Р Е
Ш Е Н
И Е
№3476
27.07.2020 г.,
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
разгледа гр. дело № 16812 по описа на
ВРС за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба С.М.С., ЕГН ***********, съд. адрес: ***, с която против
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – В., с адрес:
гр. В., ул. ***, представлявана от директора старши комисар Д.С.П., след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за
заплащане на сумата от 1803,66 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от
1446 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, по адвокатска банкова сметка *** ***; BIC ***, на осн. чл.178, ал. 1,
т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
През периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд като „младши инспектор“ в
РУ „Провадия“, което е на структурно подчинение на ОДМВР В.. Орган по
назначаването се явява Директорът на ОДМВР – В. по силата на чл.159 ал.1 ЗМВР и
заповед 8121з-140/24.01.2017г. на Министър на вътрешните работи, обн. ДВ бр.13/2017
г. Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на 12-часови смени,
при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Твърди,
че от 14.10.2016 г. работното време на държавни служители се изчислява в
работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата
извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коефициент
е 1.143. За процесния период ищецът е положил 1446 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1652,78 часа. Пояснява, че разликата
от 206,78 часа труд следва да бъде допълнително заплатен. Сочи, че претендираното
възнаграждение е изчислено на база основното месечно възнаграждение на ищеца,
увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР.
С писмен
отговор, представен в срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Не
спори, че през процесния период ищецът е бил държавен служител и че работата му
е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че
целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на
основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен
служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и
КТ.
Сочи, че
процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. и
Наредба 8121з-908 от 02.08.2018 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Оспорва
приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
доколкото считат че съгласно чл.9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е
приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за
държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само
нормите на ЗМВР.
Сочи, че в
разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗМВР изчерпателно са изброени възнагражденията,
които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 ЗМВР, работно време
през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.
Оспорват
часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на
извънреден труд.
В проведено по
делото съдебно заседание, ищецът сочи, че в исковата молба е допусната
техническа грешка, като искът следва да се счита за предявен за сумата от
1917,72 лева, вместо посочения в исковата молба – 1724,53 лева. На основание
чл.214, ал.1 ГПК ищецът изменя размера на предявения иск от 1917,72 лева на
1803,66 лева.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните
са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал
длъжността „младши инспектор“ в РУ
„Провадия“, което е на структурно подчинение на ОДМВР В..
Ответникът представя и към доказателствения материал по делото са приобщени
следните писмени документи: кадрова справка peг.№365р-57672/07.11.2019 г.
изготвена от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР - В.; справка от АИС
„ТРЗ“ - МВР за въведени болнични листи в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г.; справки от АИС „ТРЗ“-МВР за въведени заявления за ползване на платен
отпуск; платежни бележки от АИС „ТРЗ“ - МВР за периода от 01.10.2016 г.-30.09.2019
г.; протоколи за отчитане на труда на работещите на смени - извънреден труд и
нощен труд в РУ-Провадия, с приложени месечни графици за работещите на сменен
режим в РУ-Провадия, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
Видно от платежни бележки,
представени от ответника, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., в полза
на ищеца е начислено и изплатено възнаграждение за положен нощен труд, при
отработени часове, както следва: м.10.2016 г. – 56 ч.; м.12.2016 г. – 91 ч.;
м.01.2017 г. – 72 ч.; м.03.2017 г. – 168 ч.;; м.06.2017 г. – 152 ч.; м.09.2017
г. – 168 ч. ч.; м.12.2017 г. – 128 ч.; м.03.2018 г. – 120 ч.; м.06.2018 г. – 160
ч.; м.09.2018 г. - 168 ч.; м.12.2018 г.
– 152 ч.; м.03.2019 г. – 120 ч.; м.05.2019 г. – 112 ч.; м.06.2019 г. – 56 ч.;
м.07.2019 г. – 40 ч.; м.08.2019 г. – 40 ч. и м.09.2019 г. – 56 ч.
По делото е допуснато провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните
и прието от съда, се установява, че за процесния период – от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ищецът е отработил общо 1787
ч. нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 2044 ч.
общо. Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 257
ч. извънреден труд, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Същият възлиза
на сумата от 1803,66 лева, която не е заплатена от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.
187, ал.6, т.2 ЗМВР /преди чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР – изм. ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г./. Същият е допустим, а разгледан по същество, той е и основателен.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при
ответника длъжността „младши инспектор“ в РУ „Провадия“, което е на структурно
подчинение на ОДМВР В..
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР определя,
че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от тези
допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е за
положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.10 /преди ал.9 изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020 г./ ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр.4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2
превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното
време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава
изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе установено, че за
процесния период, ищецът е положил 1787 ч. нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 2044
часа общо. Дължимото възнаграждение за положения извънреден труд от 257 часа, в
размер на 1803,66 лева не е изплатено от ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявеният иск по чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР за
основателен, поради което следва да уважи същият изцяло.
По отношение направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр. 45 от
15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес от 1000 лева до 5000 лева, възнаграждението е в размер на 200 лева + 6%
за горницата над 1000 лева. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител, като е
договорено заплащане на възнаграждение в размер на 250 лева. Същото е изплатено
изцяло, в брой. Изчислено по горепосочения начин, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 248,22 лева. Предвид
незначителната разлика от 1,78 лева, с което изплатеното възнаграждение
превишава минималното такова, съдът намира възражението за прекомерност за
неоснователно.
При горните доводи, с оглед
изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на
ищеца сторените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в
размер на 250 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски за:
държавна такса /72,15 лева/, депозит за вещо лице /200 лева/ и за служебно
издаване на изпълнителен лист /5 лева/, общо в размер на 277,15 лева, като
същият бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната
власт, по банкова сметка ***.
Присъдените по делото, в полза на
ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната по адвокатска банкова сметка ***
***; BIC ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В., ****,
представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С., ЕГН
***********, съд. адрес: ***, сумата от 1803,66 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд, за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В., ****,
представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С., ЕГН
***********, съд. адрес: ***, сторените разноски по делото, в размер на 250
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В., ****,
представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 277,15
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка *** – В..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: