П Р О Т О К О Л

                                               гр. Русе, 06.062016  г. 

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в

 публично съдебно заседание на шести юни 2016 г. в състав:

 

                                                               Председател : СВИЛЕН СИРМАНОВ

                                                            Член – съдия: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ

                                                Съдебни заседатели : Л. АНДРОВА

                                                                                    С.Т.

                                                                                    П.Д.                                                                       

при участието на секретаря…М.П.……………………

и прокурора  ГЕОРГИ Г.………………….сложи за разглеждане

НОХ дело №  137…..по описа за……… 2016….г……………………..докладвано

от………ПРЕДСЕДАТЕЛЯ……………..……

 

 

На именното повикване в 15,10 часа се явиха:                   

 

СЛЕД произнасяне на присъдата, СЪДЪТ се занима с въпроса, относно мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия Д.А.А.  и на осн.чл.309, ал.1 НПК намира, че същата следва да бъде потвърдена, поради което

 

          О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета спрямо подс.Д.А.А. – „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр.Велико Търново.

 

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

СЕКРЕТАР:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕН-СЪДИЯ:

 

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:          1.

 

                                                                                                2.

 

                                                                                                3.

Русенската ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла под­съ­ди­ми­я Д.А.А., с постоянен адрес ***, понастоящем в затвора Белене, в това че на 19.08.2015г. в Русе, умишлено умъртвил друго лице - П.М.Г., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, като умъртвеното лице се намирало в безпомощно състояние и деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.116 ал.1 т.5 и т.12 пр.1, вр. чл.115 от НК.

С определение от 07.04.2016г., съдът е конституирал А.П.Г., дъщеря на пострадалия П.М.Г., като час­тен обвинител е приел упълномощеният от нея адв.И.П. ***, за неин по­ве­реник.

С определение от същата дата е приет за съвместно раз­глеж­дане граждански иск, предявен от А. П.Г., дъщеря на пострадалия П.М.Г., с предмет обезщетение за пре­тър­­­пени неимуществени вреди, на стойност сто хиляди лв., ведно със за­конната лихва, считано от датата на деликта - 19.08.2015г., до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа обвинението, за ко­­­­е­то твърди, че е доказано по несъмнен начин. Предлага подс.Д.А. да бъ­­де признат за виновен и при условията на чл.54 от НК, му бъде опре­делено наказание от вида лишаване от свобода, над сре­дата на предвиденото в закона, без да го конкретизира по размер, което да бъде изтърпяно ефективно при строг първоначален режим. По граж­данския иск дава становище, че доказан по основание и следва да бъ­де уважен по справедливост, без да конкретизира размерът, който счита за доказан.

Гражданският ищец и частен обвинител А.Г.а и ней­ният повереник поддържат обвинението, за което също считат, че е до­казано безспорно. Предлагат след като подсъдимият бъде признат за вино­вен, да му бъде определено не съвсем ясното наказание „лишаване от свобода доживо­тен затвор без право на замяна”. Поддържат гражданския иск изцяло, който считат, за доказан както по основание, така и по размер.

По разпореждане на съда, е проведено предварително изслуш­­ване, при което подсъдимият Д.А. заяви несъгласие с фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и отказа делото да бъде разгледано по реда на гл.ХХVІІ от НПК. На досъдебното производство подсъдимият дава противоречиви обяснения, като първоначално признава частично обвинението, а впоследствие отказва да дава обяснения. В съдебно заседание, след изслушване на свидетелите и вещите лица, дава подробни обяснения, в които признава повечето от обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Оспорва броя и силата на нанесените удари, като твърди още, че бил натоварен с охраната на имота, където се самонастанил пострадалия. Отрича да е имал намерение да причинява смъртта му. В последната дума при­зна­ва частично вината си, за това, че нанесъл няколко удара върху пострадалия и изразява съжаление за смъртта му. По гражданския иск не взема становище.

Служебният защитник - адв.Д. ***, оспорва правната квалификация на деянието според обвинителния акт, като твърди, че подсъдимият нямал умисъл да причинява смърт­та на пострадалия. Счита, че е справедливо да му бъде наложено минимално наказание. Гражданският иск според защитника е доказан по основание, но прекомерно завишен по размер. Предлага да бъде уважен по справедливост, без да конкретизира размер.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени съ­­­б­ра­ни­те доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК, при­ема за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на следното:

Подсъдимият Д.А. е роден на ***г. в Ру­се, като първо от общо три деца. Има по-малка сестра и брат, който е по­чинал. Останал сирак на седем години, бил отгледан от родителите на баща си. Завършил е основно образова­ние. Отбил е редовна военна служ­ба в Трудови войски, като два пъти бил осъждан от Военен съд. Ня­ма придобита опре­делена професия и не работи. По произход е етнически татарин. Сред познатите си е известен с прякорите „Д.”, „Т.” и „Д.”. Не е сключвал граждански брак и няма родени деца.

Против него са влезли в сила шест отделни присъди за престъпления от общ характер. С тях бил признат за виновен в извършване на кражби, противозаконно лишаване от свобода, закана с убийство, изнасилване и блудство. Изтърпявал е наказание лишаване от свобода за продължителни срокове. Последното наказание от този вид, в размер три години и четири месеца (след редукция по чл.58„а” от НК) му било наложено за престъпление по чл.150 ал.1 пр.1 от НК, с присъда № 171/26.08.2011г., постановена по НОХД № 1830/2011г. на Районен съд - Русе. Присъдата влязла в сила на 08.09.2011г., а наложеното наказание подсъдимият изтърпял на 05.08.2014г., когато бил освободен от Затвора Белене.

След като излязъл на свобода, подсъдимият Д.А. ***. Заживял на семейни начала с жена наречена Т., в къщата й на 22. Не си потърсил работа, а заедно с други лица, водещи скитнически начин на живот започнал да се препитава с издаване на отпадъци, събирани от контейнерите за смет. Свидетелите М.Б. и Р.Н. били деца на негова втора братовчедка. Те също били скитници и нямали къде да живеят. От средата на август 2015г. се нанесли в къщата на Т.. Битовите условия в нея били лоши. Електрозахранването и водата били спрени, а свид.Р.Н. дори спял в стар фотьойл на дво­ра.

По същото време, друга една къща в близост до комплекс „Ял.”, находяща се на ул.*** била необитаема. Собственикът й Й. Б.Г., бивш жител *** починал месец април 2014г. Една година по-късно, през юни 2015г. съпругата му А. Г., се преместила при дъщеря си С.В. ***. Свид.М.Б. разбрал това от свид.Т.М., който също водел скитнически начин на живот и се самонастанил в нея. Споделил това с подсъдимия, който съобразил, че къщата е в предпочитан жилищен район на Русе, обзаведена е и има електричество. Тъй като се нуждаел от всичко това, той го излъгал, че знае за имота, тъй като бил на негова братовчедка. Тя живеела извън страната, но преди да замине му възложила да се грижи за къщата. Още на следващия ден - 17.08.2015г., около 23:00 часа двамата я посетили. Като влезли вътре и включили осветлението видели П.М.Г. да спи на дивана в стаята. Познавали го като човек, който също събира отпадъци от контейнерите. Подсъдимият го попитал кой му е разрешил да влиза в къщата, а П.Г. отговорил, че се е настанил в нея със съгласието на свид.Т.М., защото няма къде да живее. Подсъдимият му казал строго, че е роднина на собствениците, упълномощен да се грижи за имота и настоял да напусне. П.Г. се съгласил, а подсъдимият го предупредил, че на следващия ден ще провери отново.

