Р Е Ш Е Н И Е №
260301
09.09.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3322/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исково производство.
Иск на Б.Д.И., ЕГН **********,***, против
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. Джавахарлал Неру № 28 ет. 2
офис 40 - 46, да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сума, дадена при начална липса на основание –
недействителен договор за потребителски кредит между страните, или нищожна или недействителна отделна клауза за неустойка
по същия.
Твърденията в исковата молба са , че между
страните имало договор за паричен заем под № ***, сключен на дата ***. По
силата на договора , И. трябвало да плати на заемодателя сума от 2033.68 лв. при фиксиран годишен
процент по заема в размер на 35% и
годишен процент на разходите – 41.73%. Уговорено било и задължение на И. да представи точно посочен вид обезпечение на
вземанията на ответника по договора за кредит; при неизпълнение на това
задължение, в тежест на ищеца се начислявала допълнително сума от 1347.72 лева,
платима разсрочено, по 61.62 лева към всяка от двуседмчните вноски. Платени били само 1951.70 лв., които включвали и 796.38 лева от
неустойката. Твърди се обаче, че
договорът е недействителен на основанията по чл. 11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от
същия закон; отделно са изложени твърдения, според които част от клаузите в
договора са нищожни или недействителни, поради противоречие с императивна
правна норма, поради заобикаляне на добрите нрави и поради прекомерност на
договорената неустойка. Предвид твърдяната недействителност на договора или неустоечната
клауза, платеното по тях се явявало дадено без основание, поради което се моли
ответникът да бъде осъден да го върне на ищеца, като му заплати сума от 796.38 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба- 26.02.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, разноските по спора , а на
процесуалния представител на ищеца –
и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът оспорва иска, отрича нарушение на
чл. 11 от ЗПК , отрича и основание за
нищожност на целия договор или отделни негови клаузи. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.Също моли за присъждане на разноски .
Допустим осъдителен иск с правно основание в
чл. 55 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните
от тях доказателства , съдът съобрази следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите , следва ищеца да докаже имущественото разместване
между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване. Сключването на договора между страните не е
спорно , представено и е копие от същия на л. 13 от делото; установява се от представената
от ответника справка на л. 18 от делото
, на която и ищеца се позовава, че от неустойката за непредставено обезпечение
, са платени 796.38 лева. Макар и изходящ от страната частен документ, с него
ответникът – издател признава неизгодния за него в хипотеза по чл. 55 от ЗЗД
факт на получаването на сумата , при което съдът следва да кредитира
справката и нейното съдържание и да
приеме , че имуществено разместване между страните има.
Така
основния въпрос по делото е , дали договора между страните е годно основание за
имуществено разместване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Основания за общата му недействителност
според чл. 22 от ЗПК не се намериха , но
е недействителна - нищожна – клаузата на
чл. 4 ал. 2 от същия , която предвижда
неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи
на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че
тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на
кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като
санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент
е значителен, почти три четвърти части от главницата. Изводът на съда е , че
плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза
противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143
от Закона за защита на потребителите –
тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и
нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално
договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е
нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се върне платеното съобразно тази
договорка между страните е основателен.
Разноските по иска се присъждат в тежест
на ответното дружество , тъй като искът е уважен в пълен размер. Дължи се хонорар на представител на ищеца, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за
имущественото състояние на ищеца и съдът
не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е минималния такъв от 360
лева.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2
офис 40 -46 да заплати на Б.Д.И., ЕГН **********,***, сумата от 796.38 лева като дадена при
изначална липса на основание по нищожна клауза за непредставено обезпечение по договор № ***,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.02.2020г
до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 ,
сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46 да заплати на Б.Д.И., ЕГН **********,***, сумата от 50 лева разноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2
офис 40 -46 да заплати на адвокат Д. Г. Б., личен номер на адвокат ***, с адрес
на дейност *** , сумата от 360 лева ( с ДДС )
хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