателства за здравословното състояние на жалбоподателката.

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката И. страда от „Персистиращо налудно разстройство“.  Значителна промяна в психичното й състояние настъпва в края на 2018г. с явно изразена параноидно- халюцинаторна симптоматика. На 18.02.2019г. посетила амбулаторно психиатър. Състоянието й било преценено като „Налудно разстройство”. Предложена й била хоспитализация, която отказала. За кратък период приемала назначената терапия. През м. 05.2019г. била предприета процедура по Закона за здравето и заключението на съдебно – психиатричната експертиза било с мнение за провеждане на задължително лечение. С решението на съда е отхвърлено предложението на РП – Сливен за настаняване на жалбоподателката И.  на задължително  лечение в специализирано болнично заведение като неоснователно. През следващите месеци обаче, тя продължавала да има неадекватно поведение. Проявите й били насочени основно към съседите й във входа /свидетелите М.и В.И. и свид. О.Й./, които притеснявала с чукане и блъскане по вратата и стените. Обиждала ги, обвинявала ги, че й въздействат чрез звуков апарат, с който увреждат органите й. Заплашвала ги; търсила пари от тях, които твърдяла, че й се дължат; обаждала се многократно по телефона на сем. И.. Насочила се и срещу дъщеря си като проявявала агресия спрямо нея  - крещяла й, обиждала я, удряла я, опитвала се да я ритне. Отказвала прегледи и лечение. Поведението й принудило съседите й  и дъщеря й да подават сигнали до РУ – Сливен, на които се отзовавали полицейски служители, вкл. и свид. Петков, който отговарял за района и в частност за блока, в който живеела жалбоподателката.

 При прегледа на жалбоподателката по повод изготвянето на съдебно – психиатричната експертиза са установени нарушения на мисловния процес – параноидни идеи за отношение, въздействие, инсценировка, както и нарушения във възприятно - представната дейност. Експертът е преценил, че поведението й е мотивирано изцяло от психотичните изживявания; липсва критично отношение към болестния характер на преживяванията. Жалбоподателката страда от „Персистиращо налудно разстройство”, като в диференциално диагностичен план може да се обсъжда и Параноидна шизофрения с късно начало. Изразената психотична продукция, наличието на агресивни тенденции /вербална и физическа агресия/, непредвидимостта на поведението й, прозтичащо от наличието на психопатологични симптоми, дълбоката  некритичност към болестния характер на преживяванията правят жалбоподателката И. потенциално опасна за себе си и за околните. Тя не е в състояние да изразява информирано съгласие за собственото си лечение.

Фактическите изводи на първата инстанция, до които стигна и настоящия съд, са изградени въз основа на доказателствата, които са били събрани в съдебно заседание, а именно показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице, приложената преписка вх. № 3666 / 2019г. на РП - Сливен. Що се отнася до заключението на съдебно – психиатричната експертиза, районният съд не е имал основание да се съмнява в компетентността и добросъвестността на вещото лице и в правилността на заключението му, такива основания няма и  настоящата инстанция, поради което същото е ценено правилно.

При преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, се установява, че заболяването на жалбоподателката И. налага лечение. В този смисъл правните изводи на районния съд за необходимостта по отношение на същата да бъде проведено задължително лечение са законосъобразни и се споделят и от този съд. В неин интерес и на обществото е тя да бъде настанена на задължително стационарно лечение в специализираното психиатрично заведение за срок от три месеца, тъй като липсата на критично отношение към болестния характер на преживяванията и нуждата от провеждане на съответно лечение в специализирано лечебно заведение, правят  жалбоподателката И. опасна както за себе си, така и за  обществото.  

Твърденията на защитата се свеждат най - общо до това, че жалбоподателката с поведението си не е опасна за себе си и за околните, и че се касае за влошени междусъседски отношения и конфликтни отношения с дъщеря й, но не са доказани.  От свидетелските показания /които не са само на съседи и на дъщеря й, но и на полицейския инспектор, който отговаря за района/ се установява, че поведението на жалбоподателката И. е с агресивни прояви, враждебни нагласи и гневни отреагирвания, което съпоставено със заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза за наличие на агресивни тенденции, непредвидимост на поведението й, произтичащо от наличието на психопатологични симптоми, дълбоката некритичност към болестния характер на преживяванията, определя категоричният извод на съда, че с поведението си, което е болестно мотивирано, жалбоподателката може да застраши собствения си живот и здраве и този на околните. Неотносими са твърденията на защитника, че нито един от съседите на жалбоподателката, „с които е разговарял” не е изказвал мнение, че тя се нуждае от лечение в ДПБ - Раднево тъй като няма данни нито кои са тези съседи, нито че някой от тях разполага с необходимата компетентност да направи такова заключение. 

 При така установените фактически и правни изводи, жалбата е неоснователна и като такава съдът следва да я остави без уважение.

Първоинстанционното решение, поради липса на основания, обосноваващи изменението или отмяната му, следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изложеното и на основание чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето Сливенският окръжен съд

 

                                               Р  Е  Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101 от 26.02.2020г. по ЧНД №  89 / 2020г. на Районен съд - Сливен. 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                              

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: