Решение по дело №549/2024 на Административен съд - Плевен

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ Н.Н.К.С.К.” с ЕИК *********, чрез адв. П. Х. Х., ВТАК, със съдебен адрес:гр.В.Търново, [улица]. вх. А, ет.6, офис № 20 срещу решение №239/08.05.2024 год. по анд № 479/2024г. по описа на Районен съд - Плевен.

В жалбата се моли да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно процесното решение и ЕФ , като Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати разноски за адвокатско възнаграждение за РС и за касационната инстанция.

Счита, че първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалноправни разпоредби и съществени нарушения на процесуални правила, което е довело до неправилност и незаконосъобразност на решението.

Посочва, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на едноличния търговец с издаването на ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ по реда на чл.189ж, ал. 1 ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП санкция за юридически лица в размер на 2 500 лева.

Твърди, че в разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП, (в редакцията приложима към датата на връчване на процесния ЕФ, доколкото той няма дата на издаване) се предвижда, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

Навежда доводи, че в разпоредбата на чл. 189ж, ал.7 от ЗДвП е предвидена приложимост на разпоредбите на чл. 189, ал. 10 по отношение на ЕФ, което законодателно решение не е достатъчно да се приеме, че така се урежда възможността за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното, като разширително тълкуване в административнонаказателното производство е неприложимо - чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове, която забранява обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез разширително тълкуване при непълнота или неяснота на съществуващата правна уредба.

Счита, че възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДВП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, като същото е относимо и за разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Счита, че нормата на чл. чл.187а, ал.4 от ЗДВП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.Зб от ЗДВП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.З - 36, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Твърди, че липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДВП изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения, като изводът, който се налага е, че за нарушението, за което е санкциониран в случая едноличният търговец, наказващият орган не е разполагал с процесуалната възможност да издаде електронен фиш и като е сторил това се е отклонил от законово уредената възможност, предвидена в чл. 189е, ал. 1 и следващите ЗДвП , която предвижда съставянето на АУАН и издаване на НП.

Счита, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, уличено като нарушител, в т.ч. да възрази по смисъла на чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си.

Посочва, че делото няма представени доказателства, кога е издаден процесният ЕФ №**********, като в конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш, е видно, че нарушението е станало известно на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр.София на датата на извършването му - 16.11.2020 г., като по делото липсват данни, кога е издаден процесния ЕФ № **********, следователно не е доказано в случая електронният фиш да е съставен в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 16.05.2021 г., като индиция в тази насока е и това, че видно от приложеното по делото известие за доставяне процесният ЕФ № **********, е връчен на жалбоподателя едва през м. февруари 2024 год.

Навежда доводи, че ЕФ № ********** /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 16.05.2021 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително, като издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, като в този смисъл е и последователната съдебна практика на АС- Велико Търново и др. съдилища

Посочва, че частичното заплащане на дължимата пътна такса, поради заплащане на категория по-малка от измерената може да се дължи на различни причини:

-да е налице техническа неизправност на бордовото устройство, в резултат от което същото неправилно е предавало данни, в който случай би било налице нарушение по чл. 187а, ал.2, т.2, вр. чл. 179а, ал.3а от ЗДвП по аргумент от чл. 179, ал.3г от ЗДвП;

-в тол декларацията да се отразени верните тол данни, но собственикът да е заплатил по-малко от дължимата сума, в който случай нарушението би било по чл. 187, ал.2, т.3, вр. чл. 179а, ал.3б от ЗДвП, съгласно цитираните мотиви на законопроекта.

Посочва, че от гореизложеното е видно, че формулировката „има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената“ в зависимост от конкретната форма на изпълнителното деяние, може да се субсумира както като нарушение на чл. 179, ал.За ЗДвП, така и като такова по чл. 179, ал.Зб ЗДвП.

Твърди, че същевременно съгласно трайната съдебна практика, когато съставомерните обстоятелства, така както са изложени в санкционнин акт, не позволяват преценка за действителната правна квалификация на деянието, то е налице порок по смисъла на чл. 57 от ЗАНН в съдържанието му, поради неизпълнение на задължението на наказващия орган да опише фактите, които водят до извод за извършено нарушение.

Посочва, че допуснатото нарушение на чл. 57 ЗАНН, изразило се в липса на достатъчно ясно посочване в ЕФ на конкретната форма на изпълнителното деяние, която да позволи правилната квалификация на извършеното, се явява безусловно основание за отмяна на ЕФ№ **********.

Твърди, че е налице е и допълнително основание да се приеме, че процесният ЕФ не отговаря на изискването в него да са описани всички съставомерни фактически обстоятелства, като съдържанието на употребения в ЕФ термин „... но платената категория е по-малка от измерената" е разкрито в чл. 25 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Счита, че от посочената разпоредба е видно, че конкретният размер на дължимата тол такса зависи от шест категории обстоятелства: вида на МПС: дали е товарно или за превоз на пътници; броя оси на МПС; общата технически допустима максимална маса на МПС; екологичната категория на МПС от Евро 1 до Евро 6; вида на ползвания пътен участък автомагистрала, път 1 клас или път II клас; конкретно изминатите километри по въпросния пътен участък.

Посочва, че в обжалвания ЕФ са посочени характеристиките на процесното МПС, но липсват каквито и да било твърдения, които да обусловят извода, че платената категория е по-малка от измерената, като от съдържанието на ЕФ не става ясно защо наказващият орган счита, че не е заплатена пълната дължима тол такса:дали защото в тол декларацията неправилно е деклариран вида на МПС- товарно или за превоз на пътници;дали в тол декларацията са посочени по-малък брой оси от действителните;дали в тол декларацията е посочена по-малка обща технически допустима максимална маса от действителната;дали в тол декларацията е посочена по-ниска екологична категория от действителната;дали неправилно е посочен ползвания пътен участък- автомагистрала, път I клас или път II клас; или реално са изминати повече километри от декларираното; или не на последно място, всички декларирани данни са коректни, но просто собственикът е внесъл тол такса в по-малък размер от дължимата и каква е причината за това, както й каква е разликата между дължима и заплатена такса.

Твърди, че липсата на изложение на посочената правно релевантна информация в ЕФ на практика лишава и съда от възможност да провери правилността на правния извод на наказващият орган, че е заплатена тол такса по-ниска от дължимата, като допуснатият порок в съдържанието на ЕФ с неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап на съдебно следствие каква е съставомерната форма на изпълнителното деяние и какви са съставомерниге факти, които обуславят противоправния резултат - заплащане на по-ниска тол такса от дължимото.

Твърди се, че изцяло недопустимо е съставомерннте елементи на фактическия състав да се предявяват на дееца за първи път в хода на въззивното обжалване, след като наказанието вече е наложено.

Твърди, че гореизложеният извод не се променя на обстоятелството, че ЕФ се издава по образец, като видно от приложената по преписката Заповед, образците за ЕФ по чл. 187а ЗДвП се одобряват не от трето независимо лице, а едностранно от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, поради което за същата не съществува абсолютно никаква пречка да одобри такъв текст на образеца на ЕФ, който да предоставя на нарушителя минималния обем от правно релевантна информация, необходим за гарантиране правото му на защита, като в случая АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ не може да черпи права от обстоятелството, че самата тя е приела образец на ЕФ, който е несъобразен с изискванията на ЗАНН. В този смисъл се цитира съдебна практика.

На следващо място се посочва, че не е взето отношение от въззивната инстанция и относно възражението, че описанието на нарушението в ЕФ не се субсумира под посочената правна квалификация.

Посочва се, че не става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на ЕТ, предпоставка за наложеното му наказание: дали, че търговецът е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Твърди се, че несъответствието на фактите, сочени като установени, с посочените като нарушени законови разпоредби , вкл. тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.

Твърди се, че санкцнонната разпоредба на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури , и същата следва да се остави без приложение. В тази насока се цитира и обсъжда практика на СЕС.

Посочва, че не са представени доказателства, че техническо средство- устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, е технически изправно. Счита, че от Агенции „Пътна Инфраструктура“, гр.София по делото е представен Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка съгласно който „строежът е изпълнен съгласно изготвените проекти, условията на договора и съотв. анекси към него, наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълнението на строителството“. Посочва, че протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка е изготвен във връзка с предаване на строежа от изпълнителя на възложителя, но не съдържа доказателства, че техническо средство-устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, е изпробвано за срещу допускането на технически грешки, съотв. че е технически изправно, макар същото да не подлежи на първоначална и последваща проверка, съгласно Закона за измерванията, това не освобождава контролните органи да проверяват неговата годност, респективно да представят доказателства по делото, че са взели необходимите превантивни мерки срещу допускането на технически грешки в съответните технически устройства.

Посочва, че не са оспорвали техническата изправност на електронната система за събиране на тол такси, като софтуерен продукт, а нейното техническо устройство, заснело преминаването на превозното средство през платената републиканска мрежа, доколкото съдът изцяло кредитира представените доклад от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал като абсолютно доказателство за установяване на всички значими обстоятелства по процесното производство.

Посочва, че в Решение № 239/08.05.2024 год., постановено по АНД № 479/2024 год. по описа на PC-Плевен, I наказателен състав, съдебният състав е приел представения по делото снимков материал за годно доказателствено средство, като не са разгледани възраженията относно същия.

Посочва се, че по делото от жалбоподателя е представен като доказателство сключен тристранен договор между ЕТ „ Н.Н.К.С.К.”, А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД и ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ АД, като същият е с отложено плащане като разрешения на едноличния търговец кредитен лимит е в размер на 50 000 лв. Твърди се, че от представена е и фактура № **********, издадена от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, за периода 01.11.2020 -30.11.2020 год., е видно, че таксите, свързани с Толл услуги на ЕТ „ Н.Н.К.С.К.” са в размер на 4247.70 лв.-т.е. в размер значително под разрешения на едноличния търговец кредитен лимит.

Счита, че съдът не е спазил и правилата относно доказателствената тежест съгласно чл.63,ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл. 103,ал.1 от НПК, като административнонаказващият орган не е доказал по категоричен начин своето обвинение, което е предпоставка за отмяна на обжалвания ЕФ.

Моли за отмяна на решението и заплащане на разноски.

Представен отговор по касационната жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, в който се посочва, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а процесното решение е законосъобразно, правилно, мотивирано и обосновано, постановено след подробно изследване на фактическата обстановка.

Посочва, че Електронният фиш е издаден по предвидените в закона форма и ред и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като е издаден по утвърдения образец от компетентен орган .

Счита, че е неоснователно изложеното в касационната жалба твърдение, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, както и е неоснователно е твърдението, че не може да бъде издаван електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Съгласно текста на чл. 189ж, ал.1 отЗДвП към момента на извършване на нарушението при нарушение по чл. 179. ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Счита, че законодателят е предвидил правната възможност да бъде издаван електронен фиш не само за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но и за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като допълнителен аргумент за този извод налага анализа на разпоредбата на чл. 187а, ал.4 от ЗДвП - вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения но чл. 179, ал. 3 – 3б. ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство, като в този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. към която препраща нормата на чл. 189ж, ал. I от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. I от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, както и тази на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, където изрично е посочено електронни фишове за нарушения но чл. 179. ал. З-Зв"', сред които се включва и настоящото нарушение по чл. 179, ал. За.

Посочва, че електронен фиш може да се издава не само при нарушение по чл. 179, ал. 3, но и при нарушения по чл. 179, ал. 3а и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Счита, че давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, доколкото те са относими към актовете за установяване на административно нарушение и издаването на наказателни постановления, а електронният фиш не е, нито едното, нито другото, тъй като посочената разпоредба установява срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронни фишове. Посочва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Същият не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити, срокове и др. нито към АУАН, нито към НП, като нормата на чл.189, ал.11 ЗДвП гласи, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, т.е. законодателя приравнява електронния фиш на наказателно постановление само и единствено по отношение на неговите правни последици, като в този смисъл цитира съдебна практика.

Посочва, че за пътния участък частично не е заплатена дължимата тол такса, като това се установява безспорно от приложението към преписката снимки и доклад от Електронната система.

Счита, че процесното ППС попада в категорията превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, за които съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП се заплаща тол такса, като посочва, че мястото на нарушението е точно, ясно и конкретно посочено в електронния фиш.

Счита, че задължение на собственика е да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС-то не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10. ал.1 от ЗП според категорията на ППС-то. за което и законосъобразно е санкциониран жалбоподателя.

Намира, че извършеното нарушение е индивидуализирано по време, място и начин на извършване, като нарушението е описано словесно и е посочена релевантната правна норма (правна квалификация). Счита ,че е неоснователно и изложеното в касационната жалба твърдение, касаещо неспазване на принципа за пропорционалност по чл. 9а от Директива № 1999/62/ЕО.

Посочва, че задължението за заплащане на пътна такса важи еднакво спрямо всички ползватели на пътната мрежа, като неналагането на санкция при неизпълнение на това задължение би означавало да се толерират водачи, които управляват ППС без заплатена такса, което е недопустимо за този вид обществени отношения и би обезсмислило електронната система като цяло, като освен това на жалбоподателя е предоставена възможност да се освободи от административнонаказателна отговорност, като му е разяснена възможността за заплащане на компенсаторна такса.

Счита, че е неоснователно изложеното в касационната жалба твърдение, че СКТ 4022 е технически неизправна, тъй като посоченото устройство покрива напълно всички изисквания за изграждане и пускането му в експлоатация, като е съвместимо с действащото законодателство, както на национално, така и на европейско ниво. Счита, че периодична проверка е неотносима и неприложима по отношение на крайпътното оборудване, в това число и СКТ - 40222.

Намира, че електронният фиш е издаден в съответствие с материалния закон.

Установено е, че на 16.11.2020 г. в 21:00 ч. ППС с per. № [рег. номер] се е движило но път 1-3 км 100+471, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС-то изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Пътната такса се заплаща чрез подаване на валидни гол декларации или чрез закупуване на маршрутна карта.

От представените по делото материали е безспорно установено, че за процесното ППС частично не е заплатена дължимата тил такса, тъй като платената категория е по-малка от измерената.

Твърди, че извършеното нарушение е регистрирано в Електронната система за събиране на пътни такси, като съгласно чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - Зв, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Посочва, че докладите, заедно е приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Счита, че деянието представлява нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за пътищата, за което на основание чл. 187а. ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, на ЕТ „Н.Н.К.С.К“ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Моли да се потвърди решението на РС Плевен, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение и иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 143. ал. 3 от АПК.

В съдебно заседание касаторът - ЕТ „ Н.Н.К.С.К.” с ЕИК *********, не се представлява. Представена е молба от адв. Х., в която се поддържа касационната жалба и се излагат повторно доводите, претендира се отмяна на решението и ЕФ и присъждане на разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт К., която намира, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно, като поддържа изложеното в писмен отговор.

Посочва, че електронният фиш е издаден по предвидения от закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити и нарушението е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства.

Намира, че решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-61 по описа за 2023 г. има отношение за пропорционалност на наказанието. Съгласно чл.9„а“ от Директива №1999/62 държавите-членки установяват подходящ контрол и определят система от наказания, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно Директивата. Съгласно същата разпоредба държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на наказанията. Съгласно Директивата наложените санкции следва да отговарят нормативно на три изисквания – ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. В тази връзка счита, че пропорционалността не следва да бъде разглеждана изолирано по отношение на останалите две функции. Деянието засяга естествените отношения, които са свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа и счита, че се отличават с висока степен на обществена опасност и недопустимо е безспорно установено нарушение да не бъде санкционирано.

Посочва, че ако се остави неприложена разпоредбата на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми законодателят и вместо ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, което цели Директивата, ще се стигне до абсолютно несанкциониране на нарушителите.

Счита, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила . Прави възражение за прекомерност на разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на ЕТ „Н.Н.К.С.К“, със законен представител С. П. К., гр.Велико Търново, [улица], ЕИК *********, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.З, вр. ал.З, вр. чл.179, ал.Зб от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на ползваното пътно превозно средство в размер на 119,00 лева.

Прието е, че на 16.11.2020г. в 21:00 часа, е установено нарушение № B46F897B02605B9FE053021F160A7BF8, с ППС влекач „Скания Р450“, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19999, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

В случая се приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство . За това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева.

Налагането обаче на тази санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи

Съдът на ЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Съгласно чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, закрепен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като определянето на санкцията в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Предвид горното следва решението да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „ Н.Н.К.С.К.” с ЕИК *********, съдебен адрес:гр.В.Търново, [улица]. вх. А, ет.6, офис № 20 разноски в размер на 1100 лева за адв възнаграждение – 550 лева за адв. възнаграждение пред РС Плевен с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 7 и 550 лв. за адв. възнаграждение за настоящата инстанция оглед договор за правна защита и съдействие на л. 13 по делото.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на разноски на ответника, тъй като адв. възнаграждение е в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя решение №239/08.05.2024 год. по АНД № 479/2024г г. по описа на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:

Отменя електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на ЕТ „Н.Н.К.С.К“, със законен представител С. П. К., гр.Велико Търново, [улица], ЕИК *********, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на ползваното пътно превозно средство в размер на 119,00 лева.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „ Н.Н.К.С.К.” с ЕИК *********, съдебен адрес:гр.В.Търново, [улица]. вх. А, ет.6, офис № 20 разноски в размер на 1100 лева .

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.