№ 18598
гр. С., 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Л. П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110145081 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „.....“ ЕАД, ЕИК ..... със
седалище гр.С. и адрес на управление район Ил..... против П.... ЕООД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. С.............., представлявано
Да.И.К. управител, с искане за постановяване на съдебно решение за
установяване на следните суми в полза на ищеца – сборна сума от 3275,90 лв.,
представляваща:
482.71 лв. за месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по
договор *********, партида *********, ГО на договор М6538686 от
02.06.2020 за периода 16.09.2022- 15.03.2023, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
2479.20 лв. - неустойка за неизпълнение на договор *********, партида
*********, ГО на договор М6538686 от 02.06.2020, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
313.99 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от
датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен
счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на
заявлението, от които 57.12 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни
такси и потребление за периода от 19.11.2023- 18.03.2024. и 256.87 лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 10.03.2023-
1
18.03.2024г, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 16198/2024 г. от 02.04.2024г. на СРС, 144 с-в, оспорена от длъжника в
законовия срок. Ангажират се доказателства и се претендира решение в този
смисъл като се претендират разноски.
Излага се, че сумите са начислени по Договор за използване на
електронни съобщителни услуги с ID на клиент *********, партида
*********, ГО на договор М6538686 от 02.06.2020 като за всяка отделна
мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
Излага се, че Договорът е подновяван през годините за нови срокове и са
добавяни/ променяни услуги и тарифни планове като за процесния период е
предоставена услуга за номер **********, активирана с Приложение № 1 от
16.03.2022 за срок от две години с план А1 VIP М клас със стандартна месечна
такса 206,60 лв. без ДДС и промоционална такса 81.09 лв. без ДДС за срока на
договора.
Твърди се, че по договора са издадени и дължими следните фактури на
обща стойност 482.71 лв., а именно:
с № *********/ 19.10.2022 с период на фактуриране от 16.09.2022-
15.10.2022 на стойност от 102,00;
с № *********/ 18.11.2022 с период на фактуриране от 16.10.2022-
15.11.2022 на стойност от 98,51 лева,
с № *********/19.12.2022 с период от 16.11.2022-15.12.2022 от 108,30
лева,
№ *********/19.01.2023г. с период от 16.12.2022- 15.01.2023 на стойност
от 98,51 лева,
с № *********/ 20.02.2023 за 16.01.2023 -15.02.2023 със стойност от
74,19 лева и
№ *********/ 20.03.2023 с период от 16.02.2023 -15.03.2023 на стойност
1,20 лева.
Сочи се, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор
считано от 09.03.2023г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за
2
заплащане на използваните мобилни услуги на основание т.54.12. от ОУ и при
прекратяване на договора по желание/ випа на абоната, последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/ пакет от
услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Твърди се, че неустойката е
определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от
абоната за съответните SIM карти. Тези суми са търсят.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор.
С нарочна молба преди заседанието по събиране на доказателствата
ответникът заявява, че не е депозирал такъв поради нередовно уведомяване –
но не ангажира доказателства за това; по същество не оспорва, че е абонат на
ищеца за исковия период, както и че е ползвал услугите на ..... ЕАД, както и
не оспорва начислените стойности по фактурите, нито сумата за неустойка. Не
ангажира доказателства и не оспорва тези на ищеца.
Искът е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.92
от ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и се установява от приложеното ч.гр.д.№ 16198/ 2024г. по
описа на СРС, че по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК от 02.04.2024г. за сумите по исковата молба.
Страните нямат спор и това се установява от копия на исковите фактури,
приложение към Договор с № 50571766, както и от ОУ към него, че било
налице валидно облигационно правоотношение, възниквало по договор за
далекосъобщителни услуги с № *********, на основание който са били
издавани исковите фактури през процесния период за исковите суми.
В разпоредбите на чл. 5.3.1 от приложението страните са се договорили
за начисляване на неустойки при спиране по вина на потребителя достъпа до
мрежата; предсрочно прекратяване действието на договора, както и
обезщетение за връщане на предоставено от оператора на абоната оборудване
в неизправно състояние или невръщане.
3
Съгласно т.6 от ОУ, представени от ищеца, тези общи условия стават
задължителни за абоната с полагане на подпис от него по индивидуалните
договори за услуги, като съгласно т.26, 4 от тях заплащане стойността на
услугите става след издаване на месечна фактура на името на абоната.
Операторът е длъжен при сключване на всеки индивидуален договор да
уведоми абоната за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактурата. Промяна на периода за таксуване може да се случи едностранно от
Мтел, но само след предварително уведомление до абоната. Посочено е, че
неполучаване на фактурата от абоната не го освобождава от задължението му
за плащане на таксите към оператора.
От приложените и неоспорени от ответника фактури е видно, че по
договор за мобилен интернет, съобщения за мобилни номера по партидата на
П.... ЕООД са начислявани стойностите по фактурите, а именно: по фактура с
№ *********/ 19.10.2022 с период на фактуриране от 16.09.2022- 15.10.2022н
начислената сума е от 102,00; с № *********/ 18.11.2022 с период на
фактуриране от 16.10.2022-15.11.2022 дължимата сума е от 98,51 лева, с №
*********/19.12.2022 с период от 16.11.2022-15.12.2022 дължимата сума е от
108,30 лева, с № *********/19.01.2023г. с период от 16.12.2022- 15.01.2023 на
стойност от 98,51 лева, с № *********/ 20.02.2023 за 16.01.2023 -15.02.2023
със стойност от 74,19 лева и с № *********/ 20.03.2023 с период от 16.02.2023
-15.03.2023 на стойност 1,20 лева. Не се доказа по делото да е извършено
плащане на стойността на ползвания пакет услуги, а и ответната страна не
оспорва, че обстоятелството, че не е платил.
От договора се установява още и че страните са договорили
възможността операторът да начисли за абоната неустойка на основание
чл.5.3.1 от приложението в хипотеза на предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, която е в размер на всички месечните абонаментни такси
за услугата до изтичане срока на договора – л.5 от делото.
Въз основа на така установените факти и от правна страна съдът намира
следното:
Безспорно се доказа от ищеца, че между страните е съществувала
облигационна връзка по договор за предоставяне на мобилен интернет и
далекосъобщителни услуги при абонаментен план А1 VIP M клас с титуляр
ответника. Количеството и доставянето на тези услуги се установи чрез
4
представените фактури и приложение към тях. Същите са издадени и са с
настъпил падеж за плащане още към 20.03.2023г., но не се установи плащане
на задължението по нея от страна на ответника. С тези мотиви сумата за
дължими и неплатени месечни абонаменти и цена следва да бъде присъдена
на ищеца.
Досежно претенцията за неустойка, която се търси като такава за
предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната, съдът приема, че
тя не бе доказана по своето основание. В тежест на ищеца бе да установи, че
договорът е прекратил действието си предсрочно, не се установи и от кой
точно момент се е случило това. В този смисъл съдът не приема твърдението
на ищеца, че след като е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
договорът е прекратен. При недоказаност упражняване правото на ищеца да
прекрати облигационната връзка с ответника вкл. чрез уведомяване на абоната
по някакъв начин договорът следва да се счита прекратен с изтичане на
уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради което в
патромониума на ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка.
Вън от горното в представената по делото сметка – л.13 от делото, с която се
твърди да е прекратен договора с начисляване на неустойка отсъства
посочване в каква връзка е издаден, в нея дори не фигурира номера на
потребителя. Тази сметка няма характер на счетоводни документи /фактури/, и
сама по себе си не е годна да установи предсрочното прекратяване на
контракта, както и причината поради която същият е прекратен.
Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се
посочи, че получаването на абонаментите до края на срока на договора,
особено при прекратяването му в начален етап, ще доведе с голяма степен на
вероятност до неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни
услуги, доколкото ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението
на договора, а същевременно ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без
да се престира от негова страна, което несъмнено нарушава принципа на
справедливост /решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС,
I т.о., решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т.о.,
решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, І т.о. и др./.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
5
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна.
С оглед изложеното претенцията чл.92 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
Частично основателна на основание чл.86 от ЗЗД е претенцията на
ищеца за присъждане на обезщетение за забава върху главница от
абонаментни такси от 57.12 лева в размер на законовата лихва за периода от
19.11.2023г, до 18.03.2024г. , както и законовата след датата на образуване на
заповедното дело до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото, в съответствие с направеното искане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответната страна следва да бъде
възложено заплащането на направените от ищеца разноски по делото,
съобразно представените доказателства за извършването им, в редуциран
размер от 108.54 лева – редуциран сбор от две държавни такси - в исковото от
143 лева и заповедното производство от 55.69 лева и адвокатско
възнаграждение от 460 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „П....“ ЕООД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. С.............., представлявано
Да.И.К. управител на основание чл.415 от ГПК във вр.с чл. 79 от ЗЗД , чл.92 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че в полза на ищеца „...... “ ЕАД, ЕИК ..... със
седалище гр.С. и адрес на управление район Ил..... чрез адв.Р., съществува
вземане по ч.гр.дело № 16198/ 2024г. по описа на СРС за 2024г., за което е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 02.04.2024г. за сумата от 482.71 лв. –
сбор от месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор с
№ *********, партида *********, ГО на договор М6538686 от 02.06.2020 за
периода 16.09.2022- 15.03.2023 по следните фактури: с № *********/
19.10.2022 с период на фактуриране от 16.09.2022- 15.10.2022 на стойност от
102,00; с № *********/ 18.11.2022 с период на фактуриране от 16.10.2022-
15.11.2022 на стойност от 98,51 лева, с № *********/19.12.2022 с период от
16.11.2022-15.12.2022 от 108,30 лева, № *********/19.01.2023г. с период от
16.12.2022- 15.01.2023 на стойност от 98,51 лева, с № *********/ 20.02.2023
за 16.01.2023 -15.02.2023 със стойност от 74,19 лева и № *********/
6
20.03.2023 с период от 16.02.2023 -15.03.2023 на стойност 1,20 лева ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 19.03.2024г до
окончателното плащане; както и за обезщетение за забава в размер на 57.12
лева за периода от 19.11.2023г, до 18.03.2024г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата за главница до пълния размер или за сумата от 2 479.20 лв. -
неустойка за неизпълнение на договор *********, партида *********, ГО на
договор М6538686 от 02.06.2020г. ведно със законна лихва за забава от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане и за мораторната лихва
от 313.99 лева и
ОСЪЖДА „П....“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. С.............., представлявано Да.И.К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на „...... “ ЕАД, ЕИК ..... със седалище гр.С. и адрес на управление
район Ил..... чрез адв.Р. сумата от 108.54 лева - съдебно-деловодни разноски
по гр.д. № 45081/ 2024г. и ч.гр.д. № 16198 / 2024г. по описа на СРС, 144
състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7