РЕШЕНИЕ
№ 1560
гр. Пловдив,18.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на четиринадесети
юли, през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1046 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.Д.Д. с
ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-91 от 01.03.2022 г. на Директор на
ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Д. против Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-3 от 06.01.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Пловдив, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО.
Жалбоподателят, в жалбата си до съда, както и
с писмена молба със становище по същество и в съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. К., моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане. Претендират се разноски за възнаграждение на един адвокат.
От страна на жалбоподателя е изразено несъгласие с изводите на решаващия
административен орган относно непризнаване на осигурителния стаж за периода на
редовна военна служба за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР
на КСО. Сочи се, че не е била приложена относимата нормативна уредба, предвид
обстоятелството, че понятието „действителен стаж“ е въведено през 2015 г. и
поради това не се отнася до стаж, придобит преди това.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалните си представители главен
юрисконсулт В. в съдебно заседание и юрисконсулт Спасова с представено писмено
становище, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за
прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение и се
моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимален размер.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото същият съставлява потвърждаване
на отказ от отпускане на искана пенсия поради непризнаване за действителен на
осигурителен стаж, за който са представени доказателства от жалбоподателя,
поради което и при наличие на правен интерес от обжалването му. Същата е
депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното
решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и
срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата и за основателна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление № 2113-15-3873/20.09.2021
г., към което приложил трудова книжка, както и военна книжка, жалбоподателят Д. направил искане за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Към
датата на подаване на заявлението Д. имал навършена възраст 66 години 08 месеца
и 03 дни. С Разпореждане на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Пловдив с № **********/Протокол № 2140-15-3 от 06.01.2022 г. било отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на жалбоподателя Д., предвид констатацията на длъжностното лице, че същият
не отговаря на едно от изискванията по чл.68, ал.3 от КСО за придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно да има не по - малко от 15
години действителен осигурителен стаж. Отразено било, че общият осигурителен
стаж без превръщане възлиза на 15г., 11м. и 09 дни, но от него за действителен
стаж били зачетени 13 години, 11 месеца и 11 дни. Въпросното разпореждане било
обжалвано от страна на Д. пред Директор на ТП на НОИ Пловдив. С оспореното сега
решение от 01.03.2022 г., издадено съгласно надлежна заповед за оправомощаване
от упълномощено от Директора на ТП на НОИ длъжностно лице, жалбата на Д. била
оставена без уважение. Като мотиви към оспореното решение, решаващият
административен орган посочил, че предвид легалната дефиниция на понятието
„действителен стаж“, не може да се зачете за действителен осигурителен стаж
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и в тази връзка
периодът на наборна служба на Д. от 03.10.1973 г. до 30.09.1975 г., с продължителност
от 01 г., 11 м. и 28 дни е зачетен за осигурителен стаж по чл.9, ал.7 от КСО,
но не е зачетен за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Затова жалбата на Д. била счетена за
неоснователна.
При така установеното от фактическа
страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и предвид представената по
преписката заповед за оправомощаване от 12.01.2021 г., в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, но е налице постановяване
на решението в несъответствие с материалния закон касателно именно
непризнаването за действителен на осигурителния стаж за времето на отбиване на
редовна наборна военна служба.
Налице е изобилна
съдебна практика на ВАС относно това, че към военната служба е неприложимо разграничението
за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде
зачетена само като действителен осигурителен стаж – така Решение №
6152 от 2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г., в което е цитирана обилна и
последователна съдебна практика и от предходни години. В конкретния случай няма изобщо формиран спор между страните относно
периода и продължителността на осигурителния стаж, зачетен за такъв по
представената военна книжка от жалбоподателя за времето от 03.10.1973 г. до 30.09.1975
г. – 01 година, 11 месеца и 28 дни. Спорът е дали това е стаж, който следва да
се счете за действителен, доколкото с това понятие борави нормата на чл.68,
ал.3 от КСО. В нормата на чл.9,
ал.7 от КСО изрично е записано, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
„Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към
датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл.44,
ал.1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория
се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. Според §9, ал.1 от ПЗР на КСО
времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен
до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се зачита за
осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно чл.81 от отменения Правилник за
прилагане на Закона за пенсиите, която норма е и относимата към периода на
полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба се
зачита за трудов стаж от III категория. В процесните периоди 1973 г. -1975 г.
наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете
съгласно чл.9 и чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ /отм./, т. е.
същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие то да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от заявителя трудов
стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през
който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е
признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна служба,
положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв
съгласно действащите към този период разпоредби, положен е след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП /отм./,
то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, същият следва да бъде
признат за действителен осигурителен стаж за пенсиониране. При наличие на
изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно
основание за коментар дали той е действителен, или не, по смисъла на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО. Допълнителната разпоредба на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, която дефинира
понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от
1.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето 1973
г. - 1975 г., поради което, както се посочи, на основание §9, ал.1 от ПЗР на
КСО, неговата действителност се преценява съобразно цитираните вече действащи
до 31 декември 1999 г. разпоредби. В тази смисъл е и най-новата съдебна
практика на ВАС, обективирана напр. в Решение № 10831/2021 г. по адм. дело №
5794/2021 г., Решение № 2401/2022 г. по адм. дело № 10914/2021 г., Решение №
1733/2022 г. по адм. дело № 9956/2021 г., Решение № 1052/2022 г. по адм. дело №
8684/2021 г. и др. на ВАС. Жалбоподателят е отслужил действително предвидения срок
на наборна военна служба и поради това следва той да му бъде зачетен за
действителен осигурителен стаж от трета категория и съответно да участва в
общия сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Поради
това и доколкото при прибавяне на този период от 1 година, 11 месеца и 28 дни към
признатия от административния орган действителен стаж за пенсиониране на
практика се получава осигурителен стаж от повече от изискуемите 15 години.
Затова и ще следва решението на Директор на ТП на НОИ Пловдив да се отмени и
преписката да се върне на административния орган за нова преценка правото на
пенсия по чл.68, ал.3 от КСО.
При посочения изход
на спора се следват на жалбоподателя разноски за един адвокат на основание
чл.143, ал.1 от АПК, като предвид направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна
защита и съдействие, то с оглед характера на делото, фактическата и правната му
сложност, а също и броя на проведените по него заседания, съдът намира, че
следва да уважи направеното от ответната страна възражение, като намали размера
на претендираното възнаграждение за адвокат до предвидения в чл.8, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 350
лева, който се явява и справедлив и
обоснован, съгласно вложения в чл.36, ал.2 от ЗА принцип при определяне на
възнаграждението за адвокат.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-15-91 от 01.03.2022 г. на Директор на ТП на НОИ- Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на Т.Д.Д. с ЕГН ********** против Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-3 от 06.01.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ Пловдив, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл.98,
ал.1, т.1 от КСО при ТП на НОИ
– Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст № 2113-15-3873/20.09.2021 г. по описа на
ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Т.Д.Д. с ЕГН **********, при спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив да заплати на Т.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, съставляваща разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/