Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 505 16.10.2017 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Търговище единадесети състав
На пети октомври две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1119 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано предявен иск с правно основание по чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищцата К.Д.Т., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат а.. Т.В.-***, кантора № 9твърди в исковата си молба, че е собственик на основание давностно владение на недвижим имот № 094053 по ПЗ на с.Лиляк, общ.Търговище с площ от 2,859дка, за който твърди, че придобила заедно със съпруга си въз основа на писмен договор от 1995г., но установила, че е отразен като земеделска земя-общинска собственост, поради което счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск; претендира разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки искът се поддържа от процесуалния представител на ищцата а.. Т.В. –ТАК, която пледира за уважаването му; оттегля искането за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със становище за допустимост и основателност на иска, доколкото имотът попада в частта за имотите, за които са налице грешки или непълноти и за него не е съставен АЧОС.Посочва се също, че след проверка в отдел ТСУ” при Община Търговище е констатирано, че ПИ № 094053 по КВС на с.Лиляк, общ.Търговище съответства на имот с пл.№ 53 в кв.13 по отменения план на селото, а по действащия план е изключен от регулация; направено е възражение по чл. 78,ал.2 от ГПК.В съдебно заседание процесуалният представител на ответника- ст. юрисконсулт Д.К. поддържа изявлението за признаване на иска.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено следното:
От представения писмен договор да покупко-продажба на имот от 06.02.1995г. се установява, че ищцата и съпругът й, като купувачи, са сключили този договор с продавачите Д.К. и А.А., по силата на който са получили владението върху имот, представляващ дворно място с площ от 3000кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, за което дворно място е отреден имот с пл.№ 44, при съседи: имот на насл. На Г.Х., блок на ТКЗС и дере, за сумата от 60000лв., получена от продавачите при подписването му, като е предадено и владението на купувачите. От препис-извлечение от Акт за смърт от 30.06.2017г., изд. от Община Търговище се установява, че съпругът на ищцата Н.Х.Т. е починал на 10.04.2008г., за което е съставен Акт за смърт № 0008/11.04.2008г. от Община Търговище. От Скица№ К04449/06.07.2017г. изд. от ОСЗ гр.Търговище се установява, че имотът е отразен като имот № 094053 с площ от 2858кв.м. в землището на с.Лиляк, общ.Търговище, при граници: имот № 094051-на Д.Н. и др.; имот № 094062-нива по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 009460-пасище по чл. 19 ЗСПЗЗ; имот № 000234-пасищеу по чл. 19 ЗСПЗЗ; имот № 000170-жил. територия на с.Лиляк и имот № 000269-пасище по чл. 19 ЗСПЗЗ, а от удостоверение за данъчна оценка № **********/06.07.2017г., изд. от Община Търговище се установява, че имотът е с данъчна оценка от 289,50лв.От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и пълно и като отговарящо на поставените задачи се установява, че за с.Лиляк, общ.Търговище са съществували два плана, първият от 1914г. до 1981г. и вторият, одобр. През 1981г., който е действащ и до момента, По стария план на селото имотът на ищцата е бил в регулация и е бил заснет по плана на селото като имот с пл.№ 53 в кв.13, а в разписния лист е бил записан на Ст.Р.-без документ за собственост; по новия план имотът е изключен от регулация, но е заснет и нанесен в плана като имот № 44 и в разписния лист към този план е записан на Щерю Апостолов-без документ за собственост. Вещото лице е установило още, че процесният имот, сега с № 094053 по КВС е идентичен с отразяването му по двата плана на селото, като целият имот е с площ от 2,858дка, при границите, посочени в скицата за имота.Имотът е застроен със стара къща и стоп. постройки и частично ограден, в него има единични дървета. Липсва реституционна процедура за имота. От разпита на св. С.М. К.-съседка на ищцата се установява, че свидетелката помни, че през последните 25години ищцата владее имота със семейството си и свидетелката не е чувала някой да им оспорва собствеността или владението. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел, като логични и отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
За да се установи дали ищцата е
придобила собствеността върху процесния имот въз
основа на давностно владение, като оригинерен придобивен способ,
следва да се изясни статута на същия, предвид различните ограничения на
придобиването на имоти въз основа на давностно
владение, установени в законите действали през процесния
период. Безспорно по делото е, че имотът представлява земеделска земя, като
владението е установено от ищцата и съпругът й при подписването на представения
по делото писмен договор, а именно-от 06.02.1995г., като владението продължава
да се упражнява от ищцата спокойно и явно и до момента. Безспорно е и това, че процесният имот е включен в незаявените за възстановяване
земеделски земи, преминаващи в управление на общината, по реда на чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Безспорно е и обстоятелството, че съгласно отменения план на селото имотът
е бил в границите на селото, а с новия план е изключен от регулация и придобива
статут на земеделска земя. Тези обстоятелства обуславят извод, че по време на
кооперирането, имотът е бил селищен, а не земеделска земя, поради което не е
бил коопериран и липсват данни да е бил одържавяван на друго основание, поради
което следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, като и ограниченията по чл. 5,ал.2 от ЗВСНОИ за придобиване на имоти
по давност, като оригинерен способ, са неприложими (
в този смисъл Решение № 883/14.12.2010г. по гр.д.№ 1432/2009г. на ВКС, І г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Имотът е владян първоначално от двамата
съпрузи, а след смъртта на съпругът на ищцата-и от самата нея, поради което
следва да се приеме, че владението е започнало след отпадане на забраната за
придобиване на имоти по давност по чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03. 1990г., като
е станало възможно и придобиването на собствеността върху този имот, въз основа
на давностно владение, като оригинерен
придобивен способ.Доколкото процесният
писмен договор не е сключен в изискуемата се форма по чл. 18 от ЗЗД, то следва
да се приеме, че през 1996г. ищцата и съпругът й са установили свое владение,
продължаващо необезпокоявано и постоянно и до момента, при което следва да се
приеме, че същите са придобили собствеността върху имота през 2006г. въз основа на давностно владение по чл. 79,ал.1 от ЗС, продължавано от
ищцата и до момента, която е наследила и съответната част на съпруга си, обстоятелство,
обуславящо основателността на иска и неговото уважаване, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС. (в този смисъл и
задължителната практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№
3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. на ВКС, V г.о.; Решение № 966/01.04.2010г. по
гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, І г.о).
Доколкото ищцата е оттеглила искането си за присъждане на разноски, такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от Кмета д-р
Дарин Димитров, че К.Д.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адресат а.. Т.В.-***, е собственик въз основа на давностно владение на имот, находящ
се в землището на с.Лиляк, общ.Търговище, представляващ № 094053 с площ от
2858кв.м. по КВС, при граници: имот № 094051-на Д.Н. и др.; имот № 094062-нива
по чл. 19 от ЗСПЗЗ; имот № 009460-пасище по чл. 19 ЗСПЗЗ; имот № 000234-пасище
по чл. 19 ЗСПЗЗ; имот № 000170-жил. територия на с.Лиляк и имот № 000269-пасище
по чл. 19 ЗСПЗЗ, отразен в Скица№ К04449/06.07.2017г. изд. от ОСЗ гр.Търговище,
на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия: