РЕШЕНИЕ
№ 22428
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110130638 по описа за 2025 година
ЮЛ е предявило срещу Н. И. И. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено,
че същият дължи на ищеца сумата от 1105.31 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 19.05.2022 г., ведно със законна лихва от
02.09.2024 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на
195.11 лв. за периода от 19.05.2022 г. до 19.05.2023 г., мораторна лихва в
размер на 309.40 лв. за периода от 19.05.2023 г. до 05.08.2024 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение от 19.09.2024 г. по гр. д. №
53474/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на дата 19.05.2022 г. ответницата Н. И. И. е сключила
договор за потребителски кредит № ************** със ЮЛ, по силата на
който е получил сумата от 1200 лева срещу която сума се съгласил да върне 12
броя вноски по 211.07 лева в срок до 19.05.2023 г., когато е падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
за потребителски кредит. Сочи, че бил уговорен и ГЛП в размер на 36 %,
както и ГПР в размер на 42,58 %, съгласно чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Договора за
потребителски кредит. Счита, че видно от приложените ОУ и Договор за
паричен заем по безспорен начин се установява сключения между страните
договор и задълженията който ответната страна не е изпълнила в срок.
Твърди, че процесния договор за кредит е действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи, че договорът бил
сключен по електронен път по силата на ЗПФУР, като заявява, че дори и съдът
да не приеме, че е сключен по електронен път, то същия е реален договор и се
счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г.
ЮЛ в качеството му на цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника
на цесионера ЮЛ. Твърди, че вземането срещу длъжника е
индивидуализирано в Приложение № 1. В случай, че съдът приеме, че
1
уведомяването на ответника не е извършено надлежно, то моли да приеме за
надлежно връчено уведомлението, извършено с настоящата искова молба.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда
страната не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Заявява, че не оспорва получаването на кредита, а оспорва размера на
претенцията, тъй като е извършила частични плащания по задължението.
Оспорва и размера на законната лихва, тъй като според ответницата при
прилагане на действащия лихвен процент от 10,46 % годишно върху
главницата от 1105.31 лева за периода от 19.05.2023 г. до 12.06.2025 г.,
размерът на лихвата възлиза приблизително на 242.52 лева. Счита, че
разликата от 66.88 лева не е дължима. Сочи, че посочването на обща сума за
връщане в погасителния план не е достатъчно и нарушавало принципа на
прозрачност. Твърди, че ГПР не е формирано прозрачно, както и че клаузи
относно неустойки и такси без конкретни основания и размери, които
подлежат на едностранно определяне от кредитора, противоречат на чл. 143, т.
10 и т. 12 от ЗЗП. Оспорва легитимността на правоприемството от страна на
ЮЛ, тъй като липсват доказателства за редовно връчване на уведомлението за
цесия. Моли съда да обяви горепосочените клаузи за нищожни. Претендира и
разноски. Пред съда страната поддържа подадения отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на дата 19.05.2022 г. Н. И. И. е сключила договор за
потребителски кредит № ************** със ЮЛ, по силата на който на
ответницата е била предоставена сумата от 1200 лв. Горното се установява и
от представения договор за потребителски кредит № ************** от
19.05.2022 г., сключен между ЮЛ и Н. И. И. по силата, на който на ответника е
предоставена сумата от 1200 лв. със срок за погасяване на кредита 12 месеца
на дванадесет месечни вноски. Посочен е размерът на лихвен процент по
кредита, а именно 36 %, като годишния размер на разходите е посочен в
размер на 42.58 %. В чл. 17, ал. 1 от договора е предвидено, че в три дневен
срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и
следващите от ЗЗД или банкова гаранция. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора е
предвидено, че ако потребителят не изпълнел своето задължение за
предоставяне на обезпечение, същият дължал неустойка в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било
представено обезпечение. В чл. 27, ал. 2 е посочено, че в случай на настъпване
на дължимост на неустойката, потребителят щял да заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
По делото е представен погасителен към договор за потребителски
кредит № ************** от 19.05.2022 г., от който е видно, че в общия
размер на вноските се начислява и месечна вноска за неустойка, поради което
месечната вноска е в размер на 211.07 лв.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, както и Общи условия на
договорите за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи
отношенията между „Стик-кредит“ АД и потребителите, както и извадка от
информационната система на ЮЛ.
Представена е разписка за извършено плащане № *********** от
19.05.2022 г., съгласно която ЮЛ е превел на Н. И. И. сумата от 1200 лв. с
посочено основание усвоен кредит № **************.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания
2
от 22.03.2024 г., сключен между ЮЛ, като цедент и ЮЛ в качеството му на
цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава на цесионера
портфолио с вземания и акцесорни права, описани в анекс 1 към договора.
Съгласно приложение № 1 от 22.03.2024 г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между ЮЛ, и ЮЛ, е
посочен под № 2401 договор № ************** от 19.05.2022 г. с длъжник Н.
И. И. и общо задължение в размер на 2896.99 лв.
Представеното е пълномощно, от което се установява, че ЮЛ е
упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на ЮЛ длъжниците, описани в
приложение № 1 от 22.03.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.03.2024 г., сключен между ЮЛ, и ЮЛ за настъпилото
прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.
Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от
ЮЛ, съгласно което ищецът, в качеството си на пълномощник на ЮЛ,
уведомява Н. И. И., че на основание договор за цесия от 22.03.2024 г., ЮЛ е
прехвърлило на ЮЛ вземанията произтичащи от договор за кредит №
************** от 19.05.2022 г.
По делото е представена разписка от 24.06.2022 г., от която е видно, че Н.
И. И. е превел по сметка на ЮЛ сумата в размер на 214 лв. с посочено
основание вноска по кредит.
По делото е представена разписка от 30.12.2022 г., от която е видно, че Н.
И. И. е превел по сметка на ЮЛ сумата в размер на 50 лв. с посочено
основание вноска по кредит.
Представена е разписка от 15.04.2023 г., от която е видно, че Н. И. И. е
превел по сметка на ЮЛ сумата в размер на 50 лв. с посочено основание
вноска по кредит.
Представена е разписка от 16.05.2023 г., от която е видно, че Н. И. И. е
превел по сметка на ЮЛ сумата в размер на 50 лв. с посочено основание
вноска по кредит.
Представена е и разписка от 21.06.2023 г., от която е видно, че Н. И. И. е
превел по сметка на ЮЛ сумата в размер на 50 лв. с посочено основание
вноска по кредит.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че до
дата 19.05.2022 г. ЮЛ бил преведена на ответницата сумата от 1200 лв. с
посочено основание усвоен кредит **************. Съгласно заключението
ответницата била представила пет броя разписки за погасяване на кредита в
общ размер на сумата от 414 лв., а съгласно представената информация от
счетоводството на ЮЛ заплатените суми били в размер на 664 лв., с която
била погасена сумата от 94.69 лв. главница, сумата от 92.57 лв.
възнаградителна лихва, сумата от 377.26 лв. неустойка и сумата от 99.48 лв.
други приходи.
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, а и от представения договор за потребителски кредит №
************** от 19.05.2022 г., се установява, че между Н. И. И., като
кредитополучател и ЮЛ, като кредитодател е налице облигационна връзка по
договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в
размер на 1200 лв., 36 %, ГПР в размер на 42.58 %. Не се спори, че съгласно
договора била предвидена неустойка поради непредставяне на обезпечение,
която съгласно представения погасителен план е в размер на 1045.21 лв., която
неустойката се заплащала разсрочено съгласно включения в договора
погасителен план, поради което общия размер на вноската бил 211.07 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да
3
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от
деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор
за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по
цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за
прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При
това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва
да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата
си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият
случай. По делото е представено пълномощно, с които ищецът е надлежно
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното
прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на
самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право,
няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на
представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на
такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име,
а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е
релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е.
длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва
да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на
цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.
С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването,
извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента е породило
правните си последици и цесията от 22.03.2024 г. има действие по отношение
на ответника. По делото е представено пълномощно, съгласно което ищецът е
упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на последното, всички длъжници
по всички вземания на дружеството, които ЮЛ е цедирало, съгласно договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., включени в
приложение № 1 подписано между страните. По делото не са представени
доказателства ответникът да е бил уведомен за извършената цесия преди
завеждане на делото, но доколкото договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.03.2024 г., приложение № 1 от 22.03.2024 г. към договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., пълномощно, както и
уведомление за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата молба
и са надлежно връчени на ответника, когато същият е получил
разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията
към нея, поради което съдът приема, че от този момент ответникът е получил
уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия
спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК. С посочените решения на ВКС е
прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията,
макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от
значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването
на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
4
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с посочената
съдебна практика обстоятелството, че ответникът е получил с преписа на
исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от
значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при
постановяване на решението.
Настоящият състав намира, че договор за паричен заем №
************** от 19.05.2022 г. е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ответник е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ищеца, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че клаузите от договора
са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че е клаузи не
са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им
на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 27 от договора
неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
5
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на
тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 42.58 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е
нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази
неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
потребителски кредит № ************** от 19.05.2022 г. е в размер на 1200
лева, а неустойка за непредставяне на обезпечение по договора е в размер на
1045.21 лева, поради което размерът на ГПР с включена неустойка възлиза на
460.18 %, поради което ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след
6
като се прибави неустойката. Така уговорената неустойка, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – в този
смисъл решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г. и
решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесния
договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В случая
между страните по делото е налице договор за потребителски кредит, по който
съгласно приетите по делото доказателства на ответника му е била
предоставена сумата по процесния договор за кредит. В случая с оглед на
изложените по-горе мотиви е установена недействителност на договора,
поради което в производството по предявения иск с правно основание чл. 79
ЗЗД следва да бъде присъдена само чистата стойност на кредита, без
дължимите лихви и други разходи. В случая по делото е от приетата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор за кредит била
усвоена главница в общ размер от 1200 лв., а ответницата била погасила
задължения в общ размер на сумата от 664 лв. Същевременно съдът приема,
че кредиторът не би могъл да осъществи прихващане на изпълнението с
несъществуващите задължения за неустойки, възнаградителна лихва и други
приходи, поради което със заплатената от ответника сума в общ размер на 664
лв. е възможно погасяване само на валидно възникналите задължения за
главница. С оглед на гореизложеното предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 536 лв., като следва да
се отхвърли до пълния претендиран размер от 1105.31 лв., като да се
отхвърлят и останалите предявени искове.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
7
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 50 лв. държавна такса в исковото производство,
от която сума дължима се явява 32.20 лв., доколкото това е действителния
размер на държавна така, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 32.19 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 27.12 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 63.76 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед на
частичната неоснователност на исковата претенция на ответника биха се
дължали разноски, но такива не се претендират.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. Поради това ЮЛ, следва да бъде осъдено да заплати в полза на СРС
съразмерно на уважената част от исковете сумата от 200.11 лв. –депозит за
вещо лице.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*******със седалище и адрес на управление ************* срещу Н. И. И.,
ЕГН **********, с адрес *************** по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, че Н. И. И. дължи на ЮЛ, сумата от 536 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 19.05.2022 г., ведно със законна лихва от
02.09.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение от 19.09.2024 г. по гр. д. № 53474/2024 г. по описа на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за за сумата над уважения размер от 536 лв., до
пълния претендиран размер от 1105.31 лв., ведно със законна лихва от
02.09.2024 г. до изплащане на вземането, иска за възнаградителна лихва в
размер на 195.11 лв. за периода от 19.05.2022 г. до 19.05.2023 г., както и иска за
мораторна лихва в размер на 309.40 лв. за периода от 19.05.2023 г. до
05.08.2024 г.
ОСЪЖДА Н. И. И., ЕГН **********, с адрес ***************, да
заплати на ЮЛ, ЕИК *********със седалище и адрес на управление
*************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 63.76 лв.,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********със седалище и адрес на управление
*************, да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата в общ размер от 200.11 лв., представляваща дължими
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9