Решение по дело №1034/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 250
Дата: 5 юни 2022 г.
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20225530201034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Стара Загора, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530201034 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24 – 2200019 от
22.03.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, град
Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена
санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено
административно нарушение, както и че неправилно е приложен материалния
закон. В съдебно заседание, чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да
отмени наказателното постановление. Претендира за направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Танчева -
Мутафова взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени
по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта
за установяване на административно нарушение и наказателното
1
постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба,
поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че „Кубин БГ“ ЕООД в
качеството си на работодател – ЮЛ, не е изпълнил задължително
предписание, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда“
град Стара Загора, на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност с Протокол ПР2106501 за извършена
проверка, връчен на 22.02.2021 година и по точно предписание № 5, а именно,
дружеството в качеството му на работодател да уведоми Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда“ за започване на работа на гражданина
от трета държава – Димитру Шербан, съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, със срок на изпълнение
20.03.2021 година, като дружеството е в нарушение от 23.03.2021 година
/20.03.2021 година се пада в неприсъствен ден и последния срок е до първия
присъствен такъв – понеделник 22.03.2021 година/.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Й.Й. и Б.Г. /актосъставител/, АУАН № 24-2200019/22.02.2022
година; писмено обяснение; Протокол за извършена проверка Протокол
ПР2106501; Заповед № 00000414/31.05.2021 година; копие от личен
документ.
При така посочената фактическа обстановка, която се
потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните доказателствени
средства административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приел, че е нарушен чл.75, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност и е наложил имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Жалбоподателят „Кубин БГ“ ЕООД, безспорно има качеството на
работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.
В конкретния случай, жалбоподателя е получил задължителни
предписания с Протокол за извършена проверка Протокол ПР2106501 от
22.02.2021 година на Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора,
2
връчена на 22.02.2021 година и по специално относно точка пета - а именно,
дружеството в качеството му на работодател да уведоми Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда“ за започване на работа на гражданина
от трета държава – Димитру Шербан, съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, със срок на изпълнение
20.03.2021 година.
Задължението на дружеството да изпълни предписанието на
контролния орган е абсолютно и безусловно и никакви обстоятелства не го
освобождават от това му обстоятелство. Изложените доводи за прекратено
трудово правоотношение с лицето цитирано по-горе в срока на
предписанието не изключват задължението, тъй като от една страна това
предписание не е обжалвано и е породило правните си последици а от друга
страна правоотношението е прекратено през май месец а не в срока на
предписанието.
Възраженията в жалбата са неоснователни. Събраните писмени и
гласни доказателствени средства из цяло кореспондират по между си, не
съдържат никакво противоречие, взаимно се допълват, което ги прави
убедителни. Те водят до единствено възможния извод относно посочената
фактическа обстановка и доказват по несъмнен и безспорен начин
фактическия състав на административното нарушение, което прави
възраженията за недоказаност изцяло неоснователни.
Видно от самият АУАН същият е съставен в присъствието на един
свидетел, на когото са посочени трите имена, ЕГН и адрес. В случая
административното нарушение е установено въз основа на официални
документи и актосъставителят съгласно чл. 40, ал. 4 ЗАНН е имал
възможност да го състави и без свидетел. В този смисъл съдът приема, че са
спазени разпоредбите на чл.40 и чл.42 т.7 ЗАНН.
АУАН е съставен и връчен в присъствието на свидетел, който е
установил отказа на пълномощника да го подпише в съответствие с чл.43,
ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното пълномощно, пълномощника е бил
упълномощен да получава и да подписва АУАН, но не го сторил. Дори и да се
приеме, че съществува пороко при съставяне на АУАН /какъвто няма/ с оглед
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН не се опорочава издаденото наказателно
постановление.
3
В обстоятелствената част на наказателното постановление и на
АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, с което е удовлетворено изискването на
законодателя в чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН и чл.42 т.3 и 4 от ЗАНН.
Административното нарушение е конкретизирано по време, място,
начин на извършването му. Административно-наказващият орган няма
задължението изрично да обсъжда в наказателното постановление налице ли
са предпоставките на чл.28 ЗАНН, когато няма основание за отпадане на АНО
на това основание, какъвто е и настоящият случай.
При така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението
на имуществената санкция по чл.75, ал.1 Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност. Същата е наложена, като са съобразени всички
обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта
на нарушението, с обществената опасност и с целите на чл.12 ЗАНН. Няма
основание за намаляване на наложената имуществена санкция. Същата е
определена значително под средния размер при превес на смекчаващите
обстоятелства, в близост до минимума, но не в абсолютния минимум, което е
правилно.
При индивидуализацията на имуществената санкция следва да се
отчетат и редица отегчаващи обстоятелства даващи основание имуществената
санкция да се определи над минималната. Извършеното административно
нарушение е свързано с трудовото законодателство и е с международен
елемент. То засяга не само българското законодателство, но и
международните актове по които РБ е страна. Спазването на изискванията на
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е гаранция за защита
правата на работника и регулатор на трудовата миграция. Следователно
всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното
административно нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на
обществена опасност, а напротив – със завишена. Този извод мотивира съда
да приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма
основание за изменението и чрез намаляване. Изложените обстоятелства
свързани с обществената опасност на нарушението не дават основание да се
приеме, че може да се приложи и разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
4
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения
жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се
потвърди. Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно. С оглед изхода на спора и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във
връзка с чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат
в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева.
Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 90 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-2200019 от
22.03.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град
Стара Загора, с което на „Кубин БГ“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК ******, в
качеството му работодател, на основание чл.75, ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по
същия текст от закона, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Кубин БГ“ ЕООД град Стара Загора, ЕИК ******,
представлявано от управителя Хамит Кубин, ЛЧН ******** ДА ЗАПЛАТИ
НА Дирекция „Инспекция по труда“, сумата от 90 /деветдесет/ лева,
5
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6