№ 18862
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110112584 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 65279/09.03.2023 г. на А. Н. И., ЕГН
**********, срещу „.... ЕООД, ЕИК ........., с която са предявени при условията на обективно
съединяване следните искове: 1./ установителни искове за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договор за заем № ..........., предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на сумата от 154,99 евро или левовата равностойност от 303,14 лева
при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, като протИ.речаща или
заобикаляща закона, евентуално протИ.речаща на добрите нрави и евентуално поради това,
че е неравноправна клауза, както и 2./ осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 40,14 лева /след допуснато изменение на иска по
реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 08.11.2023 г./, предявен като частичен от
сума в общ размер на 303,14 лева – недължимо платена сума по нищожната клауза на чл. 12,
ал. 4 от Договор за заем № ..........., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 09.03.2023 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 11.01.2023 г. е бил сключен
Договор за паричен заем № ........... между „.... ЕООД – като заемодател, и А. Н. И. – като
заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя
паричен заем в размер на сумата от 255,65 евро или левовата равностойност от 500,00
лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 12 броя
двуседмични погасителни вноски, всяка от които на стойност от по 23,53 евро или левовата
равностойност от 46,02 лева. Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора при непредставяне на
обезпечение, отговарящо на условията на заемодателя, на заемополучателя се начислявала
неустойка в размер на сумата от 154,99 евро или левовата равностойност от 303,14 лева, с
начин на разсрочено плащане, посочен в инкорпориран договора за паричен заем
погасителен план. На същата дата – 11.01.2023 г., между страните бил сключен и договор за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договор за паричен заем № ...........,
съгласно който на заемателя се предоставяли допълнителни услуги – „Избягване на
предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“. Ищцата твърди, че
макар формално да била предоставена възможност да предостави обезпечение в определен
срок, още при сключване на договора за заем била начислена неустойка в размер на 303,14
лева. Твърди, че изцяло е погасила задълженията си по договора за заем. Поддържа, че
клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при
1
непредоставяне на обезпечение, е нищожна на множество основания – чрез нея по същество
се целяло заобикаляне на максималния размер на ГПР, поради което била нищожна на
основание чл. 21 ЗПК; отделно от това същата излизала извън присъщите на неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, поради което нарушавала добрите
нрави, съответно заобикаляла закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1
ЗПК; клаузата била и неравноправна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като
задължавала потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
висока неустойка. При тези аргументи ищцата счита за нищожен целия договор за паричен
заем, но моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде прогласена нищожността
само на неусточната клауза. На следващо място, с оглед твърденията си за заплащане в
цялост задълженията по договора за паричен заем, вкл. стойността на начислената
неустойка, моли и за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 50,00 лева –
част от вземане в общ размер на 303,14 лева – недължимо платена сума по нищожната
клауза на чл. 12, ал. 4 от процесния договор за паричен заем. Претендира разноски по
делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „.... ЕООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва обстоятелството, че между страните по делото е сключен договор за заем № ...........,
въз основа на който на ищцата е бил предоставен заем в размер на сумата от 500,00 лева,
при уговорка, че същата ще бъде върната на 12 броя двуседмични погасителни вноски в
размер на по 46,02 лева всяка, ведно с договорна лихва в размер на 52,24 лева. Не оспорва
също и обстоятелството, че в изпълнение на сключения договор за заем ищцата е погасила
изцяло и предсрочно задълженията си по него в общ размер на 547,06 лева, от които 500,00
лева – главница, 6,92 лева – лихва, и 40,14 лева – неустойка, както и че в посочения в
договор ГПР се включва единствено договорната лихва в размер на 52,24 лева. По същество
развива доводи, че в договора за заем е посочен правилно размерът на ГПР и същият е в
рамките на допустимия максимален размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че добрите
нрави не са накърнени, както и че налице еквивалентност на престацията. Оспорва
твърденията за заобикаляне на закона и за нарушения на ЗЗП. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а се установява от приетия като доказателство Договор за заем
№ ..........., че между „.... ЕООД – като заемодател, и А. Н. И. – като заемател, е сключен
договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави
на заемателя паричен заем в размер на сумата 255,65 евро или левовата равностойност от
500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 12 броя
двуседмични погасителни вноски, първата от които платима на 25.01.2023 г., а последната –
на 28.06.2023 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40,91 % и годишен процент на разходите от 43,61 %, като общата сума, дължима
за връщане от заемателя възлиза на 282,36 евро или левовата равностойност от 552,24
лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за заем заемателят се задължава в тридневен срок
след сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./
солидарно поемане на задълженията на кредитополучателя от физическо или юридическо
лице, като съгласно чл. 12, ал. 3 третото лице – поръчител трябва да отговаря кумулативно
минимум на следните изисквания: дееспособно физическо лице на възраст 25 години с
минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи
сключването на договора, от 1 500 лева на месец, получавани по валидно трудово
правоотношение от поне шест месеца преди сключването на този договор, със стабилна
кредитна история, който не е активен потребител на заемни продукти на дружеството и/или
не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя, или търговско
дружество, което да е с изцяло внесен капитал, да има минимална печалба от 10 000 лева за
последните три години съгласно годишните финансови отчети, да не е обявено в
несъстоятелност и/или ликвидация, да няма задължения към държавата и/или общината; 2./
надлежно издадена банкова гаранция или ипотека на недвижимо имущество, собственост на
длъжника. Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора страните се съгласяват, че при неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави обезпечение, на заемодателя ще бъдат причинени
2
вреди, които уговорена в тази клауза неустойка ще ги обезщети – и конкретно, че при
неизпълнение в срок на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят ще дължи
на заемодателя заплащане на неустойка в размер на сумата 154,99 евро или левовата
равностойност от 303,14 лева. Според посоченото в чл. 12, ал. 6 страните се съгласяват при
възникване на задължението за плащане на уговорената неустойка, същата да бъде платима
на части съгласно инкорпориран в договора погасителен план.
По делото е приета като писмено доказателство разписка от 11.01.2023 г., съгласно
която с подписването А. Н. И., в качеството на заемател по договор за паричен заем
..........., удостоверява получаването лично и в брой на сумата в размер на 500,00 лева.
Разписката е саморъчно подписана от ищцата, чийто подпис не се оспорва по делото.
Фактът на усвояване в цялост на сумата по процесния договор за заем в размер на сумата от
500,00 лева по същество не се оспорва от ищцата и се признава в исковата молба.
Пред настоящата съдебна инстанция е изслушано и прието без възражения на
страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключението на вещото лице И. Д. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. От експертното заключение, което
преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно
изготвено от специалист в съответната област, се установява, че общият размер на сумата,
платена от А. Н. И. по процесния договор за заем № ..........., възлиза на 547,06 лева. След
справка в счетоводството на ответното дружество експертът е констатирал, че посочената
сума е послужила за погасяване по пера на следните задължения по договора: 500,00 лева –
платена главница, 6,92 лева – платена лихва, 40,14 лева – платена неустойка. Вещото лице е
посочило, че при включване в ГПР на платената неустойка, то ГПР би бил в размер на
943,38 %.
С протоколно определение от 08.11.2023 г. Софийски районен съд е допуснал
изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД чрез намаление на неговия размер от сумата 50,00 лева на сумата 40,14 лева.
Със същото определение съдът е прекратил производство по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 40,14 лева до 50,00 лева,
поради отказ от иска в посочената част.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В разглеждания случай ищцата релевира различни основания за нищожност на
неустоечна клауза от договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на Върховния
касационен съд, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване
недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени
повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че
е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил
множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията
на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в
поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към
най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на
ВКС, III г. о./.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, протИ.речи на
императивна законова разпоредба, заобикаля закона или протИ.речи на добрите нрави, което
обуславя нищожността на клаузата.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза от договора е уговорена
индивидуално.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между „.... ЕООД
– като заемодател, и А. Н. И. – като заемател, е сключен Договор за заем № ..........., по
силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в
размер на сумата 255,65 евро или левовата равностойност от 500,00 лева, срещу насрещно
задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 12 броя двуседмични погасителни
3
вноски, първата от които платима на 25.01.2023 г., а последната – на 28.06.2023 г., заедно с
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,91 % и
годишен процент на разходите от 43,61 %, като общата сума, дължима за връщане от
заемателя възлиза на 282,36 евро или левовата ѝ равностойност от 552,24 лева.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че заемодателят е изпълнил
задължението си по договора за заем и е предал на заемателя сумата от 500,00 лева. В този
смисъл е и ангажираната по делото саморъчно подписана от ищцата разписка за получаване
на сумата от 500,00 лева по процесния договор за паричен заем, както и констатациите на
вещото лице по неоспорената ССчЕ.
Страните не спорят също, че в изпълнение на задължението си по процесния договор
за заем, ищцата – заемател е извършила плащания в полза на заемодателя в общ размер на
547,06 лева – в какъвто смисъл е изричното признание на ответника на л. 21 от ОИМ,
кореспондиращо в пълна степен с констатациите на вещото лице по неоспорената ССчЕ.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл.
7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен
погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за
всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението
на вноските е неприложимо.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 12, ал. 4 от процесния договор за
паричен заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 43,61 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
4
включва част от разходите за кредита, а именно уговорената в чл. 12, ал. 4 от договора
неустойка.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено,
че получаването на заема е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като заемателят се е съгласил да заплати неустойка в общ размер на 303,14
лева, която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. С
уговорената в чл. 12, ал. 4 неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума - т. нар. „скрита
възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и срока за изпълнение на
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане
на поръчителство за връщане на заема. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения
в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните,
че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за
неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение –
банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за потребителски
кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата,
нужни за издаването на банковата гаранция. В аспекта на изложеното съдът приема, че
обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла
на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед
цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението
на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени,
че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в протИ.речие със закона - чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чрез нея се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия. В тази насока съдът съобразява
експертното заключение по ССчЕ, което кредитира като компетентно и обективно
изготвено, съгласно което при включване на уговорената неустойка в ГПР, размерът на
последния възлиза на 943,38 %, който размер е значително по-висок от нормативно
5
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът приема, че уговорената в чл. 12 неустойка
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора
са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването
в тях на обсъжданата сума по чл. 12, ал. 4 те не могат да изпълнят отредената им функция -
да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
Следователно оспорената клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.
143, ал. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и искът следва да бъде уважен на
това основание.
С оглед уважаване на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на исковете, предявени в условията на евентуалност – за
установяване, че процесната клауза за неустойка заобикаля закона и че е уговорена в
протИ.речие с добрите нрави, поради което не дължи произнасяне по тях.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
От приетото експертно заключение на ССчЕ, която съдът изцяло кредитира като
компетентно изготвено, се установи, че заемателят е заплатил по договора за паричен заем
сумата в общ размер на 547,06 лева. След справка в счетоводството на ответното дружество
експертът е констатирал, че посочената сума е послужила за погасяване по пера на следните
задължения по договора: 500,00 лева – платена главница, 6,92 лева – платена лихва, 40,14
лева – платена неустойка
Предвид доказване на факта на плащане на сумата от 40,14 лева – неустойка за
непредоставяне на обезпечение по чл. 12, ал. 4 от договора за заем, в тежест на ответника е
да докаже основание за задържане на сумата. Тъй като посочената клауза съдът прие за
нищожна поради протИ.речие със закона и неравноправност, то липсва основание за
задържане на сумата от ответника, респ. искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 40,14 лева е основателен и следва да се уважи.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
присъждане на разноски за платена държавна такса /100,00 лева/ и платен депозит за ССчЕ
/350,00 лева/, както и присъждане в полза на адвокат Еднолично адвокатско дружество
„.......... адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в общ размер на
960,00 лева с ДДС. Искането за присъждане на сторените разноски за платени депозит за
ССчЕ и държавна такса е основателно, доколкото по делото са представени доказателства за
тяхното извършване. По отношение на претендираното в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение, своевременно ответната страна е навела
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. В случая се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 960,00 лева с ДДС, което съдът
намира за прекомерно с оглед на цената на предявените искове, свързания им предмет,
6
липсата на фактическа и правна сложност на делото и срочното му разглеждане пред
настоящата съдебна инстанция, приключило без процесуално представителство на ищеца в
съдебно заседание. Настоящият състав намира, че в полза на Еднолично адвокатско
дружество „.......... следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 480
лева с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договор за заем №
..........., сключен между „.... ЕООД, ЕИК ........., и А. Н. И., ЕГН **********, по предявения
от А. Н. И., ЕГН **********, срещу „.... ЕООД, ЕИК ........., иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „.... ЕООД, ЕИК ........., да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 40,14 лева (частичен иск от 303,14 лева),
представляваща недължимо платена сума по Договор за заем № ..........., представляваща
неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора за непредоставяне на обезпечение, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „.... ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. .........., да
заплати на А. Н. И., ЕГН **********, сумата в общ размер на 450,00 лева – разноски в
първоинстанционното производство за платена държавна такса и платен депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА „.... ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. .........., да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „.........., БУЛСТАТ ..... с адрес: гр. ........., на
основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 480,00 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на А. Н. И., ЕГН **********,
безплатна правна помощ в производството пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7