Решение по дело №644/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 691
Дата: 10 юни 2019 г.
Съдия: Таня Кунева Николова
Дело: 20193100500644
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………….….…./…………….…….2019 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА 

                                                  мл.с. ТАНЯ КУНЕВА                                                  

при секретар Елка Иванова,

като разгледа докладваното от младши съдия Кунева

възз. гр. д. № 644 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 18428/12.03.2019 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, депозирана чрез адв. Н.Б. от ВАК, против Решение № 728/21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 15671/2018 г. по описа на ВРС, ХLVII-ти състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът „Барат Пропъртийз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. „Драгоман“ № 25, не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, сумата 1219.63 лева /хиляда двеста и деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 27.05.2018 г. до 24.08.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, местност Свети Никола № 309, ап. 3, клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура от № **********/28.08.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел. енергия. Сочи се, че в резултат на извършена проверка в присъствие на двама свидетели, които не са служители на дружеството, е установено наличие на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез събиране на входящия и изходящия фазов проводник в първа точкова клема на СТИ. Подчертава, че съставения констативен протокол се ползва с обвързваща доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. Настоява, че е приложена предвидената в чл. 48, ал. 1, т. 2Б от ПИКЕЕ корекционна процедура, за остойностяване на действително консумирана ел. енергия отчетена от СТИ. Твърди се, че дължимостта на сумата се основава на договорните отношения между страните. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски.В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и направеното в нея искане за отмяна на решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Барат Пропъртийз“ ЕООД. В открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирана е молба с вх. № 15267/20.05.2019 г., в която се изразява становище по същество на спора и моли за потвърждаване на решението. В евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и представя списък по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „Барат Пропъртийз“ ЕООД срещу Енерго-Про Продажби“ АД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника не дължи на ответника сумата от 1219.63 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 27.05.2018 г. до 24.08.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, местност Свети Никола № 309, ап. 3, клиентски № **********, абонатен № **********, за която сума е издадена фактура от № **********/28.08.2018 г.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия.   Твърди, че въз основа на извършена от служители на „Електроразпределение Север“ АД проверка и съставен констативен протокол била извършена корекция на сметката му за потребена ел. енергия и начислена процесната сума. Оспорва процесната сума като недължима по съображения, че липсва нормативен ред за извършване на корекция. Оспорва начисленото количество ел. енергия да е реално потребено, като навежда доводи, че не е установено СТИ да измерва с грешка, както и по отношение на същото не е извършвана метрологична проверка.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго-Про Продажби” АД, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия, като в резултат на извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ на потребителя за посочения в исковата молба адрес, резултатите от която са отразени в констативен протокол, е издадена процесната фактура. Твърди се, че процесната сума е дължима по силата на облигационното правоотношение между страните. Излага се, че при извършена проверка от служители на „Електроразпределение Север“ АД на СТИ на обекта на потребление на ищеца, за която е съставен констативен протокол е установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Настоява, че е допустимо извършването на корекционна процедура по ПИКЕЕ. Твърди се, че след като ищецът е потребил ел. енергия, което количество не е заплатено, процесната сума се дължи.

ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 27.05.2018 г. до 24.08.2018 г.

Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

           От представения по делото констативен протокол 1104908/24.08.2018 г. се установява, че служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката е установено наличието на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез събиране на входящия и изходящия фазов проводник в първа токова клема на СТИ, като по този начин консумираната ел. енергия не преминава през СТИ и не се измерва от него. Посочено е, че е възстановена правилната схема на свързване. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката – В.С.К., Н. И.Н., Ж.П.Я.. Протоколът е подписан и от двама свидетели. Липсва подпис на орган на полицията, присъствал на проверката.

Съставена е справка за корекция от 27.08.2018 г. за начисление на електрическа енергия за периода от 27.05.2018 г. до 24.08.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена в съответствие с чл.48, ал. 1, т. 2 Б от ПИКЕЕ.

За стойността на това количество, възлизаща в размер на 1219,63 лева, от ответното, сега въззивно, дружество е издадена фактура от № **********/28.08.2018 г. Не е спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.

За установяване състоянието на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което е налице неправомерно вмешателство в схемата на свързване, тъй като са свързани в една клема входящ и изходящ фазови проводници.   Уточнява, че процесното количество ел. енергия може да бъде доставено. При изслушването на заключението в съдебно заседание на ВРС, вещото лице заявява, че електромерът не е отчитал, но е бил метрологично годен.  

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. 

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 1219.63 лева (предмет на иска), като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 27.05.2018 г. до 24.08.2018 г.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия.

Процесните правоотношения се регламентират от нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Според чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт.

Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 48 от ПИКЕЕ /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са: липса на СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ.

Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 24.08.2018 г., тоест след тяхната отмяна.

След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83, ал. 2 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката (24.08.2018 г.) е липсвал нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закон за енергетиката, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти в случая са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – Закона за енергетиката, и в регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон например. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Следователно е недопустимо чрез предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде установяван факта на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел. енергия.

От ангажираните по делото доказателства не се установява, че отклонението в показателите на консумираната електроенергия се дължи на неправомерно действие от страна на потребителя, както и периода на грешно измерване и отчитане на електроенергията. От приетото по делото заключение на вещото лице се установява наличието на неправомерно присъединяване, но не и точно период, в който ел. енергията не е отчитана от СТИ.

От друга страна, предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт  - чл. 48 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ, а именно: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка. За да се позове електроразпределителното дружество на тази правна възможност да коригира сметките за количество пренесена електрическа енергия следва да установи всички факти, които са елемент от фактическия й състав, което следва да е удостоверено по надлежен начин, указан в чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, а именно с констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция. Констативният протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента, поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

От доказателствата по делото не се установява изпълнение на изискванията, установени от ПИКЕЕ при извършване на проверката и съставянето на констативния протокол. Разпоредбата на чл.48 от ПИКЕЕ предписва,че когато при проверката на измервателната схема се установи промяна на схемата на свързване, корекцията да се извършва въз основа на констативен протокол за установяване на намесата в измервателната схема, като протоколът следва да отговаря на изискванията по чл.47 и е съставен в присъствие на органите на полицията и подписан от тях. В случая при проверката е установено именно промяна в схемата на свързване по смисъла на чл.48 ПИКЕЕ, като в протокола липсва подпис на орган на полицията, съгласно изричната разпоредба на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ.

Предвид неправомерно извършената корекционна процедура абонатът не дължи начислената му чрез тази процедура сума. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Същата е претендирала и представила доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева (л. 17), което следва да бъде присъдено в нейна полза.

Мотивиран от горното, съдът    

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 728/21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 15671/2018 г. по описа на ВРС, ХLVII състав.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, ДА ЗАПЛАТИ на „Барат Пропъртийз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. „Драгоман“ № 25, сумата от 320 лв. /триста и двадесет лева/ – разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.    

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               

                                                                                             

      

2.