Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 18.10.2019                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                   Първи  граждански състав

На двадесет и четвърти септември                     Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5250 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че ответницата имала открита партида във "В и К" ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с номер 35942 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ..... Партидата се откривала по заявено желание от абоната. При промяна на собствеността или правото на ползване предишният собственик трябвало да закрие партидата, открита на негово име, а новият собственик да открие партида на свое име. Сочи, че съгласно чл. 64, ал. 2 от Общите условия операторът може да открие партида и служебно въз основа на документ, удостоверяващ собствеността или правото на ползване на имота на новия собственик или ползвател. С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни отношения, по силата на които "В и К" ЕООД се задължавал да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица на дружеството, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди, че за периода 20.05.2017 год. до 16.02.2018 г. ответникът му дължал сума в размер на 234.27 лева, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време. За закъснялото плащане за периода от 01.09.2017 год. до 09.05.2018 год. ответникът дължал и лихва в размер на 9.43 лева. Поради обстоятелството, че в срока определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответницата не заплатила задълженията си, подал до PC - Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГГ1К. Образувано било ч.гр.д. № 2509/2018 г. по описа на PC - Стара Загора и издадена заповед № 1383 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 17.05.2018 г. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.И.М. му дължи сума в размер на 234.27 лева, представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 35942 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ...за периода от 20.05.2017 г. до 16.02.2018 г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC — Стара Загора по ч.гр.д. №2509/2018 г. - 15.05.2018 г. - до окончателното й изплащане; да признае за установено, че С.И.М. му дължи сума в размерна 9.43 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г. Моли съда да му присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2509/2018 г. по описа на PC - Стара Загора.

Ответникът С.И.М., чрез назначения й особен представител – адв.Ц.И., счита предявения установителен иск за неоснователен. Заявява, че оспорва наличието на валидно правоотношение между страните в настоящото производство, въз основа на което би могло да бъде ангажирана облигационната отговорност на ответницата. В представените от ищцовото дружество квитанции с №№ **********, **********, **********, ********** и ********** като абонат било посочено друго лице - Ганчо И. Стефанов, като не било изяснено на какво основание сумата се претендира не от него, а от ответницата. Сочи, че ищецът не е представил доказателства, въз основа на които би могло да бъде установено, че се намирала в договорни отношения с него. Ищецът не бил посочил на какво основание е открил партида за потребление на питейна вода на ответницата. Не се посочвало дали ответницата е собственик, наемател или ползвател на въпросния обект и какво е основанието да се претендира заплащане на консумираната на този обект питейна вода именно от нея. Не бил представен нотариален акт, договор за наем на името на ответницата, заявление за присъединяване или друг документ, който да дава основание на ищцовото дружество да разкрие партида на нейно име. Оспорва настъпилата изискуемост на твърдяните задължения спрямо нея. Дори да се приемело, че е налице валидно правоотношение между страните, което да поражда задължение за ответницата да заплати претендираните суми, твърди, че тези задължения не са станали изискуеми спрямо нея. Нямало данни кога вземанията са фактурирани, на кого са фактурирани и кога е настъпил техният падеж. Не била посочена дата на данъчното събитие. Представените квитанции не можело да заместят фактурите, които ищцовото дружество следвало да издаде. Доколкото падежът на вземанията не можел да бъде установен, дори главният иск да се явявал основателен, то претенцията за лихва била неоснователна. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да постанови решение, с което същият да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2509/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1383/17.05.2018 г. за сумата 234.27 лева за неизпълнено задължение по договор за  доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 20.05.2017 г. до 16.02.2018 г., с 9.43 лева лихва за забава от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г. и  законна лихва от 15.05.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 20.05.2017г. до 16.02.2018 г. По делото е представен лихвен лист за имот в гр. Стара Загора, ..., партида 319641 с описани 5 бр. квитанции, в който лист като титуляр на партидата е посочена ответницата С.И.М.. Представени са и отделните квитанции, издадени на името на Г.И.С.за горепосочения период. От представената по делото справка от Службата по вписванията – Стара Загора обаче е видно, че още през 2007 г. водоснабденият имот е бил прехвърлен от посоченото в квитанциите лице, като един от приобретателите е именно ответницата С.И.М.. Заплащането на цената към доставчика на водоснабдителните и канализационни услуги е задължение на собственика на имота, респ. лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване – чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. С оглед на това съдът приема, че между страните в настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответницата към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 234.27 лева. По делото не е установена нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответницата суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 20.05.2017 г. до 16.02.2018 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира за доказан претендираният в заповедното производство размер на лихвата за забава.

Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за сумата 234.27 лева за неизпълнено задължение по договор за  доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за  периода от 20.05.2017г. до 16.02.2018 г., с 9.43 лева лихва за забава от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г. и  законна лихва от 15.05.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1383/17.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 2509/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответницата дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 265 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство - в размер на 735 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.

Мотивиран от горното, съдът

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.М. *** съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 234.27 лева за неизпълнено задължение по договор за  доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за  периода от 20.05.2017 г. до 16.02.2018 г., с 9.43 лева лихва за забава от 01.09.2017 г. до 09.05.2018 г. и  законна лихва от 15.05.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1383/17.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 2509/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА С.И.М. *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 265 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 735 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :