РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Дряново, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20254220100157 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2
и чл. 149 от СК.
Ищцата М. М. Г. основава исковата си претенция на обстоятелството, че
ответникът бил баща на малолетното им дете Т. Р. Г.. Посочва, че се запознали през
2020г. във „Фейсбук". След близо два месеца познанство, заживели заедно в дома на
родителите му в гр. Дряново. Ответникът работел в *** като ***, а ищцата като ***.
Трудовите им възнаграждения били около 900 лв. на всеки. С тези доходи участвали и
двамата за покриване на разходите в домакинството. Ищцата забременяла и поради
здравословни проблеми от четвъртия месец се наложило да излиза в болнични.
Заявява, че се преместили да живеят при нейните родители в града, за да могат същите
да помагат при отглеждането на детето.
Твърди, че още по време на бременността ответникът започнал постепенно да
променя отношението си. Проявявал безотговорност, незагриженост и безхаберие,
както по отношение ищцата, така и по отношение на съвместните им задължения,
свързани с домакинството. Това поведение се задълбочило и продължило след появата
на детето. Заявява, че шест месеца след раждането, отново се завърнали да живеят у
родителите му. Ответникът постоянно бил ангажиран единствено и само със себе си,
увлечен страстно от спорта и най - вече по футбола : гледане на телевизия, четене на
1
статии от телефона, участия в залагания в „***". Неглижирал всичко, свързано с
грижите и издръжката на детето и домакинството. Инцидентно се случвало
ответникът да купи памперси, пюрета или някаква бебешка козметика със свои
средства. Една играчка: робот -камион била единственото, което може би купил на
сина си. Подаръци за рожден ден, Коледа и др. детето получавало само от ищцата.
Посочва, че след майчинството, преди около една година, започнала работа на
длъжността „***" с месечно трудово възнаграждение около минималната работна
заплата. На 16 септември 2024 год. детето започнало да посещава детска градина
„***". Отношението на ответника не само, че не се променило в положителна насока, а
напротив: продължил да ескалира с нехайството и безхаберието си. Всички грижи по
отглеждането на детето и осигуряване на средства по отглеждането му, както и тези,
свързани с разходите в домакинството, се поели от ищцата. Опора и подкрепа, както
материална, така и като фактически действия, получавала единствено и само от своите
близки: родители и брат. На 16 март тази година детето се разболяло. Ищцата
помолила ответника да го гледа, но той отказал. След тази случка и с подкрепата на
родителите си, се прибрала с детето у тях. От тогава ответникът по абсолютно никакъв
начин не се интересувал от сина си. Единствено на 08 април във Фейсбук написал
кратко съобщение за да попита как е детето. Моли съда да предостави упражняването
на родителските права върху детето Т. Р. Г. на майката М. М. Г. при следния режим на
лични отношения с ответника Р. Т. Г. : всяка първа и трета събота на месеца от 09.00
часа до 18. 00 часа, всяка втора и четвърта неделя на месеца от 09.00 часа до 18.00
часа, както и по всяко друго време, след предварителна взаимна уговорка между
родителите. Както и да осъди ответника да заплаща на детето Т. Р. Г., чрез неговата
майка и законна представителка М. М. Г. ежемесечна издръжка в размер на 350 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на основание чл.
144 от СК до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката,
както и да осъдите ответника да заплати месечна издръжка за минал период в размер
на 350 лв., считано от 01.10.2024 год. до предявяване на исковата молба или общо
издръжка за минал период в размер на 2 100 лв. на основание чл. 149 във връзка с чл.
144 СК. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът Р. Т. Г. не е депозирал отговор по реда на чл.
131 от ГПК. В съдебно заседание на 25.06.2025г. същият, редовно призован, се явява
лично. Взема становище, че исковете са основателни и следва да се уважат с
изключение на иска за издръжка за минало време, който оспорва за периода, в който
страните са живели заедно, като неоснователен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното :
2
От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1111/ 24.11.2021г. на община ***, се
установява, че детето Т. Р. Г. е родено на 22.11.2021г. от родители – страните по
делото.
Изслушана лично от съда в съдебно заседание на 25.06.2025г. ищцата Г. заяви,
че желае детето да продължи да живее при нея, както и досега. Твърди, че в момента
детето било малко, поради което смята, че било неподходящо да остава да преспива
при бащата. Не желае детето да ходи в „***“ с баща си, защото там се употребявал
алкохол. Претендира издръжка в размер на 350 лв., както е посочено в исковата молба.
Изслушан лично в съдебното заседание на 25.06.2025г. ответникът Г. заяви, че е
съгласен родителските права да бъдат предоставени на майката. Съгласен е детето да
не остава да преспива при него, тъй като е още малък. Издръжката според него е
приемлива. Твърди, че дори и да заведе детето в "***", то няма да употребява алкохол.
По делото е представен социален доклад от ДСП Севлиево относно условията за
отглеждане на детето при родителите. В него се посочва, че майката и детето живеят в
жилище, собственост на нейните родители. Жилището е обзаведено според
предназначението на стаите. Детето спи с майката на голяма спалня и няма собствено
легло. В цялото жилище се поддържа добра хигиена. Жилището, в което живее бащата,
е собственик на неговия баща. Има спалня с голямо легло и модерно детско креватче.
Жилището е просторно, с нормални условия за живот. Майката работи в *** при
възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата. Бащата работи в
*** при заплата около 1200 лв. Детето посещава редовно детска градина, като отсъства
рядко по здравословни причини. Речта на детето е недоразвита, като с него работи
логопед. Налице е съответствие между календарната и психична възраст на детето.
Значим възрастен за него е неговата майка. Детето се отглежда от майката заедно с
помощта на разширеното семейство по майчина линия. Бащата не участва пряко и
косвено в грижите за детето м. март 2025г., когато родителите са се разделили. Не е
осъществявал контакти с детето и не му е осигурявал издръжка. Бащата споделя, че
детето е малко и няма ресурс да се справя сам с грижите за него.
Бащата представи удостоверение от *** изх. № 112/ 13.06.20225., видно от която
за периода от м. април 2024г. до м. април 2025г. е получил общо брутно
възнаграждение в размер на 13 085 лв., като средната брутна сума за месец възлиза на
1 006 лв.
За доходите на майката е представено удостоверение № 68/ 10.04.2025г. на ***,
от което се установи, че за периода м. април 2024г. до м. март 2025г. е получила
брутно трудово възнаграждение в общ размер на 10 338, 35 лв. и обезщетение за
временна неработоспособност 545,43 лв. или общо 10 883,78 лв.
По делото е изслушана свидетелката Д. Г., майка на ищцата. Същата заяви, че
3
след раждането на детето първите шест месеца семейството живяло при тях. След това
отишли да живеят при бащата на ответника, който поемал грижите за жилището. За
храна купували и двамата. Дрехи и обувки на детето купували майката и бабата.
Родителите са разделили на 16.03.2025г., като след тази дата детето се отглеждало от
майката с помощта на нейните родители. През този период бащата не се е грижил за
детето и не е давал пари за издръжка. От есента на 2024г. до раздялата месец март
2025г. заявява, че ответникът купувал лекарства, памперси, храна за детето с негови
средства.
Предвид на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи :
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето си, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката, спорът се решава от
районния съд по настоящ адрес на детето. В процесния случай безспорно се установи,
че страните по делото са родители на малолетното дете Т..
Установи се от твърденията на страните и от социалния доклад, че от
16.03.2025г. родителите не живеят заедно. След раздялата детето е заживяло с майката
при нейните родители в гр. Дряново. А ответникът останал в жилището на баща си,
където семейството живяло преди раздялата. По отношение на битовите условия при
всеки от родителите съдът установи, че майката живее в жилище, собственост на
нейните родители. Видно от социалния доклад майката и детето обитават едната
спалня. Бащата живее в жилище, което е собственост на родителите му. В жилището
има спалня, която се ползва от него. Според социалния доклад майката е декларирала
месечен трудов доход в размер на минималната работна заплата за страната, а бащата е
посочил, че получава около 1 200 лв. От представените удостоверения за трудови
доходи се установи, че бащата е получил брутно трудово възнаграждение за
предходните 12 месеца с 2 202 лв. по-високо от полученото от майката на детето.
Съобразно приетото в т. І.3 от Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС
съдът определя родителя, който ще упражнява родителските права като държи сметка
за интересите на детето, като под интереси се разбират интересите на детето във
връзка с неговото отглеждане, възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина.
Съгласно т. ІІ от цитираното постановление решението за предоставяне упражняването
на родителските права следва да се основава на преценка и на родителските качества,
полагането на грижи и умения за възпитание на родителите, подпомагане в
подготовката на придобиване на знания, трудови навици и др., моралните качества на
родителя, социалното му обкръжение и битови условия, възрастта, пола на детето,
помощта на трети лица и привързаността между детето и родителите. Допълнителната
разпоредба на §1, т. 5 от ЗЗД (обн. ДВ, бр. 14 от 2009г.) дава законова дефиниция за
4
понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на а/желанията и чувствата на
детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е
причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на
родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Настоящият съдебен състав след преценка на събраните по делото
доказателства намира, че и двамата родители притежават необходимите морални и
възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето, разполагат с
материални условия и възможности за отглеждане и възпитание на детето и с помощта
на трети лица. От друга страна съдът съобрази, че след раздялата бащата не е
осъществявал контакти с детето и не е заплащал издръжка. Значимият възрастен за
детето е неговата майка, както е посочено в социалния доклад. Установеното трайно
състояние след раздялата на страните за отглеждане на детето в дома на майката
обуславя необходимостта от предоставяне упражняването на родителските права на
нея, като детето следва да остане да живее на нейния адрес. Най-добрият интерес на
детето предвид неговия пол и ниската му възраст налага определяне на един удачен
режим на лични отношения с бащата, който да дава възможност на същия да
контактува с него и по този начин да запази емоционална връзка между тях. Поради
което съдът счита, че подходящ е предложения в исковата молба режим на лични
отношения, а именно всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до 18,00 ч. и всяка
втора и четвърта неделя от месеца от 09,00 до 18,00 ч., като бащата ще взема и връща
детето на адреса на майката, както и по всяко друго време, когато родителите
постигнат съгласие за това. При промяна в обстоятелствата всяка от страните може да
направи искане за промяна на режима на лични контакти.
Направено е искане от майката да се забрани на бащата да води детето на места,
където се организират спортни залагания. Съдът съобрази, че съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 2, т. 1 от Закона за хазарта в игралните зали не се допуска присъствието
на лица, ненавършили 18 години. Установена е обща законова забрана за присъствие
на малолетни лица в игрални зали, с която бащата и организаторът на спортни
залагания следва да се съобразят.
По отношение претенцията за издръжка съдът взе предвид, че задължението за
издръжка от родителите към техните ненавършили пълнолетие деца е безусловно и
възниква с факта на раждането, като те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали децата могат да се издържат от имуществото си. Това
задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им
задължение да се грижат за децата си. Размерът на издръжката съгласно чл. 142 СК се
определя в зависимост от нуждите на всяко дете, от възможностите на родителите и
5
предвидения в ал. 2 на горната разпоредба минимален размер на издръжката на едно
дете, който се равнява на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната,
която към момента на постановяване на съдебното решение е определена в размер на
1077 лв. Предвид изложеното като взе предвид възрастта на детето, нуждите от
издръжка и предвидения в закона минимален размер на дължимата издръжка съдът
прие, че детето Т., на 3 години, се нуждае от обща месечна издръжка в размер на 500
лв. от които бащата предвид установените си доходи следва да заплаща издръжка в
размер от 350 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2025г., до
настъпване на законните основания за нейното изменение или прекратяване.
Останалата част от издръжката в размер на 150 лв. следва да се поеме от майката,
която следва да продължи да полага лични грижи за възпитанието и отглеждането на
детето. Поради което и предявеният иск за издръжка следва да бъде уважен изцяло,
като ответникът бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 350 лв. съобразно
изложените мотиви от съда по-горе. Ответникът следва да бъде осъден за заплаща
определената от съда издръжка до 30-то число на съответния месец, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законово основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
Съобразно разпоредбата на чл. 149 от СК може да се търси и издръжка за минало
време (до една година преди предявяването на иска). По делото се събраха
доказателства от показанията на разпитаната свидетелка, социалния доклад и
обясненията на ответника, че в периода от фактическата раздяла на страните
16.03.2025г. до предявяване на настоящата искова молба в съда на 11.04.2025г. бащата
не е осигурявал дължимата издръжка за детето си. Поради което съдът намира, че
предявеният иск за издръжка за минало време е основателен за периода от 16.03.2025г.
до 10.04.2025г. Следва да се присъди издръжка съобразно приетия от съда размер на
месечна издръжка на детето по-горе за този период от 25 дни в общ размер на 291,75
лв. В останалата си част за времето от 01.10.2024г. до 15.03.2025г. и за разликата от
присъдения до пълния претендиран размер за сумата 2 100 лв. съдът намира, че
предявеният иск за издръжка за минало време е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. По делото се събраха доказателства от разпита на св. Г. и от представения
социален доклад, че посочения период родителите са живели заедно, като бащата е
работел и закупувал със свои средства лекарства, памперси и храна за детето. От своя
страна майката с помощта на родителите си е закупувала дрехи и обувки. Поради
което приема, че за посочения период бащата е осигурявал издръжка на детето в
претендирания размер и не следва да бъде осъждан да я заплаща втори път.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Съобразно изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
6
държавна такса върху определения размер на присъдените издръжките от 554 лв.,
както и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист по сметка
на Районен съд Дряново.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно
уважените искове в размер на 412,86 лв.
В исковата молба ищцата е посочила банкова сметка, по която да се заплатят
присъдените суми, която на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК следва да се включи в
диспозитива на решението.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
На основание чл. 127, ал. 2 от СК ВЪЗЛАГА упражняването на родителските
права по отношение на детето Т. Р. Г., ЕГН ********** на майката М. М. Г., ЕГН
**********, ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Т. Р. Г., ЕГН ********** при майката М.
М. Г., ЕГН **********, ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р. Т. Г., ЕГН **********, ***
с детето Т. Р. Г., ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 до
18,00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09,00 до 18,00 ч., като бащата ще
взема и връща детето на адреса на майката, както и по всяко друго време, когато
родителите постигнат съгласие за това.
ОСЪЖДА Р. Т. Г., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка за
детето Т. Р. Г., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М. М. Г.,
ЕГН **********, *** в размер на 350 (триста и петдесет) лв. месечно до 30-то число
на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба (11.04.2025г.) до
настъпване на законните основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК Р. Т. Г., ЕГН **********, *** ДА
ЗАПЛАТИ издръжка за минало време на детето Т. Р. Г., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител М. М. Г., ЕГН **********, *** в размер на СУМАТА
291,75 лв. (двеста деветдесет и един лв. и седемдесет и пет ст.) за периода 16.03.2025г.
7
до 10.04.2025г. В останалата част за разликата до пълния претендиран размер от 2100
лв. и за периода от 01.10.2024г. до 15.03.2025г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдения размер на дължимата издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Т. Г., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Дряново СУМАТА 554 (петстотин петдесет и четири) лв. – държавна такса върху
определените размери на издръжката, както и СУМАТА 5 (пет) лв. държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р. Т. Г., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г., ЕГН
**********, *** СУМАТА 412,86 лв. (четиристотин и дванадесет лв. и осемдесет и
шест ст.) – разноски съобразно уважената част от исковете.
Присъдените суми може да бъдат заплатени по банкова сметка на ищцата М. М.
Г. в *** : IBAN ***, BIC ***.
Решението подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново:_______________________
8