№ 4278
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330105868 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД,
във връзка с чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
В исковата молба от Р. В. С. против „Би енд джи кредит” ООД се твърди, че между страните
е сключен Договор за кредит *** от 07.01.2020 г., по силата на който ответникът
предоставил на ищеца парична сума в размер на 1010,02 лева в заем. С договора бил
договорен ГПР в размер на 34,83 %, възнаградителна лихва в размер на 32,55 %, при срок на
кредита от 11 на брой вноски. Твърди, че съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора, ищецът
следвало да заплати допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане“ и „Динамично
плащане“ в размер на 425 лв. Твърди се, че на 21.04.2020 г. ищецът заплатил следните суми
по сключения договор: 80,31 лв. – главница; 26,05 лв. – лихва; 45,46 лв. – допълнителна
услуга „Динамично плащане“; 32 лв. – допълнителна услуга „Бързо разглеждане“. Твърди,
че на 21.04.2020 г., предсрочно погасил търсената сума, поради което договорът се изменил,
както следва: остатъчна непросрочена главница – 377,89 лв.; остатъчна просрочена главница
– 41,80 лв.; остатъчна просрочена лихва – 11,38 лв.; неплатена сума по допълнителна услуга
„Динамично плащане“ – 22,73 лв.; неплатена сума по допълнителна услуга „Бързо
разглеждане“ – 15,73 лв.; остатъчна дължима сума по допълнителна услуга „Динамично
плащане“ – 0,76 лв.; остатъчна дължима сума по допълнителна услуга „Бързо разглеждане“
– 114,55 лв.; остатъчна сума по лихва – 032 лв.; обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение – 0 лв.; обезщетение за предсрочно погасяване – 2,10 лв. или обща сума по
договора 587,28 лв., заплатена от ищеца на 21.04.2020 г. Сочи, че в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
договора били уговорени клаузи „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“, съгласно
които следвало да заплати сума в размер на 425 лв. Излага, че посочените клаузи са
1
нищожни поради противоречие с добрите нрави и при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.
11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Противоречието с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК се извлича от обстоятелството, че не се допуска
изискване за заплащане на такси и комисионни, свързани с усвояване на кредита.
Допълнителните услуги представлявали по своето естество част от възнаграждението по
договор за заем, което водело и до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Противоречието с добрите нрави се обуславяло от липсата на еквивалентност на
престациите, дължими от двете страни. Отделно, дължимото възнаграждение било
необосновано високо обезщетение, поради което и клаузата противоречала на нормата на
чл. 143, т. 5 ЗЗП. Увеличал се и годишният процент на разходите. Нарушена била и нормата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, въз основа на която в договора за кредит следвало да бъде посочен
ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Направено е искане за приемане, че клаузите
на чл.9, ал.1 и ал.2 от договора за бързо разглеждане и динамично плащане са нищожни,
както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 162.68 лв.
недължимо платена сума по услугата бързо разглеждане и сумата от 68.95 лв. по услугата
динамично плащане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до изплащането им.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Неоснователно било твърдението, че
„Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“, представляват скрита възнаградителна лихва.
Било спазено изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК, като в договора бил посочен ГПР. Твърди, че
ищецът сам е пожелал допълнителните действия, като същите не били задължителна
предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество. Самото действие
присъствало в Стандартния европейски формуляр като цена, т.е. не можело да се твърди, че
ищецът не е разбрал за него. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за кредит с номер *** от 07.01.2020г., сключен между „Би
Енд Джи Кредит“ ООД и Р. В. С., в качеството им съответно на кредитор и
кредитополучател, по силата на който е предоставен кредит в размер на 500 лв., който е
следвало да се погаси на 11 бр. месечни погасителни вноски, в размер от по 53.18 лв.
Представено е заявление от Р. В. С. за пълно предсрочно погасяване от 21.04.2020г., с
посочена обща сума за погасяване 587.28 лв.
Приложен е касов бон № *** от 21.04.2020г. за сумата от 587.28 лв.
Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити от дата 07.01.2020г., подписан от страните по договора.
Изискана и постъпила е от ответното дружество справка за извършените по договора
плащания.
2
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
„Би Енд Джи Кредит” ООД и Р. В. С. е възникнало правоотношение по договор за кредит №
*** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 500 лв. Съгласно чл.9,
ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил
желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от Раздел V
от Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в
размер на 175 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно
добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в
договора. Съгласно чл.9, ал.2 от договора при кандидатстването си за кредит
кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит
при условията на т.7.4. от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното
плащане по кредита е в размер на 250 лв. и е дължима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план на
кредита, заложен в договора.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съобразно
нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5 на чл. 19
ЗПК предвижда, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му
дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от
всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита.
Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което
се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то
ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без
оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране), нито за обслужване по
кредита. Освен това изискваните от ответника такси по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора
представляват пряк разход по кредита и следва да бъдат включени при формирането на
годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
3
Предвид изложеното, необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва
да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В случая в договора е посочено, че ГПР
е 34, 83 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на
крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Сборът на двете такси е в общ размер от 425 лв., почти равен на стойността на усвоения
финансов ресурс. Предвид това и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузите на чл. 9, ал.1 и
ал.2 от Договор за паричен заем № *** от 07.01.2020 г. следва да бъдат прогласени за
нищожни. От гореизложеното следва, че процесните клаузи не пораждат права и
задължения за страните, поради което сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в
изпълнение на задълженията, предвидени в тези разпоредби, са били недължимо платени от
страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. Поради това и
кумулативно съединените искове по чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен. Според представената справка за извършените по договора плащания
за такса услуга Бързо разглеждане от страна на кредитополучателя е заплатена сума в
размер на 130.28 лв., а за такса услуга Динамично плащане – сума в размер на 23.49 лв.,
поради което предявените осъдителни искове следва да се уважат до посочените размери, а
за разликата до пълните претендирани размери съответно от 162.28 лв. и 68.95 лв. следва да
се отхвърлят като неоснователни.
При този изход на делото на страните следва да се присъдят разноски по установителните
искове, както и съразмерно на уважената и отхвърлената част от осъдителните исковите
претенции. На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 83.25 лв. внесена
държавна такса. На пълномощника му, осъществил адвокатска защита в хипотезата на чл.38
ЗА, ще се присъди сумата от общо 499.50 лв. На ответното дружество ще се присъди сумата
от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“
4
№ 25, ет.5, със законни представители *** и *** по предявените от Р. В. С., ЕГН **********
от *** искове, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит № *** от 07.01.2020 г.,
предвиждащи заплащане на такса „Бързо разглеждане“ и такса „Динамично плащане“, са
нищожни поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, със законни
представители *** и *** да заплати на Р. В. С., ЕГН ********** от *** сумата от 130.28 лв.,
представляваща недължимо заплатени суми по такса „Бързо разглеждане“ и сумата от 23.49
лв., представляваща недължимо заплатени суми по такса „Динамично плащане“ по договор
за кредит № *** от 07.01.2020 г., ведно със законната лихвa върху посочените суми от датата
на подаване на исковата молба – 27.04.2022г. до окончателното им изплащанe, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над уважените до пълните претендирани
размери съответно от 162.28 лв. и 68.95 лв.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, със законни
представители *** и *** да заплати на Р. В. С., ЕГН ********** от *** сумата от 83.25 лв.
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, със законни
представители *** и *** да заплати на адв. Д. В. М. от ***, адрес *** сумата от 499.50 лв.
адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита по чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН ********** от *** да заплати на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“
№ 25, ет.5, със законни представители *** и *** сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5