Разпореждане по дело №432/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 903
Дата: 12 юли 2024 г. (в сила от 12 юли 2024 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20241700500432
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 903
гр. Перник, 12.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Съдия:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500432 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
С Решение № 14/17.04.2024 г. по гражданско дело № 16/2023 г. по описа на
Районен съд – Трън е признато за установено по отношение на Т. Н. Н., И. Л.
И., М. Н. В., В.а Н. И., Д. Й. Н. и А. Д. Н., че В. С. В. и М. С. А. са собственици
на основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот:
дворно място, намиращо се в село Бусинци, община Трън, обл. Перник,
представляващо урегулиран поземлен имот ****, съгласно уличната регулация
на ***, утвърдена със заповед № РД – 4 – 26/1987 г., с площ от 790 кв. м., при
съседи: от север – ****, от изток - ****, от юг - **** и от запад – улица.
Недоволни от решението са останали ответниците А. Н. Н., В. Н. И. и Т. Н.
Н. и са го обжалвали с въззивни жалби, подадени чрез назначените им особени
представители, съответно – адв. А. С., адв. С. В. и адв. В. Б..
В трите въззивни жалби са изложени оплаквания за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 69 от ЗС и не се е съобразил с
даденото и задължително тълкуване с ТР № 1/2012 г. по описа на ВКС, че
презумпцията въведена с нея е неприложима между сънаследници
В жалбите на въззивните жалбподатели В. И. и Т. Н. са наведени аргументи
за допуснати нарушения на процесуалния закон при оценката на събраните
доказателства и необоснованост на съдебния акт, поради несъответствие на
приетите за установени факти с приобщения доказтелствен материал.
Поддържа се, че необоснованост на извода за разпределение на
наследествените имоти приживе от наследодателя, както и за довеждане до
знанието на всички ответници на владението върху спорния имот, установено
от ищците, респективно – тяхната наследодателка .
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да
постанови други, с което да отхвърли предявения иск.
1
Особените представители са поискали да им бъде определено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника –
И. Л. И., чрез пълномощника му адв. М. по въззивната жалба на А. Н., с която
същата е оспорена. Изложени са подробни аргументи за правилност на
първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди
и да присъди разноски за въззивното производство.
На основание чл. 267, във вр. с чл. 258, чл. 260 и чл. 261 от ГПК, съдът
извърши проверка за редовността и допустимостта на въззивните жалби. Те са
подадени от надлежно легитимирани лица – страни в първоинстанционното
производство, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съответстват на изискванията на чл. 260 и чл. 261, т. 1 т. 4 от ГПК. Тъй като са
подадени от особени представители на страните, за разглеждането им не се
дължи предварително внасяне на държавна такса. Затова са процесуално
допустими. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по размяна на
книжа, уредена в чл. 263 от ГПК, поради което делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните на са навели твърдения за новонастъпили факти и не са поискали
събиране на нови или новооткрити доказателства. С оглед доводите във
въззвните жалби, съдът счита, че не са налице основания за служебно
събиране на доказателства.
Предвид подадените въззвни жалби, съдът следва да определи адвокатско
възнаграждение на назначените особени представители на страните в
справедлив размер. Предвид приетото с Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 минималните размери, предвидени
в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са
обвързващи за съда. За определяне справедлив размер на адвокатското
възнаграждение от значение е фактическата и правната сложност на делото. В
случая е предявен един иск, който е вещен и е с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС, с цена, определена по реда на чл. 69, ал. 1,
т. 2 от ГПК – 2199.40 лв. С въззивните жалби не са направени искания за
събиране на доказателства и съдът е преценил, че не се налага служебно
допускане на такива.
С оглед изложеното, фактическата и правната сложност на делото, което ще
се разглежда от въззивния съд не висока, поради което на всеки от тримата
особени представители следва да бъде, определено адвокатско
възнаграждение в размер на по 300 лв., платимо от първоначалните ищци в
едноседмичен срок от съобщаването.
Предвид изложеното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, обективиран в
мотивната част на разпореждането.
ОПРЕДЕЛЯ адвокатско възнаграждение за всеки от особените
представители – адв. А. С., адв. С. В. и адв. В. Б. от по 300 лв. или общо 900
лв., платими от първоначалните ищци – В. С. В. и М. С. А. в едноседмичен
2
срок от съобщаването.
УКАЗВА на М. А. и В. В., че ако не представят доказателства за внесено в
срок адвокатско възнаграждение за особените представители, за принудително
събиране на същото ще бъде издаден изпълнителен лист по реда на чл. 77 от
ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.09.2024 г. от 10.35 ч., за когато да се призоват страните, с препис от
настоящото разпореждане, а въззивните жалбподатели и с препис от отговора
на ответника.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3