Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 24.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Р.Мравкова като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 9911 по описа
на съда за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Д.Б.Г. срещу П.на Р.Б., с която е предявил иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след
изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът твърди, че през 2007 г.
срещу него било образувано ДП № 2592/2007 г. по описа на 07 РУП-СДВР, пр.пр.№
27716/2007 г. по описа на СРП. Твърди се, че през 2010 г. срещу ищеца и други
лица било повдигнато обвинение по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. с чл.194, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Твърди се, че следствието било проведено
повърхностно и през същата година е внесен обвинителен акт в СРС, въз основа на
което било образувано н.о.х.д. № 13131/2010 г. на СРС, НО, 97 състав. Поддържа
се, че непълнотата на досъдебното производство и противоречивия доказателствен
материал наложило в съдебната фаза да се събират множество допълнителни
доказателства, да бъдат назначавани нови експертизи и призовани свидетели,
което усложнило процедурата и делото продължило до 2012 г., когато с присъда от
29.02.2012 г. ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че
ответникът протестирал оправдателната присъда и било образувано в.н.о.х.д. №
653/2013 г. по описа на СГС, ІV въззивен състав, по което с решение от
24.07.2013 г. била потвърдена изцяло оправдателната присъда. Твърди се, че
вследствие на така повдигнатото обвинение ищецът претърпял значителни
неимуществени вреди. Твърди се, че бил принуден да живее в притеснение повече
от шест години, през цялото това време бил в постоянен стрес, породен от
съществуващата възможност да търпи наказание лишаване от свобода. Обвинението
станало достояние на редица негови близки и познати, с което авторитетът му бил
сериозно увреден. Твърди се, че в резултат на обвинението за кражба на
имущество от предприятието, в което работи, станало невъзможност да продължи
работата си на същото място, тъй като колегите му започнали да изпитват
недоверие и неодобрение към него, поради което ищецът бил принуден да напусне
работа, считано от 27.04.2007 г. Поддържа се, че ищецът претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар по договор № 0150057 от
10.05.2011 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди и сумата от 500
лв.-имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П.на
РБ обвинение в извършване на тежко престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за което е признат за
невиновен с влязла в сила на 24.07.2013 г. Присъда от 29.02.2012 г.,
постановено по н.о.х.д. № 13131/2010 г. на СРС, НО, 97 състав, ведно със
законната лихва върху горните главници, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда-24.07.2013 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
На основание чл.131, ал.1 от ГПК,
препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Р.Б. на
04.10.2018 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 12.10.2018 г. е постъпил отговор от ответника.
По същество оспорва претенцията
като недоказана по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна
тригодишна давност по отношение на претенциите за лихви. Оспорва всички
фактически твърдения. Оспорва наличието на пряка, причинно-следствена връзка
между обвинението и твърдяните неимуществени вреди. Твърди се, че предявената
претенция за неимуществени вреди е прекомерна. Твърди се недоказаност на
твърденията.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски, за които представя списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло по съображения изложени в
отговора. Заявява възражение за прекомерност на разноските.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че на 13.06.2007 г. е било образувано ДП № 2592/2007 г. по описа на
07 РУП-СДВР, пр.пр. № 27716/2007 г. по описа на СРП срещу неизвестен
извършител. Наказателното производство е спирано и възобновявано многократно,
както следва: с постановления на СРП от 24.03.2008 г., 19.05.2009 г,.
19.12.2009 г., 19.03.2010 г. на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, а с
постановления от 25.03.2008 г., 20.05.2009 г. и 21.12.2009 г., 22.03.2010 г.
наказателното производство е възобновявано.
На 10.09.2010 г. ищецът и други
лица е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Досъдебното производство
приключило на 25.09.2010 г. с мнение за предаване на съд на обвиняемите лица, а
на 15.10.2010 г. П.внесла обвинителен акт в съда, където било образувано
н.о.х.д. № 13131/2010 г. на СРС, НО, 97 състав. Съдебното производство продължило
до 2012 г., когато с присъда от 29.02.2012 г. ищецът бил оправдан по
повдигнатото му обвинение. По протест на
ответника било образувано в.н.о.х.д. № 653/2013 г. по описа на СГС, ІV въззивен
състав, по което с решение № 1013 от 24.07.2013 г., което е окончателно, била
потвърдена изцяло оправдателната присъда.
Пред настоящата съдебна инстанция
са разпитани свидетелите Д.Б.С.и И.И.С..
Свидетелят С.установява, че познава
ищеца над 20 години. Установява, че ищецът споделил с него за наказателното
дело, бил много притеснен, уплашен да не го осъдят и почти се затворил в себе
си, започнал да не излиза. В дома му започнали скандали със съпругата му, а
две-три години стоял без работа, не смеел да си търси работа, да не го осъдят
за нещо. В момента работи.
Свидетелят Стойков установява, че
познава ищеца повече от 30 години, тъй като е съпруг на сестра му. Установява,
че ищецът преживял наказателното производство много емоционално, затворил се в
себе си. Ищецът не можел да преживее, че е обвинен в кражба, която не е
извършил. Страхувал се да си търси работа, тъй като не знаел как ще каже на
новите си работодатели, че е крадец. Наказателното производство го тормозело,
защото той заемал ръководни длъжности, там където работел.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични
са, непротиворечиви и последователни.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният
против П.на РБ иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след
изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П.на Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецт ще
следва да докаже факта на деянието, което в случая се
заключава в обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в
сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с приложените към исковата молба писмени доказателства.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо него мярка за неотклонение. В случая спрямо ищеца не са вземани мерки за
неотклонение и процесуална принуда.
С ангажираните гласни
доказателства ищецът установи
и фактът на причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на
обвинението, изолиране от
близки и приятели, преживения непрекъснат стрес и нервно напрежение, нарушени
социални контакти. Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по
силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена
тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе неимуществени
вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди-неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Съобразно утвърдената практика на
ВКС, в понятието
"неимуществени вреди" се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само отрицателно отражение в психиката, но и
социален дискомфорт в определен период от време.
Предвид горното съдът следва да
определи паричен еквивалент,
който да възмезди ищеца.
От неоснователното обвиняване в
извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се
изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с
неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Безспорно е, че по
време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват
се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му
отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни
обстоятелства неминуемо търпи.
С ангажираните по делото
доказателства ищецът не доказа да е претърпял вреди в по-голям обем и
интензитет от обичайните, които се търпят в такава ситуация.
При определяне на дължимото
обезщетение съдът отчита и продължителността на негативното засягане на правата
на личността-около 2 г. и 10 м. Настоящият съдебен състав намира, че в периода
от 13.06.2007 г. до 10.09.2010 г. ищецът не е търпял вреди, тъй като не е знаел
за образуваното наказателно производство-същото се е водело срещу неизвестен
извършител, спрямо ищеца не са предприемани каквито и да било процесуални
действия, а и в самото производство не са извършвани такива, тъй като в този
период от време производството е било спирано и възобновявано на четири пъти.
С оглед на горното Софийски градски
съд намира, че предявеният иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 8 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпените от ищеца морални вреди.
При определяне на
този размер на обезщетение, Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е с
чисто съдебно минало.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 8 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Искът за имуществени вреди следва
да бъде уважен в претендирания размер от 500 лв. Видно от представения договор
за правна помощ 0150057 от 10.05.2011 г. ищецът и другите двама подсъдими са
заплатили общо сума в размер на 1500 лв., т.е. по 500 лв. за всеки един с оглед
процесуалното им представителство и защита по н.о.х.д. № 13131/2010 г. по описа на СРС, 97 състав.
По претенцията за лихви. Такива
се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 24.07.2013 г.-това
е и денят на увреждането.
Основателно е възражението на
ответника, че част от претенцията за лихви е погасена по давност с изтичане на
законоустановения тригодишен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Непогасени по давност са лихвите
за периода три години назад от датата на предявяване на исковата претенция,
поради което съдът присъжда лихва, считано от 20.07.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, като за периода от 24.07.2013 г. до 19.07.2015 г.
отхвърля претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради погасяването
й по давност.
По разноските в процеса:
Ищецът
заявява искане за присъждане на направените съдебни разноски в производството. Предвид
изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски в настоящото производство.
Ответникът дължи горните разноски
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски в
размер на 1500 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв.-заплатена
държавна такса по сметка на СГС, или общо разноски в размер на 1510 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК. Ищецът е предявил два иска с материален
интерес, съответно: 30 000 лв. и 500 лв. По силата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
При материален интерес от 30 000
лв.-минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата възлиза на сумата от 1430 лв., а при материален интерес от 500
лв.-същото възлиза на сумата от 300 лв. по т.1, или общият размер на
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1730 лв. Заплатеното
от ищеца възнаграждение от 1500 лв. очевидно е под този размер, съответно не е
прекомерно.
От общата сума от 1510 лв.
ответникът ще следва да заплати сума в размер на 420,82 лв., която е съответна
на уважената част от исковете-8500 лв.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул.
„Витоша” № 2, Съдебната палата да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
/в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на Д.Б.Г., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, адвокат Д. Т.на сумата от 8
000 лв. /осем хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди и сумата от 500 лв.
/петстотин лв./-имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано от П.на РБ обвинение по ДП № 2592/2007 г. по описа на 07 РУП-СДВР, пр.пр. № 27716/2007 г. по описа на СРП, в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
за което е оправдан
с влязла в сила на 24.07.2013 г. Присъда от 29.02.2012 г., постановена по
н.о.х.д. № 13131/2010 г. по описа на СРС, 97 състав, ведно със законната лихва
върху горните главници, считано от 20.07.2015 г. до окончателното издължаване,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и
искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва за периода от
24.07.2013 г. до 19.07.2015 г., поради погасяването му по давност, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати и сумата 420,82 лв.
/четиристотин и двадесет и 0,82 лв./ разноски направени от ищеца пред
настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: