РЕШЕНИЕ
№ 2315
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110203341 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Е. Д., подадена чрез адв. П. П.-САК против
издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление №24-4332-
003925/23.02.2024 г. от Г В Б, на длъжност Началник Група към СДВР - ОПП,
с което за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и е наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и НП,
като жалбоподателката принципно не отрича факта, че е отказала да се
подложи на тест за употреба на наркотични вещества, а посочва причините
поради които е отказала, а именно поради това, че проверяващите и обяснили,
че тестването трябва да стане в сградата на 03 РУ-СДВР и поради опасенията,
които имала, че тестът ще позитивира фалшиво положителен резултат, с оглед
на приеманите от нея медикаменти. В жалбата не посочва причината поради
която не се е явила във ВМА за да даде кръвна проба за изследване. С тези
1
съображения се моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на
сторените разноски в хода на производството.
В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично и с процесуален
представител – адв. П., като двамата заедно поддържат жалбата. За
заключителна пледоария взема думата процесуалният представител на
жалбоподателя, който поддържа, че обжалваното НП е неоснователно и
незаконосъобразно, което посочва, че щяло да се установи от записите,
направени от боди камерите на полицейските служители, които съдът не е
допуснал да се изискат, но не посочва конкретно в какво се е изразила тази
незаконосъобразност. Поддържа, че жалбоподателката, след приключване на
проверката не е отишла във ВМА за да даде кръвна проба, тъй като не е
успяла да спази времето от 45 минути, посочено в талона за медицинско
изследване. С тези съображения моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и считайки я за
неоснователна и недоказана, моли да бъде оставена без уважение, а
обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Посочва, че
същото е издадено в рамките на законоустановените правомощия на АНО, че
изложеното в него кореспондира с установената фактическа обстановка, като
правилно са изложени санкционните норми, които съответстват изцяло на
извършеното нарушение. Счита, че са били налице материалноправните
предпоставки за издаване на обжалвания акт, доколкото по силата на закона е
достатъчно да е налице отказ. Подробни съображения са изложени в
представени писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от насрещната страна.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи в жалбата, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 01.02.2024 г., около 00.45 часа, в гр. София, по бул.“Божурище“ с
посока на движение от ул. „Хайдут Сидер“ към бул. „Вардар“,
жалбоподателката Г. Е. Д. управлявала лек автомобил МАЗДА 6 с рег. №, като
2
пред блок №135 била спряна за проверка от полицейски екип на 03 РУ-СДВР,
в състава на който бил включен св.А. Н. Н.. Последният и двамата му колеги,
с които патрулирал изпробвали жалб. Д. с техническо средство за употреба на
алкохол, което отчело отрицателен резултат. Същите са усъмнили, че жалб. Д.
е употребила наркотични вещества, поради което чрез ОДЧ са поискали
съдействие от екип на ОПП-СДВР за изпробване на водача на автомобила за
употреба на наркотични вещества. На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, в
състава на който бил св.М. Е. С.. Той предложил на жалб.Д. да бъде
изпробвана за употреба на наркотични вещества с полеви дръг тест, при което
тя категорично отказала. С оглед на това, срещу нея бил съставен АУАН за
нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на
двама свидетели, вписани в него, както и на нарушителя, на която е бил
предявен и връчен, а тя го подписала без възражения. Писмени такива са
били подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, като в тях са изложени
съображения идентични на изложените в жалбата, по която е образувано
настоящето дело.
На жалб. Д. по време на проверката на място бил издаден и талон за
изследване с №0174463/01.02.2024 г., в който е посочено, че лицето отказало
да му бъде извършена предварителна проба с Drugtest 5000. Освен това и е
указано да се яви във ВМА до 45 минути от връчване на талона, за да даде
биологичен материал-кръв, за изследване с цел установяване употреба на
наркотични вещества. Талонът бил връчен на Д. в 02:10 часа на 01.02.2024 г.
Д. не се явила във ВМА за да даде биологичен материал за изследване.
Въз основа на съставения на жалб. Д. АУАН и при идентично описание
на фактическата обстановка, след като възражението срещу акта е прието за
неоснователно, е издадено обжалваното НП, в което нарушението е
квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Същото е връчено на жалб. Д. на
07.02.2025 г., а жалбата против него е подадена чрез ОПП-СДВР по пощата с
дата на пощенско клеймо- 21.02.2025 г.
По доказателствата:
Настоящият съдебен състав прие за установена горепосочената
фактическа обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, чрез показанията на разпитаните свидетели – М. С. /актосъставител
3
– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР/, А. Н. /полицай в 03 РУ-СДВР/ и А Ч
/допуснат при режим на довеждане на жалб. Д./, както и писмените
доказателства и док. средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
По отношение на факта дали на мястото и по времето, посочени в АУАН
и НП, жалб. Д. е управлявала МПС и е действала в качеството на водач на
МПС - л.а. лек автомобил МАЗДА 6 с рег. №, не са налице никакви
противоречия. Този факт се установява без каквито и да е противоречия от
показанията на разпитаните свидетели и не се оспорва от жалбоподателката,
нито в депозираната от нея жалба, нито в дадените обяснения в хода на
съдебното следствие.
Разпитан по делото, св. С. /актосъставителят/ доста добре си спомня за
конкретния случай и категорично възпроизвежда в показанията си фактите и
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на АУАН. Същият
категорично потвърждава съставомерния факт, че жалбоподателката е
отказала да бъде изпробвана с тест за употреба на наркотични вещества.
Твърденията на жалбоподателката за това, че на мястото на проверката
имало 3 екипа на 03 РУ-СДВР, както и че и било предложено тестът за
употреба на наркотични вещества да се направи в сградата на 03 РУ-СДВР,
останаха недоказани, като непотвърдени от нито един от разпитаните
свидетели, включително и от свид. Ал Ч. Последният в дадените от него
показания посочи, че на място е имало два патрула – един на 03 РУ-СДВР и
един на ОПП-СДВР, както заявиха и свидетелите С. и Н.. Тези факти макар и
да не са пряко относими към предмета на доказване по делото, с оглед
съставомерните признаци на нарушението, за което е санкционирана жалб.
Д., същите имат отношение към преценката на достоверността на
обясненията на жалбоподателката. С оглед на така изложеното, съдът
кредитира нейните обяснения в тази част, като израз на упражняване на
правото и на защита, а не като годно доказателство средство, целящо
установяване на действителната фактическа обстановка.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото: АУАН – относно
време и място на извършената проверка и потвърдените от свидетелите факти,
описани в него, възражение срещу АУАН, докладна записка; талон за
медицинско изследване №0174463; справка картон на водача – жалб. Д.;
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед за заеманата длъжност от
4
Гергана Владимирова Борисова.
Съдът кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и мястото,
на които служителите на 03 РУ-СДВР са спрели за проверка л.а., управляван
от жалбоподателя Д., а служителите на ОПП-СДВР са извършили проверка на
жалбоподателя, както и за останалите факти, изложени в него, на осн. чл.189,
ал.2 от ЗДвП, потвърдени от показанията на разпитаните свидетели.
Съдът взе предвид и представените по делото заповеди, наред с
показанията на актосъставителя, като доказателство за компетентността на
актосъставителя и административно-наказващия орган.
Представените писмени доказателства относно здравословното
състояние на жалбоподателката, съдът цени като годни да удостоверят
отразените в тях факти и обстоятелства, но счита, че същите нямат отношение
към съставомерността на нарушението и съответно към предмета на
доказване по делото.
От правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите.
Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП, вр. със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин,
в съответствие с чл. 42, ал.1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, е
описано нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които същото е извършено и
установено и са посочени нарушените правни норми.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
5
жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното НП, като по-
конкретни съображения за това не могат да бъдат изложени, доколкото не са
посочени конкретни основания за незаконосъобразност нито в жалбата, нито в
заключителната пледоария на защитника.
Ясно е посочено, както в АУАН, така и в НП, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за това, че е отказала да бъде изпробвана за
употреба на наркотични вещества, с което е нарушила разпоредбата на чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на нарушителя, като и е указана
възможността за подаване на писмени възражения, от която същата се
възползвала.
Правилно и в двата процесуални документа е посочено, че на лицето е
издаден и талон за медицинско изследване, тъй като това е задължение на
контролните органи, предвидено в чл.6, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози /ДВ бр. 61 от 28.07.2018 г., в сила от 29.09.2017 г./, което те
са длъжни да изпълнят при съставяне на АУАН, за да са спазени изискванията
на посочената Наредба, действаща към момента на деянието.
Според настоящия съдебен състав не е допуснато каквото и да е
нарушение в процедурата, предвидена в Наредба №1 от 19.07.2017 г.
Относно приложението на материалния закон, въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалб. Д. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за което е санкционирана.
На първо място, тя е действала в качеството на водач на МПС, по
времето и на мястото, посочени в АУАН и НП. Не е необходимо този факт да е
установен винаги лично и непосредствено от органите на ОПП-СДВР, за да
имат те право да извършват проверка на водачите на МПС. Този факт, както е
станало в конкретния случай, може да бъде установен от контролния орган и
въз основа на показанията на други свидетели, които се посочват в акта. В
настоящия случай, в АУАН изрично е посочено, че факта на управление на
МПС е установен по данни на свидетели-очевидци, един от които е
разпитаният св. А. Н..
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалб. Д. е осъществила от обективна и субективна страна
6
нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като е отказала да и
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества, на мястото и по времето, посочени в АУАН. Изпълнителното деяние
на това нарушение се осъществява именно с отказ от водача на МПС да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества, което ясно е описано в АУАН и НП. При пристигане на екипа на
ОПП-СДВР, при извършената и проверка и изискване от нейна страна да
съдейства за да бъде изпробвана с тест за употреба на наркотични вещества,
тя категорично отказала да бъде изпробвана, при което при изпълнение на
процедурата по чл.3, ал.2 и чл.6, ал.3-7 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, и е съставен талон за изследване. В последния са посочени всички
реквизити, предвидени в Наредбата и същият е връчен на нарушителя. Тя
обаче не се е явила в посоченото лечебно заведение за да даде биологични
проби за изследване с оглед установяване употребата на наркотични вещества,
нито в рамките на определеното време /45 минути/, нито след това.
По този начин, след като в качеството на водач на моторно превозно
средство Д. е отказала да и бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества, тя е нарушила разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.2 от
ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че като лице, което е било водач на
МПС е длъжен да се подчини на полицейското разпореждане и да съдейства за
установяване на това дали е управлявала МПС след употреба на наркотични
вещества (общественоопасния характер на деянието).
Деецът, в конкретния случай е съзнавал и общественоопасните
последици на деянията си, а именно, че застрашава обществените отношения,
свързани с контрола върху безопасността на транспорта, но е целял пряко да
се противопостави на действията по извършваната проверка. При това следва
да се отбележи, че се явяват ирелевантни твърденията в жалбата, относно
причините за отказа, освен ако не се касае за обективна невъзможност поради
независещи от жалбоподателя причини. В случая не се твърди да са били
налични такива. Причините за неявяване в лечебно заведение за даване на
кръвна проба също са неотносими към съствомерността на нарушението,
7
доколкото то се счита за извършено към момента на обективиране на отказа
пред контролния орган. Единствено последвалото законосъобразно поведение,
изразило се в явяване в лечебно заведение и даване на кръвна проба в
указания срок е от естество да се отрази на съставомерността на деянието,
доколкото ще бъде постигната преследваната от законодателя цел с
предвиждането на конкретното нарушение, а именно установяване дали
конкретният водач на МПС управлява след употреба на наркотични вещества
или не, като в този контекст отказът за извършване на полеви тест за
установяване на същия факт - употреба на наркотици, би следвало да се
третира като маловажен случай, с оглед липсата на общественоопасни
последици от деянието.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.2 ЗДвП е въведена от законодателя не
само за да бъдат контролирани съответните участници в движението – водачи
на МПС, но и за да се ограничи опасността от предизвикване на пътно-
транспортни произшествия, поради което нарушаването и не представлява
маловажен случай по смисъл на чл. 28 ЗАНН. Такъв би бил налице, както се
посочи по-горе само в случай, че въпреки отказа на водача да бъде изпробван
с полеви тест, впоследствие в изпълнение на указанията, дадени в талона за
медицинско изследване /след като добросъвестно подпише и получи същия/
нарушителят е дал биологична проба за лабораторно изследване, с което целта
на закона би била постигната, но такива доказателства не са представени по
делото, като дори напротив твърди се, че жалбоподателката не се е явила в
указаното лечебно заведение /ВМА/ в указания срок /45 минути/, с което
безвъзвратно е осуетила възможността да се установи дали по времето и на
мястото, посочени в АУАН и НП е управлявала МПС след употреба на
наркотични вещества, като причините за това неявяване също са ирелевантни.
Освен това по отношение на тези факти са налице съществени
разминавания между обясненията на жалбоподателката и св. Чубриев относно
това кога точно Данева се почувствала зле, колко време продължило това
неразположение и в какво точно се изразило и защо всъщност не се е явила
жалбоподателката във ВМА за да даде кръвна проба. По-конкретно следва да
се посочи, че Данева твърди, че е получила хипогликемична криза 1-2 мин.
след приключване на проверката, а св. Чубриев, че това е станало едва след
като са намерили трети човек да измести автомобила от булеварда и се
прибрали в неговото жилище след това, като няма логично обяснение защо
8
през това време не са посетили ВМА за даване на кръвна проба. Д. твърди, че
кризата е продължила около 25 минути, а св. Ч твърди, че тя е била
неконтактна и се възстановила след около час-час и малко.
С оглед на това, съдът счита, че изложената от тях версия е недостоверна
и представлява защитна такава, целяща само и единствено избягване на
понасянето на административнонаказателна отговорност от страна на жалб.
Д..
Извършеното нарушение е правилно квалифицирано по чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП, за което и на основание посочената правна норма, на
нарушителя е наложено административно наказание в абсолютния
законоустановен размер – глоба от 2 000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, правото за разноски възниква за въззиваемата
страна, с оглед на което жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати в
полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-4332-
003925/23.02.2024 г., издадено от Г В Б, на длъжност Началник Група към
СДВР - ОПП, срещу Г. Е. Д., с ЕГН: **********, с което за нарушение на
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като
законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Г. Е. Д., с ЕГН: ********** да заплати в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 100.00 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
9
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10