РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Благоевград, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Н.
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело №
20241210201438 по описа за 2024 година
Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. Ч. с местоживеене в гр.Благоевград, против
НП№8914/09.08.10.2024г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската
мрежа“към Дирекция“Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция“Пътна
инфраструктура/АПИ/-гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2500.00лв., във връзка с административно нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8,
ал.1 и чл.37,ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като при
издаването му са допуснати процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е
доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме за доказано такова деяние,
се счита, че случаят е маловажен по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт и
присъждане на сторените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и поддържат, че обжалваното НП е законосъобразно, поради което като такова
следва да се потвърди от съда. Претендира се и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призована в процеса, не ангажират
представител и становище по жалбата.
Съдът след като съобрази становищата на страните, приложимото право и анализира
събраните доказателства в процеса, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва атакуваното НП, но то е сторило
това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./НП е връчено чрез известие за доставяне на
15.10.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 29.10.2024г., чрез пощенски оператор и в
тази насока е и Определение №4250/10.09.2025г., постановено по адм.д №1560/2025г. на
БлАС/.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
Със събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и
несъмнен начин, че 11.09.2024г. около 12.04.часа, на път III-106, км.7+800, жалбоподателят е
управлявал МПС и извършвал с него превоз на товари, като превозното му средство е било с
3 оси. Същият е спрян за проверка на отбивна площадка в посока с.Л....с.С., община-Б....
от страна на свидетелите А. А. и Д. Г., двамата инспектори при санкционния орган. В хода
на проверката е установено, че В. Ч. превозва фракция според представена от него кантарна
бележка от 11.09.2024г., но без да има за това разрешително, изискващо си при дейности в
рамките на специално ползване на пътищата, съгласно чл.8, ал.1 от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС. Този извод на
проверяващите лица допълнително е обоснован и с направено на място измерване с
електронна мобилна везна на масата и поосовото натоварване на управляваното от
жалбоподателя МПС, която везна е била модел DFW-KR№118844, както и с ролетка
№1302/18/5м, при което било констатирано, че разстоянието между осите на превозното
средство е 1.36 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
29.890т. при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона, съгласно чл. 7, ал.1, т.5,
б“в“ от Наредбата или констатираното в случая превишение на натоварването било от
10.890 тона. Тези параметри обосновали извода на проверяващите лица, че управляваното
МПС е тежко такова и именно за това движението му при превоз на товари се нуждае от
специално разрешително.
Отчетено било също така, че съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата, при всяко
превишение на максимално допустимите норми за натовареност по чл.7 от нея, се приема,
че съответното ППС е тежко и движението му по пътищата, както и превоза с него се
приема като дейност за специално ползване на пътищата по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2
от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1
от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Заради последното и след като жалбоподателя не представил в хода на проверката,
разрешително за специално ползване на пътищата, неговото поведение било квалифицирано
2
като нарушение на тези норми и за това деяние на 11.09.2024г., св.А., в присъствието на
колегата си св.Г., съставил срещу жалбоподателя Ч., АУАН №0010207. Акта е връчен лично
на жалбоподателя срещу подпис и на датата на съставянето му.
Въз основа на този АУАН, на 08.10.2024г., Началникът на отдел „Контрол по
републиканската мрежа“към Дирекция“Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция“Пътна инфраструктура/АПИ/-гр.София, е издал обжалваното НП№ 8914, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2500.00лв., във
връзка с административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за
пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37,ал.1, т.1, предл.1 от Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Санкцията е
обоснована и с нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. НП е връчено на
жалбоподателя, чрез известие за доставяне и пощенска пратка на 15.10.2024г. и в законния
срок по ЗАНН, срещу това постановление е подадена и настоящата жалба по делото. В НП е
допълнен акта с нови фактически обстоятелства касаещи описването на
управляваното от жалбоподателя МПС, неконкретизирано до този момент в
административното производство, а именно: че се касае за МПС с марка и модел“......“ с
рег.№........
Безспорно за страните е, че жалбоподателят е правоспособен водач, включително и за
товарен автомобил, като управляваното от него МПС към датата на проверката не е
било негова собственост, а е такава на фирма „Европейски пътища4АД, със седалище
и управление в гр.Пловдив / в тази насока е и свидетелството му за регистрация на
процесното МПС/.
Видно от представения в хода на проверката кантарна бележка от 1.09.2024г.,
жалбоподателят е превозвал с посоченото в постановлението МПС скална фракция от база в
с.Бело поле на фирма“Агромах продакшън“ЕООД.
Надлежното въвеждане в експлоатация и техническа изправност на ползваната везна в
случая се удостоверява с представени по делото Заповед №А-333/29.05.2014г. на
Председателя на ДАМТН, Заповед №А-616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН,
Заявление за проверка от 25.04.2017г., Удостоверение за признаване на одобрен тип
средство за измерване №06.07.46-3 за ползваните в случая електронни везни , Сертификат за
одобряване на тима средство за измерване- електронна везна, с дата на издаване на
сертификата 19.04.2016г.
По делото е безспорно установено, че св.А. е бил и предварително обучен за работа с
процесната везна, за което е представен и нарочен Протокол за обучение от 15.04.2020г.
По отношение въвеждането в експлоатация и точността на ползваната ролетка, също се
представиха убедителни доказателства за техническата изправност и на това средство за
измерване, а именно: ЕО-Декларация за съответствие от 25.06.2018г. на джобна ролетка,
Потвърждение за поръчка и доставка на такова измервателно средство и Сертификат за
съответствие.
3
С представен трудов договор от 08.08.2024г., сключен между жалбоподателя и фирма
„Етерна Кънстракшън“АД, се установи, че той е назначен за работник в тази фирма на
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“.
Материалната компетентност на издателя на НП се удостоверява в процеса с
представени Заповед №РД-11-246/31.03.2022г.на Председателя на УС на АПИ , а със
Заповед №РД-11-247/31.03.2022г. на същия издател, се възлагат правомощия по контрол по
републиканската пътна мрежа на свидетеля А. А., в качеството му на главен инспектор при
наказващия орган .
Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава с цитираните писмени
доказателства, както и с показанията на свидетелите –очевидци А. и Г.. Двамата свидетели
са категорични, че лично извършили проверката на водача Ч. на процесната дата и място,
измерили натовареността на осите на управлявания от него автомобил с процесната везна,
която отчела превишението на допустимата маса за такова ППС, измерили разстоянието
между осите на автомобил с процесната ролетка и така констатирали, че се касае за
тежкотоварен автомобил, за движението на който счели, че се изисква разрешение за
дейности при специално ползване на пътищата, каквото водачът В. Ч. нямал . Последното
било квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за
пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което му
бил съставен АУАН на мястото на проверката, връчен лично на дееца.
Тези писмени и гласни доказателства напълно кореспондират по между си, поради
което и съдът ги кредитира като достоверни и годни за изясняване на обективната истина в
процеса.
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При тези фактически дадености, съдът намира, че незаконосъобразно с обжалваното
НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7,
ал.1, т.5, б.“в“, чл. 8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 на ЗАНН, като същите са и надлежно
връчени на жалбоподателя. В тях се съдържат част от изискуемите се и задължителни
реквизити по чл. 42 и респ. по чл.57 от ЗАНН като ясно и недвусмислено са посочени : дата
и място на издаването им и длъжностно лице – издател, дата и място на констатиране на
нарушението и на извършването му. Посочена е ясно и правната квалификация на
твърдяното нарушение, както и доказателствата, с които се счита за установено. В АУАН
обаче липсва пълният обем от фактически обстоятелства, свързани с нарушението и за
4
описване начинът на извършване на твърдяното нарушение, а именно това е
документът, с който последните следва да са установени на място при процесната
проверка. Така съдът констатира, че в АУАН въобще не е посочено моторното превозно
средство, с което се твърди, че водача Ч. е извършил нарушението, като последното не е
отразено нито като модел, нито като регистрационен номер. Няма посочване на максимално
допустимата маса за процесното ППС, заради която се счита след направеното измерване, че
това превозно средство е било драстично претоварено и с превишение на допустимата маса
от 10.890 тона. Попълването на тази фактическа непълнота и то за първи път с НП, е
процесуално недопустимо, защото този документ се обосновава с АУАН и не може да
материализира нови фактически твърдения, които е следвало да са установите в хода на
проверката, а не в процедурата по съставяне на НП, с която по аргумент от чл.53, ал.2 от
ЗАНН могат да се отстраняват само технически неточности или нередовност, но при
безспорно установяване на нарушението, т.е. такова извършено по конкретен начин и с
конкретно МПС, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус. Тази нередовност на
АУАН е равнозначна на липсващ основен и задължителен реквизит на този документ по
чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и води до порок при съставянето на самото НП, с което липсата
на този реквизит не може да се санира. Този порок от своя страна е съществен, защото
засяга в значима степен правото на защита и е самостоятелно основание за отмяна на НП
заради неговата процесуална незаконосъобразност .
Наред с това, съдът констатира, че НП е издадено от некомпетентен
административен орган. След като в казуса безспорно се установи, че жалбоподателя,
който е бил водач на процесния товарен автомобил, с констатирано негово претоварване
/превишение на максимално допустимото натоварване на осите/, не е негов собственик, то
компетентен орган да установи нарушение и издаде АУАН, във връзка с това претоварване,
не са служителите на санкционния орган при АПИ, а полицейските служители, които са
компетентни да контролират и установяват нарушения по чл. 177, ал.3, т.1, във вр. с
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, защото такова деяние може да се квалифицира именно по
тези законови норми, а не като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона
за пътищата, както незаконосъобразно е прието с НП и в тази насока е
ТР№2/08.10.2025г. на ОС от НК на ВКС и 1-ва и 2-ра колегия на ВАС по тълк.дело
№5/2023г.
Липсата на материална компетентност на издателя на обжалваното НП, винаги е
съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за неговата отмяна
поради процесуална недопустимост на такова Постановление, тъй като изначално е
нарушена законовата процедура за надлежно издаване на административен акт, както и реда
за неговото обжалване.
Отделно от горното, съдът констатира, че със събраните по делото писмени и гласни
доказателства в процеса, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е и извършил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ , предл.2 от от Закона за
5
пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“,чл.8, ал.1 и ал., и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно нормата на чл. чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства.
Понятието „Специално ползване на пътищата" е пояснено от своя страна в т.8 на ДР
към ЗП и според това определение, такова ползване на пътищата е налице, когато те се
използват за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на
други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на
площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в
обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Съгласно чл. 3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат
допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 и респ. натоварване на
ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
В казуса се установи, че при процесната проверка и направено измерване на място на
управляваното от жалбоподателя МПС, с технически средства електронна везна и ролетка,
според свидетелите по акта А. и Г., било констатирано превишение от 12.100 тона от
максимално допустимите норми по Наредбата. В такава хипотеза, за тежкотоварни
превозни средства, чиято допустима максимална маса или натоварване на ос имат
стойностите по чл.6 и чл.7 от Наредба №11, движението им по пътищата на страната се
осъществява и допуска само след получаване на разрешение от администрацията,
управляваща пътя, като същото се съгласува с органите на МВР или след заплащане
на такса в случаите на чл.14, ал.3 от Наредбата.
Визираното специално ползване н пътищата е предвидено и в разпоредбата на чл.18,
ал.1 от Закона за пътищата, където обаче изрично е посочено от законодателя, че
разрешението за такова специално ползване на път се инициира и респ. издава на
собствениците на съответното МПС. Аналогична е и нормата на чл.15, ал.3 от Наредба
№11, в която също е посочено, че лицето, което е задължено да подаде заявление до АПИ за
такова разрешение, е собственика на превозното средство или превозвача, т.е. лицата, които
извършват превоза и притежават лиценза за такава дейност, като последните могат да бъдат
както ФЛ, така и ЮЛ и търговци, които извършват транспортна дейност именно в това си
качество и са регистрирани с такъв предмет на дейност. След като само и единствено тези
две групи лица /собственик и лицензиран превозвач/, могат да инициират и получат
разрешение за ползване на пътя при визираните специални дейности с товарен
6
автомобил, то същите са и субектите на нарушението по чл.26, ал.2, т.1б.“а“ и
санкцията по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. От своя страна, водачите/вкл.и по
трудов договор/, които не са собственици на дадено товарно МПС, нито пък са регистрирани
лицензирани превозвачи, какъвто е и жалбоподателя В. Ч., не могат да бъдат субект на
такова нарушение по ЗП и адресат на въпросната санкция, именно заради което
ангажирането на тяхната административно-наказателна отговорност за такова деяние
и респ. санкционирането им по чл.53, ал.1, т.2, вр. с чл.26, ал.2, т.1б.“а“ от ЗП, е
незаконосъобразно, заради противоречие с материалния закон. В тази насока е и
съдебната практика – ТР№2/08.10.2025г. на ОСС от НК на ВКС и 1-ва и 2-ра колегия на
ВАС по тълк.дело №5/2023г.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно цитираното ТР№2/2025г., когато водачът
несобственик на тежко ППС, каквото се твърди с НП, че е процесното такова, управлявано
от жалбоподателя, респ. когато водачът не е и лицензиран преводач за такова МПС, а само
извършва физически действия по неговото управление като възложена работа или по трудов
договор, може да носи отговорност само по чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП при допуснато
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗдВП, но не носи отговорност по чл.52, ал.1,т.2, вр. с чл.
26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП заради бездействието напрактика на едно 3-то лице
/собственика или лицензирания превозвач/, което именно лице се явява и адресат на
последното законово правило.
Изложеното обосновава отмяната на обжалваното НП поради неговата процесуална и
материална незаконосъобразност .
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН , санкционният орган
следва да заплати сторените съдебни разноски на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и
адвокат К. З. и представен в съдебно заседание с дата от 23.12.2024г., на този адвокат е
заплатена в брой от С..... И....., сумата от 550.00лв. като адвокатско възнаграждение за
правно съдействие и процесуално представителство по настоящото дело.
Съдът констатира също, че делото е приключило в рамките на три съдебно заседание,
в които адв.З. е участвала лично И/или с писмени бележки и искания.
Съгласно нормата на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила към заплащане на
адвокатското възнаграждение в случая, при наложена административна санкция и респ.
интерес от 1000.00лв. до 10 000лв., /2500.00лв в казуса/, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400.00лв. плюс 10% от горницата над 1000.00лв. или в случая
минималното адвокатско възнаграждението е в размер на 550.00лв.
Отделно от това, съгласно нормата на чл.7, ал.9 от Наредбата, при защита по
административно-наказателни дела с повече от две съдебни заседания / в казуса 1 заседание/,
за всяко следващо заседание след първите две, се заплаща на адвоката допълнително
7
възнаграждение по 250.00лв.
Предвид изложеното, претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 550.00лв. се явява доказано по основание и размер и следва да
се уважи, като съдът намира, че не са налице основания за редуцирането на това
възнаграждениe заради прекомерност по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН. Това е така защото от една
страна този размер на присъждано адвокатско възнаграждение не надвишава минимумите
по Наредба№1 от 09.07.2004г. на ВАдвС, а от друга страна, делото не се отличава със
занижена фактическа или правна сложност. Посоченото адвокатско възнаграждение следва
да се възложи за заплащане на АПИ-гр.София по аргумент на пар.1, т.6 от ДР към АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. с ал. 2, т.1 и чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№ 8914/08.10.2024г., издадено от
Началник на отдел „Контрол по републиканската мрежа“към Дирекция“Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция“Пътна инфраструктура/АПИ/-гр.София, с което на В. И.
Ч., с ЕГН ********** и с адрес:Б....., ул.“С......“№..., вх..., ет..., ап...., е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2500.00лв., във връзка с административно
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1,
т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37,ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“-гр.София да заплати на В. И. Ч., с ЕГН
********** и с адрес:Б....., ул.“С.....“№..., вх..., ет... ап...., сумата от 550.00лв./петстотин и
петдесет лева/, представляваща направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
на адв.К. З. по нахд №1438/2024г. по описа на РС-Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград в 14-дневен
срок, считано от датата на съобщаването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8