РЕШЕНИЕ
№ 22361
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110163254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от *** срещу З. И. З., с която са предявени искове
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1709,09 лева, представляваща главница за цена на топлинна
енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се в ****, за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 304,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.03.2024 г., сумата от
30,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,50 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 16.10.2021 г. до 05.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16489/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като наемател
на процесния общински имот, находящ се в ****; че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
1
период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е
сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа,
че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „*** на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. И. З., чрез адв. Л. В., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните. Сочи, че процесният апартамент е общинско
жилище, в което радиаторите са демонтирани, като няма и топла вода. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва дължимостта на мораторни
лихви, тъй като лихви не следва да се начисляват върху прогнозните сметки. По тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Доказването на материалноправната легитимация на ответника да отговаря по
предявените искове е предпоставено от установяване на качеството му на клиент на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот. Клиент на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или вещният ползвател на имота (чл.153, ал.1 ЗЕ), както
и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. вещния ползвател на
имота, е сключило договор с ищеца за доставка на топлинна енергия - например да е
подало молба-декларация за откриване на индивидуална партида на негово име до
топлопреносното предприятие (в този смисъл са задължителните разяснения на ТР №
2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК).
В исковата си молба ищецът *** твърди, че има договорни отношения с
ответника, който е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за апартамент №
3, находящ се в *****, в качеството си на наемател на общинско жилище.
От приетите по делото писмени доказателства – писмо от 13.02.2024 г. от *****,
съдържащо списък на живущите в общински жилища на територията на района, писмо
от 10.09.2014 г. от ***** и заповед за настаняване № ЖН-04.12/26.02.2003 г., издадена
от кмета на *******, се установява, че процесният имот, който представлява общинско
2
жилище, е предоставен безсрочно за ползване на ответника и двучленното му
семейство на основание чл. 43 от Закона за общинската собственост. Следва извод, че
през процесния период е било налице наемно правоотношение между ответника и
Столична община с предмет ползване на процесния имот от ответника като наемател.
В качеството си на наемател ответникът има задължение да заплаща
консумативните разходи за имота, в т.ч. и разходите за доставената топлинна енергия –
чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Това задължение поначало е спрямо наемодателя. В отношенията с
топлопреносното предприятие отговорен за цената за топлинна енергия поначало е
собственикът или титулярят на вещно право на ползване върху имота – чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Ползвателят на имота на облигационно основание, в т.ч. наемателят, може да е
клиент на топлинна енергия, но само ако е сключил договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие, например чрез подаване на заявление за
откриване на индивидуална партида на имота (ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. на ВКС, ОСГК).
В случая не се доказва ответникът да е подал молба-декларация до
топлопреносното предприятие за откриване на партида на имота на негово име, от
което поведение да се заключи, че ответникът е направил волеизявление за сключване
на договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия в
процесния имот.
Действително, по делото се установява, че счетоводната партида за имота се
води при ищеца на името на З. И. З., видно от представените общи фактури, но тези
данни от счетоводството на ответника не обосновават извод за възникването на
договорно правоотношение между страните.
От горното следва, че не е доказана облигационна връзка между ищеца и
ответника с източник договор за продажба на топлинна енергия. След като не е
доказано качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот за процесния период, той не е материалноправно легитимиран да
отговаря за процесните задължения. На това основание исковете следва да се
отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът, в чиято полза следва да се присъди сумата в размер на 400 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение, заплащането на което се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие № 643165/21.03.2025
г., имащ характера на разписка.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ***, ****, срещу З. И. З., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че З. И. З. дължи на ***
следните суми: 1709,09 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия,
доставена до топлоснабден имот, находящ се в ****, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 304,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.03.2024 г., сумата от 30,53 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 20.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 5,50 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до
05.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
16489/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА ***, ****, да заплати на З. И. З., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „*** - трето лице-помагач на
страната на ищеца ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4