ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 509
гр. Перник, 04.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четвърти август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20251700100346 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. В. П., ЕГН: ********** от ****
чрез адв. Т. Х. от САК срещу Община Перник, с която е предявен иск по чл.49 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпил
деликт на 30.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
настъпилото увреждане до окончателното й плащане.
Процедурата по размяна на книжа е спазена и отговор е депозиран от ответната страна.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими
към предмета на правния спор и следва да бъдат приети.
Ищцовата страна е направила искане за допускане на съдебно -медицинска
експертиза, и е поставила свои въпроси към вещо лице специалист лекар травматолог. Това
доказателствено искане следва да бъде уважено, като относимо към предмета на правния
спор и съдът следва да назначи съдебно -медицинска експертиза изготвена от вещо лице
лекар травматолог. Ищецът е направил и доказателствено искане за допускане до разпит на
двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които да бъдат установени
претърпените от него болки и страдания в резултат на претърпения от него инцидент, както
и механизма на увреждането, тъй като се посочва, че единият от двамата свидетели бил
очевидец на деликта.Същото следва да бъде уважено като относимо към предмета на
правния спор. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по
отношение на свидетеля очевидец, тъй като с показанията на същия ще бъдат установявани
обстоятелства относими към предмета на правния спор.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил доказателствено искане на
основание чл. 190 ГПК да бъде задължена ищцата да представи намиращите се у нея
писмени документи посочени в т. 1 и т. 2 от молбата. Същото следва да бъде уважено като
относимо към предмета на правния спор. Съдът ще се произнесе по възражението на
ответника досежно прилагането по делото на снимковия материал след взимане на
становище на насрещната страна в о.с.з.
С оглед горното и на основание чл.140, чл.220 и чл.229, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДЕБНА СПОГОДБА.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 15.10.2025 г. от
1
14,30 часа.
ДОПУСКА и ПРИЕМА, като писмени доказателства представените с исковата
молба заверени за вярност копия от писмени документи.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищцата, с
показанията на които да се установят претърпените от ищцата болки и страдания в резултат
на процесния инцидент, както и механизма на увреждането, тъй като се посочва, че единият
от двамата свидетели бил очевидец на деликта.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА изготвяне на съдебно медицинска експертиза, по която
вещото лице след запознаване с данните по делото да отговори на въпросите, формулирани в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице лекар травматолог К. А. С..
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде изготвено и депозирано по
делото в срок най-малко една седмица преди съдебното заседание, с екземпляр за всички
страни.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищцата най-късно в първото по делото
открито съдебно заседание да представи намиращите се у нея писмени документи посочени
в т. 1 и т. 2 от доказателствените искания направени в отговора на исковата молба.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че в случай, че неоснователно не представи
намиращите се у нея документи съдът може на основание чл. 190, ал. 2 ГПК да приложи
последиците предвидени в чл. 161 ГПК.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, тъй като на основание чл. 83, ал.2 ГПК ищецът е
освободен от такси и разноски по делото.
На основание.чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК, съдът изготви следния проекто -
доклад на исковата молба:
Производството е образувано по искова молба на С. В. П., ЕГН: ********** от ****
чрез адв. Т. Х. от САК срещу Община Перник, с която е предявен иск по чл.49 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпил
деликт на 30.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
настъпилото увреждане до окончателното й плащане.
Ищцата твърди, че на 30.12.2024г., рано сутринта била излязла от дома си, намиращ
се на **** и тръгнала към спирка на градския транспорт, за да хване транспорт за работата
си. Пътят й минавал по ****, а след това по *****. Именно движейки се по тротоара на
***** същата срещнала препятствие /изградени стълби пред №25 и улично табло/, слизала
от тротоара на улицата, и се подхлъзнала на непочистения лед и сняг по тази улица и
паднала на лявата си ръка. Събитието се случило малко около 05.30 часа сутринта на
30.12.2024г. За онагледяване мястото на падане прилага снимков материал.
Веднага след падането същата била почувствала силни болки в лявата си ръка, която
буквално била като чужда, не можела да си движи пръстите и дланта си.
След падането, същата продължавала сама и хванала маршрутно такси за София от
спирка Шахтьор, намираща се срещу болница „Свети Георги“, Перник. В 06.46 часа била
прегледана от лекар в Спешната помощ на УМБАЛСМ „Пирогов“ в София, където, след
направена рентегонграфия били констатирали, че била налице болка и оток в областта на
лява гривнена става и била насочена към травматологичното отделение на болницата.
Било видно от представената епикриза по из. №57515 на 30.12.2024г. под локална
анестезия била извършена репозиция на луксацията на лявата гривнена става и същата била
наместена без вътрешна фиксация. След операцията била направена гипсова имобилизация,
като са били предписани обезболяващи. Престоят на ищцата в болница бил един ден.
На 29.01.2025г., гипсът бил премахнат, като на ищцата била предписана
рехабилитация и хранително-диетичен режим.
На 11.02.2025г. ищцата била приета в „Специализирана болница за продължително
лечение и рехабилитация“ ЕООД, гр. Перник, където постъпвала за първи път. След преглед
2
било установено, че бил налице изразен оток в лява гривнена става, ищцата била изпитвала
палпаторна болка в същата област, силно ограничени до липсващи като обем движения на
лява гривнена става и пръстите на лявата ръка. В периода от 11.02.2025г. до 18.02.2025г.
била предприета терапия с пасивни упражнения и лечение с нискочестотно магнитно поле, а
в края на периода, болковият синдром бил намалял, като бил подобрен обема на движение в
лявата гривнена става. Предписан бил медикаментозен, двигателен и хранителен режим.
В резултат на всички тези травми и преживените болки по време на проведените
интервенции и медицински манипулации, ищцата страдала от болки в лявата китка, които в
зависимост от времето били със силна до средна степен на интензивност, като и до момента
продължавала да движи трудно китката, както и пръстите на лявата ръка, вкл. все още имала
ограничени движения в тях и не можела напълно да ги свива или разтяга. Следвало да се
отчете, че същата била на 68 години към момента на падането и възстановяването щяло да
бъде значително по - бавно и трудно, в сравнение с млад човек.
Видно било от приложените медицински документи, всички наранявания, както
заедно, така и поотделно, били довели до трайно (за повече от 1 година от датата на
травмата) затруднение в движенията на лявата ръка.
Освен всички физически травми и страдания причинени на ищцата, вследствие на
падането, същата търпяла и продължавала да страда от емоционални такива.
Падането предизвиквало у нея емоционален дискомфорт, безпокойство и
непълноценност при общуването с близки, приятели и роднини. Следвало да се има
предвид, че падането, заради непочистена и заледена улица, я извадило извън равновесие,
нарушавало емоционалния й баланс и не можела да намери дълго време начин, за да успее
да влезе в натовареното си до преди това ежедневие, а и не можела да изпълнява
ежедневните си семейни задължения и помощ в домакинството, които до преди това
изпълнявала. За този период от време се бил грижил нейният син, който я бил подкрепял,
както морално така и финансово и който и към настоящия момент продължавал да се грижи
за майка си.
Задължението за поддръжка на уликите безопасни и почистени /незаледени/ било
именно на община Перник, защото пътищата или конкретната улица, били собственост на
Общината, съгласно чл.2, ал.1, т.1 и чл.З, ал.2, т.1 от Закона за общинската собственост и
чл.8, ал.З от Закона за пътищата, което предопределяло задължението й да поддържа в добро
състояние улиците - публична общинска собственост.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските
пътища (респ. улици) се осъществявало от общините. Чл.167, ал.1 от Закона за движението
по пътищата задължавал лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Съгл. чл.167 от ЗДвП служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролирали в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка. Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, общинските пътища се
управлявали от кметовете на съответните общини, които имали задължението да ги
поддържат в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от
моторните превозни средства. Дължимата грижа в полза на териториалната общност
включвала както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за
чистотата им, в т.ч. снегопочистване и осигуряването на безопасно придвижване на
пешеходци и автомобили.
Съгласно текста на чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД имала обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя
била отговорност за чужди противоправни и виновни действия/бездействия. Кумулативните
предпоставки, за да се породи тази отговорност, били следните: вреди, причинени на
пострадалия от лице, на което ответникът бил възложил някаква работа, които вреди да са
причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Противоправното поведение,
3
в случая се изразявало в бездействие на служители на община Перник да предприемат
действия за почистване на заледените участъци по уличното платно, респективно да
осигурят безопасното придвижване на пешеходците.
Поради всичко гореизложено, претенцията за обезщетение за причинените на С. В. П.
болки и страдания в резултат на падането, настъпило на 30.12.2024г., поради бездействието
на община Перник да поддържа улиците, била в следния размер: сумата от 30 000 лева за
нематериални щети - причинени болки и страдания в резултат на травматичното увреждане,
които са в пряка и непосредствена зависимост от процесното падане, ведно с мораторна
лихва върху главницата, считано от момента на увреждането - 30.12.2024г., до окончателното
заплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед на всичко това следвало да бъде ангажирана отговорността на община
Перник, която следвало да осигури условия за безопасно, бързо и сигурно предвижване, по
пътищата /улиците/, които поддържала и което не било сторено, което от своя страна
обуславяло и правният интерес на ищцата от завеждане на настоящата искова молба срещу
ответника.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ОБЩИНА ПЕРНИК, БУЛСТАТ
*********, да заплати на С. В. П., ЕГН **********, сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди
лева) представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на
травматичното увреждане от 30.12.2024г., които са в пряка и непосредствена зависимост от
процесното падане, ведно с МОРАТОРНА ЛИХВА върху главницата, считано от момента на
увреждането — 30.12.2024г. до окончателното заплащане на обезщетението за
неимуществени вреди.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
предявения иск изцяло като неоснователен и по основание и по размер. Заявява, че съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 от Наредба №1 за обществения ред на територията на
Община Перник задължение на физическите и юридическите лица, собственици или
ползватели на урегулирани поземлени имоти и сгради на територията на общината с лице
към улицата било да поддържат и почистват тротоарите в границите, съответстващи на
имота“. Видно от изложеното в исковата молба процесният инцидент бил настъпил заради
препятствие на тротоара пред **** - изградени стълби и улично табло, които ищцата била
заобиколила, а това че ги била забелязала означава че улицата била осветена.
Обстоятелството, че ищцата живеела в близост до мястото на настъпване на инцидента и
това било обичайният и маршрут предполагало, че същата била запозната с наличието на
изградените стълби и улично табло върху тротоара и придвижвайки се при зимни условия в
тъмната част на денонощието могла да избере по-безопасен маршрут. Ищцата сама била
избрала да стъпи и да се придвижва по пътното платно в тъмната част на денонощието при
зимни условия и наличието на твърдяни от нея заледени участъци, с което била допринесла
за настъпването на вредоносния резултат. Ищцата посочвала, че живее на ****, придвижвала
се била по **** и след това по ****, където пред №25 претърпяла инцидент вследствие на
подхлъзване на пътното платно.Посочва че била отивала към работното си място, но никъде
не била упоменавала къде работи, което било от съществено значение с оглед на това да се
направи преценка това ли бил маршрута по който обичайно стигала до работното си място.
Улицата на която живеела и улицата на която твърдяла, че бил станал инцидента били
успоредни улици, като и двете се били пресичали с ****. Предвид обстоятелството че
същата била отишла за преглед в УМБАЛСМ „Пирогов“, а не в МБАЛ „Рахила Ангелова“ -
гр.Перник, се предполагало че работното й място било в гр.София и в случай, че работното
и място било в гр.София, то избраният от нея маршрут бил в противоположна посока на
посоката, в която се намирали спирките на градския и междуградския транспорт, в т.ч. и
спирките на транспорта за гр.София. Посочената от нея спирка „Шахтьор“, където спирали
4
автобусите и микробусите, превозващи пътници от гр.Перник до гр.София се намирала в
противоположна посока, на посоката в която ищцата се била придвижвала. Всичко това
правило исковата молба неясна, непрецизна и поставяло под съмнение мястото на
настъпване на инцидента, както и обстоятелствата поради които ищцата се била намирала в
05:30ч. на пътното платно, където твърдяла, че било настъпило увреждането, обезщетение за
неимуществените вреди от които претендира да бъде заплатено от Община Перник.
Ищцата твърдяла, че след извършения преглед в болничното заведение била
извършена репозиция на луксацията на лявата гривнена става, като същата била наместена
без вътрешна фиксация, като престоят и в болничното заведение е бил 1 ден. Увреждането
било настъпило на 30.12.2024г., а ищцата посочвала, че вследствие на инцидента била
търпяла затруднения в движенията на лявата ръка повече от 1 година, което било невярно, и
оспорва това твърдение, тъй като от датата на инцидента до датата на депозиране на
исковата молба в съда били изминали не повече от 6 месеца, което също поставяло под
съмнение всички обстоятелства на които се основава иска срещу Община Перник. Счита, че
претендираният размер на обезщетението - 30 000,00лв. бил прекомерно завишен и не
кореспондирал с претърпените увреждания, възстановителния период, както и с
обстоятелството, че не били налице трайни увреждания или белези. При определяне размера
на претендираното обезщетение, следвало да се вземе предвид принципното разбиране, че
неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могли да бъдат поправяни. Именно заради
това предназначението му било да улесни увредения в друга област, като законът овластява
съда да определи неговия размер по справедливост. Съдебната практика приемала, че
размера на обезщетението зависел от вида на накърнените блага - душевен или телесен
интегритет, степента и продължителността на увреждането, очакваното развитие на
страданието, наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания и др. В този аспект от
изложеното в исковата молба, можело да се направи извода, че на ищцата, която към
момента, когато твърди че бил настъпил инцидента била на възраст 67 години, изхождайки
от посоченото ЕГН, а не както се посочвала в исковата молба 68 г. и била на възраст над
средната, причинено и било временно разстройство на здравето без опасност за живота
(общото и състояние било добро), като при изписването от болничното заведение в същия
ден на който била постъпила 30.12.2024г., видно от приложената Епикриза, а не както
посочва в исковата молба че болничния престой е бил 1 ден ищцата била изписана с
подобрение, насрочен бил контролен преглед на 09.01.2025г. В приложения лист за преглед
от 30.12.2024г. било посочено, че ищцата била отказала предлаганото й болнично лечение.
От приложените медицински документи било видно, че ищцата не се била явила на
контролния преглед. На 11.02.2025г. била постъпила в СБПЛР ЕЕОД - Перник за провеждане
на рехабилитация, която била продължила 7 дни.
Ищцата твърдяла, че при настъпване на инцидента, довел до вредоносния резултат
била отивала на работа, но не представяла болнични листове, което отново поставяло под
съмнение обстоятелствата по настъпване на вредоносния резултат, а именно придвижване
по улиците в посочения час - 05:30ч., мястото на настъпване на инцидента, както и
обстоятелството, че била отивала към работното си място. Видно от медицинските
документи прегледа бил извършен в гр.София, докъдето се била придвижила сама,
посредством междуградски транспорт от гр.Перник до гр.София, а не била отишла в най -
близкото болнично заведение в гр.Перник, което също поставяло под съмнение
обстоятелството, че инцидента бил настъпил в гр.Перник. Оспорва, че на посочената дата
5
било имало заледяване на пътното платно, както и че инцидента бил настъпил на
посоченото място, изобщо че бил настъпил в гр.Перник, оспорва и факта че ищцата била
отивала на работа, не били представени доказателства в подкрепа на тези твърдения на
ищцата.
От обстоятелство, че съгласно чл.2, ал.1, т.1 и чл.З, ал.2, т.1 от Закона за общинската
собственост, и чл.8, ал.З от Закона за пътищата, улиците са собственост на Общината, и тя
като собственик осъществява тяхното поддържане не можело да се направи обоснован извод
относно неизпълнението на задълженията на Община Перник.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД възниквала когато вредите били резултат от виновното
противоправно поведение на лицето, на което било възложено извършването на определена
работа и бил осъществен фактическия състав на деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД,
който обхващал следните елементи - неправомерни действия или бездействия, настъпила
вреда и причинна връзка между действията или бездействията и вредата, като настъпилата
вреда трябвало да е пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, какъвто
не бил настоящия случай.
Въз основа на горното счита, че спрямо Община Перник не можело да бъде
ангажирана отговорността по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно принципа на
разпределение на доказателствената тежест в процеса, и съгласно чл.146, т.5 от ГПК и
твърдените от тяхна страна отрицателни факти, върху ищеца следвало да се възложи да
докаже по несъмнен и категоричен начин, твърдяните в исковата молба обстоятелства, а
именно, че ищцата на посочения в исковата молба ден била на работа, къде работи, предвид
че от посочените в исковата молба данни било видно, че същата била в пенсионна възраст.
Ето защо счита, че не са налице предпоставките на чл.50 във вр.с чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на Община Перник, не било налице увреждане на ищеца от вещ,
собственост на Община Перник, което да води до ангажиране на отговорността на Община -
Перник, като наред с това, счита, че било налице и съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца по делото, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, за което прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
По посочените съображения, намира като неоснователни претенциите на ищцовата
страна към Община Перник. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и
претендира сторените по делото разноски.
.С оглед характера на предявените претенции, съдът разпределя
доказателствената тежест между страните, както следва:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи настъпването на
твърдяното събитие – слизане от тротоара на улицата и подхлъзване на непочистения лед и
сняг по тази улица и падане на лявата ръка, при което ищцата получава увреждания,
подробно описани в исковата молба на процесната дата и място, настъпили неимуществени
вреди в резултат на този инцидент, причинната връзка между настъпилия инцидент и
вредите, размера на причинените неимуществени вреди, обстоятелството, че те са
причинени следствие на неизпълнение от страна на длъжностни лица, на които ответника е
възложил работа –поддържане в добро състояние на общинските пътища и тротоари, в това
число и стълбища без да е необходимо да се установява точно кой служител е виновен, т.е.
вредите да са настъпили следствие противоправно действие или бездействие при или по
повод възложената работа.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
6
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, ведно с ПРЕПИС от настоящото определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца с оглед
задължението му по чл. 190 ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице по допуснатата от съда експертиза.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7