Решение по дело №59/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 57 от 22.06.2012 г., постановено по гр. д. № 33/2012 г., К.ският районен съд е осъдил Ю. Х. Б. с постоянен адрес в гр. К., да заплати на ЗПАД „Д. – О. З.” Г., сума в размер на 3 156.89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *335 по описа на ЗПАД „Д. – О. З.” Г., на основание договор за имуществена застраховка по риск „Пълно Каско – валутна клауза” – застрахователна полица № *06226/ 01.08.2006 г., валидна от 00.00 часа на 25.08.2006 г. до 24.00 часа на 24.08.2007 г., във връзка с ПТП на 17.11.2006 г. и настъпила повреда на лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *, собственост на „П.Л.” ООД Г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2012 г. до окончателното й изплащане. С решението си съдът е осъдил Ю. Х. Б. да заплати на ЗПАД „Д. – О. З.” Г., сума в размер на 1 029.55 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило по вина на Ю. Х. Б. ПТП на 17.11.2006 г., за времето от 20.02.2009 г. до 20.02.2012 г., като е отхвърлил предявения иск в останалата му част над уважения размер от 1 029.55 лева до пълния предявен размер от 1 548.16 лева, като неоснователен. Осъдил е също така Ю. Х. Б. да заплати на ЗПАД „Д. – О. З.” гр.С., сума в размер на 703.08 лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Против така постановеното решение, в неговата отхвърлителна част, е постъпила въззивна жалба от „Д. – О. З.” ЕАД Г., чрез представител по пълномощие, който го обжалва в срок, като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълния му предявен размер от 1 548.16 лева, като е приел, че в тази част иска е погасен по давност. Излага съображения, лихвите за забава се дължат от изтичане на 15-дневния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение от страна на длъжника, а именно – от 26.01.2008 г. Моли съда да отмени атакуваното от него решение в отхвърлителната му част и да уважи предявения иск, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, до пълния му предявен размер от 1 548.16 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал и Ю. Х. Б., който чрез неговия процесуален представител, го обжалва в неговата осъдителна част, с която е осъден да заплати на ЗАД „Д. – О. З.” Г. сумата в размер на 3 156.89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, сумата в размер на 1 029.55 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за времето от 20.02.2009 г. до 20.02.2012 г., както и сумата в размер на 703.08 лева – разноски по делото. В жалбата се твърди, че застрахователното обезщетение е било платено от ищеца на 16.01.2007 г., поради което искът е погасен по давност. Поради изложеното счита, че искът е недопустим и моли съда да обезсили решението на районния съд в неговата осъдителна част и да прекрати производството по делото. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от „Д. – О. З.” ЕАД (неправилно в исковата молба е посочено – ) Г. срещу Ю. Х. Б. с постоянен адрес в Г., с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, за заплащане на сумата в размер на 3 156.89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *335 по описа на ЗПАД „Д. – О. З.” Г., на основание договор за имуществена застраховка по риск „Пълно Каско – валутна клауза” – застрахователна полица № *06226/01.08.2006 г., валидна от 00.00 часа на 25.08.2006 г. до 24.00 часа на 24.08.2007 г., във връзка с ПТП на 17.11.2006 г. и настъпила повреда на лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *, собственост на „П.Л.” ООД Г., както и иск, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на лихви за забава върху тази сума, считано от 26.01.2008 г. до завеждане на исковата молба – 20.02.2012 г., в размер на 1 548.16 лева.

Установено е по делото, че на 17.11.2006 г. около 19.30 часа на път І-6, кв. 425.8, Б. –С., в района на Община С., при управление на лек автомобил „Опел – Зафира” с ДК № *, собственост на „У.Л.-Б.” ЕАД – клон Б., поради движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, ответникът Ю. Х. Б. е причинил пътно транспортно произшествие, при което са били причинени щети на лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *, собственост на „П.Л.” ООД –С., управляван от М.Н.Г.. Тези обстоятелства не са спорни и се установяват от представените по делото – 3 броя протоколи за ПТП от 17.11.2006 г., Акт за установяване на административно нарушение № 1281/17.11.2006 г. на РПУ – С. и Наказателно постановление № 1281/04.12.2006 г. на началника на РПУ – С..

Видно от застрахователна полица „Автокаско” на МПС № *06226/ 01.08.2006 г. на Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество (към онзи момент) „Д. – О. З.”С., валидна от 00.00 часа на 25.08.2006 г. до 24.00 часа на 24.08.2007 г., към датата на настъпване на ПТП – 17.11.2006 г., собственикът на пострадалия автомобил „Рено Клио” с ДК № С 0315 ХВ – „П.Л.” ООДС., е имал сключен договор за имуществена застраховка със Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество (към онзи момент) „Д. – О. З.”С., с клауза „Пълно каско – валутна”. Установено е също, че към датата на настъпване на ПТП – 17.11.2006 г., ответникът Ю. Х. Б. няма направена застраховка „Гражданска отговорност”, като такава последният е направил в ЗПАД „Булстрад” на 17.11.2006 г., но с валидност от 18.11.2006 г. до 17.11.2007 г. – видно от застрахователна полица № *76 от 17.11.2006 г. на ЗПАД „Булстрад”.

Установено е също така поделото, че поради настъпване на застрахователното събитие, М.Н.Г., управлявал лекия автомобил „Рено Клио” с ДК № *, собственост на „П.Л.” ООДС., е подал уведомление за щета по застраховка „Автокаско” до ЗПАД „Д. – О. З.”С. (понастоящем – „Д. – О. З.” ЕАД) за изплащане обезщетение по застраховка № *06226. Въз основа на подаденото уведомление за щета са съставени 2 броя опис – заключение на вещо лице по щета № *335/ 20.11.2006 г. Въз основа на възлагателно писмо изх.№ 2096/22.11.2006 г. на „Д. – О. З.” (към онзи момент), на Автосервиз „А.е.” ООД гр.В. е бил възложен ремонта на пострадалия лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *, собственост на „П.Л.” ООДС.. За извършения ремонт Автосервиз „А.е.” ООД – В. е представил на Д. – О. З.” фактура № 6/16.01.2007 г., издадена от „Д.” ЕООД гр.В. на стойност 1 074.70 лева, ведно с опис и фактура № 49/16.01.2007 г., издадена от „А.е.” ООД гр.В. на стойност 2 221.94 лева, ведно с описи. Съставен е Ликвидационен акт по щета № *335 по преписка *33 от 20.11.2006 г., съгласно който ЗПАД „Д. – О. З.”С. е взело решение да се изплати щета в размер на 3 156.89 лева, от която на „Д.” ЕООД гр.В. – 1 074.70 лева и на „А.е.” ООД – 2 082.19 лева. Така определената щета О. в размер на 3 156.89 лева е изплатена на Д.” ЕООД гр.В. и А.е.” ООД гр.В. с 2 броя преводно нареждане за кредитен превод от 14.02.2007 г.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и не се оспорва от страните. Съгласно чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че на 17.11.2006 г. ответникът Ю. Х. Б., управлявайки лек автомобил „Опел – Зафира”, поради движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, е причинил ПТП, в резултат на което са били причинени щети на лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *, собственост на „П.Л.” ООДС.. Установи се също така, че по силата на сключена застраховка „Автокаско” със собственика на лекия автомобил „Рено клио” – „П.Л.” ООДС., ищецът е заплатил причинени на автомобила щети в размер на 3 156.89 лева. Предвид изложеното, искът е поначало основателен. Същият обаче е погасен по давност, с оглед направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. По силата на цитираната по – горе разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, като от този момент започва да тече и погасителната давност. В тази връзка, от представените по делото 2 броя преводно нареждане за кредитен превод се установява по един несъмнен начин, че ищецът е изплатил претендираната сума на 14.02.2007 г., което се твърди и от него в петитума на исковата молба, като от този момент за него започва да тече погасителна давност. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, какъвто е и настоящия случай. В тази връзка, видно от исковата молба, същата е предявена на 20.02.2007 г. – или след изтичане на петгодишния срок по чл.110 от ЗЗД, започващ да тече от плащането на застрахователното обезщетение от ищеца, а именно – от 14.02.2007 г. Неоснователен е в тази връзка направения от процесуалният представител на „Д. – О. З.” ЕАДС. пред въззивната инстанция довод, че застрахователното обезщетение било заплатено през октомври 2007 г. Както се посочи по – горе, преводните нареждания са от 14.02.2007 г., като това изрично е посочено от самия ищец в исковата му молба. Следва да се отбележи също така, че отправената регресна покана по щета № *335 от 04.01.2008 г., с която ищецът е поканил ответника Ю. Х. Б. да възстанови изплатеното от застрахователя по застраховка „Автокаско” обезщетение за нанесени повреди на лек автомобил „Рено Клио” с рег. № С 0315 ХВ, не прекъсва започналата да тече давност.

Ето защо, искът с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, е погасен по давност и като такъв е неоснователен, поради което като го е уважил, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази му част, а предявения иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

Предвид неоснователността на предявения иск по чл.213, ал.1 от КЗ за главницата от 3 156.89 лева, неоснователен се явява и иска, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 3 156.89 лева, за времето от 26.01.2008 г. до завеждане на исковата молба – 20.02.2012 г. С оглед на изложеното, следва да се отмени решението на районния съд, в частта, с която Ю. Х. Б. е осъден да заплати на „Д. – О. З.” ЕАД Г. сума в размер на 1 029.55 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило по вина на Ю. Х. Б. ПТП на 17.11.2006 г., за времето от 20.02.2009 г. до 20.02.2012 г., като искът се отхвърли в тази му част. В останалата му част, с която искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата от 1 029.55 лева до пълния предявен размер от 1 548.16 лева, решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и в частта, с която Ю. Х. Б. е осъден да заплати на „Д. – О. З.” ЕАДС. направени по делото разноски в размер на 703.08 лева, като с оглед изхода на делото следва да се осъди „Д. – О. З.” ЕАДС. да заплати на Ю. Х. Б. разноски по делото за двете инстанции в размер О. на 795 лева, от които 200 лева разноски за адвокат за първата инстанция, 95 лева – държавна такса за въззивно обжалване и 500 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 57 от 22.06.2012 г., постановено по гр.д.№ 33/2012 г. по описа на К.ския районен съд, В ЧАСТТА, с която: 1.) Ю. Х. Б. с постоянен адрес в Г., обл.К., У.К. Б.” бл.*, с ЕГН *, е осъден да заплати на ЗПАД „Д. – О. З.” със седалище и адрес на управление Г., Р. С., У.Г. Б. № *, ЕИК *, сума в размер на 3 156.89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *335 по описа на ЗПАД „Д. – О. З.” Г., на основание договор за имуществена застраховка по риск „Пълно Каско – валутна клауза” – застрахователна полица № *06226/ 01.08.2006 г., валидна от 00.00 часа на 25.08.2006 г. до 24.00 часа на 24.08.2007 г., във връзка с ПТП на 17.11.2006 г. и настъпила повреда на лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *, собственост на „П.Л.” ООД Г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2012 г. до окончателното й изплащане, 2.) Ю. Х. Б. с постоянен адрес в Г., обл. К., У.К. Б.” бл.* с ЕГН *, е осъден да заплати на ЗПАД „Д. – О. З.” със седалище и адрес на управление Г., Р. С., У.Г. Б. № *, ЕИК *, сума в размер на 1 029.55 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило по вина на Ю. Х. Б. ПТП на 17.11.2006 г., за времето от 20.02.2009 г. до 20.02.2012 г. и 3.) Ю. Х. Б. с от Г. е осъден да заплати на ЗПАД „Д. – О. З.” Г., сума в размер на 703.08 лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. – О. З.” ЕАД със седалище и адрес на управление Г., Р. С., У.Г. Б. № *, ЕИК *, против Ю. Х. Б. с постоянен адрес в Г., обл.К., У.К. Б.” бл.*, с ЕГН *, иск, с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането, за заплащане на сумата в размер на 3 156.89 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *335 по описа на ЗПАД „Д. – О. З.” Г., на основание договор за имуществена застраховка по риск „Пълно Каско – валутна клауза” – застрахователна полица № *06226/ 01.08.2006 г., валидна от 00.00 часа на 25.08.2006 г. до 24.00 часа на 24.08.2007 г., във връзка с ПТП на 17.11.2006 г. и настъпила повреда на лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *, собственост на „П.Л.” ООД Г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2012 г. до окончателното й изплащане, като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. – О. З.” ЕАД със седалище и адрес на управление Г., Р. С., У.Г. Б. № 3, ЕИК *, против Ю. Х. Б. с постоянен адрес в Г., обл. К., У.К. Б.” бл.*, с ЕГН *, иск, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 3 156.89 лева, за времето от 20.02.2009 г. до 20.02.2012 г., в размер на 1 029.55 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Д. – О. З.” ЕАД със седалище и адрес на управление Г., Р. С., У.Г. Б. № *, ЕИК *, да заплати на Ю. Х. Б. с постоянен адрес в Г., обл.К., ул. ”К. Б.” бл.*, с ЕГН *, разноски по делото за двете инстанции О. в размер на 795 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.