№ 4095
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110155992 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от ищеца Д. К. ЗГ. срещу П. ИВ. П.,
обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
като главен иск и при условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 5 320,00 лв., получена без
основание, ведно със законната лихва за периода от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът излага
съображения, че сумата е постъпвала периодично по банкова сметка на
ответника както следва: 380,00 лв. на 05.08.2016 г., 380,00 лв. на 02.09.2016 г.,
380 лв. на 04.10.2016 г., 370 лв. на 07.11.2016 г., 10 лв. на 11.11.2016 г., 380
лв., на 21.12.2016 г., 380,00 лв. на 05.01.2017 г., 380,00 лв. на 01.02.2017 г.,
380,00 лв. на 01.03.2017 г., 380 лв. на 03.04.2017 г., 380 лв. на 09.05.2017., 380
лв. на 08.06.2017 г., 380 лв . на 05.07.2017 г., 380 лв. на 08.08.2017 г. и 380 лв.
на 29.09.2017 г. Прави искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва като неоснователни предявените искове. Признава
факта, че е получил процесната сума по банковата си сметка, като твърди, че е
заплатена от ищеца по нареждане на П.М., при когото ищецът е работил и със
средства, които са му били предоставени именно от това трето за процеса
лице с цел погасяване на заем, сключен между ответника и П.М.. Обосновава,
1
че ответникът е сключил договор за кредит в размер на 15 000 евро, която
сума е предоставил като заем на П.М. и последният се е задължил да
превежда ежемесечно дължимата към банката вноска по кредита съгласно
погасителния план. Посочва, че част от дължимите вноски по кредита са
внасяни именно чрез ищеца. Излага доводи, че с плащането на исканите суми
ищецът е изпълнил един свой нравствен дълг предвид близката връзка между
него и задълженото лице П.М., за когото е работил през процесния период.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за вноските от 05.08.2016г.
и 02.09.2016г. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и
страна:
За основателността на иска с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже реалното заплащане на сумата от 5 320,00 лв.,
съответно получаване от ответника на претендираната сума, а в тежест на
ответника е да докаже, че е било налице основание да задържи тази сума, т.е.
че сумата е била дължима и е платена на правно основание.
За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване, обедняване на ищеца и обогатяване
на ответника, както и че между обогатяването и обедняването е налице
причинната връзка.
По делото се установи, че страните не спорят по отношение на
обстоятелството, че ответникът е получил от ищеца сумата в общ размер на 5
320,00 лв., която е била изплащана периодично по следния начин: 380,00 лв.
на 05.08.2016 г., 380,00 лв. на 02.09.2016 г., 380 лв. на 04.10.2016 г., 370 лв. на
07.11.2016 г., 10 лв. на 11.11.2016 г., 380 лв., на 21.12.2016 г., 380,00 лв. на
05.01.2017 г., 380,00 лв. на 01.02.2017 г., 380,00 лв. на 01.03.2017 г., 380 лв. на
03.04.2017 г., 380 лв. на 09.05.2017., 380 лв. на 08.06.2017 г., 380 лв . на
05.07.2017 г., 380 лв. на 08.08.2017 г. и 380 лв. на 29.09.2017 г.
От ангажирания по делото договор за заем, сключен на 25.08.2014 г. е
видно, че ответникът се е задължил да предостави в заем за потребление на
трето лице по спора – ПЛ. К. М., сумата от 15 000,00 евро. Страните по
договора са съставили и подписали приемо-предавателен протокол от
03.09.2014 г., с който ответникът е предал, а третото лице – П.М. е приел
2
сумата в размер на 15 000 евро. От съдържанието на договора и по-конкретно
от раздел II. “Предаване и връщане на заетата сума. Срок на заема”, чл. 2, ал.
1 във вр с чл. 3, ал. 1 се установява, че ответникът е следвало да осигури
горепосочената сума като за целта сключи договор за банков потребителски
кредит, а третото лице се е задължило да връща сумата по погасителния план
в договора за банкова кредит, като връщането е следвало да става
посредством банков превод по банкова сметка, по която се погасява
отпуснатия кредит.
От договор за банков потребителски кредит на физическо лице и
приложение към договора за банков кредит, сключени на 02.09.2014 г. се
установява, че същият е бил отпуснат за сумата от 15 000,00 евро на
02.09.2014 г. за 10 годишен период. Било е предвидено да бъде погасяван на
анюитетни вноски от по 192,05 лева.
Приложено е и споразумение от 15.11.2021г. между П.П. и П.М., от
което се установява, че третото лице-заемател изцяло е погасило отпуснатия
заем.
От ангажираното по делото извлечение от сметката на П. ИВ. П.,
обобщение за периода 02.09.2014-31.12.2018 г. е видно, че всички преведени
суми от ищеца по сметката на ответника са с основание за плащане „Вноска
по кредит“. Преведените суми от извлечението са съответствали по размер и
дата на претендираните от ищеца суми.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено. При
извършения анализ на представения оригинал на договор за заем между
ответника и третото лице - заемател от дата 25.08.2014 г. за сумата в размер
на 15 000 евро, вещото лице не е установило промяна и нарушение на
съдържанието на хартията, багрилата на печатния текст и положените
подписи. Също така вещото лице посочва и че не може да се даде отговор на
въпроса относно приблизителната дата на изготвяне на документа, доколкото
става въпрос за много кратък период от 8 години. Вещото лице дава
заключение, че може да се установи разлика в датата, написана в договора, и
реаланта дата, ако между тях са изминали над 50 години.
По делото като свидетели са били разпитани И.С.Б и ПЛ. К. М..
Показанията им съдът, като прецени внимателно съобразно обстоятелствата
3
по чл. 172 ГПК, кредитира като вътрешно и помежду си като цяло
непротиворечиви, в съответствие с останалия събран по делото
доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастни.
От показанията на свидетеля Бозаджиев съдът установи, че ищецът е бил
ангажиран с полагането на труд във фирмата на третото лице по спора – П.М..
От показанията на свидетеля М. съдът установи, че същият е помолил
ответника по спора да изтегли кредит и да му предостави сумата от 15 000
евро, за която са били сключили и договор за заем. Част от сумите по този
договор са били превеждани от ищеца по поръчка на свидетеля М., в периода
от 2016г. до 2017г. по банковата сметка на ответника. Тези суми са били
лични пари на свидетеля М. и са били предоставяни от него на ищеца, с оглед
изпълнение на задължението му по договора за заем с ответника. Свидетелят
дава показания, че и други лица е упълномощавал да погасяват вноски по
кредита, изтеглен от ответника по делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното.
Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, пр. 1-во изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.
е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В процесния
случай се установи, че ищецът е превел сума в общ размер 5 320,00 лв. по
сметка на ответника, от които 380,00 лв. на 05.08.2016 г., 380,00 лв. на
02.09.2016 г., 380 лв. на 04.10.2016 г., 370 лв. на 07.11.2016 г., 10 лв. на
11.11.2016 г., 380 лв., на 21.12.2016 г., 380,00 лв. на 05.01.2017 г., 380,00 лв. на
01.02.2017 г., 380,00 лв. на 01.03.2017 г., 380 лв. на 03.04.2017 г., 380 лв. на
09.05.2017., 380 лв. на 08.06.2017 г., 380 лв . на 05.07.2017 г., 380 лв. на
08.08.2017 г. и 380 лв. на 29.09.2017 г. Следователно са налице първата и
втората предспоставка за уважаването на иска, а именно реалното заплащане
на парична сума и получаването и.
По делото се установи още, че ишецът е полагал труд при трето лице,
което е било страна по договор за заем с ответника, както и че ищецът е
осъществявал периодични плащания по сметката на ответника във връзка с
неформален договор за поръчка- чл. 280 и сл. ЗЗД между него и третото лице,
при което ищецът е полагал труд. Съдът установи, че извършените плащания
4
са били с посочено основание “вноска по кредит”. Ето защо съдът счита, че не
е налице последната предпоставка, за да бъде уважен иска по чл. 55, ал.1, пр.
1-во ЗЗД, а именно реално осъщественото и получено плащане да е
извършено без първоначално основание.
Въпреки това следва да се отбележи обстоятелството, че
претендираната сума е в общ размер 5 320,00 лв. Съгласно чл. 164, ал.1, т.3
ГПК за установяване на договори, чиято стойност е по-голяма от 5 000,00 лв.
свидетелските показания са недопустими. Тъй като в процесния случай
мандатното правоотношение между ищеца и третото лице по спора не е било
едно единствено за сумата в общ размер на 5320 лв., а няколко мандатни
правоотношения за суми в размер на по 380 лв. всяко, доколкото самият
свидетел дава показания, че всеки мецец е упълномощавал свидетля или
друго лица да внасят суми по 380 лв. по договора за кредит, които показания
не противоречат на нито едно от доказателствата по делото, от една страна, и,
от друга страна, по делото са събрани и писмени доказателства, а именно –
договор за заем, договор за кредит, извлечение от банкова сметка с основание
на вноските – „вноска по кредит”, които макар и да са косвени, в своята
съвкупност установяват наличието на мандатни правоотношения между
ищеца и третото лице и съдът може да направи еднозначен и
безпротиворечив извод за заплащането на процесните суми по валидно
облигационно правоотношение – упълномощаване от трето за спора лице.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че искът с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за сумата от 5 320,00 лв. е изцяло неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
Поради неоснователност на главния иск, съдът следва да разгледа искът,
предявен под евентуалност.
По основателността на иска по чл. 59 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване, обедняване на ищеца и обогатяване
на ответника, като между обедняването и обогатяването е налице причинна
връзка. Съгласно чл. 59, ал.2 ЗЗД правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква
само, ако обеднелият не разполага с друг иск за защита. В процесния случай
ищецът е разполагал с иск по чл. 55, ал.1, пр-во ЗЗД. Ето защо, съдът счита че
предявеният иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД е неоснователен.
По разноските:
5
При този изход на правния спор ответника има право на разноски в
размер на 700,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 60,00 лв. за
депозит за свидетел.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. ЗГ., ЕГН **********, чрез адв. Б.Й.
с адрес: [АДРЕС] срещу П. ИВ. П., ЕГН ********** с адрес: [АДРЕС]
обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 320,00, които са били заплатени
по следния начин: 380,00 лв. на 05.08.2016 г., 380,00 лв. на 02.09.2016 г., 380
лв. на 04.10.2016 г., 370 лв. на 07.11.2016 г., 10 лв. на 11.11.2016 г., 380 лв., на
21.12.2016 г., 380,00 лв. на 05.01.2017 г., 380,00 лв. на 01.02.2017 г., 380,00 лв.
на 01.03.2017 г., 380 лв. на 03.04.2017 г., 380 лв. на 09.05.2017., 380 лв. на
08.06.2017 г., 380 лв . на 05.07.2017 г., 380 лв. на 08.08.2017 г. и 380 лв. на
29.09.2017 г., като получени без основание, ведно със законната лихва за
периода от 29.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените под евентуалност от Д. К. ЗГ., ЕГН
**********, чрез адв. Б.Й. с адрес: [АДРЕС] срещу П. ИВ. П., ЕГН
********** с адрес: [АДРЕС] обективно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5 320,00, които са били заплатени по следния начин: 380,00 лв. на
05.08.2016 г., 380,00 лв. на 02.09.2016 г., 380 лв. на 04.10.2016 г., 370 лв. на
07.11.2016 г., 10 лв. на 11.11.2016 г., 380 лв., на 21.12.2016 г., 380,00 лв. на
05.01.2017 г., 380,00 лв. на 01.02.2017 г., 380,00 лв. на 01.03.2017 г., 380 лв. на
03.04.2017 г., 380 лв. на 09.05.2017., 380 лв. на 08.06.2017 г., 380 лв . на
05.07.2017 г., 380 лв. на 08.08.2017 г. и 380 лв. на 29.09.2017 г., като
неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва за периода от
29.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. К. ЗГ., ЕГН
********** да плати на П. ИВ. П., ЕГН ********** сумата в размер на 760,00
лв., представляваща разноски за съдебното исково производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
6
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7