№ 12
гр. В., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320200729 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „П. и П.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц.А. II“, № 23, вх. „А“, ет. 1, ап.
3, представлявано от П.Е. Г. - управител, против Наказателно постановление № 05-
0001229/09.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена санкция“ в размер на
1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от
КТ. Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично
становище в с.з.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з., да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.06.2021г. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на „П. и
П.“ ЕООД на обект: Цех за сглобка на велосипеди в гр. Д., ул. „П.“, № 1, от контролен орган
на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., при която е установено, че лицето
Д.Л.Л. при попълване на декларация /л.15/ е вписал в нея, че работи на длъжност
„кормиладжия“ към дружеството – жалбоподател в процесния цех с фиксирано работно
време от 08.30 ч. до 17.00 ч. и месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.. От това
1
е направен извод от актосъставителя – свидетеля Ц., че е налице нарушение по чл. 61, ал. 1,
във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като е сключен граждански договор /л.14/, без отношенията
между работника и работодателя да са уредени като трудови в писмена форма. За това е
съставен процесния АУАН.
Свидетелят Силвана Каменова твърди, че работи като съдружник в счетоводна фирма,
обслужваща „П. и П.“ ЕООД. Заявява в свидетелските си показания пред съда, че
дружеството-жалбоподател не е извършвало никаква дейност до началото на юни, като
фирмата съществува от юни 2021г. Излага, че са сключвани трудови договори, като е
представено копие от трудов договор на работника от 10.06.2021г.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля В.Ц. - актосъставител, свидетеля Силвана
Каменова и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „Трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ пък предписва, че „Трудовият договор се сключва в
писмена форма”. По делото е представен договор за изработка от 01.11.2019 г., сключен
между дружеството жалбоподател и Д.Л.Л., с предмет –монтаж на кърми /кормила/ на
велосипеди.
Съдът намира направените възражения в жалбата, че не е извършено нарушение на
трудовото законодателство, за основателни.
Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - усилия от работника за
продължителен период от време. Гражданският договор, какъвто е договорът за изработка
има за предмет постигането на определен резултат. В случая е сключен договор за
постигане на определен резултат - монтаж на кърми /кормила/ на велосипеди . Естеството
на тази дейност е пример за постигане на определен резултат, а не за предоставяне на
работна сила в рамките на определено време. Поради което и настоящият състав споделя
становището на защитата, че отношенията в случая са облигационни, а не трудови и следва
да бъдат уредени с договор за изработка, а не с трудов договор.
Съдът приема, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състав
на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ. Въпросната разпоредба предвижда, че „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.“. Жалбоподателят не е
нарушил чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е имал задължение да сключва трудов
договор , а е уредил отношенията си с него чрез граждански договор – за изработка. Освен
2
това е представено и прието копие от трудов договор, който е сключен веднага след
издаване на предписанието от контролния орган. Всичко това говори за липса на
общественоопасно поведение на нарушителя, целящо накърняване на обществените
отношения, уредени от трудовото законодателство.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да
бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно -наказващият орган, а това е Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище В..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-0001229/09.07.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя „П. и П.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц.А. II“, № 23, вх. „А“, ет. 1, ап.
3, представлявано от П.Е. Г. – управител, е наложено административно наказание на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ – „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 61, ал. 1,
във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., да заплати на„П. и П.“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц.А. II“, № 23, вх. „А“, ет.
1, ап. 3, представлявано от П.Е. Г. - управител , сумата от 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3