№ 354
гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220103964 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Б. Р. Т. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. М.,
редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по
делото.
Не се явява процесуален представител за ответното дружество
„ЮтеКредит България“ ЕООД, редовно призовано.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба, така както е подадена. Искането
ни към съда е да обяви за нищожна клаузата от договор за потребителски
паричен кредит № L303029, предвиждаща заплащане на еднократна такса за
разглеждане в размер на 337.55 лв. на основание чл. 26 от ЗЗД, във връзка с чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. В условията на евентуалност, ако съдът обяви за нищожна
клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029,
предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на
337.55 лв., искането ни е да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
1
сумата в размер на 199.46 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради платена
при начална липса на основание.
Спогодба между страните няма как да бъде постигната, тъй като не се
явява представител на ответната страна.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове – иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.10а ал.2
от ЗПК - за обявяване за нищожна клаузата от договор за потребителски
паричен кредит №L303029 от 25.07.2022г., сключен между страните,
предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане, и иск с правно
основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
В подадената искова молба се твърди, че на 25.07.2022 г., Б. Р. Т., с ЕГН:
********** е сключил договор за потребителски паричен кредит № L303029 с
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* в размер на кредита: 1 300 лв.,
срок на кредита: 24 м., размер на вноската по кредита: 80.24 лв., ГПР: 49.51 %,
годишен лихвен процент: 20.00 % и общо дължима сума по кредита в размер
на: 1 926.43 лв. Съгласно договор за потребителски паричен кредит №
L303029 Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в размер
на 337.55 лв. “Таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към
индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е
посочен в индивидуалния договор за кредит. За да се избегнат всички
съмнения, Таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на
предсрочно погасяване на Кредита, така и в случай на предсрочно
прекратяване на договора по каквато и да е причина. В случаите, когато
Клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не е
длъжен да заплати Таксата за разглеждане и лихвите. Еднократната такса за
разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се
финансира от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл. 9.1 от
настоящия Договор („Погасителния план“).”
Твърди се, че след одобряване на заявлението за отпускане на
потребителски кредит на Б. Р. Т., еднократната такса за разглеждане на
2
заявлението му за кредит в размер на 337.55 лв. е била включена автоматично
в условията на договора за потребителски кредит, върху които той не е имал
възможност да влияе и да иска промяната им. Клаузата за заплащане на
еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. не е индивидуално
уговорена между страните по договора. Еднократната такса за разглеждане в
размер на 337.55 лв. също е включена в погасителния план по договора за
потребителски кредит. По време на действието на договора за потребителски
кредит Б. Р. Т. е платил пет месечни вноски в размер на 80.24 лв. и една
месечна вноска в размер на 95.10 лв. съгласно погасителния план по договора.
На 23.02.2023 г. Б. Р. Т., с ЕГН: ********** сключва нов договор за кредит с №
L316603 с „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* съгласно, който 1
292.04 лв. от отпуснатия кредит ресурс по договора в общ размер на 1 999.04
ще се използва за плащане на паричните задължения, които Б. Р. Т. има към
„ЮтеКредит България“ ЕООД по договор за потребителски паричен кредит №
L303029 от 25.07.2022 г. С прихващането на 1 292.04 лв. Б. Р. Т. погасява
предсрочно задълженията си по договор за потребителски паричен кредит
L303029 от 25.07.2022 г.
Твърди се, че на 25.07.2022 г. Б. Р. Т. и „ЮтеКредит България“ ЕООД са
сключили договор за потребителски кредит по смисъл на чл. 9 и сл. от Закона
за потребителския кредит (ЗПК), спрямо който договор са приложими
разпоредбите на именно този закон. Следователно Б. Т. се ползва и от
регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закон за защита на
потребителите (ЗЗП) - арг. от 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. В този смисъл
систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената
договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на
потребителя. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните
по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за
да са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени
в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
3
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че клаузата от договор за потребителски паричен кредит №
L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер
на 337.55 лв. представлява такса, която е свързана с усвояването на кредита,
което е забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал.
1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Целта на
таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква
плащане на такси за действия, свързани с управлението и усвояването на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита - чл.
10а ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също
действие. Клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029
предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на
337.55 лв. противоречи на чл. 10а ал. 2 ЗПК, тъй като представлява такса за
извършване на действие, свързано с усвояване и управление на кредита, което
означава, че в случая чл. 10а, ал. 1 от ЗПК не намира приложение, тъй като
посочената "такса за разглеждане" е свързана именно с усвояването на
кредита. Поради което считаме, че клаузата от договор за потребителски
паричен кредит № L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за
разглеждане в размер на 337.55 лв. е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД във
връзка с чл. 10а от ЗПК.
Твърди се, че клаузата от договор за потребителски паричен кредит №
L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в
размер на 337.55 лв., води до неоснователно обогатяване за кредитора,
чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до
нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което
е в нарушение на добрите нрави. Сумата в размер на 337.55 лв. е повече от 25
% от предоставения заем, която е дължима в деня на подписване на договора.
Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на
4
кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са
присъщи при отпускането на всеки един кредит-разглеждане на искането и
изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по
кредитиране разходите за тях следва да са включени в цената на самата
финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на
предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно обогатяване за
кредитора. На това основание клаузата от договор за потребителски паричен
кредит № L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за
разглеждане в размер на 337.55 лв. противоречи на чл. 10а ал. 2 от ЗПК
предоставящ възможност за събиране на такси и комисионни, но не и такива,
които са свързани с усвояване или управление на кредита.
Твърди се, че вследствие на плащането на част от сумата по клаузата от
договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща
заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв., която е
нищожна клауза, „ЮтеКредит България“ ЕООД се е обогатил неоснователно.
Б. Р. Т. е заплатил сума в размер на 199.46 лв. в повече по нищожната клауза на
договор за потребителски паричен кредит № L303029 предвиждаща
заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. Налице е
фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платената в размер
на 199.46 лв. сума при начална липса на основание. Видно от договор за
кредит с № L316603 от 23.02.2023 г., Б. Р. Т. е погасил предсрочно
задълженията си по договор за потребителски паричен кредит L303029 от
25.07.2022 г., в което погасяване се включва и заплащането на 199.46 лв. по
клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029
предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на
337.55 лв. Поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „ЮтеКредит
България“ ЕООД следва да върне 199.46 лв. на Б. Р. Т., която парична сума е
платена по нищожната клауза от договор за потребителски паричен кредит №
L303029 предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер
на 337.55 лв.
Искането към съда е да обяви за нищожна клаузата от договор за
потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща заплащане на
еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв. на основание чл. 26 от
ЗЗД, във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
5
В условията на евентуалност, ако съдът обяви за нищожна клаузата от
договор за потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща
заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв., се моли
съдът да осъди „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на Б. Р. Т. сумата в
размер на 199.46 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради платена при
начална липса на основание.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор, с който се моли съдът да признае за безспорни следните
факти и обстоятелства, че на 25.07.2022 г. е сключен Договор за кредит №:
L303029 между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ищеца за сумата в размер на
1300.00 лева, като същата е усвоена на 25.07.2022 г., при фиксиран лихвен
процент 20 % и ГПР 49.51 %, и срок на погасяване 6 месеца.
Счита се, че предявените искове срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД са
изцяло неоснователни, поради следните съображения:
Твърди се, че на 25.07.2022 г. е сключен Договор за кредит №: L303029
между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ишеца, за сумата 1300.00 лева, със
срок на погасяване до 25.07.2024 г„ при фиксиран лихвен процент 20 % и ГПР
49.51 %.
Твърди се, че договорът е подписан от разстояние цифрово, при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а
именно:
Твърди се, че клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски
кредит чрез мобилното приложение на „ЮтеКредит България ЕООД“. При
кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил лични
данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита,
наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва
кредита.
Твърди се, че заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил
електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни,
получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР,
запознал се е и е приел Рамково споразумение на „ЮтеКредит България
ЕООД“ за предоставяне на потребителски кредити.
6
Твърди се, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за
комуникация от разстояние, по електронен път. Изискванията за предоставяне
на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР като, според
чл. 6, Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече
/ в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че "средство за комуникация от
разстояние" това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне
на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие
на доставчика и на потребителя/. Електронният документ се приравнява на
писмен документ - чл.З, ал.2 от ЗЕДЕУУ. На основание чл.5 от ЗЕДЕУУ.
страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления,
отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение на „ЮтеКредит
България“ ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. На основание
чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод
кандидатстване. сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит
помежду им. подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат
значението на саморъчно подписани изявления. ЗПК допуска договорът за
потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай,
съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13.
Договорът за кредит вкл. Пред договорната информация. Рамковото
споразумение са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език,
при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК.
Сочи се, че видно от договора, посочен е лихвен процент в размер на 20
%, ГПР 49.51 %., лихва в размер на 288.88 лв. за периода на договора и такса
за разглеждане в размер на 337.55 лв.
Твърди се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Договорът съдържа
информация за размера на кредита, на Годишния процент на разходите (ГПР),
на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните погасителни
вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата, таксата и
7
ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото са съобразени с условията
на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК (при спазване на
начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл. 19, ал. 3 ЗПК).
Твърди се, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на
документи на кандидат - кредитополучателя, като между страните все още
няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимотношение
между тях, поради което кандидат - кредитополучателят /макар и физическо
лице/, все още няма качеството потребител , за да се ползва от изричната
законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а,
ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Твърди се, че годишният процент на разходите по кредита е посочен на
стр. 2 от Договора за кредит. При изчисляване на ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в
плащанията. Общата дължима сума е в размер на 1 926.43 лева включва
главница в размер на 1300.00 лева, такса в размер на 337.55 лева /същата се
изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/ и лихва в размер на
288.88 лева. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет, което в
процесния случай е спазено. В съдебната практика се споделя теза, че
„непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната
математическа формула по Приложение № 1, е от такова естество, че не може
да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в
конкретен процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни
(съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение“ (в този смисъл са Решение № 120 от
14.06.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 535/2021 г., Решение № 260046 от
13.07.2020 г. по в. т. д. № 241 /2020 г. на II състав на Окръжен съд - Варна).
ЗПК въвежда редица ограничения относно допълнителните услуги, които
кредиторът може да приложи, без да го ограничава в избора му за начина, по
който в рамките на законоустановения праг на ГПР, да разпредели
8
(дистрибутира) своята печалба между отделните й елементи.
Твърди се, че таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР
съгласно чл.19 от ЗПК не надвишава императивно определената от
законодателя граница.
Прилагат калкулатор, от който може да се установи, какви разходи са
включени в ГПР и че таксата за разглеждане е включена в ГПР, изчисленията
са направени чрез Кредитен калкулатор - ГПР (calculator.bg), като в
зависимост от падежната дата стойностите варират:
Твърди се, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално
уговорена: При подаване на заявката за кредит, клиентът избира сумата на
кредита и срока за погасяване. Видно от кредитния калкулатор на сайта
www.iute.bg, таксата за разглеждане се променя при промяна на срока за
погасяване на кредита, съобразена е индивидуално с искания и избран от
клиента срок за погасяване на кредита, не е фиксирана сума и по отношение
на същата клиентът може да влияе чрез своя избор на сума.
Твърди се, че таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като
таксата по усвояване е действие свързано с реалното превеждане на сумата по
кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на Договора за
кредит. След подписване на договора за кредит се превежда сумата по кредита
в полза на клиента, от този момента възниква и усвояване и управление на
кредита до настъпване на крайния срок на договора. Съгласно сключения
договор за кредит, еднократната такса е дължима за действия, предхождащи
усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попада
в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Таксата не е за сметка на
предоставения ресурс и е разпределена за улеснение по вноските за целия
договорен срок за ползване на средствата.
Твърди се, че с оглед размера на предоставения кредит, срока за връщане
на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с размера
на законната лихва, възражението за нищожност на тази клауза е
неоснователно. Потребителят има правото да се откаже от договора и това
негово право може да бъде упражнено в срок от 14 календарни дни, считано
от датата на сключване на договора за кредит или от датата, на която
потребителят получи условията на договора, ако тази дата е след датата на
сключване на договора. В законно регламентирания срок потребителят не е
9
упражнил правото си на отказ. При наличието на две възможности, които ЗПК
е уредил т.е. информирането чрез предоставената преддоговорна информация
и правото на отказ на потребителя действията му показават, че същият е бил
съгласен с условията по кредита.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надхвърля минималните размери,
предвидени в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и моля да бъде
намалено.
Моли се, да им бъдат присъдени разноски вкл. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Моли се да бъдат приети като писмени доказателства по делото,
следните документи: Договор за потребителски паричен кредит №: L303029
от 25.07.2022 г. и Погасителен план към него; Рамково споразумение за
предоствяне на парични потребителски кредити.
Искането към съда е да отхвърли, като недопустима, неоснователна и
недоказана, предявената от ищеца искова молба.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надхвърля минималните размери,
предвидени в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и се моли да бъде
намалено.
Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лева.
В случай че ответната страна е редовно призована за първото открито
съдебно заседание по делото, но не се яви представител за нея, се моли делото
да се разгледа в тяхно отсъствие.
В случай че искът/отговорът на исковата молба бъдат уважени частично,
се иска изчисляване на разноските по съразмерност и след компенсация.
Към отговора на исковата молба е приложено пълномощно на
процесуалния представител на дружеството.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
10
или възражения.
В конкретния случай ответната страна следва да докаже, че сключения
между страните договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на
закона, а ищцовата страна носи доказателствената тежест по отношение на
претендираната, на основание чл. 55 от ЗЗД, сума като следва да докаже, че
същата е неоснователно платена на ответната страна.
АДВ. М.: Предвид обстоятелството, че ответната страна не оспорва
това, което ние сме изложили в исковата молба, че ищецът е заплатил сумата
199.46 лв. при начална липса на основание, моля това обстоятелство да бъде
обявено за безспорно по делото. Представяме също, във връзка с нашето
задължение, платежни нареждания в размер на 496.44 лв., с които ищецът е
изплатил парични суми по договора за паричен кредит. Нямам възражения по
доклада, правната квалификация и доказателствената тежест. Нямам други
искания.
С Определение № 3735/21.12.2024 г. съдът е приел представените от
страните и съответно приложени към исковата молба на ищеца и към
писмения отговор на ответника писмени доказателства.
Съдът намира, че следва да приеме представените, в настоящото
съдебно заседание, от ищцовата страна платежни нареждания, разписки от
които е видно какви суми ищецът е погасявал по сключения договор за кредит.
Същите са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в настоящото съдебно заседание от ищцовата
страна 6 броя разписка-извлечение, съответно от 25.08.2022 г., от 25.09.2022 г.,
от 25.10.2022 г., от 08.12.2022 г., от 25.12.2022 г. и от 25.01.2023 г.
АДВ. М.: Представям справка за IBAN на клиент на Банка ДСК АД, на
доверителят ми, Уведомление от „УниКредит Булбанк“, списък на разноските
и договор за правна защита и съдействие. Нямам други доказателствени
искания. Да се приключи делото.
С оглед липсата на други доказателствени искания и невъзможността да
се постигне спогодба, съдът счита делото за изяснено от фактическа страна,
поради което
11
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, моля да обявите за нищожна
клаузата от договор за потребителски паричен кредит № L303029,
предвиждаща заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на
337.55 лв. на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В
условията на евентуалност, ако обявите за нищожна клаузата от договор за
потребителски паричен кредит № L303029, предвиждаща заплащане на
еднократна такса за разглеждане в размер на 337.55 лв., моля да осъдите
„ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на Б. Р. Т. сумата в размер на 199.46
лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради платена при начална липса на
основание. Моля да ми присъдите направените по делото разноски, съгласно
представения списък и да ми дадете възможност да представя писмена
защита, в която да изложа по-подробен анализ на делото.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок не по-късно
от 25.03.2025 г.
По искане на ищцовата страна съдът определя едноседмичен срок,
считано от настоящото съдебно заседание, в който страните биха могли да
представят писмени защити.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:19 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12