П.Г. страдал от алкохолна зависимост. Поставени му били основна диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“ и придружаваща диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост.“ Многократно бил хоспитализиран в отделенията на Центъра за психично здраве в Русе. Последният му престой в „Отделение за лечение на зависимости“ бил в периода от 30.04.2015г. до 19.05.2015г. Там го посещавали близките му, включително свид.А.Г., които уверявал, че ще се справи с алкохолната си зависимост. Регистрирал се адресно в  приют „Добрия самарянин“ към Центъра за психично здраве - Русе на ул.„Тутра­кан“№ 20. В началото на август 2015г. отново започнал да се среща със старите си приятели и да злоупотребява с алкохол. Пари за алкохол си набавял като събирал храна и метални отпадъци от контейнерите, заедно със свид.Т.М.. На 18.08.2015г. двамата се срещнали и започнали обичайната си обиколка по контейнерите. Купили си алкохол от денонощен магазин в кв.„Цветница” и късно вечерта отишли в къщата на ул.***. Влезли вътре, включили осветлението, пуснали музика и започнали да пият. П.Г. изпил голямо количество бира и твърд алкохол. Концентрацията му в кръвта му достигнала 5,05 ‰ - стойност попадаща в границите над тежката степен на алкохолно опиване. Повлиян от изпития алкохол, П.Г. легнал на дивана и заспал. Около 03:30 часа на 19.08.2015г. в къщата пристигнали подс. Д.А. и свид.М.Б.. По светлината и музиката разбрали, че вътре има хора. Подсъдимият се ядосал и когато двамата влезли през прозореца, заварили отново спящ на дивана П.Г.. Свид.Т.М.. Спял в едно кресло. Подсъдимият го познавал и попитал защо отново е пуснал в къщата П.Г.. Отговорът, че нямало къде да спят още повече го ядосал и му ударил няколко шамара по лицето. Междувременно спящият П.Г. се събудил и бавно седнал на дивана. Това привлякло вниманието на подсъдимия, който оставил свид.Т.М. и го попитал какво прави пак в къщата, от където предната вечер го изгонил. П.Г. отговорил, че го е завел свид.Т.М., който му казал, че къщата е негова. Този отговор естествено не харесал на подсъдимия, който силно се разгневил и го ударил с ръка в лицето. Заради изключително високата концентрация на алкохол в кръвта си П.Г. практически бил лишен от възможност за съпротива и защита. Надвишаващите тежката степен на алкохолно опиване стойности на концентрацията на алкохол в кръвта му довели до тежки нарушения във функциите на централната нервна система, със степенно разстройство на съзнанието. След удара той отново паднал отново на дивана и останал легнал. Подсъдимият се навел за­плашително над него, а свид.М.Б. се изплашил от видяното и излязъл на улицата. По говора и поведението на П.Г. подсъдимият забелязал, че е много пиян. На масата и въобще в стаята имало поне четири отворени бутилки и разлят алкохол. Забелязал, че лежи отпуснато, не говори и по никакъв начин не се защитава, но въпреки това започнал да му нанася силни удари с юмруци и колене в главата и гърдите. Нанесъл му най-малко четири удара с юмрук в областта на ли­цето и повече от пет удара с юмруци и колене в областта на гръдния кош и кръстно-поясната област. Ударите били изключително силни и по­пад­нали в жизненоважни части от тялото на пострадалия. От носа и ус­та­та му започнала да тече кръв.

Свид.Т.М., който стоял зад гърба на обвиняемия се уплашил и също решил да избяга. Преди това взел от масата чантичката и мобилния телефон на П.Г.. Пред къщата попаднал на свид.М.Б., който му взел чантичката, с намиращите се в нея дванадесет лв. Избягал отнасяйки телефона на пострадалия марка „Нокия”. По-късно го продал на свид.М.А., от когото бил иззет в хода на разследването.

Когато подсъдимият спрял да удря пострадалия, състоянието му било тежко. Продължавал да лежи отпуснат на дивана, а дишането му било тежко и затруднено. От нанесените удари получил повърхно­стно нараняване, оток и кръвонасядания по лицето, повърхностни на­ра­нявания и кръвонасядания на лигавиците на устните. В областта на гър­дите получил тежка гръдна травма, многофрагментарно счупване на гръдната кост; счупвания на ребра двустранно, в ляво от второ до десето, а в дясно от второ до четвърто, девето и десето, контузия на левия бял дроб, ретростернален и медиастинален кръвоизлив, кръвонасядания на гръдния кош. В областта на корема получил кръвонасядане в дяс­ната хълбочна област, кръвонасядане и оток в поясно-кръстната об­ласт. В това състояние подсъдимият го оставил на дивана и излязъл от къщата. Преди това в сака, който носел, поставил една медна тава и кабели, откраднати от къщата, които пострадалият бил приготвил да продаде на следващия ден. На улицата го чакал свид.М.Б. и двамата се прибрали. Преди това свидетелят се върнал в къщата да изгаси осветлението и да заключи вратата. Видял пострадалия П.Г. да лежи и да диша тежко. Изгасил осветлението, заключил вратата отвътре и излязъл през прозореца. После двамата с подсъдимия се прибрали и легнали да спят.

Рано сутринта на 19.08.2016г., докато подсъдимият още спял, свид.М.Б. станал и тръгнал с велосипед към централната част на града. Намерил свид.Т.М. в района на Кауфланд и му предложил да изведат от къщата П.Г., за да не го завари отново подсъдимия вътре. Когато приближили къщата на ул.***, вратата била заключена, както я оставил свид.М.Б.. Свид. Т.М. влязъл през прозореца и отключил отвътре. Заварили П.Г. да лежи в същото положение на дивана и да диша тежко. По лицето му имало засъхнала кръв и не се разбирало какво се опитва да каже. Всичко в стаята било така, както го оставили преди няколко часа. Свид.Т.М. го вдигнал на ръце, изнесъл го от къщата и го оставил да лежи върху тротоара на улица ****. Свид.М.Б.  забелязал, че състоянието му е много тежко и около 7:30 часа подал сигнал на тел.112 от мобилния си телефон. На място бил изпратен полицейски патрул, включващ свид.А.П. и колегите му Н.Н. и К.К.. Те установили, че пострадалият е в безпомощно състояние, диша трудно и лъха силно на алкохол. Опитвал се неразбираемо да каже нещо, от което свидетелят разбрал само, че пита за чантичката си. По-късно пристигнал екип на спешна медицинска помощ и бил откаран в болницата.

След като бил разпитан, свид.М.Б. се прибрал и казал на подсъдимия, че състоянието на пострадалия е тежко, а полицията го търси. Той съобразил, че показанията на свид.Т.М., като очевидец ще са от особено значение и взел велосипеда на свид.М.Б.. Обиколил града и го намерил при едни контейнери край „Жабешкото блато”. Казал му  че ще го търсят полицаите и поискал да не им казва, че е удрял пострадалия. От страх, свидетелят се съгласил, но още в показанията си на досъдебното производство (л.72), дадени пред съдия, го уличил.

Двустранните счупвания на гръдната кост и ребрата, ведно с контузията на белия дроб, причинени от ударите на обвиняемия довели до масивна мастна емболия в белите дробове. Въпреки проведеното лечение, в резултат на нанесения побой П.Г. починал в 10:30 часа на 19.08.2015г. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена на досъдебното производство, причината за смърт­та му е тежка гръдна травма, която може да бъде получена при побоя нанесен на 19.08.2015г. от подсъдимия. В същото време, експертът установил липса на пряка причинна връзка между настъпилата смърт и високата концентрация на етилов алкохол в кръвта на пострадалия. Липсва такава и спрямо установените при аутопсията хронични за­­болявания от които страдал П.Г.. Хроничният субдурален кръвоизлив, хроничната пулмопатия - хроничен емфизем на белите дробове, пневмосклероза и тежката едрокапчеста стеатоза на черния дроб, травматичното увреждане, довели до субдурален кръвоизлив нямат пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта, но е възможно да са повлияли негативно върху развитието на причинената от подсъдимия Д. А. тежка гръдна травма.

Тези фактически положения съдът приема за установени спо­ред обясненията (отчасти) на подсъдимия Д.А., показанията на сви­детелите С.В., А.П., М.Б., Т.М., Р.Н., М.А., А.Г., Д.Г. и Н.Н., а също така от протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, протоколи за до­бро­волно предаване, разписки, акт за смърт, удостоверение за наследници, справки за собствеността на недвижимия имот на ул.*** в Русе, справка от ЦПЗ - Русе за П.Г., съдебномедицински експер­тизи, химическа експертиза, медицински експертизи на веществени до­казателства, комплексна психиатрична и психологична експертиза, ав­тобиография и свидетелство за съдимост.

Възприетата от съда фактическа обстановка съвпада напълно с обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя кореспондира отлично с всички доказателства, събрани в наказателното производство, с изключение и то само отчасти на обясненията, които дава подсъди­мия в съдебното производство. В тях оспорва фактическата страна на обвинението в две направления: Първо твърди, че познавал още от во­ен­ната си служба покойния вече собственик на имота на ул.*** - съпруг на А. Г. и баща на С.В.. На неустано­вена дата през лятото на 2015г. последната го видяла до контейнерите за боклук в квартала и го помолила да наглежда къщата, защото оставала празна, след като майка й се премести в Бургас. Подсъдимият се съгласил, защото някога баща й го подкрепил когато бил подсъдим за военно престъпление. По този начин, аргументира твърдението си, че действията, описани в обвинителния акт извършил в изпълнение на поет ангажимент. Второто различие се отнася до интензивността на побоя, който нанесъл на пострадалия П.Г.. Конкретно подсъдимият признава, че му нанесъл само четири удара: два шамара по лицето и два „тупаника”, което означавало един удар с юмрук в гърдите и още един отстрани в бъбрека.

Тези почти наивни обяснения са нелогични и категорично опро­вергани от останалите доказателства. Безспорно е установено от показанията на свидетелите М.Б. и Т.М., че подсъдимият още на 17.08.2015г., преди деянието, заявил, че е натоварен от собственичката със задължението да охранява имота на ул.***. Само, че го описал като своя братовчедка, която живее в чужбина. В обясненията си от досъдебното производство, дадени на 21.08.2015г., до­ри я посочил по име – Б. О. И. от гр.Ц. К., която действително отдавна живее и работи извън страната. Без да предлага каквато и да било причина, за промяната, за първи път в съдебното заседание, проведено на 09.05.2016г., заявява, че всъщност го оторизирала С. - дъщерята на покойния собственик. Въпреки, че данните се съдържат в обвинителния акт, препис от който му е връчен, в разпита си пред съда той не можа да си спомни нито фамилното й име, нито името на баща й, който уж му помогнал в далечната 1987г. Твърдейки, че поел ангажимент да наглежда имота, подсъдимият признава, че „С.” не му дала нито телефон, нито адрес в Бургас, където да сигнализира за евентуални посегателства. Според обърканите му обяснения, при констатирани нарушения, трябвало да се обади само в полицията. Въпреки това, на 17.08.20116г., той не предприел нищо във връзка със самонастаняването на пострадалия и свид.Т.М.. Нещо повече, сам прибрал и продал в пункт за вторични суровини, металните предмети (медна тава и др.), които те си били приготвили да изнесат следващата сутрин. Като преценява липсата на вътрешна логика - бездомен клошар да бъде натоварен с охрана на празна обзаведена къща, посочените противоречия и липсата на подкрепа от каквото и да било друго доказателство, съдът приема тези обяснения за защитно средство без доказателствена стойност.

Второто противоречие е свързано с броя на нанесените удари и съответно с оспорване причинната връзка със съставомерния резултат. Позицията на подсъдимия е насочена последователно към омаловажаване каузалния му принос за причиняване на телесната повреда. Този подход е улеснен от липсата на очевидци, тъй като уплашени от агресията му свидетелите М.Б. и Т.М. избягали и от къщата. Така побоят бил довършен от подсъдимия насаме с пострадалия. Въпреки липсата на преки доказателства, съдът счита, че и в тази част обясненията му са опровергани категорично. Безспорно е уста­новено, включително от обясненията на подсъдимия, че свид.М.Б. последен видял пострадалия. По нареждане на подс.Д.А. той се върнал да изключи осветлението и да заключи вратата. Очевидно състоянието на П.Г. го притеснило и по своя инициатива, само няколко часа по-късно се върнал заедно със свид.Т.М.. Двамата заварили къщата заключена и точно в състоянието, в което я оставили. Нещо повече. Пострадалият П.Г. дори лежал в същата поза на дивана, тъй като състоянието му било толкова тежко, че не можел да помръдне. Следователно макар и възможно, съдът изключва напълно вероятността, някой да е набил повторно пострадалия в тези няколко часа причинявайки му описаните по-горе увреждания. Очевидно състоянието, в което го заварили на сутринта свидетелите, а малко по-късно полицаите и екипът на Спешна медицинска помощ и впоследствие съдебният експерт, извършил аутопсията, е резултат единствено и само от побоя, нанесен му от подсъдимия Д.А.. В съдебно-медицинската експертиза, която е обективен източник на доказателства, са посочени не по-малко от четири удара с юмрук в областта на лицето и повече от пет удара с юмруци или колене в областта на гръдния кош и кръстно-поясната област. Това количество, съдът приема за доказано, а обясненията на подсъдимия в тази част за защитно средство без доказателствена стойност.

Предвид изложеното, съдът преценява, че от събраните до­­ка­зателства, се установяват катего­рично фактическите положения, опи­сани в обвинителния акт. Анализът им ар­гументира из­­вод за обективна със­та­вомерност на престъплението по чл.116 ал.1 т.5 и т.12 пр.1, вр. чл.115 от НК, тъй като на 19.08.2015г. в Русе, при условията на опасен рецидив подсъдимият Д.А. умишлено умъртвил друго ли­це, а именно П.М.Г. от с.гр., ЕГН **********, който се на­мирал в безпомощно състояние.

Макар и страдащ от хронични заболявания и алкохолна зависимост, към 18.08.2015г., пострадалият П.Г. се намирал в до­бро здравословно състояние. Текущото развитие на нито едно от заболя­ванията му, не било в състояние да доведе до бързо влошаване и смърт. Това се отнася и до изпитото количество алкохол. Въпреки висока­та концентрация на етилов алкохол в кръвта - 5.05‰, към момента на де­янието, според заключението на съдебно-медицинската експертиза, орга­низмът му бил привикнал и това обстоятелство не стои в причинна връзка с настъпилата смърт. Тя е причинена от тежката гръдна травма, ре­зултат от нанесени от обвиняемия удари с юмруци и колене. Тези по дефиниция твърди части на човешкото тяло, засегнали жизненоважни части от тялото на пострадалия в областта на гърдите. С тях му били при­чинили счупвания на гръдната кост и ребрата, контузията на белите дробове и масивната мастна емболия, довели въпреки проведената медицинска интервенция до смъртта на пострадалия. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, тази травма може да бъде причинена при инцидента на процесната дата и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Деянието било извършено от подсъдимия след като бил осъж­дан по НОХД № 1830/2011г. на Районен съд - Русе, за тежко умишлено престъпление, на лишаване от свобода за повече от една година. Всъщ­ност, към момента на деянието той бил осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления повече от два пъти, като изтърпяването на наказанията не било отложено по реда на чл.66 от НК. Предвид обстоятелството, че последното наказание подсъдимият Д.А. изтърпял на 05.08.2014г., към датата на извършване на процесното деяние не е изтекъл срокът по чл.30 от НК. Следователно, налице са всички предпоставки, включително и по двете хипотези на чл.29 ал.1 от НК, за квалифициране като опасен рецидив на деянието, извършено от него на 19.08.2015г.

Вечерта преди извършване на престъплението, пострадалият П.Г. изпил голямо количество алкохол. Към момента на постъпването му в спешно приемно отделение на МБАЛ - Русе, концентрацията на етилов алкохол в кръвта му била 4,27‰. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза около 3:30 часа, когато било извършено деянието, алкохолното съдържание било 5,05 ‰. Тази стойност надхвърля границите на тежката степен на алкохолно опиване. При нея са характерни тежки нарушения във функциите на централната нервна система и степенно разстройство на съзнанието. Според показанията на свидетелите М. Б. и Т. М., тези признаци са били налични, при побоя, нанесен му от подсъдивамия. Свидетелите безпротиворечиво установяват, че през цялото време лежал отпуснат на дивата и не се е предпазвал по никакъв начин. Това състояние се ус­та­новява и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която по ръцете на П.Г. няма характерните предпазни нара­нявания, които неизбежно биха се получили при оказване на съпротива. Като се има предвид, че предпазването от удари е рефлекторна нево­лева проява, явно пострадалият физически не е бил в състояние да се защитава. Следователно правилно деянието е квалифицирано като „безпомощно състояние” по см. на чл.116 ал.1 т.5 от НК.

От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия Д.А. ви­нов­но. При извършването му той бил пълнолетен и вменяем, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното и да ръ­ководи постъпките си. Този извод следва както от доказателствата по делото, така и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която не страда от психично заболяване и може да ръководи постъпките си. Вината е представена под формата на евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Извършителят съзнавал наличието на всички признаци на състава, включително квалифициращите. Предвид богатата съдебна биография на подсъдимия, той съзнавал, че извършва деянието след като е осъждан на лишаване от свобода за продължителни срокове. Макар да не познавал лично пострадалия, той лесно могъл да прецени състоянието на му. Видимо пиян, в невъзможност да говори, паднал на леглото още след първия удар и въпреки жестокия побой, не оказал абсолютно никаква съпротива. Тези представи фор­мирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент, тъй като, с цел да покаже превъзходство и „правата” си върху имота, нанесъл на пострадалия множество силни удари, с които му причинил описаната по-горе травма.

Окръжният съд преценява, че в този случай не е налична хипотезата на чл.124 от НК. От решаващо значение за разграничаване на умишленото убийство от умишлено нанесена телесна повреда, вслед­ствие на която по непредпазливост настъпва смърт на пострадалия е психичното отношение на извършителя към получения резултат. Един­ствените обективни признаци за тази преценка се съдържат в поведението на извършителя, респ. действията, които осъществил. В конкретния случай, подс.Д.А. нанесъл побой над пострадалия изразяващ се в отправяне на множество силни удари, засегнали жизненоважни органи. Използваните средства - твърди части на човешкото тяло са обективно годни да застрашат живота и респ. да доведат до летален изход. Начинът на нанасяне на ударите, тяхната сила и брой, използваното средство и местата, където са насочени, показват, че допускал настъпването на обществено опасните последици.

Предвид изложеното, съдът призна подс.Д.А.А. за ви­но­вен в из­­вършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.5 и т.12, пр.1, вр. чл.115 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи, Окръжният съд взе предвид следното: За престъплението по чл.116 ал.1 т.5 и т.12, пр.1, вр. чл.115 от НК са предвидени три отдел­ни наказания. Лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени наличието на множество осъждания, извън участва­щите в квалификацията опасен рецидив. Значима част от тях са свързани с употреба на насилие спрямо личността на пострадалите - лишаване от свобода по особено мъчителен и опасен за здравето начин, закана с убийство и блудство. Съдът приема и наличие на лоши характеристични данни, тъй като въпреки наложените тежки наказания, подсъдимият дори не е направил опит да се вгради в обществото и да се издържа със законно придобити доходи. Като отегчаващо вината обстоятелство обсъди още употребата на алкохол преди извършване на деянието и натрупването на два квалифициращи признака.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид на­пра­вените частични признания и свързаната с това проява на кри­тичност. Като смекчаващо вината съдът обсъди и обстоятелството, че пострадалият е сравнително възрастен, води скитнически начин на живот, системно злоупотребява с алкохол и сам се е поставил в безпомощно състояние. В същата насока съдът отчита и хроничните му заболявания, които според съдебно-медицинската експертиза, е възможно да са повлияли, макар и не съществено върху възможността му да се възстанови след нанесения от подсъдимия побой. Съдът не приема посоченото в обвинителния акт, че подсъдимият Д. А. има родени две деца от различни жени. В неговите обяснения такива данни липсват, а в декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена на л.65 от досъдебното производство деца не са посочени.

Преценявайки съвкупно тежестта на всички изброени по-горе обстоятелства, Окръжният съд приема, че за извършеното престъпление на подсъдимия Д. А. трябва да се наложи наказание лишаване от свобода, при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства за срок от деветнадесет години. Определянето му в по-малък размер, дори и над претендирания от защитата, ще представлява проява на неоправдана снизходителност. С по-леко наказание няма да се изпълнят целите по чл.36 от НК и особено спе­циалната превенция. Подсъди­мият, който се изявява като лидер в своята среда, явно е култивирал в съзнанието си неуважение към личната неприкосновеност на околните и превърнал употребата на насилие в обичайно средство за налагане на волята си. Високата степен на обществена опасност на деянието и обстоятелството, че е извършено с изключителна престъпна упоритост и ярост, изразена в нанасяне на множество, ненужни от гледна точка поставените цели, удари върху беззащитен човек представя подсъдимия като личност със значителна обществена опасност. Това налага санкционирането му с по-осезаема наказателна репресия, като единствена възможност за постигане целите по чл.36 от НК.

Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 от НК. Във връзка с чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 пр.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода за десет години трябва да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим.

При изпълнението му трябва да се приспадне на основание чл.59 ал.1 от НК, времето след 20.08.2015г., когато подсъдимият е бил задържан по чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Гражданския иск на стойност сто хиляди лв., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2015г., предявен от частната тъжителка А. П.Г., с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по своето осно­вание. Извършеното от подсъдимия деяние, квалифицирано по чл.116 ал.1 т.5 и т.12, пр.1, вр. чл.115 от НК, довело до смъртта на П.Г. съдържа обективните признаци на състава на непозволеното увреждане по см. на чл.45 от ЗЗД. Това деяние е противоправно и извършено виновно, макар и при условията на евентуален умисъл. В резултат на ищцата са причинени неимуществени вреди, вследствие загубата на рождения й баща, поради което съдът счита, че искът е доказан по своето основание.

По отношение размера, до който следва да бъде уважен, съдът отчете следното: Родителите на ищцата отдавна са разделени и тя е отгледана от майка си. Пострадалият системно злоупотребявал с алкохол и постепенно изпаднал до най-ниските нива в социалната структура на обществото. Липсата на доходи логично довела и до затруднения в изплащане издръжката на ищцата. Стигнало се дотам натрупаните задължения да бъдат погасявани от майка му (свид.С.В.) и дори от нейната сестра. Ищцата, която в този период е била дете, естествено не е виновна за отсъствието на традиционните за нашето общество отношения родител - дете, изградени върху взаимна обич и силна емоционална привързаност. Въпреки това, тя не се отчуждила напълно и след навършване на пълнолетие, когато била в състояние сама да взема решения, положила усилия, за да не се прекъсне напълно връзката с баща си. Въпреки това, контактите й с него останали епизодични. Показателен за намеренията й е фактът, че през 2014г., когато П. Г. бил настанен в защитено жилище за хора със зависимости, управлявано от свид.Н.Н., гражданската ищца, която учи социални дейности и педагогика, изкарала задължителен стаж в това заведение, с продължителност четиридесет и пет дни.

Съобразявайки гореизложеното, Окръжният съд преценява, че сумата двадесет хиляди лв. е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди, поради което уважи предявеният граждански иск до този размер. С оглед това решение, предявеният иск за лихви, считано от датата на деликта е основателен и следва да се уважи, считано от настъпването на смъртта 19.08.2016г. В останалата си част, до пълния предявен размер от сто хиляди лв., искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.

Подсъдимият Д. А. тряб­ва да зап­ла­ти нап­ра­ве­ни­те съ­деб­ни раз­но­с­­­­ки и д.т. върху уважения размер от гражданския иск.

Причина за извършване на престъплението е употребата на алкохол, неспазване на установения в страната правов ред и системно незачитане правата на човешката личност.

Мотивиран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Председател:

Член съдия: