№ 8645
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20251110101218 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетните А. В. Х., ЕГН **********, и Х. В. Х., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител Г. П. И., ЕГН **********,
активно субективно съединени искове по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу В. Х. Х., ЕГН
**********.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по
силата на влязло в сила решение № 561929/14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 66550/2018
г. по описа на Софийския районен съд, 89-ти състав, да им заплаща месечна издръжка в
размер на 200,00 лв. месечно за ищеца А. Х., и в размер на 150,00 лв. месечно за ищцата Х.
Х.. Сочат се увеличени нужди на двамата ищци предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката им и тяхното израстване. Твърдят се нужди
за храна, облекло, обувки, обучение, лечение и други. Претендира се увеличаване на
месечната издръжка на ищеца А. Х. от 200,00 лв. месечно на 350,00 лв. месечно, както и
увеличаване на месечната издръжка на ищцата Х. Х. от 150,00 лв. месечно на 300,00 лв.
месечно. В открито съдебно заседание ищците поддържат исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по размер, при твърдения, че няма възможност да заплаща издръжка в
претендирания размер предвид размера на доходите си, както и задължения по банкови
кредити, които изплаща. Отделно, твърди, че е давал джобни пари на ищеца А. по време на
режим на лични отношения, плаща телефонните услуги към мобилния оператор за
1
ползвания от ищеца А. телефонен номер. Твърди също, че през годините е давал на двамата
ищци за подаръци, празници и екскурзии. В съдебно заседание ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверения за раждане /л. 7-8 от делото/, ищците Д.а.и., ЕГН **********, са
малолетни, като негови родители са Г. П. И., ЕГН **********, и В. Х. Х., ЕГН **********.
Оттук следва, че ответникът, като баща на ищците е лице, задължено да им дава издръжка.
С влязло в сила решение № 561929/14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 66550/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, 89-ти състав, ответникът е осъден да заплаща на ищеца А.
Х. издръжка в размер на 200,00 лв. месечно и на ищцата Х. Х. – издръжка в размер на
150,00 лв. месечно, считано от 14.12.2018 г. /л. 9-11 от делото/. Следователно, от определяне
размера на присъдената издръжка по съдебен ред на ищеца са изминали повече от шест
години, като към датата на устните състезания ищецът А. Х. е на дванадесет години, а
ищцата Х. Х. - на девет години. Не е спорно по делото, а и се установява от събраните
доказателства, че и двамата ищци са в училищна възраст, че ищецът А. посещава
извънкласни дейности /футболни занимания в отбора на ФК „Искър 1945“ към 18.02.2025 г.,
курс по английски език/, а ищцата Х. – занимания по интереси в мажоретен състав.
Установява се също, че ищецът А. след определяне на предишния размер на издръжката е
имал и нужди от ортодонтско лечение и корекция на зрението. Съдът намира, че
израстването на децата в периода от определяне предишния размер на тяхната издръжка
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Нуждите
на ищците, обичайни за деца на възрастта на всеки от тях /за храна, дрехи, училищни нужди,
занимания, здравеопазване и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството
на майката, в което те се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им
2
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого децата живеят, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на всеки от ищците.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за
страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно
заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен
това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и
срещу двамата общо. Установява се от представено от ответната страна удостоверение от
„Милки Груп Био“ ЕАД, че ответникът е получавал брутно трудово възнаграждение в
размер на 2061,91 лв. /в периода от м.07.2024 г. до м. 12.2024 г./, а видно от допълнително
споразумение от 02.01.2025 г. е изменен размерът на получаваното от него основно месечно
трудово възнаграждение на 1537,21 лв., считано от 02.01.2025 г. От постъпилата справка от
НАП се установява, че майката на ищците се намира в трудово правоотношение със София
Мед АД при основна заплата от 1300 лв., а ответникът в периода от 01.12.2023 г. до
02.04.2024 г. е бил в правоотношение с „Фрийстрийтс“ ЕООД при основна заплата от 195
лв., а считано от 27.11.2023 г. – с „Милки Груп Био“ ЕАД при основна заплата от 900 лв.,
както и активно се осигурява като собственик на „Анесане“ ЕООД. С оглед гореизложеното
съдът намира, че ответникът има възможност да заплаща на ищеца А. месечна издръжка в
размер на 350,00 лв. и на ищцата Х. – в размер на 300,00 лв. месечно, които размери
съответстват и на нуждите на децата от издръжка, и на възможностите на дължащия
издръжка родител. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че е ирелевантно
спрямо задължението за издръжка спрямо ненавършили пълнолетие деца обстоятелството,
че ответникът има задължения към банкови институции, доколкото задължението му за
издръжка му е известно и има предимство спрямо задълженията му към банкови
институции. Отделно от това, съдът намира да не се отразява на възможностите на
ответника да заплаща издръжка обстоятелството, че по допълнително споразумение,
подписано двустранно от работодателя на ответника и самият ответник, е намалено
трудовото му възнаграждение в хода на делото предвид разясненията в т. 11 от ППВС №
5/16.11.1970 г. по гр.д. № 5/70 г. Съгласно цитираното постановление, което не е изгубило
сила - „Не се освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не
работят, макар и да са трудоспособни. Възможността им се определя съобразно
квалификацията и другите обстоятелства, които са от значение в случая“. Още повече, че
ответникът се осигурява активно и като собственик на търговско дружество, което е
индикация за осъществявана от същия търговска дейност. Следва да се посочи също, че в
релевантния по делото период /след определяне на предишния размер на издръжката на
3
ищците/ същият е и реализирал доходи от продажба на недвижимо имущество, което от своя
страна, увеличава възможностите му да заплаща издръжка на двамата ищци. Ето защо съдът
намира, че исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъдат уважени
за пълния им предявен размер, като основателни и доказани. Издръжката се дължи от датата
на предявяване на исковата молба – 08.01.2025 г., до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване. Следва да бъдат уважени исканията по чл. 146 СК за
присъждане на законната лихва за забава.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се полагат.
Установява се по делото и направата на такива в размер на 600,00 лв. /заплатен адвокатски
хонорар – л. 152 от делото/, поради което и следва да бъдат присъдени в този размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху
увеличения размер на издръжките в размер на 432,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от В. Х. Х., ЕГН **********, определена по силата на решение №
561929/14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 66550/2018 г. по описа на Софийския районен
съд, 89-ти състав, в полза на А. В. Х., ЕГН **********, и Х. В. Х., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител Г. П. И., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК В. Х. Х., ЕГН **********, да
заплаща на А. В. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка Г. П. И., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано от 08.01.2025 г., до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК В. Х. Х., ЕГН **********, да
заплаща на Х. В. Х., ЕГН **********, чрез нейната майка Г. П. И., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 08.01.2025 г., до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Х. Х., ЕГН **********, да заплати на А. В.
Х., ЕГН **********, и Х. В. Х., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител Г. П. И., ЕГН **********, сумата от 600,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В. Х. Х., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 432,00 лв., представляваща държавна
такса върху увеличения размер на присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 13.05.2025 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5