РЕШЕНИЕ
№ 2418
гр. Пловдив, 20 ноември 2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети
октомври, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
и секретар М.Г., като разгледа
докладваното адм. дело № 1591 по описа
за 2018год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.9б от
Закона за местните данъци и такси във вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят - „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. *** ул. ***, представлявано от управителя С.М., действащ чрез
пълномощник адв. С.Б., с адрес за призовки и съобщения гр. ***обжалва Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 699 - 1/23.08.2018г., в
частта мълчаливо потвърдена от Началник МДТ при Община *** относно дължима сума
за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2017г., ведно с прилежащите лихви.
В жалбата, както и в писмената защита на адв. Б.. е посочено, че
имотите по отношение на които е начислена ТБО, не се ползват през процесния
период, което обстоятелство е удостоверено посредством подаване на съответните
декларации, регламентирани в наредбата на община Стамболийски. Наред с това,
недвижимите имоти се намират извън районите, в които община Стамболийски е
организирала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което и не се
дължи ТБО за тези компоненти. Иска се заключението на вещото лице П. да бъде
кредитирано изцяло, тъй като дава обоснован отговор на поставените задачи.
Твърди се, че правилно сумите на начислените задължения за сметосъбиране и
сметоизвозване за имотите на дружеството в гр. *** находящи се в кв. 12 и кв.
12б са недължими, тъй като имотите са посочени изрично в решението на общинския
съвет за 2014г., по отношение на които няма да се предоставя услугата по сметосъбиране
и сметоизвозване. В план – сметките за процесните 2015г. – 2017г. липсват
приложения с районите, в които ще се предоставя услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване, предвид на което същата е недължима, съобразно решението на
общинския съвет, касаещо 2014г.
На следващо място, се излагат
твърдения, че няма връзка между ул. „Марица“, която е посочена в графиците за
дните, в които ще се извършва сметосъбиране и сметоизвозване, с
местонахождението на имотите, собственост на дружеството, като по делото не са
представени доказателства някой от тях да се намира на административен адрес
ул. „Марица“. Не може да се направи пряка връзка и между посочените от „ЕВН
България“ ООД три ИТН и имотите на дружеството, тъй като е посочено, че само,
че ИТН се намират в гр. Стамболийски. По отношение на твърдението за наличие на
потребление на вода в недвижимите имоти, с решение № 1475 от 24.11.2017г. на
Окръжен съд – Пловдив изцяло е отхвърлена като неоснователна претенцията на
„Водоснабдяване и канализация“ – гр. Пловдив за дължими суми от „***“ ЕООД за
недвижим имот на административен адрес: гр. ***за доставена вода за периода от
10.07.2012г. до 10.10.2016г., поради което и декларираните данни в декларации
по чл. 17б от НОАМТЦУ за всички процесни периоди и всички имоти не са
опровергани.
В писмената защита се посочва
конкретно, че обжалваният АУЗ № 699 – 1/23.01.2018г. е незаконосъобразен, в
частта му по отношение дължима сума за ТБО в размер на 1 585,70лв.
Иска се отмяна на акта в обжалваната
част с присъждане на направените съдебни разноски
Ответникът - Началник отдел МДТ при община *** с процесуален представител юр. В., оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмена защита са изложени доводи
за неправилност на твърдението на жалбоподателя за недължимост на такса за ТБО.
Според процесуалния представител на ответника, по делото е установено по
несъмнен начин, че жалбоподателят не е подавал декларации то чл. 15 от НОАМТЦУ
в община *** а при извършени допълнителни проверки относно декларираните данни
в подадените декларации по чл. 17б, ал. 1, тт. 1 и 2 от НОАМТЦУ е констатирано,
че дружеството е потребявало комунални услуги – за ел. енегрия и вода. Поради
тази причина, изводът на издателя на АУД относно ползването на имота през
процесния период се явява правилен и законосъобразен.
На следващо място, неправилно е
твърдението в жалбата на „***“ ЕООД, че имотът се намира извън районите, в
които общината организира сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. От
ответника са представени графици за изпълнението на тази услуга, като
събирането и извозването на сметта от съдовете за битови отпадъци, разположени
на ул. „Марица“, се извършва от общинско предприятие „БКС“ във вторник.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от адресат на Акт за установяване на
задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, т.е. при наличие на правен интерес.
Относно срочността на жалбата, следва
да бъде съобразено следното: от страните по делото не са представени
доказателства за връчването на процесния АУД, поради което следва да се приеме,
че жалба вх. № 2749/27.02.2018г. е депозирана в законоустановения срок пред
горестоящия административен орган. Съгласно разпоредбите на чл. 4 от ЗМДТ и чл.
9б от ЗМДТ ус¬тановяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и
такси, както и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по привилата
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно разпоредбата на
чл. 155, ал. 1 от ДОПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 от ДОПК, решаващият орган, в случая началник на отдел „МДТ“ при община
Стамболийски се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока
по чл. 146 от ДОПК. Жалбата е подадена чрез издателя на акта на 27.02.2018г.,
което означава, че срокът по чл. 155, ал. 1 от ДОПК изтича на 08.05.2018г.,
който е първият работен ден след почивния ден на 05.05.2018г., когато изчита
срокът за произнасяне на административния орган.
Съгласно Тълкувателно решение №
7/11.12.2008г. на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно
дело № 3/2008г. по описа на съда срокът за произнасяне от решаващия орган по
чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен. В случаите на т.нар. „мълчаливо
потвърждаване“ на акта по чл. 155, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да
постанови решение само в случай на подаване на жалба от ДЗЛ при условията на
чл. 156, ал. 5 от кодекса. Срокът за постановяване на такова решение е ограничен
в рамките на 7 дни и започва да тече от момента на подаване на жалбата пред
съда.
В настоящия случай, жалба вх. №
2588/22.05.2018г. е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, който изтича на
07.06.2018г. Най-късният момент, към който може да се постанови решение на
решаващия административен орган е датата 29.05.2018г. В случай, че се приеме,
отговорът на жалба, депозиран в ПАС с вх. № 12212/18.06.2018г. представлява
волеизявление на компетентния горестоящ административен орган (същото е
подадено чрез юр. В., за която е представено пълномощно от началника на отдел
„МДТ“ в община Стамболийски), то същото е постановено след изтичане на срока по
чл. 156, ал. 6 от ДОПК, т.е. се касае за мълчаливо потвърждаване на АУД по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 699-1 от 23.01.2018г.
Атакуваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган - изхожда от длъжностно лице при
делегирана компетентност по реда на чл. 4, ал. 4, вр. ал. 3 ЗМДТ със заповед №
275 от 26.08.2016г. на кмета на общината. Спазени са
административно-производствените правила, предвид чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В акта се
съдържат фактически и правни основания за издаването му.
Настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят е собственик на недвижими
имоти в гр. *** представляващи земя и сграда и земя, декларирани с декларации
по чл. 14 от ЗМДТ и по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. №№ **********/27.12.2013г.,
заведен с партиден номер 6614F3842; **********/27.12.2013г., заведен с партиден
номер 6614F3837; **********/27.12.2013г., заведен с партиден номер 6614F3840;
**********/ 06.01.2014г., заведен с партиден номер 6614F3839; **********/
29.01.2016г., заведен с партиден номер 6614F3844; **********/29.01.2016г.,
заведен с партиден номер 6614F3846; **********/27.12.2013г., заведен с партиден
номер 6614F3843; **********/06.02.2017г., заведен с партиден номер 6614F10819;
F 14737/29.01.2016г., заведен с партиден номер М0641035_110517 и F
14739/29.01.2016г., заведен с партиден номер М0641037_110517. До издаване на
обжалвания АУД жалбоподателят не е подал коригиращи декларации по чл. 17, ал. 1
от ЗМДТ и не е заплатил дължимите ДНИ и ТБО за недвижимите имоти.
Направени са изчисления на дължимите
ДНИ и ТБО за недвижимите имоти, обобщени в приложение към АУД №
699-1/23.01.2018г. (л. 61 – 75) и Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на община Стамболийски (изм.
и доп. с решения на общински съвет Стамболийски) и решения за приемане на план
сметки за приходите и разходите за поддържане на чистотата, сметосъбирането,
сметоизвозването, обезвреждането на битовите отпадъци в депа и определяне
размера на ТБО за периода 2015г. – 2017г. (л. 151 – 221). За нежилищния имот са
приложени ставките за сметосъбиране и сметоизвозване от 14 промила; за
обезвреждането на битовите отпадъци в депа от 3 промила; за чистотата на
местата за обществено ползване от 3 промила.
Изчислени са съответни лихви за
забава върху невнесените в срок задължения за ТБО по периоди на л. 12 - 14 гръб
по делото.
При съдебното обжалване на делото са
приети следните писмени доказателства, относими към допълнително определените
задължения за ТБО: декларации по чл. 17б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НОАМТЦУ,
подадени на 29.12.2014г., отнасящи се до 2015г., на 23.12.2015г., отнасящи се
до 2016г. и 05.12.2016г., отнасящи се до 2017г. (л. 27 – 50); списък на улиците
за сметосъбиране и сметоизвозване по график № 2 в гр. Стамболийски (вторник),
утвърден от директора на общинско предприятие „БКС“ – гр. Стамболийски (л. 51);
заповеди на кмета на община Стамболийски за определяне границите на районите по
населени места, в които ще се извършва сметосъбиране, графика на сметоизвозване
и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район през
2015г., 2016г. и 2018г. (л. 52 – 60); база за изчисление на ДНИ и ТБО,
изготвена за всеки един недвижим имот по партиден номер, изготвена от началник
отдел „МДТ“ в община Стамболийски (л. 61 – 75); удостоверение и справки от ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД за консумирана ел. енергия за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2017г., ведно със съответните справки (л. 76 – 87);
справка за открита партида на абонат „***“ ЕООД във „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ведно със справки за консумирана вода (л. 88 –
90); съдебно решение № 1665 от 23.05.2017г. на Пловдивски районен съд,
постановено по гражд. дело № 16352/2016г. по описа на съда (л. 118 – 123);
съдебно решение № 1475 от 24.11.2017г. на Пловдивски окръжен съд, постановено
по въззивно гражд. дело № 2117/2017г. по описа на съда (л. 124 – 134);
нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 182 от 01.11.2013г.
(л. 135 – 138); решения на Общински съвет Стамболийски за приемането на план –
сметка за приходите и разходите за поддържане на чистотата, сметосъбирането,
сметоизвозването, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и определяне размера
на таксата битови отпадъци за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., ведно с докладни
записки на кмета на общината, подробно описани в молба на л. 149 - 150 (л. 151 – 221).
В съдебното заседание на 23.10.2018г.
е прието заключение по назначената ССЕ, изпълнено от вещото лице П.П., без
направени възражения от страните по делото.
След анализ на представените по делото доказателства вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-в табличен вид на л. 222 – 222 гръб
са изчислени такса за сметосъбиране и сметоизвозване на процесните имоти,
посочени в отговора на задача 2 и задача 3, при съобразяване решенията за
освобождаване по ЗМДТ и други вътрешни актове. При този начин на изчисление
главницата на задълженията възлиза на 1 556,25лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 187,27лв., като лихвите са изчислени като за съответната година
суми са разделени към 01.07 и към 01.11.
-при приложението на чл. 15, ал. 1 от
Наредбата на община Стамболийски за имотите в кв. 12 и кв. 12б вещото лице е
установило, че кв. 12 и кв. 12б са включени в приложение № 4 към решение № 107,
взето с протокол № 15/19.12.2013г., за които няма да се извършва услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване. За останалите години към решенията на общинския
съвет липсват приложения, в които да са посочени изрично райони, в които няма
да се извършват услуги по сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно нотариален
акт № 182/01.11.2013г. недвижими имоти на жалбоподателя, подробно описани в
таблица на л. 223, се намират в кв. 12 и кв. 12б. За имотите земя с партидни
номера 6614F3844 и 6614F3846 не е начислена ТБО.
В този случай, главницата на
задълженията за такса за сметосъбиране и сметоизвозване възлиза на 1 717,29лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 260,72лв., като лихвите са изчислени
като за съответната година суми са разделени към 01.07 и към 01.11.
-при приложението на чл. 17б от
Наредбата на община Стамболийски за имотите, изчерпателно изброени в таблица на
л. 223 гръб – 224 задълженията за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване са в
следните размери: главница 2 287,85лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер
на 363,15лв., като лихвите са изчислени като за съответната година суми са
разделени към 01.07 и към 01.11.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна
страна:
Между страните не съществува спор
относно обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на недвижимите имоти,
за който с оспорения акт са установени данък и такса битови отпадъци, както и
на отчетната стойност на същите, декларирана в декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ. Безспорно е и обстоятелството, че за посочения имот за периода
01.01.2015г. до 31.12.2017г. такси за битовите отпадъци не са заплащани. Спор
между страните се формира относно предоставянето на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване от община Стамболийски за имотите на дружеството, както и
относно неползването им от него за периода 2015г. – 2017г., за което
обстоятелство са подадени надлежни декларации по чл. 17б от НОАМТЦУ.
Съдът намира жалбата за частично
основателна, по следните съображения:
Такса битови отпадъци, по смисъла на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ, е общото наименование на четири вида
самостоятелни услуги, които общината може да предоставя и за които ползвателите
на услугата са задължени лица, а именно: услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Няма спор, че лицата, неползващи съответната услуга, не дължат
заплащането й, като възраженията на дружеството са насочено конкретно към таксата
за сметосъбиране и сметоизвозване.
Съгласно действащата към момента на
издаване на процесния акт (23.01.2018г.) разпоредба на чл. 71 от ЗМДТ таксата
не се събира, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване не се предоставят
от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната
година в общината по местонахождението на имота. Видно е, че законодателят
недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й
непредоставяне, т. е. тогава, когато общината не е създала чрез необходимата
нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на
услугите. Наличието на тези предпоставки е въпрос на доказване във всеки
конкретен случай и за всяка отделна услуга. Законодателя е допуснал също така
таксата да не се дължи тогава, когато общината е създала необходимите
нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64,
ал. 1 ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея
- чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Редът, по който това става, се определя с наредбата на
общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ. В изпълнение на тази законова делегация е приета
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община Стамболийски. В чл. 17б от наредбата са определени
материалноправните предпоставки за освобождаване от заплащане на такса за
битови отпадъци, като в ал. 1, т. 1 е посочено, че за имотите, които няма да се
ползват през цялата година и данъчно задълженото лице е подало декларация.
Освобождаването от заплащане на такса за компонентите сметосъбиране и
сметоизвозване е извършва въз основа на посочената декларация, в която данъчно
задълженото лице дава изрично съгласие за извършване на проверки от общинската
администрации.
По делото са събрани доказателства,
че жалбоподателят е подал декларации по чл. 17б от НОАМТЦУ, но
административният орган е подложил на съмнение декларираните данни, чрез
проверка за потребяване от дружеството на комунални услуги – за ел. енергия и
вода. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са приети доказателства от
жалбоподателя, неопровергани от ответника, че по отношение недвижим имот с
административен адрес: гр. ***„***“ ЕООД няма задължения за потребена вода за
времеви период от 2012г. до месец октомври 2016г.
По отношение твърдението на
ответника, че дружеството е потребявало ел. енергия за процесния период, въз
основа на справки от „ЕВН България Електроразпределение“ следва да бъде
съобразено следното: основателно е направеното възражение от жалбоподателя, че
в издадения от ЕВН документ са посочени само номера на ИТН и адрес гр. ***
поради което не може да се направи обвръзка за ползвана от дружеството ел.
енергия за недвижимите имоти, за които е подадена декларация по чл. 17б от
НОАМТЦУ. В справката са посочени задължения по номер на документ, като отново
не може да се направи преценка относно ползването на ел. енергия за конкретен
имот, тъй като посочените ИТН са 3 на бр., а притежаваните от жалбоподателя
недвижими имоти са 10 на брой. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че за
2015г. е подадена декларация по чл. 17б от НОАМТЦУ само за 5 бр. недвижими
имоти, за 2016г. е подадена декларация за 10 бр. недвижими имоти, а за 2017г. –
за 9бр. недвижими имоти (таблица на л. 223 по делото).
Основателни са и твърденията в
жалбата, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се извършва
фактически, тъй като притежаваните от него имоти не се намират на ул. „Марица“,
по отношение на която са представени графици за извършване на услугата в ден от
седмицата вторник. Съгласно представения по делото нотариален акт № 182 от
01.11.2013г. притежаваните от „***“ ЕООД недвижими имоти са индивидуализирани с
вид на имота, площ на имота и местонахождение на имота – кв. 12 и кв. 12б, като
не е посочен административен адрес. Данни за административен адрес на недвижим
имот се съдържат само в справката на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.
Пловдив и съдебните решения на Пловдивски районен съд и Пловдивски окръжен съд,
в които е посочено, че обектът, за който се твърди да е потребена вода, се
намира на адрес гр. ***и представлява „общежитие“. Съгласно данните в
нотариалния акт нито един от закупените от жалбоподателя недвижими имоти не е
обозначен като „общежитие“, като без конкретно обозначение са само поземлен
имот с площ от 1 221 кв. м с обозначение „производствено обслужващи дейности“ и
с площ от 1 156 кв. м с обозначение „обслужващи дейности“. Предвид на това, не
може да се направи несъмнен извод за потребена комунална услуга по доставка на
питейна вода дори по отношение на тези два недвижими имота, които не са
конкретно индивидуализирани.
Идентични са и доводите по отношение
на потреблението на ел. енергия, поради което изводите на административния
орган за потребени комунални услуги за всички недвижими имоти, са необосновани.
Дори да се приеме, че е налице действително потребление на комунални услуги,
следва да бъде изследвано за кои недвижими имоти е налице това потребление,
като бъде направена обвръзка между 3-те бр. ИТН, както и на кой от недвижимите
имоти е поставен водомер за измерването на потребеното количество вода.
Съдът намира за основателно
твърдението в жалбата, че не са представени по делото доказателства, че ул.
„Марица“ се намира в кв. 12 и кв. 12б, в които е местонахождението на
притежаваните от дружеството недвижими имоти. Обосновано е експертното
заключение, че в план сметките на община Стамболийски за 2015г. – 2017г. не са
посочени райони, в рамките на които няма да се извършва услуга по сметосъбиране
и сметоизвозване. По делото са представени описи, съдържащи конкретни фирми, в
които няма да бъде предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от
община *** но е посочено изрично, че имотите се намират извън регулационните
граници на населените места.
В тази връзка, съдът намира, че
следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице, в частта му, в която са
направени изчисления за дължимите от жалбоподателя суми за такса битови
отпадъци за сметосъбиране и сметоизвозване само по отношение недвижимите имоти,
за които не е подадена декларация по чл. 17б от НОАМТЦУ. Съгласно таблицата на
л. 223 гръб не е подадена такава декларация за 5 бр. недвижими имоти за 2015г.
и 1 недвижим имот за 2017г. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че за
недвижимия имот, по отношение на който е подадена декларация за 2017г., в
обжалвания АУЗ не е определено задължение за ТБО за сметосъбиране и
сметоизвозване. Съгласно заключението на вещото лице е начислена ТБО за
сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на недвижими имоти, за които е
подадена декларация по чл. 17б от НОАМТЦУ за 2015г. – 2017г. в общ размер на
1585,70лв. Именно в този смисъл е и заявената от жалбоподателя претенция за
частична отмяна на обжалвания АУЗ № 699 – 1/23.01.2018г.
По изложените съображения, съдът
намира жалбата за частично основателна, като обжалваният административен акт
следва да бъде отменен по отношение допълнително определените задължения за ТБО
за сметосъбиране и сметоизвозване за 2015г., 2016г. и 2017г. в общ размер на
1585,70лв., ведно с прилежащите лихви. В останалата си част, за разликата до
пълния размер на задълженията за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване
обжалваният АУЗ е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, на страните
се дължат направените разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на
жалбата. От страна на жалбоподателя е представен списък с разноски на л. 226, в
който са посочени направени разноски в общ размер на 550лв. за държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата следва
да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 351,37лв. (триста петдесет и
един лев и тридесет и седем стотинки).
Съгласно приложимата разпоредба на
чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника
следва да бъде заплатена сумата в размер на 145,79лв. (сто четиридесет и пет
лева и седемдесет и девет стотинки) възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивският Административен съд, V състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***
ул. ***, представлявано от управителя С.М., действащ чрез пълномощник адв. С.Б.
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 699 -
1/23.08.2018г., в частта мълчаливо потвърдена от Началник МДТ при Община ***
относно дължима сума за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2017г., ведно с прилежащите лихви за задължение в общ
размер на 1585,70лв., ведно с прилежащите лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Община Стамболийски да заплати
на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** ул. ***,
представлявано от управителя С.М.съдебни разноски в общ размер на 351,37
/триста петдесет и един лев и 0.37/ лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. *** ул. ***, представлявано от управителя С.М.да
заплати на Община Стамболийски ю.к. възнаграждение в размер на 145,79 /сто
четиридесет и пет лева и 0.79/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :