Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

237/21.3.2012г.

гр. Шумен

 

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на деветнадесети март 2012 година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 743/2012г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по чл. 50 от СК.

 

В ШРС е депозирана молба от Р.И.П., ЕГН : **********,*** и Я.В.П., ЕГН : **********,***, твърдящи, че са законни съпрузи сключили граждански брак на 28.01.1991г.. По време на брака си нямали родени деца. Двамата съпрузи сочат, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, което поддържат. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и одобри представеното споразумение, с което са уредили посочените в чл. 51 от СК последици на развода.

В съдебното заседание и двамата молители потвърдиха, пред съда, желанието си, за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното, от фактическа страна:

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак № 084867/28.06.1991г. на Община Ш., молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак с акт № 249 на 28.06.1991г.. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо съдът намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл. 51 от СК споразумение молителите са уредили посочените в разпоредбата последици на развода. Съдът намира, че така представеното споразумение не противоречи на закона, поради което и следва да бъде утвърдено.

Съдът определя окончателна държавна такса по брачния иск, в размер на 40 лева, като констатира, че е внесена цялата при завеждане на молбата.

Водим от горното, и на основание чл. 50 – 51 от СК и чл. 330 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на 28.06.1991г., с акт № 249, на Община Ш., между Р.И.П., ЕГН : **********,*** и Я.В.П., ЕГН : **********,***,  ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.И.П., ЕГН : **********,*** и Я.В.П., ЕГН : **********,***, споразумение, по чл. 51 от СК, а именно:

І. Ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. К., обл. Ш., кв. К., ул. Б. №10, а именно: дворно място с площ от 1275 кв. м., за което е отреден УПИ №VІ-28 от кв. 6, ведно с построените в него къща и стопански постройки, при граници: от две страни – улици, УПИ №І-27, УПИ №V-29 и представляващо съпружеска имуществена общност, се разпределя между страните, както следва:

1. Съпругата Р.И.П. с ЕГН ********** ще ползва жилищната сграда, състояща се от две стаи, коридор и баня, без право да отдава същите под наем;

2. Съпругът Я.В.П. с ЕГН ********** ще ползва пристройката към жилищната сграда, състояща се от стая и избено помещение, както и стопанските сгради, без право да отдава същите под наем.

ІІ. Никой от съпрузите не дължи на другия съпруг издръжка след прекратяване на брака.

ІІІ. Придобитите по време на брака движими вещи, представляващи съпружеска имуществена общност, се поделени от страните извънсъдебно.

ІV. Жената Р.И.П. запазва придобитата по време на брака фамилия П.

V. Направените съдебни и деловодни разноски се поемат по равно от страните.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: