Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр.
Враца, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 09.11.2020 г. /девети ноември две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря Даниела
Монова, като разгледа докладваното от съдия Герасимова адм. дело № 373 по описа
на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от АПК във вр. с чл.
211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба
на Д.С.Н. ***, против Заповед № 369з-1452/30.07.2020 г. на Директора на ОДМВР -
Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание * за срок от **, считано
от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се сочи, че
издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон при
издаването ѝ. Релевирани са доводи, че описаната в заповедта фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава, с оглед на което неправилно е
приложен и материалния закон при определяне и налагане на дисциплинарното
наказание. Поддържа се, че проверката, въз основа на която е издадена заповедта,
е непълна, извършена едностранно, като са събрани данни и обсъдени обяснения
единствено в посока доказване, че служителят не е изпълнил заповед на прекия си
ръководител, а не са обсъдени данните, подкрепящи неговите обяснения за
причината, поради която не е изпълнил една незаконосъобразна заповед.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа изложеното в жалбата и отправя искане заповедта за
дисциплинарно наказание да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по
оспорването - ОДМВР - Враца, чрез
процесуалния си представител ** Д.П., оспорва
жалбата и излага доводи, че не са допуснати процесуални нарушения при
провеждане на дисциплинарното производство. Излага аргументи, че фактите са
установени по безспорен и непротиворечив начин и сочат на извършено
дисциплинарно нарушение, което правилно е квалифицирано и правилно е определено
съответното дисциплинарно наказание. Моли съда с решението си да потвърди
оспорената заповед.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган дисциплинарна преписка.
Административният съд,
като се запозна с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната
преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената
Кадрова справка рег. № 369р-10483/18.06.2020 г., оспорващият заема длъжността **.
Със Заповед рег. № 369з-937/22.05.2020 г. Директорът на ОДМВР - Враца е разпоредил да се
извърши проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР срещу ** Д.С.Н. въз основа на
постъпили данни в Докладна записка рег. № 369р-8574/20.05.2020 г. на ** при
ОДМВР - Враца, относно допуснати от жалбоподателя нарушения на служебната
дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебните задължения, като същият
не е посетил местопроизшествие по утвърден график и по разпореждане на Началника
на отдела, каквито са основните му задължения, залегнали в типовата длъжностна характеристика.
В Докладната е
посочено, че на 19.05.2020 г. около 15:00 часа в РУ – *** е получено съобщение
от кмета на с. ***, че от около четири дни не е забелязвал жител на селото – Г.
И. Т.. При посещение на служители на РУ – *** в дома на Т. е установено, че
същият е починал. Случаят е посетен от екип на ЦСМП гр. ***, който установил
смъртта, но не била посочена причина за нея и не било издадено съобщение за
смърт. Съгласно утвърден график рег. № 248р-6522/08.04.2020 г. разследващ
полицай, определен за посещаване на местопроизшествия на територията,
обслужвана от РУ – *** за дата 19.05.2020 г., бил жалбоподателят ** Д.Н..
Последният се обадил на Началника на отдел * при ОДМВР – Враца към 16:26 ч., за
да поиска тел. номер на д-р Л., с която да проведе разговор и да изясни
причината, поради която екипа на ЦСМП, посетил случая, е отказал да издаде
съобщение за смърт. В 17:26 ч. Началникът на РУ – *** уведомил по телефона
Началника на отдел *, че полицейските служители все още са на
местопроизшествието, няма издадено съобщение за смърт от ЦСМП или личен лекар и
не е образувано досъдебно производство, тъй като ** Н. е отказал да посети
случая и да образува такова и е указал на полицейските служители да си тръгват,
тъй като случая ще се работи по преписка. В 17:29 часа Началникът на отдел * в
ОДМВР – Враца се обадил по телефона на Н. и го попитал дали е докладвал случая
на Прокуратурата, на което същият отговорил, че не е докладвал на никой, а на
дадените указания да образува досъдебно производство отговорил, че не трябва да
се образува и той няма да образува такова, като няма и норма, която да го
накара да образува досъдебно производство. В докладната е посочено, че с отказа
да посети местопроизшествието и неизпълнението на разпореждане на началника на
отдела да образува досъдебно производство, жалбоподателят е нарушил основните
си длъжностни задължения, което е дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т.
7 от ЗМВР и е предложено да бъде образувана проверка по реда на чл. 205, ал. 2
от ЗМВР.
Със заповедта на Директора
на ОДМВР - Враца за образуване на проверка е определен персонален състав на
дисциплинарно разследващ орган, състоящ се от председател и двама членове,
посочени са задачите – да се извърши проверка за изясняване на постъпили данни
за допуснати от ** Д.Н. дисциплинарни нарушения и е указан срок, в който
комисията в писмена справка следва да докладва резултата от проверката – 22.06.2020
г.
Жалбоподателят е
запознат със заповедта на 26.05.2020 г., което е видно от отбелязването върху
нея и положения от него подпис.
Във връзка с възникнала
необходимост от изясняване на допълнителни факти и обстоятелства по случая, с Предложение
рег. № 1795р-15032/18.06.2020 г. комисията е поискала удължаване на срока на
проверката и същият е удължен с 30 дни до 22.07.2020 г. с резолюция на директора
на ОДМВР – Враца.
В указания срок
Комисията е извършила възложената проверка, като е обективирала констатациите и
заключенията си от нея в подписана от членовете ѝ Справка рег. № 1795р-17982/21.07.2020
г. В справката в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства,
които са установени, както и действията, които са предприети по изясняване на
случая. В хода на проверката са снети 14 бр. сведения от служители, в това
число и от жалбоподателя с рег. № 369р-11894/10.07.2020 г., в което същият потвърждава,
че не е посетил местопроизшествието и не е изпълнил устна заповед на началник
отдела да го посети. На другата сутрин бил уведомен по телефона от Началника на
отдел * , че е образувано досъдебно производство, което ще се води от друг
разследващ полицай. Счита, че след извършване на редица ненужни ПСД по
образуваното безпредметно досъдебно производство, същото ще бъде прекратено и
всички разходи по него ще бъдат за сметка на ОДМВР – Враца, освен това
разследващият полицай ще е загубил ценно време, за да се занимава с ненужно
образуваното ДП. Не смята, че е нарушил нормативните разпоредби, вдигал си е
телефона, бил е уведомен от служителите на място за констатираното от тях и е
дал мнението си за липса на престъпление от общ характер.
След анализ на
събраните в хода на проверката доказателства, съдържащи се в документи, писмени
обяснения и сведения, Комисията е направила извод, че информацията съдържаща се
в Докладна записка рег. № 369р-8574/20.05.2020 г. за извършени неправомерни
действия, представляващи дисциплинарно
нарушение от страна на ** Д.Н., се потвърждава. Посочено е, че непосещаването
на местопроизшествие, след като бил дежурен по утвърден график на разследващите
полицаи в сектор * за посещаване на местопроизшествия и неизпълнението на
разпореждане на прекия ръководител - Началника на отдела, да го посети, представлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, във
вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения и на разпореждане
на прекия ръководител“ и на основание чл. 200, ал. 2 от същия закон е
предложено на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание * за срок
от ** .
С Покана рег. №
1795р-18042/21.07.2020 г. на жалбоподателя е предоставена възможност да се
запознае с резултатите от проверката, обективирани в Справката и същият е
запознат с тях на 22.07.2020 г., видно от собственоръчно изписани дата, имена и
подпис върху същата.
На същата дата с Покана
рег. № 1795р-18043/21.07.2020 г. на Н. е предоставена възможност в 24 - часов
срок да даде писмени обяснения във връзка с установените данни за извършено от
него дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.
Поканата съдържа указания, че ако в посочения в нея срок не бъдат представени
писмени обяснения или възражения, това ще се счита за отказ по зависещи от
служителя причини.
В указания срок Н. е
депозирал писмено обяснение с рег. № 1795р-18114/22.07.2020 г., в което твърди,
че е изпълнил служебните си задължения като дежурен разследващ полицай, вдигал
си е телефона, провел е множество разговори, както с екипа посетил
местопроизшествието, така и с дежурния прокурор от РП – Бяла Слатина. Сочи, че
при неиздаване на съобщение за смърт от служители на ЦСМП, при действителна
липса на насилствена смърт, никой не им търси отговорност, а образуването на
измислени досъдебни производства по чл. 127 или чл. 115 от НК, плащането на суми
за експертизи, трупни линейки и губенето на работно време на разследващи
полицаи, извършващи ненужни ПСД, водят единствено до източване на бюджета на
МВР. Твърди, че моралът, заеманата длъжност и образованието му не позволяват да
изпълни разпореждане на прекия ръководител, което е незаконосъобразно и
противоправно.
Директорът на ОДМВР –
Враца е запознат със Справката от проверката на 21.07.2020 г., видно от
резолюцията „Запознат“ с подпис върху нея.
Обяснението е прието от
наказващия орган, който е счел твърденията и възраженията на полицейския
служител за неоснователни и като е приел установеното в Справката дисциплинарно
нарушение за доказано, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във р. с чл. 197, ал.
1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3, при спазване на процедурата по
чл.206, ал.1, ал.2, ал.4 от ЗМВР и в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е издал
оспорената в настоящото производство Заповед №369з-1452/30.07.2020 г., с която
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание * за срок от ** .
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения
14-дневен преклузивен срок, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в
настоящото производство акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от
МВР. За да е законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от
компетентен орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна
процедура, уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27
април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи, издадена от Министерството на вътрешните
работи, обн. ДВ. бр.34 от 12 май 2015 г.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата
на чл. 204, т. 3 ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
какъвто е издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага
наказания от вида на процесното, квалифицирано като такова по чл. 197, ал. 1,
т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Заповедта отговаря на
императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание, като
съдържа всички изискуеми от посочената разпоредба реквизити, изложени са
фактически и правни основания за издаването ѝ и е подписана от нейния
издател. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен
орган и при спазване на изискването за форма и съдържание на административния
акт и не са налице нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла
на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
В хода на
дисциплинарното производство не се констатираха нарушения на процедурата,
уредена в ЗМВР и в Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015 г. Доколкото
констатираното нарушение е прието за такова по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР и тъй
като същото попада в приложното поле на чл. 208 ЗМВР, дисциплинарното
производство законосъобразно е започнало без издаване на изрична заповед по чл.
207, ал. 1 ЗМВР. Налице са били данни за извършено нарушение по смисъла на чл.
205, ал. 1 ЗМВР, съдържащи се в Докладна записка рег. № 369р-8574/20.05.2020 г.
на Началник отдел * при ОДМВР - Враца,
поради което за установяване на нарушението и извършителя му на основание чл.
205, ал. 2 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР – Враца със Заповед № 369з-937/22.05.2020
г. е разпоредил да бъде извършена проверка. Установи се, че жалбоподателят е
запознат с тази заповед, при което не са били нарушени правата му.
Въз основа на
материалите от извършената проверка и след преценка на събраните доказателства,
дисциплинарно-наказващият орган е установил извършеното от жалбоподателя
дисциплинарно нарушение, описано в Справка рег. № 1795р-17982/21.07.2020 г. и
възпроизведено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Жалбоподателят е запознат срещу подпис със съдържанието на Справката, при което
е имал възможност да разбере в пълнота извършеното дисциплинарно нарушение,
както и че срещу него започва дисциплинарно производство. При издаването на
оспорената заповед ДНО е спазил разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като с
Покана рег. № 1795р-18043/21.07.2020 г. е дадена възможност на оспорващия да
представи допълнителни писмени обяснения по случая, от което право последният
се е възползвал, поради което не е нарушено правото му на защита, нито е отнета
възможността да участва във воденото срещу него административно производство.
Настоящият съдебен
състав намира, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на
законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, която норма постановява,
че дисциплинарното наказание се налага не по-късно до два месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От своя страна,
разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР постановява, че дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, а разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от закона определя,
че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В случая, материалите от дисциплинарното производство са станали
известни на ответника с постъпването на изготвената Справка на 21.07.2020 г.,
видно от резолюцията върху нея. Следователно издадената на 30.07.2020 г.
Заповед е в съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно
производство.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
обуславящи наличие на отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК.
По отношение на
материалната законосъобразност на оспорения акт и с оглед установените
релевантни за спора факти, съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие
с приложимите материалноправни разпоредби на ЗМВР. При постановяване на
правните си изводи, съдът изхожда от обстоятелството, че като нарушение на
служебната дисциплина следва да се окачестви всяко виновно неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на
служителя.
Дисциплинарно-наказващият
орган правилно е квалифицирал деянието на жалбоподателя като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 „неизпълнение на служебните
задължения“, установени в типова длъжностна характеристика, с която оспорващият
е запознат срещу подпис, видно от приложения към дисциплинарната преписка Протокол
№ 369р-7967/20.04.2018 г. За посоченото нарушение, както и неизпълнението на
заповед на прекия ръководител съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 се налага
дисциплинарно наказание * за срок, съгласно чл. 200, ал. 2 ЗМВР от ** до **. В случая
в съответствие с изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, ДНО е съобразил
тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и цялостното
поведение на служителя и е наложил наказанието в минимално предвидения от
закона срок от **. Оспорващият е наказан за това, че като ** съгласно утвърден
график не е посетил местопроизшествие и не е изпълнил разпореждане на прекия
ръководил - Началник отдел * в ОДМВР – Враца да посети същото. Съгласно
представената по делото Типова длъжностна характеристика, сред основните
задължения за длъжността, заемана от оспорващия, е „посещаване на
местопроизшествия по собствена преценка или по разпореждане на Началника на
отдела“, както и „посещаване на местопроизшествия по утвърден график за
дежурства по преценка на началника на отдела“. Предвид създадената
вътрешноведомствена организация, поведението на оспорващия не би било
дисциплинарно нарушение и съответно основание за налагане на дисциплинарно
наказание, ако посещението на местопроизшествия е предоставено само и
единствено на неговата собствена преценка, както твърди самият той. В
конкретния случай, обаче безспорно се установи, че е налице разпореждане на
прекия ръководител, което оспорващият е възприел за незаконосъобразно и
съответно не е изпълнил. Доводите на жалбоподателя, цитирайки разпоредбата на
чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, че при осъществяване на своите правомощия
разследващите органи по чл.
52, ал. 1, т. 2 и 3
от Наказателно-процесуалния кодекс вземат решения по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, като се ръководят от закона, както и че „Горестоящите ръководители
нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за
съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се
намесват в разследването", са неоснователни, изградени върху неправилно
тълкуване на закона. Тази независимост е гарантирана от закона в случаите на
образувано досъдебно производство, при провеждането на разследването по което
разследващите органи се ръководят само от закона, при спазване на изискванията
на НПК, за да бъде гарантирано разкриването на обективната истина и да бъдат
защитени правата на страните в наказателното производство. В случая обаче
оспорващият не само е отказал да образува досъдебно производство, но изобщо не
е посетил и не е извършил оглед на местопроизшествието, а за формирането на
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства е приел за достатъчно съобщените му по телефона
констатации на присъствалите на място полицейски служители. Безспорно се
установи, включително от писмените обяснения на наказаното лице, че същото не е
изпълнило разпореждане на прекия ръководител в нарушение на описаните по-горе
длъжностни задължения съгласно типовата длъжностна характеристика. Следва да се
има предвид, че служебните отношения в МВР функционират по субординационна линия.
Правно необосновани са и доводите на Н., че образуването на досъдебни
производства по чл. 127 или чл. 115 от НК, плащането на суми за експертизи, трупни
линейки и губенето на работно време на разследващи полицаи, извършващи ненужни
ПСД, водят единствено до източване на бюджета на МВР. В българското
законодателство липсва законов, подзаконов или вътрешноведомствен акт, който да
делегира правомощия на разследващите полицаи по управлението и контрола на
бюджета на МВР. Такива законодателят е предоставил на министъра на Вътрешните
работи, който съгласно чл. 33, т. 5 от ЗМВР предлага проекта на бюджет на МВР и
отчита изпълнението му и съгласно т. 6 отговаря за управлението и разпределянето
на финансовите и материалните ресурси, включително и предоставените на МВР
имоти и вещи – държавна собственост.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
дисциплинарната отговорност на оспорващия Д.Н., тъй като са налице
доказателства, които безспорно и категорично установяват извършване на
твърдените от ответника нарушения на служебната дисциплина, както от обективна,
така и от субективна страна.
При това положение оспорената
заповед се явява издадена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни актове и липсва
основание за отмяната ѝ по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК.
Оспореният
административен акт съответства и на целта на закона и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК. С издаване на оспорената заповед,
постановена в дисциплинарното производство, се постига предвидения от законодателя
резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за
спазване на служебната дисциплина.
По изтъкнатите
съображения настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването ѝ
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта
на закона, поради което жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
В настоящото
производство от страните не са предявени претенции за присъждане на разноски по
делото, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Н. ***, против Заповед
№ 369з-1452/30.07.2020 г. на Директора на ОДМВР - Враца, с която му е наложено
дисциплинарно наказание * за срок от **.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.
На основание чл.
138 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: