№ 3060
гр. Варна, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110114301 по описа за 2022 година
Предявени са искове от “ УниКредит Булбанк“ АД срещу Е. Е. Ю. с настоящ адрес в
гр.Варна, за приемане на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК
вр. с чл. 79, ал.1, пр.1, от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че ответника дължи сумата от 350 лв.,
представляваща разрешен лимит по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 302/0782/48902731 от 24.08.2017
г., 38,97 лв. , представляваща неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит по договор за
кредит, сумата в размер на 22,13 лв., представляваща лихва за просрочена главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт от
24.08.2017г., за периода от 27.09.2017г.-27.02.2022г, вкл.; сумата в размер на 14,97 лв.,
представляваща неустойка за просрочена главница по договор за кредит за периода от
27.09.2017г.-27.02.2022г. вкл.; сумата в размер на 1,67 лв., представляваща неустойка за
просрочена редовна лихва по договор за кредит за периода от 27.09.2017г.-27.02.2022г. вкл.;
, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 28.02.2022 г. , до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 2173 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 04.04.2022 г., Заповед № 2570 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 21.04.2022 г. и Заповед № 3170 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.05.2022 г. по ч.гр.д. № 2678/2022
г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 302/0782/48902731
от 24.08.2017г. По силата на цитирания договор Банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредик-овърдрафт по размера на 350.00 лева, а
кредитополучателя се е задължил да по ползва целево и върне ведно с начислените лихви,
такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове в предвидения в
договора срок - 24.08.2018г., съгл. чл. 7 от договора, който срок е пролонгиран трикратно с
нов едногодишен срок при условията на чл. 12.1 от договора - до 24.08.2021 г. Усвояването
и погасяването се извършва по сметка № BG89UNCR70001523041252. Съгл. чл. 12.2.1
лихвите за усвоен разрешен овърдрафт се дължат и изплащат ежемесечно на число от
1
календарния месец, съвпадащо с датата, на която изтича срокът за издължаване на
овърдрафта по т. 7.
Ищецът сочи, че съгл. чл. 4 от договора, за усвоените суми по кредита
кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката възнаградителна лихва,
определена на база променлив, в хода на изпълнение на договора, годишен лихвен процент,
образуван от сбора на Пазарен лихвен индекс -едномесечен SOFIBOR, който към датата на
сключване на договора е в размер на 0.023%, и Фиксирана надбавка към пазарния лихвен
индекс в размер на 15.027%. Към датата на подписване на договора за кредит годишният
лихвен процент върху ползваня разрешен овърдрафт възлиза на 15.05% /петнадесет цяло и
пет стотни процента/. По силата на чл. 5.4 от договора кредитополучателят дължи
обезщетение /неустойка/ за забава в размер на законната лихва, която се начислява за срока
на просрочие върху всяка просрочена сума по кредита, в т.ч. неразрешен овърдрафт.
Страните са уговорили в чл. 11.2 във вр. чл. 5.4 от договора, че при неиздължаване от страна
на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по усвоената част от разрешения
кредитен лимит. Ако кредитния лимит е усвоен напълно, то неплатената лихва се отнася
като неразрешен овъдрафт и този неразрешен овъдрафт се олихвява с лихвата по чл. 5.4 и е
незабавно изискуем. В чл. 11.3 във вр. чл. 5.4 е договорено, че при неиздължаване на
главница /изискуем овърдрафт и/или неразрешен овърдрафт/ и/или лихва, съгл. уговореното
в чл. 7 и чл. 12.2.1, както и в случаите на чл. 12.2.2 срокове, както и в случаите на
предсрочна изискуемост, цялата ползвана, но неиздължена част, вкл. над разрешеният лимит
на овърдрафта се олихвява с лихва за неразрешен овъдрафт по чл. 5.4 от договора. Съгл
уговореното между страните в чл. 4 от договора във вр. чл. 9.1 от Раздел III на Общите
условия, кредитополучателят дължи на Банката лихвата за просрочена главница, която е
равна по размер на
възнаградителната лихва, и се начислява върху просрочения дълг за срока на просрочието.
