№ 1227
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200859 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Л. Г. С., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, **************, подадена чрез адв.В. Т., вписан в САК
против издадено срещу жалб. С. наказателно постановление № 22-4332-
027896/20.11.2023 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 му от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното НП. Претендира се, че жалбоподателят не е
знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него лек
автомобил, че не е доказана субективната съставомерност на деянието и че е
неправилно приложен материалният закон. С тези съображения се моли за
отмяна на обжалваното НП и се претендират направените в хода на
производството разноски.
Жалбоподателят, редовно призован – се явява лично и с надлежно
1
упълномощен защитник - адв. Т..
Въззиваемата страна– Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се
представлява в съдебно заседание, като по делото са депозирани писмени
бележки от упълномощен юрисконсулт. Поддържа се, че обжалваното НП е
издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение
на материалния закон, с оглед на което се моли да бъде потвърдено.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено бланкетно
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление е връчено лично на
жалбоподателя на 14.12.2023 г., видно от разписката върху него, а жалбата е
подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 28.12.2023 г., т. е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против Л. Г. С., в
качеството му на водач на МПС, започнало със съставяне на АУАН, Серия
GA, бл. № 683634 на 11.05.2023 г. от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР –
**************, в присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и съставяне на акта /също длъжностно лице/, за
това, че на 11.05.2023 г., в 16:33 часа, в гр. София, по ул. "Околовръстен път",
с посока на движение от ул.“Стар Лозенски път“ към бул. „Цариградско
шосе“ управлява лек автомобил марка ************** регистриран в КАТ
като собственост на **************, като при извършена проверка е
установено, че управляваният автомобил е със служебно прекратена
регистрация, на осн. чл.143, ал.15 ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 11.05.2023 г., без възражения по
направените в него констатации, като жалбоподателят не представил и
2
писмени такива пред АНО в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, в СРП
била образувана пр. пр. № 41664/2023 г. по описа на СРП. С постановление на
СРП от 30.10.2023 г. /изведено на 01.11.2023 г./ е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по
чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и изпращане на препис от
постановлението, ведно с оригинала на АУАН Серия GA, бл. № 683634
/11.05.2023 г. на ОПП-СДВР, за сведение.
На основание посоченото по-горе Постановление на СРП по пр. пр.№
41664/2023 г. по описа на СРП и направените констатации в съставения
АУАН, Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал НП № 22-4332-027896
на 20.11.2023 г., против Л. Г. С., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление от 30.10.2023 г. /изведено на 01.11.2023 г./ на СРП за отказ от
образуване на досъдебно производство; справки относно промяна на
регистрацията на МПС и справка за регистрирани собственици на МПС;
справка картон на водач и др.; Заповеди за компетентност на актосъствителя
и АНО и други.
Видно от справка картон на водач, жалбоподателят е бил
правоспособен водач на МПС от категории А М В АМ към датата на
извършване на проверката. Същият има издадено на 28.10.2014 г. СУМПС,
валидно до 28.10.2024 г.
Видно от справка АИС-КАТ е, че регистрацията на лек автомобил
марка „Фиат ************** е служебно прекратена на 06.02.2023 г. на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нерегистрирано МПС в 2-месечен срок от
сключване на договор за покупко-продажба на същия. Съгласно данните в
същата справка, по отношение на процесното МПС на 05.12.2022 г. е
регистриран договор за продажба. Съгласно данните в справка АИС-КАТ,
регистриран като собственик на процесното МПС към 06.02.2023 г. е
**************. По делото не са ангажирани доказателства относно
3
самоличността на лицето, придобило собствеността върху ППС с договора за
покупко-продажба от 05.12.2022 г.
Видно от постановление на СРП от 30.10.2023 г. /изведено на
01.11.2023г./ е, че е постановен отказ за образуване на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради
липса на виновно поведение на Л. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото три броя заповеди, ведно
с акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните правомощия и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При гореописаната фактология обаче, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя са изцяло основателни.
С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Очевидно, настоящия случай
осъществява от обективна страна състава на това административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото процесното МПС,
управлявано от жалбоподателя е било със служебно прекратена регистрация,
поради неизпълнение на задължението на неговия собственик да го
пререгистрира в срок до два месеца от сключване на договора за придобиване
на собствеността. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят го е
извършил в качеството на водач МПС, като същевременно по делото не са
ангажирани никакви доказателства, че жалбоподателят е придобил
собствеността върху процесното МПС, към датата на нарушението, нито
такива, от които да се установява, че е бил уведомен и е знаел за служебно
прекратената регистрацията на автомобила. При това положение, няма как да
се приеме, че същият е знаел, че управлява автомобил, който не е регистриран
по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация. Следователно,
вмененото нарушение е несъставомерно от субективна страна, поради липса
4
на умисъл у жалбоподателя.
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е.
такова лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е
възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните
елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на
регистрацията на МПС по служебен път, налага извод за липса на виновно
поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа
грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва
умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от
наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена
на собственика на МПС или за това, че жалбоподателят по някакъв друг
начин да е разбрал.
При това положение, като е ангажирал отговорността на жалбоподателя
на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наказващият орган
го е санкционирал за несъставомерно деяние от субективна страна, с което е
допуснал нарушение на материалния закон.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 г.
по Тълкувателно дело №3/2022 г. на ОС на съдиите от Наказателна колегия
на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с
предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на на
чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение от
страна на Л. Г. С., жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, ведно с произтичащите от това законни последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. В жалбата е
направено искане за присъждане на разноски и е представен договор за
правна помощ с договорено в него възнаграждение в размер на 500,00 лева,
което е посочено, че е заплатено от клиента в момента на сключване на
договора. Не е посочен обаче начин на плащане /в брой или по банков път/,
като не са представени и доказателства за реално извършено плащане.
5
Съгласно съдебната практика, удостовереното в договора изявление за
плащане се приема за разписка, само при изрично посочване на начин на
плащане в брой, а в случая това не е конкретизирано в договора. С оглед на
изложеното, искането за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СРС,
НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-027896/20.11.2023 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на Л. Г. С., с ЕГН:
**********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6