РЕШЕНИЕ
№ 260005/31.8.2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април две хиляди
двадесет и втора година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №308/2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В.К.К., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление №597 от 23.11.2020 г., издадено от зам. кмет на
Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на въззивника
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.
Въззивникът оспорва фактическата обстановка, като твърди, че неправилно е прието, че
мястото, на което се е намирал л. а. „Фолксваген“, рег.№В3583ВТ, представлява
„тротоар“ по смисъла на ЗДвП. Излага доводи, че при издаване на акта и
постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Претендира отмяна на оспореното НП и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП.
След преценка на
приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 02.10.2020 г. около 12.50
ч. свид. Ж.Ж. – служител при
„Общинска полиция“ при ОД МВР Варна, установил паркиран л. а. „Хонда“, рег.№В1863АТ, собственост на въззивника
В. К.,***, за което място липсвало означение да е определено за паркиране от
собственика/администрацията на пътя, при което съставил срещу въззивника глоба с фиш, сер.ОВ, №**********
от 02.10.2020 г., в който отразил, че при констатираните обстоятелства е
осъществено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП. Непосредствено след като попълнил
данните за документа, свид. Ж. Ж. видял, че въззивникът излиза от входа на №46, влиза в автомобила и
потегля с него по тротоара в посока ул. „Македония“ и се насочил към него като
го застигнал и спрял при ул. „Македония“. Там той установил самоличността на въззивника и му връчил съставения фиш за констатираното
непосредствено преди това паркиране на автомобила на тротоара пред №46 на ул.
„Отец Паисий“. Въззивникът се запознал с документа и
го подписал като нарушител.
С рег.№365000-41083 от 09.10.2020 г. въззивникът депозирал възражение срещу издадения фиш сер.ОВ, №********** от 02.10.2020 г., по което първоначално
получил отговор рег.№ЗК20002002ВН_001ВН от 23.10.2020 г. от зам. кмет на Община
Варна, съдържащ становище, че с подписването на документа, въззивникът
се е съгласил да заплати глобата и не оспорва извършеното нарушение и поради
това съставената глоба с фиш остава в сила.
С рег.№ЗК20002002ВН_003ВН
от 29.10.2020 г. въззивникът депозирал уведомление, с
което оспорил становището за влизане в сила на изадения
фиш поради наличие на подадено възражение преди изтичане на предоставения
7-дневен срок за плащане на глобата, при което получил отговор рег.№ЗК20002002ВН_004ВН
от 03.11.2020 г., с който бил уведомен, че на лице, оспорващо извършеното
нарушение или размера на наложената глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е предоставено управлението на превозното средство
от собственика и въззивникът бил поканен да се яви за
съставяне на акт.
На 12.11.2020 г., въз
основа на издадения фиш сер.ОВ, №********** от
02.10.2020 г., спрямо въззивника В. К. бил съставен
АУАН №0002305 за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП за това, че на 02.10.2020 г.
около 12.50 ч. в гр. Варна, на ул. „Отец Паисий“ пред №46 е паркирал л. а. „Хонда“, рег.№В1863АТ върху тротоар без разрешение от
собственика на пътя или местната администрация, с което пречи за преминаване на
пешеходците.
Срещу съставения АУАН №0002305
от 12.11.2020 г. въззивникът предявил възражение рег.№ЗК20002002ВН_005ВН
от 16.11.2020 г., с което заявил, че лицето Марин И., вписано като свидетел при
съставяне на АУАН, не е присъствало не е присъствало нито при съставянето, нито
при връчването на акта, изтъкнал че е налице несъответствие между описанието на
нарушението по оспорения фиш и издадения АУАН, заявил, че има разрешение от
Община Варна „да бъде върху наречената тротоар площ пред №46 на ул. „Отец
Паисий“ в гр. Варна, както и че дори при паркирал автомобил там има достатъчно
разстояние за преминаване на пешеходци.
Въз основа на съставения акт било издадено и
атакуваното НП №597 от 23.11.2020 г. срещу въззивника
В. К., за това че на 02.10.2020 г. около 12.50 ч. в гр. Варна на ул. “Отец
Паисий“ пред №46 е паркирал л. а. „Хонда“,
рег.№В1863АТ, върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на
пешеходците и виновно е нарушил чл.94, ал.3 ЗДвП, (допуска се паркиране на МПС
с допустима максимална маса до 2.5 т върху тротоарите, само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места), и на основание чл.178е ЗДвП въззивникът бил санкциониран с наказание „глоба“ в размер
50.00 лв.
Визираната фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите
Ж. Ж., Г. Г. и М. И., така и от
приобщените документи по процесната административно-наказателна
преписка – НП №597 от 23.11.2020 г., АУАН №2305 от 12.11.2020 г., известие за доставяне с дата 05.01.2021 г., докладна записка с дата 12.11.2020 г., въэражение рег.№ЗК20002002ВН_004ВН от
03.11.2020 г., Уведомление рег.№ЗК20002002ВН_003ВН, писмо
рег.№ЗК20002002ВН_004ВН, Заповед №4129 от 05.11.2018 г., Заповед №0506 от 07.02.2020 г., свидетелство за регистрация част 1, глоба с фиш серия
ОВ №********** от 02.10.2020 г., възражение
молба УРИ №365000-42083 от
09.10.2020 г., писмо рег.№ЗК2000200BH_001BH от
23.10.2020 г., уведомление рег.№ЗК20002002ВН_003ВН от 29.10.2020
г., Жалба от В.К.К., писмо
рег.№ЗК20002002ВН_004ВН от 03.11.2020 г., възражение
рег.№ЗК20002002ВН_002ВН от 16.11.2021 г. Относно обстоятелството, налице ли е изграден тротоар пред №46 на ул. „Отец
Паисий“ в гр. Варна, в хода на съдебното следствие е назначена
съдебно-техническа експертиза, чието заключение, кредитирано от съда като
компетентно и безпристрастно дадено, констатира наличие на изграден тротоар
пред и около №46 на ул. „Отец Паисий“ съществуват два тротоара – уличен по
протежението на улицата, изпълнени с настилка от стоманобетонни плочи, имащ
обща ширина 4.60 м и вътрешен тротоар, разположен точно пред №46, изцяло в
границите на имот №10135.1502.21, като двата тротоара функционират като един,
доколкото делителната улично-регулационна линия не е
материализирана на терена. Експертизата установява също, че в обсега на относимата отсечка от ул. „Отец Паисий“ няма пътни знаци,
допускащи престой или паркиране на МПС върху тротоарите, същевременно липсват
указателни знаци/табели, които да дават информация, че тази част е за пешеходци
и следва да се ползва само от такива.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна
съобразно делегираните правомощия по Заповед №0506 от 07.02.2020 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове по чл.34 ЗАНН, съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са
надлежно връчени.
Не представляват
процесуално нарушение липсата на поставено на автомобила уведомление за
съставен фиш за глоба, както и обстоятелството, че фиша за глоба е връчен на въззивника не на мястото на нарушението, а на съседната
улица непосредствено след като е установено. Поставянето на уведомление на
видно място върху автомобила е предвидено изрично за случаите по чл.186, ал.3 ЗДвП, при които нарушителят не е установен и не присъства при съставянето на
фиш за глоба, но няма пречка, при поява на собственика и водач на превозното
средство, потеглящ с него от съответното място на нарушението, непосредствено
след неговото констатиране и съставяне на фиш за глоба, документа да му бъде
връчен лично и на мястото, където същият е спрян за проверка и установен,
съобразно общата хипотеза по чл.186, ал.1 ЗДвП.
Неоснователно е и застъпеното
от въззивника становище за допуснато съществено
процесуално нарушение поради съставяне на АУАН с посочване като свидетел по
съставянето на лице, което не е присъствало при това обстоятелство.
Действително, приобщените гласни доказателства не са в състояние да удостоверят
дали свид. М. И. е положил подпис в качеството на
свидетел при съставяне на АУАН в присъствие на въззивника.
Но доколкото в АУАН това лице не е посочено като очевидец, удостоверяващ факта
на твърдяното нарушение, и неговото извършване по същество се счита за
установено въз основа на документ - съставения фиш за глоба, а свид. М. И. е посочен само като свидетел по съставяне на
АУАН, чието присъствие законът изисква изрично само в случаи, при които следва
да се удостовери съставяне на АУАН в отсъствие на нарушител или отказ на
адресата да подпише и/или получи АУАН, то участието на свидетел по съставяне на
АУАН в конкретния случай изобщо не е било необходимо и обстоятелството, дали
този свидетел действително е присъствал при съставяне и връчване на АУАН, е без
значение за пълноценното реализиране на правото на защита на посочения
нарушител и дори да бъде счетено да допуснато, такова процесуално нарушение не
следва да бъде третирано като съществено.
От друга страна, съдът
констатира налично в АУАН и в НП неясно и непълно описание на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН е посочено, че
собственото на въззивника превозно средство е
паркирано на ул. „Отец Паисий“ пред №46 върху тротоар, без разрешение от
собственика на пътя или местната администрация, с което се пречи на
преминаването на пешеходците, а в НП е описано на съответното място същото
превозно средство да е паркирано „върху тротоар, с което създава пречки за
преминаването на пешеходците“. Преди всичко, в така формулираното описание се
съдържат данни за елементи от фактически състави на две отделни нарушения,
включени в хипотезата на чл.94, ал.3 ЗДвП. Първото е паркиране върху тротоар
извън означените за това места от собственика на пътя или от администрацията, а
второто е паркиране върху тротоар на определено за това място, но по начин, при
който откъм страната на сградите не остава разстояние най-малко два метра за
преминаване на пешеходците. Наред с това, в съответното описание липсва яснота
за основното обстоятелство - дали с АУАН и с НП се счита, че паркирането върху
тротоар е осъществено на определено за това място или е сторено извън означено
за паркиране място. Действително в описателната част на НП е посочено, че с установеното
паркиране „върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на
пешеходците“ въззивникът виновно е нарушил чл.93,
ал.3 ЗДвП като в скоби е възпроизведена част от текста на съответната норма,
сочеща изискването за паркиране само на местата, определени от
собственика/администрацията на пътя. Но, така възпроизведеното частично
съдържание на посочената като нарушена норма не представлява и не може да се
третира или съотнася като описание на нарушението, защото този текст не
представлява посочване на приети за установени поведение на въззивника
и фактическа обстановка при осъществяване на твърдяното нарушение.
Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни
факти в НП съгласно изискването по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е довела до нарушаване на правото
на защита на санкционираното лице
поради невъзможност да се защитава срещу непълно и неясно
твърдените факти по нарушението. Поради това,
установеното процесуално нарушение е от категорията на съществените и
представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания акт:
При приетата за
установена фактическа обстановка по същество съдът намира, че въззиникът действително е осъществил на съответните дата и
място нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, изразяващо се в паркиране върху тротоар
извън определените за това места от собственика/администрацията на пътя. По
същество въззивникът не оспорва отразеното в
съставения фиш за глоба и възприето непосредствено от свид.
Ж. Ж. обстоятелство, че автомобилът „Хонда“,
рег.№В1863АТ, е бил спрян от него на ул. „Отец Паисий“ пред №46. В този смисъл
той всъщност не се е и възползвал от възможността по чл.188 ЗДвП да посочи
конкретно друго лице, комуто е предоставил превозното средство за ползване към момента,
в което е констатирано неправилното паркиране. А относно оспореното
обстоятелство, представлява ли тротоар площта пред тази сграда, приобщената
експертиза е категорична и ясна, че съответната площ представлява изграден
тротоар. Видно е от експертизата и приложената към нея скица, че пред №46 на
ул. „Отец Паисий“ липсва означение за определено за паркиране върху тротоар
място.
Доколкото в оспореното
НП се съдържат фактически твърдения, които съответстват само частично на
приетите от съда за установени обстоятелства, не може да се направи извод за
правилна фактическа констатация на твърдяното нарушение в процесното
НП и затова същото се явява и материално-правно неправилно и на това основание
също подлежи на отмяна.
При този изход на спора,
съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в
полза на въззивника следва да се присъди обезщетение
за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в размер 300.00 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №597 от 23.11.2020 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за
нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на В.К.К., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв,
на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
ЗАНН.
ОСЪЖДА Община Варна, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К., ЕГН **********,
сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.),
представляваща разноски за
възнаграждение на адвокат, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: