№ 11445
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110169784 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
16.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 69784/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ЕП“ ЕАД срещу Е. Е. Н., като се твърди, че страните се
намирали в облигационни отношения по силата на договор за покупко-продажба на ел.
енергия. Поддържа, че ответника не бил изпълнил задължението си да заплати доставената
ел. енергия, поради което ответника дължал сумата от 3339,40 лева за периода от 02.02.2023
г. до 01.09.2023 г. за имот в с. *******************, Софийска област – вила, кл. №
310268493438. Навежда доводи, че ответника бил изпаднал в забава, поради което дължал и
сумата от 137,91 лева – мораторна лихва за периода от 24.03.2023 г. до 27.09.2023 г. Излага
съображения, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените
искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми,
както и присъждането на деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове от ответника. В о. с. з. от 13.03.2025 г., ответника оспорва
претенциите. Иска отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловен от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валиден договор между страните за покупко-продажба на електрическа енергия; 2) ищецът
да е доставил на ответника твърдяното количество ел. енергия.
Между страните по делото не се спори, че ответника е собственик на имот в с.
*******************, Софийска област – вила.
Посоченото за безспорно обстоятелство от страните се подкрепа и от представените
по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
Нещо повече – по делото е представено Заявление за продажба на електрическа
енергия за битови нужди № *********/13.06.2023 г. от Е. Е. Н. по отношение на недвижим
имот в с. *******************, Софийска област – вила.
Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди по своето правно
естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия –
арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявлението и е продължило да доставя електрическа
енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на
ответника за сключване на договор за покупко-продажба на електрическа енергия при общи
условия.
Следователно съдът намира, че е установено безспорно по делото, че между страните
е сключен валиден договор за търговска покупко-продажба на ел. енергия при общи условия.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен
договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на
договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а
са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ и СТЕ. От заключението на СТЕ като
се изяснява, че в процесния имот е доставяна електрическа енергия. Вещото лице е
посочило, че електрическата енергия е в съответствие с твърдяното количество, като
стойността на последната е в размер на 3339,40 лева.
От заключението на ССчЕ се установява, че ответника е титуляр на партида по
отношение на процесния имот, като при редовно водено счетоводство се изяснява, че
размера на дължимата главница е за сумата 3339,40 лева. Вещото лице е посочило, че
размера на дължимата мораторна лихва е за сумата от 137,91 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
2
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
В настоящият случай, не се спори, че ответника е получил дължимите фактури за
заплащане и не е заплатил дължимите вземания, което не се оспорва, а се признава от
страната по смисъла на чл. 175 ГПК. А признанието на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното правно и фактическо
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. Ето защо, при артиметичното
пресмятане и при приложение на правилото на чл. 162 ГПК, съдът счита, че следва да уважи
претенцията за мораторна лихва в цялост.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответника е заплатил
дължимите суми, поради което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По отношение на останалите доводи на ответника, съдът счита, че не следва да ги
обсъжда, тъй като те са от материалноправен характер, поради което при липсата на отговор
на исковата молба, то същите са преклудирани – арг. чл. 133 ГПК, във вр. чл. 131 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на
деловодни разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на
деловодни разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му се присъди
сумата от 3030,86 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и заповедното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед направеното искане в о. с. з. от
24.04.2025 г., с което ответника поискал разсрочване на вземането, то следва да се произнесе
и по същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК, при постановяване на решението съдът
може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства. Доказателства за наличието на обективни
обстоятелства извън твърденията не са сочени, съответно събрани, поради което съдът
намира, че следва да остави искането за разсрочване на изпълнението без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Е. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ******************** II част“, **************, че дължи на „ЕП“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. **********************, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3339,40 лева, представляващи цена на незаплатена
електрическа енергия по договор за покупко-продажба на електрическа енергия при общи
условия за имот в с. *******************, Софийска област – вила, кл. № 310268493438,
ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. (датата на подаването на заявлението за
издаването на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 137,91
лева, представляващи мораторна лихва за периода от 24.03.2023 г. до 27.09.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.12.2023 г. по ч. гр. д. №
59236/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Е. Н., ЕГН: ********** да заплати на
3
„ЕП“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 3030,86 лева, представляващи деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и заповедното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Е. Н., ЕГН: ********** за разсрочване на
изпълнението на настоящото съдебно решение, което е направено в о. с. з. от 24.04.2025 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, както следва в двуседмичен срок от съобщението
до страните с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4