№ 1502
гр. София, 26.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110134434 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ФФ П ЕООД с ЕИК *********
против "П ТОД с ЕИК ********* искове: по чл. 288 вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
5000,02 лв., претендирана като неплатена цена на доставено от ищеца на ответника
дизелово гориво по фактури №№ 1924/31.03.2020 г. (частично неплатена); 1960/15.04.20
г.;2002/30.04.2020 г.; 2047/15.05.2020 г.; по чл. 288 вр. чл. 49 ЗЗД –за сума в размер на
1077,60 лв., претендирана като обезщетение за вреди (ремонт на бензинова колона),
причинени на 18.03.2020 г. от шофьор на ответното дружество, за което е издадена от ищеца
фактура № 72/29.04.2020 г.; по чл. 303а, ал. 1 ТЗ – за 577,32 лв., претендирани като общ
размер на законна лихва за забава относно задълженията за доставено гориво за периода
15.04.2020-14.06.2021 г.; по чл. 84, ал. 3 ЗЗД – за 123,03 лв., претендирани като законна
лихва относно обезщетението за вреди за периода 30.04.2020 г.-14.06.2021 г. Претендира се
и законна лихва върху главните задължения за периода от датата на подаване на исковата
молба (15.06.2021 г. ) до окончателното изплащане.
От страна на ответника не е упражнено правото на отговор. В първото съдебно заседание
законният представител на ответника оспорва задължението, претендирано като
обезщетение за посоченото увредено имущество – с твърдение, че посочената фактура №
72/29.04.2020 г. не е получавана от ответника. Същевременно признава, че служител на
ответното дружество е ожулил облицовката на бензиновата колонка (което съответства на
твърдението в исковата молба).
От името на ищеца в първото съдебно заседание е заявено признание, че всички фактури, с
изключение на фактура № 72/29.04.2020 г. (която касае ремонт на бензинова колона), са
1
платени от ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
С оглед признанието на ищеца за получено плащане в хода на съдебното производство,
съдът намира за неоснователни предявените искове по чл. 288 вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД – за 5000,02 лв., претендирана като неплатена цена на доставено от ищеца на
ответника дизелово гориво по фактури №№ 1924/31.03.2020 г.; 1960/15.04.20
г.;2002/30.04.2020 г.; 2047/15.05.2020 г.
В посочените фактури, издадени за доставено гориво, е предвиден срок за плащане,
който се явява неспазен предвид посоченото по-горе плащане на ответника след
насрочване на делото. Следва, че са основателни исковете по чл. 303а, ал. 1 ТЗ – за
577,32 лв., претендирани като общ размер на законна лихва за забава относно задълженията
за доставено гориво за периода 15.04.2020-14.06.2021 г.
Никоя от страните не представя доказателства за датата на извършеното от ответника
плащанена фактурите за доставено гориво, поради което и съдът приема, че законана лихва
за периода след датата на подаване на исковата молба (15.06.2021 г. ) се дължи до датата на
постановяване на Определението за насрочване на делото (19.10.2021 г.)
Основателен е искът по чл. 288 вр. чл. 49 ЗЗД –за сума в размер на 1077,60 лв.,
претендирана като обезщетение за вреди (ремонт на бензинова колона), причинени на
18.03.2020 г. от шофьор на ответното дружество, за което е издадена от ищеца фактура №
72/29.04.2020 г. В първото съдебно заседание от страна на ответника се признава
причиняването на щетите от служител на ответника, с което и с оглед противоправността
(изразяваща се в недостатъчен контрол върху управляваното от служителя превозно
средство и неспазено странично отстояние – с оглед неоспорения протокол за ПТП), с което
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД е изпълнен. С изтичането на срока за отговор на исковата
молба за ответника е преклудирана възможността да оспори искът за вреди с фактически
възражения, сред които и възражения по размер, поради което и тъй като не са налице
доказателства, които да опровергават искинността или верността на представената от ищеца
фактура за сторени разходи за ремонт, съдът намира, че разходите за ремонт са в размера,
установен от ищеца. Осчетоводяването на определено задължение може да бъде ползвано за
доказателство за възникване на задължението. Отрицателният факт обаче – липса на
осчетоводяване обаче не може да се ползва като доказателство, че задължение не е
възникнало. Поради това и заключението на назначената експертиза не променя направения
по-горе извод за възникване на задължението на ответника за обезщетение за вреди.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, от което следва, че ответникът е в забава от деня следващ датата на
увреждащото действие. Ответникът не твърди и не доказва плащане. Ищецът претендира
обезщетени за забава от по-късна дата. За посочения от ищеца период 30.04.2020 г.-
14.06.2021 г. и при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът намира и този иск
2
за основателен – за претендираната от ищеца сума в размер на 123,03 лв., претендирани като
законна лихва относно обезщетението за вреди за периода.
На основание чл. 78, ал. 1, както и по аргумент от чл. 78, ал.2 ГПК ищецът има право да
получи присъждане на сторените от него съдебни разноски, в това число за отхвърления иск,
тъй като поведението на ответника (липса на плащане до насрочване на делото) е станало
повод за завеждане на делото - а именно за сумата 1731,11 лв., от която: 311,11 лв. -
държавна такса с включена такса банков превод, 670 лв. – адвокатско възнаграждение; 250
лв. – вещо лице; 500 лв. – адв.възнаграждение за обезпечаване на исковете.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФФ П ЕООД с ЕИК ********* против "П ТОД с ЕИК
********* искове по чл. 288 вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за 5000,02 лв.,
претендирани като неплатена цена на доставено от ищеца на ответника дизелово гориво по
фактури №№ 1924/31.03.2020 г.; 1960/15.04.20 г.;2002/30.04.2020 г.; 2047/15.05.2020 г.
ОСЪЖДА "П ТОД с ЕИК ********* да заплати на ФФ П ЕООД с ЕИК *********, законна
лихва върху сумата 5000,02 лв. за забава в периода от датата на подаване на исковата молба
(15.06.2021 г. ) до 19.10.2021 г.; на основание чл. 303а, ал. 1 ТЗ сумата 577,32 лв. - общ
размер на законна лихва за забава относно задълженията за доставено гориво за периода
15.04.2020-14.06.2021 г.; на основание чл. 288 вр. чл. 49 ЗЗД сумата 1077,60 лв. -
обезщетение за вреди (ремонт на бензинова колона), причинени на 18.03.2020 г. от шофьор
на"П ТОД, за което задължение е издадена от ищеца фактура № 72/29.04.2020 г.; законна
лихва върху сумата 1077,60 лв. за забава в периода от датата на подаване на исковата молба
(15.06.2021 г. ) до окончателното изплащане; на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата 123,03
лв. - законна лихва относно обезщетението за вреди за периода 30.04.2020 г.-14.06.2021 г.;
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 78, ал.2 ГПК сумата 1731,11 лв. –
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3