Решение по дело №628/2025 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 226
Дата: 27 май 2025 г.
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20254520200628
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Р., 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20254520200628 по описа за 2025 година
Производството е образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу наказателно постановление
№815529-F805863/25.02.2025г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП против „ТИР Паркинг Р.“ ООД с ЕИК
*********, с което за извършено нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв.
Жалбата е процесуално допустима и е подадена чрез представляващия
”ТИР Паркинг Р.“ ООД, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, в установения от закона
14-дневен срок. В нея се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява представител.
За ТД – НАП- Варна, Офис – Р., се явява редовно упълномощения гл.
юриск. Н.Танкова, която моли съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление.
Районна прокуратура – Р. са редовно призовани, не релевират становище
и не изпращат представител.
Съдът, след като се запозна с писмените и гласни доказателства установи
следната фактическа обстановка:
1
На 04.01.2025г. около 12:09 часа в обект стопанисван от „ТИР Паркинг Р.“
ООД, находящ се в гр.Р., бул. „България“ № 310, била извършена проверка от
служители на НАП, за която бил съставен Протокол от 04.01.2025г.
Проверката установила, че в търговския обект има регистрирано в НАП
фискално устройство модел „Датекс“ с ИН на ФУ: № DT 942134 и ФП №
02942134 с потвърждение на НАП № 4643107/16.06.2023г. и се предлагат
услуги: паркинг и съпътстваща услуга- престой, видно от отпечатания по
време на проверката контролна лента на електронен носител /КЛЕН/. „ТИР
Паркинг Р.“ ООД било регистрирано по ЗДДС лице на основание чл.100, ал.1
от ЗДДС с идентификационен номер по ЗДДС BG207069638, т.е. това било
лице, което следва да начислява данък върху добавената стойност (ДДС) за
доставките, които извършва на територията на страната и същите били
облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС. В търговския обект се
извършвали услуги по паркиране с цел "престой" като в издадените фискални
бонове била посочена услуга с наименование „съпътстваща услуга —
престой". Основната доставка е услугата по паркиране. Получатели на
услугата били клиенти, установени в България, в държави членки на
Европейския съюз (ЕС) и в трети страни. Същите били както данъчно
задължени лица, така и данъчно незадължени лица. Установили, че
извършените доставки на услуги по паркиране се документират с издаване на
фактура и фискален бон за извършените плащания в брой, като е приложен и
фискален бон № 0143921/04.01.2025г. на стойност 48,90 лв, с купувач
CRISBIAL TRANS 2009 S.R.L за транспортно средство GR61BIA.
Извършените продажби и получените плащания за услугите се отразявали във
фискалното устройство марка „Датекс“ с ИН на ФУ: № DT 942134 и ФП №
02942134, както следва:
За клиенти/получатели данъчно задължени лица и данъчно незадължени
лица, установени в друга държава членка и в трета страна в данъчна
група „А", която е предназначена за отчитане на продажби на стоки и
услуги, който са освободени от облагане с ДДС или за стоки и услуги,
продажбите, на които се облагат с нулева данъчна ставка, както и за
продажби, за които не се начислява ДДС в България, тъй като мястото на
изпълнение на доставките е извън територията на страната. В тази връзка
в издадените фактури и фискални бонове няма начислен ДДС и като
основание за неначисляване на ДДС е посочен чл.21, ал.2 от ЗДДС
2
мястото на изпълнение на доставката (продажбата) на услуга е там,
където е установена независимата икономическа дейност на получателя
— данъчно задължено лице;
За клиенти/получатели данъчно задължени лица, установени в България
в данъчна група „Б“, която е предназначена за стоки и услуги, които се
облагат с 20% ДДС.
Въз основа на така установено, служителите на НАП съставили АУАН №
F727560/13.01.2025г.г., с който констатирали, че „ТИР ПАРКИНГ Р." ООД с
ЕИК *********, за клиенти/получатели данъчно задължени лица и данъчно
незадължени лица, установени в друга държава членка на ЕС и в трета страна,
неправилно и в нарушение на ЗДДС определя, че мястото на изпълнение на
доставките на тези услуги е извън територията на България и в тази връзка
неначислява ДДС. При определяне на мястото на изпълнение на доставките
прилага общото правило за определяне мястото на изпълнение, посочено в
чл.21, ал.2 от ЗДДС, като по този начин третира всички лица, установени в
друга държава членка на ЕС и в трета страна като данъчно задължени лица по
смисъла на ЗДДС. „ТИР ПАРКИНГ Р.“ ООД прилагали частично общото
правило за определяне мястото на изпълнение за доставка на услуга, тъй като
не се съобразява с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДДС. При общото правило,
което обхваща чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение на
доставките зависи от статута на получателя и неговото местоположение. На
основание чл.21, ал.1 от ЗДДС, когато получатели са данъчно незадължени
лица мястото на изпълнение е там, където е установена независимата
икономическа дейност на доставчика „ТИР ПАРКИНГ Р.“ООД с ЕИК
*********, т.е. в Р България. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС тези доставки са
облагаеми и на основание чл.66, ал.1 от същия закон с данъчна ставка 20%.
Видно от приложени фактура и фискален бон, за продажбата ДДС не е
начислен и неправилно е отразена в данъчна група „А“. Съгл. разпоредбата на
чл.18 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011
г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно
общата система на ДДС според, която в тежест на доставчика е да се снабди с
доказателства относно статута на получателя, че е данъчно задължено лице. В
конкретния случай общото правило е неприложимо, тъй като в ЗДДС е
налично специфично правило за определяне на мястото на изпълнение на
доставките на услуги, когато същите са свързани с недвижим имот и това е
3
разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1, б.“А“ от ЗДДС. Основен принцип в ЗДДС е, че
общото правило се прилага в случай, че не са налице условия за прилагане на
специфично правило за определяне на мястото на изпълнение на доставката.
Налице са следните основания за прилагане на специфичното правило за
определяне мястото на изпълнение на доставките на конкретните услуги:
1.В чл.47 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.
относно общата система на ДДС е посочено, че за място на доставката на
услуга, свързана с недвижим имот се счита мястото, където се намира
недвижимия имот. В нашия закон тази разпоредба е транспонирана с
разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1, б. „А“ от ЗДДС.
2.На основание чл.31а, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за
изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги,
свързани с недвижими имоти, както е посочено в чл.47 от Директива
2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с
такива имоти. Услугите се разглеждат като услуги, които имат достатъчно
пряка връзка с недвижими имоти в следните случаи:
Когато произтичат от недвижими имоти и тези имоти представляват
съставен елемент на услугата и са от основно и съществено значение за
доставяните услуги;
Когато се предоставят за недвижими имоти или са насочени към
недвижими имоти с цел правно или физическо изменение на тези имоти.
3.Съгласно чл.31а, параграф 2, буква „й“ от горепосочения регламент,
параграф 1 обхваща и предоставянето или прехвърлянето на права, различни
от правата обхванати в букви „з" и ,,и, за ползване на недвижими имоти или
части от тях, включително разрешение за ползване на част от имота, като
предоставяне на права за лов и риболов или достъп до салони в летища, или
използването на инфраструктура (например мост или тунел), за което се
събират такси.
На основание чл.31а, параграф 1, буква „а“ и параграф 2, буква „й“ от
горепосочения регламент извършването на доставка на услуга по паркиране с
цел „престой" е услуга, свързана с недвижим имот, тъй като съществува
достатъчна пряка връзка с недвижимия имот, обособен като паркинг. Без
наличието на недвижимия имот, където се паркират автомобилите не е
възможно да се извърши услугата, т.е. услугите произтичат от недвижимия
4
имот. Конкретният недвижим имот, където се намира търговския обект на
„ТИР ПАРКИНГ Р.“, представлява съставен елемент на услугата и е от
основно и съществено значение за доставяните услуги. В тази връзка и на
основание чл.21, ал.4, т.1, буква „а“ от ЗДДС мястото на изпълнение на
услугата е там, където се намира недвижимия имот, с който е свързана
услугата, или това специфично правило за определяне на мястото на
изпълнение на доставката не е от значение статута и местоположението на
получателя. Тъй като недвижимия имот се намира на територията на България
мястото на изпълнение е на територията на страната.
Въз основа така констатираното бил издаден АУАН №
F805863/13.01.2025г. против „ТИР ПАРКИНГ Р.“ ООД с ЕИК *********, за
това че жалбоподателя не е спазило задължението си, като регистрирано по
ЗДДС лице на основание чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ, да отрази извършените продажби (облагаеми доставки със ставка 20%)
във фискалното устройство в данъчна група „Б“ (стоки и услуги, които се
облагат с 20% ДДС). Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление № 815529-F805863/25.02.2025г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по административно
наказателната преписка и представените от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е не основателна.
Съдът констатира, че при издаване на АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съставен е от компетентно длъжностно лице, в
присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като
съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е
подписан от жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено в
рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган.
В случая НП е издадено с оглед констатирано и вменено на Дружеството-
жалбоподател нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г.
на МФ.
От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за
доказано по несъмнен начин, че на посочената в НП дата е категорично
установено, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си по
чл. 27, ал.1, т.2 от Наредбата. Всичко посочено в този абзац от своя страна
означава, че деянието е съставомерно.
5
Съгласно чл.27, ал.1 от Наредбата, лицата по чл. 3 са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите:
1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 %
ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност;
3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива;
4. група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък
върху добавената стойност.
Съдът изцяло споделя констатациите и изводите изложени в АУАН и НП,
досежно обстоятелството, че жпод. „ТИР ПАРКИНГ Р." ООД неправилното
определяне на мястото на изпълнение на доставките прилага общото правило
за определяне мястото на изпълнение, посочено в чл.21, ал.2 от ЗДДС. В
конкретния случай правилно административно-наказаващия орган е счел, че е
следвало да се приложи специфичното правило за определяне мястото на
изпълнение съгл. чл.21, ал.4, т.1, б.“А“ от ЗДДС, а именно мястото на
недвижимия имот, който е на територията на Република България.
Според съда не може да е приеми твърдението, че основната доставка е
услуга касаеща, не почивка и използване на недвижимия имот - паркинг, а
престой за преминаване порез ГКПП „Дунав мост“. Това обстоятелство е
видно и издадения касов бон, в който в записано, че се заплаща и съпътстваща
услуга „Престой“. Но и тази съпътстваща услуга „Престой“ преди
преминаване на ГКПП „Дунав мост“, също е свързана на с недвижимия имот,
където се намира търговския обект на „ТИР ПАРКИНГ Р.“, той е съставен
елемент на услугата и е от основно и съществено значение за доставяните
услуги - почивка и престой.
От така изложеното следва изводът, че действително и практически
безспорно е налице нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., издадена от министъра на финансите, доколкото при всяко
положение въззивникът като лице по чл.3 от същата наредба не е
регистрирало продажба по надлежната данъчна група. Налице е в този смисъл
неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността
6
на юридическото лице- жалбоподател, т. е. хипотезата по чл.83 от ЗАНН.
Отговорността по чл. 83 от ЗАНН е обективна, безвиновна.
Извършеното административно нарушение определено не се отличава
качествено от обикновения случай на административни нарушения от
съответния вид (още по-малко от обикновения случай на административни
нарушения изобщо), че да е обосновано с оглед целта и действителния смисъл
на чл.28 от ЗАНН неангажирането на административно-наказателна
отговорност, като неотразяването на ДДС във фискален бон реално е от
естество да затрудни както дейността на приходната администрация, така и
дори самата счетоводна дейност на дружеството жалбоподател във връзка с
начисляването на ДДС, респективно релевантна в случая е обществената
опасност под формата на застрашаване по смисъла на чл.10 от НК (която
разпоредба се явява релевантна и за административно-наказателната
отговорност по арг. от чл.11 от ЗАНН), като на административното нарушение
не следва да се гледа само в светлината на единичното неправилно посочване
като групова принадлежност на доставката, но и от гледна точка на това, че
липсата на реакция под формата на търсене на административно- наказателна
отговорност срещу подобна неточност (дори и преценена само като единична)
е от естество да доведе до системно неначисляване на ДДС, аргумент за който
извод следва и от разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Правилно нарушението е
категоризирано като повторно и е наложено наказание по чл.185, ал.4 от
ЗДДС, до колкото по делото от АНО са посочени множество влезли в сила НП,
с които са наложени наказания за същото по вид нарушение.
При този изход на спора и своевременно заявеното от процесуалния
представител на ответника искане за разноски, на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН в полза на Националната агенция за приходите следва да бъде
присъдено възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 80 лв.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 815529-F805863/25.02.2025г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП против „ТИР
Паркинг Р.“ ООД, с ЕИК *********, с което за извършено нарушение на чл.27,
ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.4 от
7
ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2000,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН „ТИР Паркинг Р.“ ООД,
ЕИК *********, да заплати на ЦУ на НАП-София, направените разноски по
делото за юрисконсулт в размер на 80.00 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.Р., в
14-дневен срок от получаване на известието, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
8