ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19664
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110156972 по описа за 2024 година
констатира следното:
Производството е по искова молба от Г. В. С., ЕГН: **********, с адрес: **** против
„****“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*****.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по допустимост и основателност предявения иск.
С оглед твърденията в исковата молба е налице правен интерес от така предявения иск.
Същият съдът намира за допустим на този етап от производството. Следва да се посочи, че
предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г.
по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т.
д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.
Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен
иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на
правен интерес за ищеца от предприетата защита. Предвид изложеното, възражението на
ответника за недопустимост на производството следва да бъде оставено без уважение.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ С. Я., рег. № *** на КЧСИ да представи в едноседмичен срок от
съобщението заверен препис на образувано изп. дело № 1759/2013 г. Да се уведоми ЧСИ.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.06.2025 г. – 09,50 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е по искова молба от Г. В. С., ЕГН: **********, с адрес: **** против
„*****“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за
установяване недължимост на сумата от 6681,99 лева – главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия, на сумата от 3732,74 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 01.04.2000 г. до 18.03.2010 г., както и на
сумата от 666,59 лева - разноски по делото, които суми са предмет на изпълнителен лист от
18.05.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-ми състав, поради
погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от
25.06.2010 г. по ч. гр. д. № 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-ми състав срещу ищеца Г. В. С. е
издаден изпълнителен лист от 18.05.2011 г. по ч. гр. д. № 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-
ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401363/2011 г. по
описа на ЧСИ Ул. Д., рег. № *** на КЧСИ. Сочи, че на 06.12.2018 г. на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното дело било прекратено с постановление на ЧСИ, което било
влязло в сила на 21.12.2018 г. Сочи, че в периода от 06.12.2016 г. до 06.12.2021 г. теченето на
погасителната давност не е било прекъсвано или спирано с упражняване на правото на
принудително изпълнение на паричното вземане спрямо ищеца от неговия носител, респ.
ответното дружество или с предприемането на каквито и да било валидни изпълнителни
действия от ЧСИ. С оглед предходното счита, че правото на принудително изпълнение на
вземанията на ответника, предмет на изпълнителен лист от 18.05.2011 г., издаден по ч. гр. д.
№ 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-ми състав са погасени по давност, доколкото същото не
е било упражнено от неговия носител в определения от закона петгодишен срок. По
изложените аргументи моли съда да признае за установено, че ищецът не дължи процесните
суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по допустимост и основателност предявените искове. Излага доводи за
недопустимост на производството поради отпаднал правен интерес за ищеца, доколкото изп.
дело № 1363/2011 г. по описа на ЧСИ Ул. Д., рег. № *** на КЧСИ било прекратено. По
същество излага доводи, че приложимият давностен срок за вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение е пет години, доколкото същият започвал да тече от момента на
влизане в сила на заповедта. Посочва, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело давността за вземанията е прекъсната. Позовава се на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че от образуване на
изпълнителното дело и по време на неговата висящност до приемането посоченото ТР - на
26.06.2015 г. давност на процесните вземания не е текла. Позовава се на ЗМДВИП, според
който от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение - на 20.05.2020 г., спират да
текат давностни срокове. По изложените съображения моли съда да отхвърли исковата
претенция като неоснователна да му присъди направените разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК е да докаже,
че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок.
2
Ответникът следва да установи реализиране на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване течението на погасителната давност за процесните вземания.
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
срещу Г. В. С. в полза на „****“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 18.05.2011 г. по ч. гр.
д. № 8747/2010 г. по описа на СРС, 88-ми състав, въз основа на който срещу ищеца е
образувано изп. д. № 20118580401363/2011 г. по описа на ЧСИ Ул. Д., рег. №*** на КЧСИ.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3