№ 86
гр. Провадия, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Административно
наказателно дело № 20223130200153 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. Г. Ж. , ЕГН **********, с адрес
***********, против наказателно постановление №03-40/28.03.2022г. на
Началник на отдел „Рибарство и контрол-Черно море”, гр.Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол” към ИАРА, с което му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 600 лева, на основание чл.75,
ал.1 от ЗРА, за извършено нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА и са отнети в
полза на държавата – 4 бр. риба от вида бяла риба /сулка/, върнати обратно
във водите на яз.*****, на основание чл.90 ЗРА.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт
и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. По същество моли за отмяна на наказателното
постановление като излага съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН.
АНО се явява лично, като излага съображения за доказаност на
деянието.
ВРП – ТО – Провадия не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 28.10.2021 г. служители на ИАРА - свидетелите С.Н. и С.Л.
извършили рутинна проверка на яз. *****. В 14ч. били в района на землището
на с. ****. На място забелязали лице, което извършвало любителски риболов
от каменния мост на 500м. от кантона на „Пътища и мостове”.
Проверяващите отишли при него и след като се представили установили, че
това е Ж.Ж., който притежава билет за любителски риболов с
1
№1896293/13.04.2021г., като риболовът се извършвал с два броя въдици с по
една кука. Уловената риба била от вида червеноперка – 0.550кг. и бяла риба –
сулка – три броя с размер 20см. и един брой с размер 24см. Доколкото
минимално допустимия размер за улов и задържане е 45см., а въззивникът
уловил и задържал четири броя риби от видя бяла риба – сулка под
минимално допустимия размер, съгласно приложение №2 от ЗРА, на място
свидетелят С.Н. му съставил акт за установяване на административно
нарушение за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА, а четирите маломерни риби
били върнати обратно във водата. В АУАН нарушителят посочил , че по
незнание е задържал рибата.
Въз основа на АУАН било издадено НП № 03-40/28.03.2022г., с което
на Ж.Ж. било наложено административно наказание глоба в размер на 600
лева.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка съдът прие за
установена от гласните и писмени доказателствени средства по делото, които
кредитира изцяло. Показанията на свидетелите Н. и Л. са последователни и
обективни досежно фактите, които са възприели на посочените в АУАН и НП
дата и час.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
срок.
Наказателното постановление № 03-40/28.03.2022г. е издадено от
компетентен орган, съгласно заповед №РД 09-1177/20.12.2019г., изменена със
заповед № РД 09-131/16.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и
горите, а АУАН съставен от оправомощено лице.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени
нарушените материалноправни норми.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарство и аквакултури
въвежда забрана за улов, пренасяне, превозване и продажба на риба и други
водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от
2
минимално допустимите, съгласно приложение № 2.
В настоящия случай безспорно се установи, че жалбоподателят е
извършвал любителски риболов във водите на яз.*****, която е
рибностопански обект по см. на чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА. Установените при
проверката на 28.10.2021г. уловени от него 4 бр. риби от вида бяла риба
/сулка/ са били с размери 20 см. и 24 см., т. е. са под минимално допустимия
размер за улов на тази риба - 45 см., съгласно т.40 от Приложение №2 на ЗРА.
С оглед на това съдът прие, че е извършено нарушение на посочената
императивна норма – чл.38, ал.1 от ЗРА, поради което законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на Ж.Ж..
В съответствие с чл.90, ал.1 от ЗРА, рибата е отнета в полза на
държавата от АНО, въпреки че в НП грешно е посочен чл.90, ал.2 от ЗРА,
което в случая не води до съществено нарушение.
Не е налице оспорване от страна на въззивника, че процесните риби са
от този вид и размер.
Правилно е била приложена и санкционната норма – чл.75, ал.1 от ЗРА,
тъй като именно в нея е предвидена санкцията за лицето, което лови риба с
размери или тегло под минималното на административно наказание "Глоба" в
минималния размер от 600 лв. По отношение индивидуализацията на
наказанието, съдът установи, че АНО е определил същото на предвидения в
закона минимум. По делото са налични единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път, /доколкото липсват данни за други нарушения по
същия нормативен акт/, поради което и същото е справедливо.
В обжалваното НП административнонаказващият орган е изложил
аргументи за неприлагане на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставки за квалифициране на
случая като маловажен по следните съображения:
Нарушението, което Ж.Ж. е извършил, не се отличава по степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме,
че същата е явно незначителна. Както стана ясно той е притежавал валиден
риболовен билет, като няма значение откога се занимава с любителски
риболов. Преди да го получи е декларирал, съгласно чл.22, ал.2 от ЗРА, че
познава изискванията на нормативната уредба, приложима за любителския
риболов, включително и принципа за отговорния такъв. Фактът, че въпреки
3
това въззивникът е уловил 4 бр. маломерни риби и само проверката на
контролните органи е препятствала той да стане техен собственик съгласно
чл.13, т.1 от ЗРА, сочи на липсата на отговорно поведение за спазване на
законодателството свързано с опазването и развитието на рибните ресурси в
България. Връщането на рибата във водата също не води до по-ниска
обществена опасност, доколкото не е действие на доброволен акт от страна на
самия въззивник.
Изложеното до тук налага извод за процесуална и материална
законосъобразност на обжалваното НП, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №03-40/28.03.2022г. на
Началник на отдел „Рибарство и контрол-Черно море”, гр.Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол” към ИАРА, с което на Ж. Г. Ж. , ЕГН
**********, с адрес *********** е наложено административно наказание –
глоба в размер на 600 лева, на основание чл.75, ал.1 от ЗРА, за извършено
нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА и са отнети в полза на държавата – 4 бр. риба
от вида бяла риба /сулка/, върнати обратно във водите на яз.*****, на
основание чл.90 ЗРА.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4