№ 127
гр. Търговище, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело
№ 20223500100071 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Т. Д. Т. от гр. В., против брат му С. Т. от с.
гр., за прогласяване нищожност на договор за продажба на апартамент,
осъществена от майката на страните и ответника. Договорът касаел
апартамент в гр. Търговище, лична собственост на майката, която е починала
през м. ноември 2020 г. в с. С., община Търговище. Според ищеца договорът
е привиден, защото прикрива дарение. От една страна продажната цена от
9900 лв. е много ниска, а от друга страна приживе наследодателката била
споделяла, че смята да прехвърли и на ищеца определени части от
притежаваните от нея имоти. Подробно се описват личните отношения между
страните и тяхната майка, като целта на извършеното прехвърляне всъщност
е добре планиран план и схема, за да бъде елиминиран ищецът от
наследството.
С оглед на това се иска прогласяване нищожността на договора за
продажба от 14.07. 2015 г., сключен между ответника и майката на страните,
като привиден, прикриващ дарение и съдът да обяви за действителен
договора, като такъв за дарение. В съд.зас. искът се поддържа, като беше
насочен и срещу съпругата на ответника.
В срока за отговор постъпи такъв от ответника С. Т., чрез адвокат А. М.
от гр. Търговище. В него се оспорва иска, като се описват също подробно
1
физическото съС.ие на майката на страните, нейните заболявания и
отношенията в семейството. Сделката по продажбата на апартамента била
напълно действителна и това е точната воля на страните. Цената по сделката
била заплатена, а ниската й стойност е поради съществуващите близки
отношения на родство и грижите, които ответникът е полагал за майка си.
Затова той моли искът да бъде отхвърлен.
След конституиране на съпругата М. Т., от нея също постъпи писмен
отговор чрез адвокат А. М.. В отговора подробно се коментират личните
отношения между страните и кой за кого се е грижил. Оспорва се иска, като
ответницата моли, същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съд.зас. страните поддържат становищата си молят да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, установи следното: ищецът и първият ответник са братя,
родени от първия брак на майка им В.Й.П.. Тя е починала на 11.11. 2020 г.,
като е наследена от втория си съпруг Б.Б., починал един месец след нея и от
синовете си Т. Д. от гр. В. и С. Д. от гр. В..
Марийка П. притежавала апартамент в гр. Търговище, който е нейна
индивидуална собственост, с площ от 81 кв.м., ул.“Ц.С.“ № 25, вх.“А“, ет. 4,
ап. 14.
На същия адрес притежавала заедно със съпруга си Б. апартамент със
същата площ, на ет. 3, ап. 8.
Двамата освен това притежавали и къща в с. С., близо до гр. Търговище,
където живеели.
С нот. акт. № 167, том IX, дело № 1179 от 2015 г. на нотариус Петя
А.ова от гр. Търговище, на 14.07. 2015 г. личният апартамент на М. П. е
продаден на сина й С. Т. – ответника, за сумата от 9900 лв. В нот. акт е
посочено, че сумата е изплатена на продавача преди подписване на нот. акт.
Видно от петитума на исковата молба, в същия е допусната
фактическа грешка, защото като номер на нот. акт е записано № 126, том
Х, дело 1897 с дата 14.07. 2015 г. Като сделка обаче е описана тази, по нот.
акт 167, том IX, от 14.07. 2015 г. на нотариус Петя А.ова, който е приложен
веднага след исковата молба. Няма приложен нот. акт 126, том Х от същата
2
дата. В справката от АВп сделката фигурира с тези номера, но това са номера
не на нотариалния акт, издаден от нотариуса, а на Служба по вписванията в
гр. Търговище. Това личи и от копието на представения нот. акт.
Затова съдът приема, че описанието в петитума на исковата молба е
направено не по номера на нот. акт, а според вписването. Касае се до една и
съща сделка. Затова съдът, при произнасянето си в диспозитива, ще опише
сделката и по двата начина.
От справката от АВп е видно, че другият апартамент е продаден от
Марийка и Б. на 22.03. 2017 г. на трети лица.
От съвпадащите изявления на страните и от свидетелските показания се
установи, че двамата братя Т.и са живеели в гр. В., като и двамата са
пътували по корабите. От 2006 г. ищецът живее и работи в Литва, като се е
прибирал много рядко в България. Ответникът също отсъствал от страната, но
неговата работа била свързана с ремонт на плавателни средства, като
отсъствията му не били толкова продължителни. Той се прибирал често и при
майка си, като й пазарувал и помагал финансово, а двамата със съпругата му
полагали и грижи за нея, когато се влошавало здравословното й съС.ие. М. П.
имала проблеми с кръвното налягане и сърцето, имала захарен диабет, като се
наложило и ампутация на стъпалото на крака й. В тези случаи семейството на
ответниците помагало на майката.
С. помагал и с парични средства за ремонтите на къщата в с. С., идвал
си често, правели зимнина.
През последните 10 години съседите и близките на М. П. не са виждали
сина й Т. в с. С. и са го видели едва след смъртта на майка му.
Именно с близките си съседи, свид. Н. и И., П. споделила, че има
намерение да продаде на сина си С. апартамента си. Майката искала да бъде
спокойна и да разполага с парични средства, а имала и здравословни
проблеми. Пенсията й е била ниска, което е видно и от писмените
доказателства. Говорела за сумата 10 000 лв., защото искала да има пари, но
не искала и да натоварва сина си прекалено. Повече харесвала сина си С. и
пред съседите казвала, че има един син – С..
Въпреки това обаче, М. П. поддържала връзка с внуците си, деца на сина
й Т., като съседите са виждали в селото дъщерята на Т.. От продажбата на
3
друг апартамент, тя дарила парични средства на тези внуци.
След смъртта на М. П., по сметките й имало налични парични средства
от около 10 000 лв., като парите били разделени на три и всеки от
наследниците получил по 1/3 от тях.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: на първо
място относно това, какво подлежи на установяване по делото, след като
страната твърди, че изразената в оспорвания нот. акт воля на страните е била
не да се продаде имотът, а да бъде подарен, с оглед на това, че се цели
ищецът да бъде оставен без наследство.
В случая от съществено значение при това е да се установи не само
дали е била платена цената по договора, а дали намеренията на страните са
били да сключат договор за дарение. Защото самото неплащане на цената
може да бъде само индиция за намеренията, но не е абсолютно доказателство
за симулация. В този смисъл Р № 959 от 21.12.2009 г. на ВКС, по гр.д. №
1951/ 2008 г. III ГО и решение № 31 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1532/2017 г., II г. о., ГК.
От събраните по делото доказателства действително се установи, че
прехвърлителката е била в много по-добри отношения със сина си С. и не е
криела това от близките и съседите си. Това обаче по никакъв начин не може
да установи, че е имала намерение да остави без наследство другия си син, а
още по-малко може да бъде доказателство, че е искала да подари имота на
ответника.
Напротив, от събраните по делото доказателства се установи, че тя е
споделяла намеренията си да продаде имота на С., но на по-ниска от
пазарната му стойност, защото от една страна е искала да разполага с пари, а
от друга – да не товари сина си прекалено много. Т.е., от свидетелските
показания се установи, че майката не е искала да подарява имота си.
От друга страна, в изявлението си пред нотариуса, продавачката е
потвърдила, че е получила сумата от 9900 лв. преди изповядване на сделката.
Както се установи, след смъртта й, по сметките й в банката е имало
приблизително толкова пари.
Отделно от това, независимо какви са били отношенията със сина й Т.,
М. П. се е грижила за интересите на децата му и от продажбата на друг
4
апартамент е дарила средствата на внуците си. Нищо не би могло да й
попречи, ако действително искаше, да използва и други средства, с които да
постигне резултат, при който да не остави каквото и да било имущество след
смъртта си и то по начин, който не би могъл да бъде атакуван.
Самите твърдения в исковата молба съдът приема за противоречиви,
защото хем от една страна се твърди, че страните са искали да сключат точно
тази сделка/т.е. това е била действителната им воля с цел обезнаследяване на
друг наследник/, хем изразеното съгласие било привидно.
Независимо от това обаче, от събраните по делото доказателства съдът
без съмнение установи, че изразеното между страните съгласие за продажба
на имота не е привидно, а действително. Изразеното в нот. акт изявление за
плащане на продажната цена също не е опровергано, при което съдът приема,
че и цената е заплатена.
Ниската продажна стойност от друга страна не може да се приеме като
доказателство, че е налице дарение. Сделката е между близки роднини, в
много добри отношения, при което подобно договаряне е напълно нормално.
С оглед на това искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските. Такива се дължат на ответника С. Т., който е заплатил
адвокатския хонорар на адвокат М., в размер на 1340 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. Т. от гр. В., ж.к.“В.“ 64, вх.1, ет. 1, ап. 1,
ЕГН **********, представляван от адвокат Н. К. от ВАК, с адрес в гр. В.,
ул.“К.М.“ № 7, ет. 3, каб. 10А, телефон **********, ел.поща *******@***.**,
против С. Д. Т. от гр. В., ЕГН ********** и М. Н. Т., ЕГН **********,
двамата от гр. В., бул.“Сливница“ № 95, вх.А, ет. 2, кантора 6,
представлявани от адвокат А. М., със съдебен адрес в гр. Търговище,
ул.“Лилия“ № 4, вх. А, ет. 2, кантора 6, за обявяването за нищожен като
привиден и прикриващ такъв за дарение, на основание чл. 26, ал. 2 и чл. 17
от ЗЗД, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.
акт № 167, том IX, рег. № 9747, дело № 1179, от 14.07. 2015 г. на нотариус
Петя А.ова от гр. Търговище, вписан в СлВп в гр. Търговище с вх. рег. №
5
3420 от 14.07. 2015 г., акт № 126, том Х, дело 1897, по силата на който В.Й.П.,
продава на С. Д. Т., собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
№ 14, с площ от 81,08 кв.м., заедно с избено помещение № 2 с площ от 11,22
кв.м., заедно с 363/ 10 000 ид. части от общите части на сградата и посочени
идеални части от правото на строеж, за който имот е отреден идентификатор
73626.506.56.1.25 по плана на гр. Търговище, с административен адрес
ул.“Ц.С.“ № 25, вх. А, ет. 4, трети жилищен, ап. 14, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. Д. Т. от гр. В. с посочените по-горе лични данни, да
заплати на С. Д. Т. от гр. В., също с посочени по-горе лични данни, сумата от
1340 лв., направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – В..
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
6