Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 24.07.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Ваня Ружина като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №5563 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от М.К. С.-Т. срещу З. „Б.В.и.г.“АД,
иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1
от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 40000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 03,07,2017год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Излагат
се съображения, че на 03,07,2017г. в гр.София,
около 12,02часа композиция на трамвайна
мотриса, състояща се от мотриса с
инв.№1139 и прикачено ремарке с инв.№200, управлявана от Я.Н.Т. се движила по
трамвайно трасе на бул. Овча купел, с посока на движение от ул.“Войводина могила“ към ул. „Любляна“. В
салона на превозното средство пътувала
ищцата, права в близост до първата
врата на трамвая. В района на спирка от МГТ
0097-„НЦ по рехабилитация“, водачът на трамвайната мотриса рязко намалил, при което ищцата въпреки, че
се държала за дръжката на седалка,
загубила равновесие и паднала. Твърди да се да е налице нарушение на правилата
за движение по пътищата от водачът на
трамвайната мотриса, в резултат на което за ищцата са настъпили неимуществени вреди подлежащи на
обезщетение. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на ППС е
застрахована при ответното дружество, поради което за ищцата е възникнало право
да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Посочва се,
че застрахователят до момента не е заплатил обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-ЗД Б.И.Г.АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието. Оспорва участието на ищцата в
описаното събитие, както и че същото е по вина на водача на трамвайната
мотриса. Излага доводи да е налице случайно деяние. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че пострадалата е била
правостояща на стълбите на превозното
средство. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение с оглед характера на претърпените от ищцата
неимуществени вреди и принципа за справедливост. Съобразно изложеното е заявено
становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и видно от констативен
протокол на СДВР, с №К 445 от 03,07,2017год. се установява настъпването на пътнотранспортно
произшествие с участието на ППС Трамвай
модел Т4D с № TR 1139, управляван от водач-Я. Н. Т.
и М.К. Т., като пътник в превозното
средство, загубил равновесие и паднал в салона на ППС.
За установено по делото съдът намира наличието на
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност за процесното ППС с ответното дружество за релевирания период. В
този смисъл и признатото за безспорно между страните с определение постановено по
реда на чл.146 от ГПК в з.с.з. от 28,11,2018год.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза се установява
механизма на пътнотранспортното произшествие, а именно настъпило в гр.София, на бул.Овча купел, в района на спирка на МГТ
№0097, на прав пътен участък, Трамвайното
трасе е обособено като
самостоятелно извън платното за движение на автомобилите. ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието с добра
метрологична видимост. Трамвайната мотриса
се е движила по бул. Овча купел с
посока от ул. Войводина могила към
ул.Любляна със скорост на движение от
30км.ч. Приближавайки към спирка на МГТ
№0097 ватманът е предприел намаляване на скоростта , чрез задействане на
механичната спирачка на трамвая, при
което ППС започнало да намалява скоростта си. В
този момент мотрисата се е движила със скорост от около 10км.ч. Предприето е
рязко спиране, при което се е
реализирало закъснение около 3,5м/сек. Пострадалата се е намирала в салона на мотрисата и загубила
устойчивост като е паднала на пода в мотрисата.
Причина за пътнотранспортното произшествие са
субективните действия на водача на трамвайната
мотриса със системите за управлението й
който е задействал спирачната система на мотрисата, при което се е реализирало
голямо отрицателно ускорение, довело до падане на пътник в мотрисата.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания:
Фрактура на
на големия и малкия пищял на
левия крак в областта на глезенна става, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и с общ
възстановителен период от 3-4 месеца. Получените увреждания отговарят да са
получени при установения механизъм на произшествието.
По спешност е хоспитализирана в МБАЛ Сердика, където след диагностициране и консултиране е
проведено оперативно лечение на 03,07,2017год.-извършено е кръвно наместване на счупването и е поставена метална фиксация. Изписана
е с подобрение на 10,07,2017год. и препоръка
да не се натоварва крайника. На 16,07,2018год.
е извършено оперативно отстраняване на металната остеосинтеза. Изписана
е на 23,07,2018год. в добро състояние с препоръки за домашно лечение.
При извършен
личен преглед на ищцата на 25,02,2019год. се констатира лявата глезенна
става да е леко оточна, с ограничени
движения от 10 градуса. От рентгеновото изследване има данни за
пълно срастване на счупванията без данни за артрозни промени. Налични са
оперативни белези от двете страни на
лявата глезенна става от 15,
съответно 10см. С постоянен характер. Към момента на прегледа пострадалата ползва помощно средство
бастун, поради болка при ходене,
несигурна похока като прогнозата е ограниченията в движенията да отшумят предвид свалянето на метала.
По делото
са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Н.М., които съдът цени по
реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените неимуществени вреди от ищцата.
От показанията на
св.Амалия Адамова се установява,
че по време на инцидента ищцата е стояла права, държейки се в салона на
мотрисата като се е готвила да слезе на предстоящата спирка на МГТ. Поради
рязко спиране на трамвайната мотриса ищцата загубила равновесие и паднала на пода в близост до вратата, не
на стълбите. Пътниците, вкл. свидетелката констатирали единият глезен
на пострадалата да е неестествено извит.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства- настоящия състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водачът
на трамвайната мотриса, който нарушил чл.20, ал.2 от ЗДВП. Съгласно посочения
текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Т.е. водачът на превозното средство, осъществяващо
обществен превоз на пътници, което предполага професионални умения и качества,
е бил длъжен да съобрази условията на движението и да управлява ППС безопасно и
сигурно, както спрямо останалите участници в движението, така и по отношение на
пътниците в трамвайната мотриса. Съдът не кредитира заключението на вещото лице
по САТЕ относно извършване на аварийно спиране поради предприето внезапно
пресичане на пешеходци пред мотрисата, тъй като ангажирани по делото
доказателства в тази насока по делото не са събрани. Твърдението на вещото лице данни за това да се съдържат в КП
се опровергава от съдържанието на документа. Гласните доказателства не сочат на
причината за предприето рязко спиране.
Дори да се приеме да е възникнала опасност за движението, то доколкото района
на ПТП е на около 10 метра от спирка на МГТ, то водачът на ППС е бил длъжен да
съобрази наличието на пешеходци в района , респективно възможността да възникне
опасност за движението като се движи със скорост позволяваща му безопасно
установяване на спирка на МГТ. Ето защо съдът намира да не се установи по
делото да е създадена внезапна опасност за движението, във връзка с която да
е предприето рязко аварийно спиране, с
оглед нормата на чл.24, ал.1 от ЗДВП. Ето защо и доколкото презумпцията по
чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, съдът намира да е налице осъществен деликт.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди. Неимуществените вреди
са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът
на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда
по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 25000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- счупване на лява глезенна става, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и с общ възстановителен период, установен от св.показания от около 4-5 месеца. Съдът съобрази проведените оперативни интервенции –за поставяне на метална фиксация и втора за изваждане на имплантите, обстоятелството, че за период от около 1 месец пострадалата се е нуждаела от грижи в ежедневието при извършване на обичайни битови дейности, възрастта на пострадалата - 67г. към датата на ПТП/ утежняващ възстановяването фактор/. Съобрази се обстоятелството, че ищцата е ползвала помощни средства за период от около 4 месеца, след което и до момента на приключване на устните състезания по делото ползва бастун поради нестабилна походка. За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план, установени и от гласните доказателства/. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че липсват данни за инвалидизация и функционален дефицит, с благоприятна прогноза за възстановяване, съобразявайки икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД, с оглед извършено
нарушение от страна на ищцата, която е
стояла на стълбите на мотрисата, тъй
като се опровергава от гласните доказателства.
Не се установи друго поведение което е допринесло за настъпване на
инцидента или за увеличаване размер на вредите.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1347,20лв.,
от които 1000,00лв.-д.т., 347,20лв. от общо 560,00лв.- вещо лице.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 40,70лв. от общо 110,00лв., от които 10,00лв-СУ и 100,00 -юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАадв. на адвокат В. В. О.
се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални
адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 1072,60лв.
от общия размер-1730,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати на М.К. С.-Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 25000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод
възникнало на 03,07,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва върху тази сума от 25,04,2018год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 25000лв.
до пълния предявен размер от 40000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума
в размер на 1347,20лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА М.К. С.-Т.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
да заплати на З.„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК *******, със седалище гр.София и адрес на
управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 40,70лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК *******, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати на адвокат В. В. О.
на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата
от 1072,60лв.
– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: