Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 15.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ районен съд колегия в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гражданско дело № 523 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание по чл. 143 и чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба от ищцата Г.Е.А.,
с ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетното дете Е.М.С.,
с ЕГН ********** против А.М.С., с ЕГН **********,
с адрес *** с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди с ответника били родители
на малолетното дете Е.М.С., родена на ***г., без да били сключвали граждански
брак. Ищцата и ответника от две години живеели разделени, като детето Е.
живеело при ищцата. Ищцата сама с помощта на родителите си се грижела за
отглеждането, възпитанието и издръжката на детето си Е., без да получава
каквато и да било помощ от ответника. Ищцата била безработна и издръжката на
детето представлявала много сериозно затруднение за нея, като ищцата смятала че
и ответникът като родител би следвало да вземе участие в издръжката на детето. Нуждите на детето
били значителни, до голяма степен като на възрастен човек.
В исковата си молба ищцата, заявява, че тъй като ответникът
се водел безработен, смятала, че делът му от дължимата издръжка, следвало да
бъде не по-малко от минимално определеното по закон, т.е. поне 152.50лв.
месечно, считано една година назад от завеждането на настоящото дело, тъй като
и за този период от време грижите и издръжката за детето били само на ищцата и
на нейните близки.
Ищцата моли съда да постанови решение с което да осъди
ответника А.М.С. да и заплаща, като майка и законен представител на малолетното
дете Е.М.С. месечна издръжка в
минималния определен от закона размер за времето от една година назад от
завеждането на исковата молба в съда и занапред от датата на завеждане на
исковата молба в съда до настъпване на основание за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до пълното и изплащане, както и
ответника да и заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от особения представител
на ответника – адв. Х.А. ***, в който се заявява, че искът е принципно
допустим, доколкото било видно, че ответникът бил баща на малолетното дете Е.,
но се оспорва предявеният иск по отношение на размера на претендираната за
2019г. издръжка, тъй като за сумата над 140.00лв. същият бил предявен в завишен
размер, какъвто ответникът не бил в състояние да заплати.
В съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния си представител – адв. В.М. *** моли съда да уважи
предявения иск и да постанови решение с което да осъди ответника да заплаща
издръжка на малолетното си дете Е.М.С. в размер на минималноопределения такъв
съгласно изискванията на СК, така както е посочено в исковата молба.
В съдебно заседание
ответника, чрез назначения му от съда особен представител – адв.Х.А. *** моли
съда да отхвърли предявения от ищцата иск.
От представените по делото писмени доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Малолетното дете Е.М.С. с
ЕГН ********** е родено във Франция на ***г. във Франция, като негови
родители са страните в процеса.
Страните по делото живели на съпружески начала в резултат
на което се родило детето Е.М.С. – родено на ***.
във Франция.
Ищцата и ответника от две години живеели разделени, като
детето Е. живеело при ищцата. Ищцата сама с помощта на родителите си се грижела
за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето си Е., без да получава
каквато и да било помощ от ответника. Ищцата била безработна и издръжката на
детето представлявала много сериозно затруднение за нея, нуждите на детето били
значителни, до голяма степен като на възрастен човек. Ответника се бил
дезинтерисирал от детето си Е., не търсил детето, не давал никакви средства за
издръжката и не му пращал никакви подаръци. Тъй като ответника се водел
безработен, ищцата моли съда да осъди ответника да заплаща издръжка на детето
си Е.М.С. в минималноопределения от СК размер за една година назад, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 29.07.2020г., както и за напред
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до настъпване на
законови основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска до пълното и изплащане. Моли съда да и присъди
направените по делото разноски.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Гюлфизе
Кадир Бимбаш се установява, че ответника от раздялата му с ищцата не е търсил
детето Е. и не е давал издръжка за детето, нито му е пращал подаръци, както и
че към момента не пребивава на територията на РБългария.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира за
основателен за предявеният осъдителен
иск, квалифициран в доклада по делото по чл.143 от СК - за определяне на издръжка, за в бъдеще
за малолетното дете на страните – Е.М.С., която
следва да бъде заплащана от ответника – неговия баща, както и съединеният иск с
правно основание чл.149 от СК – за заплащане на издръжка за минало време.
Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
чл.143, ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Конкретния размер се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142,ал.1
от СК. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималния размер на издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
От данните по делото се установява, че малолетното дете Е. живее само с майка
си Г.Е.А. от самото си раждане, тъй като
бащата/ответника/ ги е напуснал няколко месеца след раждането на детето и
майката Е.М.С. е този родител, който полага ежедневните грижи за отглеждането
на детето и неговото възпитание. За периода след раздялата между страните /наведеният
факт, че същата датира от 2018г. не
се оспорва от ответника/, ответника не е ангажирал безспорни доказателства, че
е осигурявал издръжка за малолетното си дете Е. в пари или в натура. Съобразно
изложеното, съдът намира за основателен както иска за определяне на издръжка за
в бъдеще, така и за минало време - за периода от 29.07.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба - 29.07.2020г.
Като съобразява от една страна възрастта на нуждаещото се
от издръжка дете, което е на почти четири години, протичащите инфлационни
процеси в страната и от друга материалните възможности на родителите, съдът
намира, че за цялостната месечна издръжка на детето Е. са необходими и възможни
общ обем парични средства в размер на 250 лева, като от този размер ответника
следва да бъде осъдена да заплаща за в бъдеще/след предявяване на исковата
молба/сумата от 162.50 лева, а останалата част до пълния размер на необходимите
средства за задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от майката, която
независимо, че полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на
детето, също има задължение да го издържа.
Съдът приема,че ответника има възможност да
заплаща издръжка в горния размер, същият е млад мъж, в работоспособна възраст, липсват
данни за негово задължение за издръжка към други лица от кръга на визираните в
чл.141 от СК. Ето защо съдът намира че иска за издръжка за в бъдеще следва да
бъде уважен в размер на 162.50лв. за детето Е..
По отношение на дължимата издръжка за минало време за една
година назад, съдът намира същия също за
основателен, като счита че следва да уважи същия в размера на по 140.00лв. за месеците август, септември, октомври, ноември и
декември 2019г. и в размер на 152.50 лева месеците януари, февруари, март,
април, май, юни и юли 2020г. Или общо за
сумата 1767.50 лева за времето от 29.07.2019г.
до 29.07.2020г./датата на подаване на исковата молба/, която сума ответникът да
заплати на ищцата Г.Е.А., с ЕГН **********,***, като майка и законен
представител на малолетното дете Е.М.С., с ЕГН ********** .
При този изход на делото ответника следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд Нова Загора
държавна такса върху определената издръжка
за бъдеще време в размер на 234.00лв. и върху определената издръжка за
минало време в размер на 70.70 лева.
Следва да бъде осъден ответника да заплати и възнаграждение
за особен представител в размер на 300.00 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Нова Загора.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на ищцата
Г.Е.А., с ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетното
дете Е.М.С., с ЕГН ********** на основание чл.143, ал.2 от СК, ежемесечна
издръжка за детето Е.М.С. в размер на 162.50/сто шестдесет и два лева и
петдесет стотинки/лева, считано от 29.07.2020г. до настъпване на законово основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до пълното и изплащане.
ОСЪЖДА А.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищцата Г.Е.А., с ЕГН **********,***, като майка и законен представител на
малолетното дете Е.М.С., с ЕГН ********** на основание чл.149 от СК, сумата
от 1767.50/хиляда седемстотин
шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/лева, представляваща дължима месечна
издръжка за детето Е.М.С., с ЕГН ********** за минало време за една година назад, а именно
за периода от 29.07.2019г. до
29.07.2020г./дата на подаване на исковата молба в съда/
ОСЪЖДА А.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДА заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Нова Загора, сумата общо в размер на 604.70/шестстотин и
четири лева и седемдесет стотинки/лева, от които, както следва: 70.70/седемдесет
лева и седемдесет стотинки/лева - държавна такса
върху определената издръжка за минало време, 234.00/двеста тридесет и
четири/лева – държавна такса върху определената издръжка за бъдеще време и
сумата от 300.00/триста/лева - възнаграждение за особен представител на
ответника по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: