Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 22.04.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 7760 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.03.2020
г. по гр.дело № 38369/2017 г., СРС, І ГО,
44 с-в е осъдил И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Я. А. да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
по иск е правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 1088,37 лв.
- главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от м.06.2014г. до м.04.2016г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, р-н Слатина, ул. „*****,
с аб.№ 033631, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба - 13.06.2017г. до окончателното плащане,
като е отхвърлил иска за периода от
м.05.2013г. до м.05.2014г. Отхвърлил е предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
срещу И.В.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв. Я. А., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 194,82 лв.
- мораторна лихва върху главницата от 1088,37 лв. за
периода от 15.09.2014г. до 1.06.2017г. Отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
срещу А.В.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв. Я. А., искове е правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 1088,37 лв. - главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2013г. до
м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, р-н Слатина, ул. „*****, с аб.№
033631, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба - 13.06.2017г. до окончателното плащане, и за сумата от 194,82 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2014г. до 1.06.2017г. Осъдил е И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Я. А. да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 644,63 лв. - деловодни разноски. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК
на И.В.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.
Я. А., сумата от 37,95 лв. деловодни разноски и на А.В.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв. Я. А., сумата от 250 лв., деловодни
разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ж.в отхвърлителната част, а именно в частта,
в която е отхвърлен частично предявеният от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***** срещу И.В.К., ЕГН ********** иск за
главница за сумата над 1088, 37 лв. до пълния предявен размер за периода от
м.05.2013г. до м.05.2014г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на вземането, за сумата от 194,82 лв. мораторна лихва върху главницата за период от 15.09.2014 г. до
01.06.2017 г., в частта, в която са отхвърлени в цялост предявените искове срещу А.В.Г., ЕГН ********** за сумата
от 1088,37 лв.- главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода от м.05.2013г. до м.04.2016г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 13.06.2017г.
до окончателното плащане, и за сумата от 194,82 лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2014г. до 1.06.2017г., както и в частта на
присъдените разноски.
Сочи се, че съдът неправилно е приложил института на
погасителната давност. На основание чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С.“
ЕАД в сила от 14.03.2014 г. и по-специално в раздел VІІ от ОУ-„Заплащане на
ТЕ“, чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по които купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението
на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката. Не така е уговорено в чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., в
сила от 12.03.2014 г.където след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество ТЕ за отчетния период.Клиентите не
заплащат обезщетение за забава съгласно чл.33, ал.4 от ОУ до изравняване на
отчетния период. Едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху общата фактура.
Сочи, че в конкретния казус
задълженията за общата фактура от м.07.2014 г. стават изискуеми едва м.08.2014
г., като от този момент следва да тече давностният
срок. Предмет на първоинстанционното производство е
фактура № ********** с дата на издаване 31.07.2014 г., като задълженията по нея
стават изискуеми м. 08.2014 г. Искът е заведен на 13.06.2017 г. , т.е. преди
изтичане на давностният срок.
Във въззивната
жалба се повтарят едни и същи многословни доводи свързани с прилагане на ОУ, както
и приложимостта на ОУ в сила от 14.03.2014 г. Отново се повторя реда и срока за
заплащането на ТЕ от купувачите. Сочи се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от
ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не
се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а
такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава т.е след изтичане на
30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди, че във връзка с удостоверяването на
публикуването на интернет страницата за дължими суми
за ТЕ са били съставени констативни
протоколи на основание чл. 593 от ГПК на съответните дати на публикуването,
като съдът не е указал на ищеца да представи същите като писмено доказателство
по делото, поради което неправилен се явява неговия извод, че не се дължи мораторна лихва върху главницата. Излагат се доводи и за
услугата „дялово разпределение“, както и начислената лихва върху нея, макар и в
исковата молба такава да не била претендирана.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение за
настоящето производство.
Въззиваемите страни И.В.К., ЕГН ********** и А.В.Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адвокат Я. А.,*** оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.“
ЕАД срещу И.В.К., ЕГН ********** и А.В.Г.,
ЕГН ********** за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца при разделност на дълга, по 1/2 част всеки,
съответно сумата от 2176,75 лв. - главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2014г. до
30.04.2016г., както и такава за отоплителен сезон от 1.05.2013г. до
30.04.2014г. по фактура № **********/31.07.2014г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, р-н Слатина, ул. „*****,
с аб.№ 033631, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба - 13.06.2017г. до окончателното плащане, като
и сумата от 389,64 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2014г. до 1.06.2017г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот,
явяващи се потребители на ТЕ по смисъла на nap. 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, поради което са обвързани от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното
дружество. През процесния период за имота е била доставяна
топлинна енергия, цената за която съгласно приложимите Общи условия е платима
месечно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ дължимата стойност на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата-етажна собственост по местонахождение на имота.
Ответниците не са изпълнили задълженията си за
заплащане цената на потребената ТЕ през исковия
период, поради което моли за осъждането им при условия на разделност
с равни квоти да му заплатят дължимата сума ведно с лихва за забава.
Ответниците И.В.К., ЕГН ********** и А.В.Г., ЕГН ********** са оспорили
предявените искове по размер, като са направили и възражение за изтекла погасителна давност за част от
процесния период.
Третото лице помагач не е взело становище по исковете.
От правна страна:
Настоящата инстанция приема също, ответниците са
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като собственици на процесния имот.
Както е посочено от
първостепенния съд, процесния имот е съсобствен между двамата ответници,
които през 2005г. са придобили по 1/2 идеална част от същия по силата на
наследствено правоприемство от родителите си Р.и В.Г.,
приживе собственици на имота съгласно Нотариален акт № 11, том II, нот.дело № 211/1987г. на I-ви нотариус при СРС. От друга страна, ответницата И.К.
е подала до ищеца заявление-декларация от 04.03.2014г.
с искане за откриване на партида на процесния имот на
нейно име, като е посочила, че единствено тя ползва същия за жилищни нужди. Към
заявлението е приложена и декларация, че ответникът А.Г. е дал съгласието си тя
да бъде единствен титуляр на партидата за имота. Видно от съставените от ищеца
извлечения от сметки и съгласно изводите на вещото лице-топлотехник,
изследвал издадените за потребената топлинна енергия
фактури, откритата партида е била заведена на
името на ответницата И.К..
Изводът е, че за част от исковия период - от м.05.2013г. до м.02.2014г. вкл., потребители на топлинна енергия
за битови нужди по силата на закона и съответно страна по договорно
правоотношение с ищцовото дружество за продажбата й
са били двамата ответници
като съсобственици на процесния имот, съгласно
цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, докато за останалата част от
исковия период от м.03.2014г. до м.04.2016г., качеството потребител е имала
единствено ответницата И.К.,
встъпила по своя воля в договорно правоотношение с ищеца като единствен
ползвател на имота, съобразно даденото тълкуване в ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на
ВКС.
Действащата през процесния период нормативна
уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията
на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“
ЕАД към потребителите за заплащане на цената
на използваната за битови нужди
топлинна енергия се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен
в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня,
в който всяко едно месечно вземане
е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Издаването на обща фактура не променя падежа на общото
задължение и то не се дължи от датата на издаване на общата фактура респ. от
изтичане на 30-дневен срок от публикуването й/чл.33, ал.2 от ОУ/. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на
сумите за връщане на потребителя. Изводът е, че
падежът на месечните задължения за стойност на потребена
топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 ОУ /в
30-дневен срок от датата на публикуването им/, като въз основа на общата
фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да
възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на
фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане
от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай
че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период
надхвърля реално потребеното, установено след отчет
на уредите за, дялово разпределение.
В конкретния случай, погасени по давност са всички месечни вземания на
ищеца, падежирали повече от три години назад, считано
от
датата на подаване на исковата молба на 13.06.2017г., т.е. преди
13.06.2014г., а именно всички вземания за периода до м.01.2014г. вкл.
(последното с падеж на 2.03.2014г.). По отношение вземанията на ищеца за
останалата част от исковия период - от м.02.2014г.
до м.04.2016г. вкл., приложение намират Общите условия, одобрени с Решение
№ ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в клаузата на чл. 33, ал. 1 от които е
предвидено, че стават изискуеми в 30-дневен срок от датата на публикуване на
данни за дължимите суми на интернет страницата на продавача, т.е. в определен
срок след отправяне на покана за плащане, обективирана
чрез изискуемата публикация. Течението на давността за тези вземания съгласно
чл. 114, ал. 2 ЗЗД е започнало от момента на тяхното възникване с изтичане на
съответния месец, през който е доставена топлинна енергия, с оглед на което
обхванати от давностния срок се явяват вземанията за
периода до м.05.2014г. вкл.
(последното възникнало на 1.06.2014г. и погасено на 1.06.2017г.).
Относно вземанията на ищеца спрямо ответника А.Г., за когото
се установява предвид гореизложеното, че е бил потребител в периода от м.05.2013г. до м.02.2014г. вкл., са изцяло
погасени по давност. Относно вземанията спрямо ответницата И.К. погасени са част от вземанията, за
които същата отговаря - от м.05.2013г. до м.05.2014г.вкл. Задълженията й за периода,
необхванат от погасителна давност - от
м.06.2014г. до м.04.2016г., съдът правилно е определил като е съобразил установения
ред за отчитане и заплащане на топлинната енергия по общата стойност на
прогнозното потребление по ежемесечно издаваните фактури, коригирана с
резултата от изравнителните сметки за този период и по данни на приетата по
делото съдебно-техническата експертиза. Така е приел, че главният иск срещу И.К.
следва да се уважи до претендирания размер от 1088,37
лв. и за периода от м.06.2014г. до м.04.2016г., а за периода от м.05.2013г. до
м.05.2014г. искът подлежи на отхвърляне.
Спрямо ответника А.Г. исковете са изцяло
неоснователни, съответно за периода от м.03.2014г. до м.04.2016г. като
недоказани, а за периода от м.05.2013г. до м.02.2014г. поради погасяване на
вземанията по давност
Относно развитите доводи за цялостното отхвърляне на иска по чл.86 ЗЗД, въззивният съд приема следното:
Съгласно общите условия, приложими за процесния
период, а именно чл.33, ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като
съгласно чл.33, ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2 - т.е. фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30- дневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се приеме,
че длъжникът И.К. не е изпаднала в забава за процесния
период, за който се претендира обезщетение.
С оглед неоснователността на главния иск спрямо другия
ответник А.Г. предявеният срещу него иск за мораторна
лихва също се явява неоснователен.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемите/ответници,
направените от тях разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 02.03.2020 г. по гр.дело № 38369/2017
г. на СРС, І ГО, 44 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор А.А.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ж.да заплати на И.В.К., ЕГН ********** и А.В.Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адвокат Я. А.,*** направените
от тях разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Решението е е постановено при участието на трето лице помагач
на ищеца „Т.С.” ЕАД-„Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.