Ищецът излага, че към договора е съставен и подписан двустранно примерен
погасителен план. Съответно кредитополучателят има право да се откаже от договора при
условията на чл. 10.2.
Твърди се, че уговорената сума по кредита е предоставена за усвояване на
24.08.2017г., а усвояването започва от 29.08.2017г. Кредитополучателят се е задължил да
погасява задължението по предвидения в договора начин и в уговорените срокове. Към
24.08.2021 г. задължението е с настъпил падеж с оглед клаузата на чл. 7 във вр. чл. 12.1 от
договора и е изискуемо в пълен размер.
Счита, че с оглед гореизложеното, ответникът Е. Е. Ю. се явява неизправна страна по
договорното правоотношение, тъй като не е погасила в уговорения срок дължимите суми
поради което ищецът предявява претенцията си.
Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител изразява становище, като оспорва исковете.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Възразява относно нечетливостта на счетоводните книжа поради малкия шрифт.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 2678/2022 г. на ВРС са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Е. Е. Ю. с ЕГН: ********** и адрес: В. да
заплати на КРЕДИТОРА УниКредит Булбанк АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление пл.Света Неделя №7, както следва:
2
-по ЗАПОВЕД № 3170 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ВЪЗ
ОСНОВА НА ДОКУМЕНТ по чл. 417 ГПК Варна, 23.05.2022 г. за сумата в размер на 22,13
лв., представляваща лихва за просрочена главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт от 24.08.2017г., за периода от
27.09.2017г.-27.02.2022г, вкл.; сумата в размер на 14,97 лв., представляваща неустойка за
просрочена главница по договор за кредит за периода от 27.09.2017г.-27.02.2022г. вкл.;
сумата в размер на 1,67 лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва по
договор за кредит за периода от 27.09.2017г.-27.02.2022г. вкл.; както и сумата от 15 лв.,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
-по ЗАПОВЕД № 2570 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ВЪЗ
ОСНОВА НА ДОКУМЕНТ по чл. 417 ГПК Варна, 21.04.2022 г. за сумата в размер на 38,97
лв. (тридесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща неразрешен
овърдрафт/надхвърлен лимит по договор за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.02.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, допълнително сумата от 7,74 лв. (седем лева и седемдесет и
четири стотинки) – разноски по делото , на основание чл. 250 от ГПК.
-по ЗАПОВЕД № 2173 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ВЪЗ
ОСНОВА НА ДОКУМЕНТ по чл. 417 ГПК Варна, 04.04.2022 г. за сумата от 350 лв. (триста
и петдесет лева), представляваща разрешен лимит по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
302/0782/48902731 от 24.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.02.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане,
сумата от 69,55 лв. (шестдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки) – разноски по делото,
съразмерно с уважената част от заявлението.
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт от 24.08.2017г.
В договора е установено, че банката отпуска кредит в размер на сумата от 350 лева за
текущи разходи с установен начален срок за усвояване – 24.08.2017 г. и срок за погасяване –
до 24.08.2018 г. (т. 7 от договора). В договора е посочен начина на формиране на
приложимата лихва–едномесечен SOFIBOR, който към момента на сключване на договора е
0, 023 % и надбавка по от 15,027% или годишен лихвен процент от 15,05%.
В разпоредбата на т. 12. 1. е установено, че крайният срок за погасяване на кредита е
определен съгласно т. 7, като последният се продължава с период от още една година, при
условие, че кредитополучателят спазва условията на договора, не е в просрочие на нито
едно от своите задължения към кредитора по т. 7 и кредитополучателят не е подал искане за
отказ от удължаване на срока на овърдрафта.
Според чл. 11. 2 при неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно
дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от
разрешения кредитен лимит. Ако кредитният лимит е усвоен изцяло, то неплатената лихва се
отнася като неразрешен овърдрафт и той се олихвява с лихвата по чл. 5. 4. и е незабавно
изискуем. Съгласно чл. 11. 3 при неиздължаване на главница (изискуем разрешен и/или
неразрешен овърдрафт) и/или лихва цялата ползвана, но неиздължена част, вкл. над
разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по чл. 5. 4.
Лихвите по чл. 11. 2 и чл. 11. 3 са незабавно изискуеми, считано от датата на забавата, към
която се начисляват – чл. 12.2.2. Според чл. 12.2.1 лихвите за усвоен разрешен овърдрафт се
дължат и изплащат ежемесечно на число от календарния месец, съвпадащо с датата от
месеца, на която изтича срокът за издължаване на овърдрафта по чл. 7, тоест на 25-то число
от съответния месец.
Приобщени към доказателствата са и Общи условия, при които "УниКредит Булбанк
3
" АД предоставя потребителски кредити на физически лица (л. 14 и сл.), подписани от
кредитополучателя на всяка страница.
Приложен е и погасителен план (л. 20), изготвен при условие, че за целия срок на
договора е усвоен пълният лимит на овърдрафта, и съобразно действащия към датата на
договора лихвен процент с падеж на месечната вноска 25-то число на месеца.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че процесният кредит се усвоява чрез теглене,
начислените такси при теглене, плащане с карта, погасяване на задължения по кредити от
банковата сметка (кредити, които са различни от процесния и включват главница, лихва и
застрахователна премия), погасяване на таксите и лихвите по кредитния лимит, като
погасяването на кредита става чрез получаване на суми в брой по банковата сметка или чрез
банкови преводи, получени по банковата сметка. Усвоеният лимит е достигнат
неколкократно, като последната дата, на която кредитния лимит от 350.00 лева е достигнат е
на 15.02.2021 г. Към 28.02.2022 г. разрешения лимит по главница е в размер на 350.00 лева.
Размерът на неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит към 28.02.2022 г. е 38.97 лв. Размерът
на неустойката за просрочена главница към 28.02.2022 г. е 14.97 лева. Размерът на
неустойката върху надхвърления лимит, формиран от просрочена лихва към 28.02.2022 г. е
1.67 лева. Размерът на лихвата върху просрочена главница към 28.02.2022 г. е 22.12 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл.
415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.417от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.417 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
От коментираните по-горе писмени доказателствени средства се доказва, че на
24.08.2017 г. между страните е сключен процесният договор за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен при Общи
условия. Според чл. 1 от договора с подписването му ответникът е декларирал, че са му
предоставени и е запознат с приложимите Общи условия на банката и приема прилагането
им при уреждане на отношенията между страните. Затова и на основание чл. 298, ал. 1, т. 1
от ТЗ клаузите от Общите условия (ОУ) са станали задължителни за него.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между
страните в изискуемата от чмл. 430, ал. 3 от ТЗ писмена форма. Същият отговаря на
изискванията на ЗПК и на ЗЗП. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК -
Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Разпоредбата се отнася до самия договор, вкл.общи условия и
погасителен план, но не и до информацията по движение на сметката, която се води
електронно и е въпрос в какъв размер ще бъде изготвена разпечатка на хартиен носител.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит и
недействителен. На основание чл. 23 от ЗПК - Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
4
дължи лихва или други разходи по кредита.
УниКредит Булбанк АД е изпълнявала своето задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ да
предоставя паричната сума. По силата на договора за кредитополучателя – ответник е
възникнало задължението да връща тази парична сума, ведно с лихвата по кредита,
уговорена с банката / чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/.
Размерът на задължението за заплащане на главницата в размер на уговорения
кредитен лимит, както и на сумата 38,97 лв., представляваща неразрешен лимит е установен
и същият съвпада с посочения в исковата молба. Отговорност за заплащането на тази суми
носи ответникът. Ето защо тези два обективно съединени иска, с които се иска установяване
на двете вземания – от 350 лв. и от 38,97 лв. са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
Искът за заплащане на сумата 22,13 лв. лихва за просрочена главница за периода
27.09.2021 г. до 27.02.2022 г. е основателен и доказан. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
регламентира правото на кредитора при неизпълнение на парично задължение да получи,
респ. задължението на длъжника да плати законната лихва от деня на забавата.
По отношение на претенцията за заплащане на сумите 14,97 лв. и 1,67 лв.
претендирани като неустойки за същия период от време - 27.09.2021 г. – 27.02.2022 г. Съдът
като съобрази разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, която регламентира правото на кредитора при
забава на потребителя да получи само лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата и предвижда когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва, счита че тези два
обективно съединени иска са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно е направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване на вземането на кредитора по давност. Съгласно разпоредбите на чл. 110 и чл.
114 от ЗЗД вземането за заем се погасява с петгодишна давност, която почва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Позовавайки се на съдебно-счетоводната
експертиза, последната падежна дата е 15.02.21г. на която последно е достигнат кредитния
лимит и правото на банката да търси изпълнение на вземането за главницата, възниква от
тази дата и се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок /чл. 110 от ЗЗД/, т. е. към
датата на подаване на заявлението 01.03.2022 г. не е изтекъл петгодишния давностен срок,
съгласно чл. 110 ЗЗД и процесното вземане не е погасено по давност.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски, съразмерно с
уважената част от иска -125 лв. д.т.,300 лв. за в.л. 350 лв. заплатено адв. възнаграждение и
400 лв. за особен представител или общо 1138,93 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 88,70
лв. съразмерно с уважената част от иска.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител адв. И. И. А., назначена с определение №4234 на ВРС за особен
представител на ответника Е. Е. Ю. в размер на 400 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
5
от ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр.1, от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Е. Е. Ю., ЕГН **********, с
адрес в гр. В. дължи на „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК ********* със седалище гр.
София, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разрешен лимит по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 302/0782/48902731 от 24.08.2017 г., 38,97 лв.(тридесет и осем
лева и деветдесет и седем стотинки) , представляваща неразрешен овърдрафт/надхвърлен
лимит по договор за кредит, сумата в размер на 22,13 лв. (двадесет и два лева и
тринадесет стотинки), представляваща лихва за просрочена главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт от 24.08.2017г., за
периода от 27.09.2017г.-27.02.2022г, вкл.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.02.2022 г. , до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 2173 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.04.2022 г. и изпълнителен лист,
Заповед № 2570 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 21.04.2022 г. и изпълнителен лист и Заповед № 3170 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.05.2022 г. и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 2678/2022 г. по описа на ВРС, като отхвърля иска за сумата в размер на 14,97 лв.,
представляваща неустойка за просрочена главница по договор за кредит за периода от
27.09.2017г.-27.02.2022г. вкл.; сумата в размер на 1,67 лв., представляваща неустойка за
просрочена редовна лихва по договор за кредит за периода от 27.09.2017г.-27.02.2022г. вкл.
ОСЪЖДА Е. Е. Ю., ЕГН **********, с адрес в гр. В. да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД с ЕИК ********* със седалище гр. София сумата 88,70 лв. (осемдесет и осем
лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 2678/2022г. на ВРС.
ОСЪЖДА Е. Е. Ю., ЕГН **********, с адрес в гр. В. да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД с ЕИК ********* със седалище гр. София сумата от 1138,93 лв. (хиляда сто
тридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. И. И. А. от ВАК, възнаграждение в размер на 400
лв. (четиристотин лева) за осъществено процесуално представителство, в качеството му на
особен представител на ответника Е. Е. Ю., за която сума е внесен депозит от насрещната
страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6