№ 17645
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110123818 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. П.,
срещу К. В. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че К. В. И. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните
суми: 4 580,86 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
13.02.2025 г. до изплащане на вземането; 534,31 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г.; 73,24 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането; 15,54 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 07.02.2025 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025г. по
ч.гр.д. № 8877/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.-1“, ****, вх. В, ет. 1, ап. 37, която не била
заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело
1
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 79/1995г. се
установява, че И.К.Ц. и Р.К.Ц. прехвърлили на внучката си К. В. И. собствеността върху
процесния апартамент № 37, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.-1“, ****, вх. В, ет. 1, като
прехвърлителите си запазили правото на ползване върху имота до края на своя живот.
Същевременно, от извършените по искане на ищеца справки от НБДН се установява, че
прехвърлителите И.К.Ц. и Р.К.Ц., които си запазили правото на ползване върху процесния
недвижим имот, са починали съответно на 16.02.2002 г. и на 22.10.2006 г. Ето защо и на
основание чл. 59 ЗС правото на ползване върху процесния недвижим имот е било погасено
със смъртта на прехвърлителите. По делото не са налице доказателства за извършени
разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. При това
положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответната
страна К. В. И. e била потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с
ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на
вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и К. В. И. са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
2
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период е
имало 3 броя радиатори в помещения: хол, кухня и стая с монтирани ИРРО с дистанционен
отчет, като отчетените стойности фигурират в изравнителните сметки, представени на
вещото лице; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е
изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 149 куб.м. съгласно
акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за исковия период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот има поставен един брой
водомер за топла вода, който на 23.06.2022 г. е сменен с нов с дистанционен отчет, като при
смяната са снети отчетите на стария водомер и за период 2022/2023 г. отчетеното показание
е коригирано (намалено) с -4.089 куб.м. спрямо показанието на общия водомер в абонатната
станция; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлофикационното дружество; топломерът е преминал на метрологична проверка през 45
месеца, но не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 4544,07 лв., вместо претендираните от ищеца 4580,86
3
лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за
ТЕ за процесния период възлиза в размер на 4544,07 лв., както и сумата от 73,24 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от
13.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано наведеното във възражението по чл. 414 ГПК от
процесуалния представител на ответника правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност, по което съдът приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 13.02.2025 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. За процесния период са приложими Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая претендираните от ищеца главници са за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., поради което и с оглед датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 13.02.2025 г., давността не е изтекла. Ето защо възражението на процесуалния
представител на ответника за настъпила погасителна давност е неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения размер от
4544,07 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 529,90 лв. за
периода от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 534,31 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
4
следва: 104,08 лв. – за държавна такса в заповедното производство, като претендира и
възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя в размер на 50 лв.; 229,15 лв. –
държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за СТЕ, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на
100 лв., т.е. общо 833,23 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 824,14 лв.
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за заповедното производство:
Искането за присъждане на разноски в заповедното производство е релевирано още с
възражението по чл. 414 ГПК, като е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. Своевременно релевираното още с исковата молба от процесуалния представител на
ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, като аргументите за това са следните.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на ВКС, ІІ т.о.,
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др., е прието
следното: Заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства - производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. 3ащитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с
частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково, разноски за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл Определение № 45 от
23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. №
6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за исковото производство:
С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
в размер на 800 лв. Релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и приключването на
делото в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответника
не се е явил, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено до размера от 400 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, на процесуалния представител на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство в размер на 4,36 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.-1“,
****, вх. В, ет. 1, ап. 37, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 4544,07 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
5
от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до
изплащане на вземането; 529,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г.; 73,24 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025г. по ч.гр.д. № 8877/2025 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
4544,07 лв. до пълния предявен размер от 4580,86 лв.; за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 529,90 лв. до пълния предявен размер от 534,31 лв., както и изцяло за
сумата от 15,54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 07.02.2025 г.
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.-1“, ****, вх. В, ет. 1, ап.
37, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
824,14 лв. – разноски за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, да заплати на адв. Н. К., с личен номер ******, с
адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул. „Т.У.“ № 1, офис 2, ет. 1, на основание чл. 78,
ал. 3 вр. чл. 38 ЗАдв., сумата от 4,36 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6