Р Е Ш Е Н И Е
450 / 20.2.2020г.
гр. Перник, 20.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 8885 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу М.Н.Г., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 395.08 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 13, находящ се в гр.,
кв., бл., от които главница в размер на 353.64 лева за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2018 г. вкл, и 41.44 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до
04.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на производството от ищцовото дружество са
представени копие от договор за продажба на държавен недвижим имот от 26.07.1990
г., копие от декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, препис
извлечение от акт за сключен граждански брак на М.Н.Г. и договор за извършване
на услуга „дялово разпределение“.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна
на ответника, чрез процесуалния му представител – адв. В., е депозиран писмен
отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват като
недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се
твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставало ясно как са
формирани исковите претенции като в този смисъл същите не били достатъчно
индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се
претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание са
начислени.
По отношение на основателността на
първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.
Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и
общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да
докаже наличието на облигационна връзка, която от своя страна можела да
възникна само въз основа на договор. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответника да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорват се
представените по делото документи – като се твърди, че същите не доказват качеството
потребител на ответника за процесния период. По тези съображения се твърди, че
страните не са били в облигационни отношения през процесния период. Оспорва се
наличието на договор между ищеца и фирмата за дялово разпределение.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се дължими
суми за дялово разпределение, в случай че такива се претендират. Изрично се
заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито
обстоятелството, че същите не са заплатени.
С тези аргументи се иска предявените
искове да бъде отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 13.02.2020 г., процесуалният представител на ответника
адв. В. заявява, че оспорва относимостта на представените копие от
договор за продажба на държавен недвижим имот от 26.07.1990 г. и препис
извлечение от акт за сключен граждански брак на М.Н.Г.. Обръща внимание, че
имотът по представения договор бил различен от процесния.
Процесуалният
представител на ищеца в съдебно заседание изразява становище за уважаване на
исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5240/16.10.2018
г. по ч.гр.д. № 7027/2018 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
чрез неговата съпруга.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на
ответника са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия –
главница в размер на 353.64 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
вкл, и 41.44 лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018 г., като
същите не са заплатени. Посочените суми кореспондират и на представеното по
делото извлечение от сметка.
От представено по делото копие от договор от 26.07.1990
г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти се установява, че на 26.07.1990 г. ответникът М.Н.Г. е придобил в
качеството си на купувач по договор за продажба собствеността върху процесния
имот – апартамент №, находящ се в гр., кв., бл., за който е доставяна топлинна енергия.
От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във
вещноправния му статут, след извършване на посочената сделка и в частност такива
промени, касаещи процесния период. Единственото възражение е че имотът по
договора бил различен от процесния имот. Посоченото възражение обаче е
неоснователно, доколкото в исковата молба, както в обстоятелствената част, така
и в диспозитива, е посочено, че се претендира стойността на топлинна енергия доставена
за имот – апартамент №, находящ се в гр., кв., бл.. Същият апартамент е предмет
и на договора за продажба, както се отбеляза по-горе.
От представен по делото препис извлечение от акт за
сключен граждански брак се установява, че на 07.08.1983 г. М.Н.Г. е сключил
брак с лицето С. А.Г. /И./. Видно от документа съпрузите нямат вписан режим на
имуществени отношения, нито има данни бракът на същите да е прекратен поради
развод или смърт.
На последно място от представена по делото декларация
по чл. 14 от ЗМДТ е видно, че процесният имот е деклариран като собственост на М.Н.Г.
и С. А. Г..
По делото се установява и че между ищеца и дружеството
„Нелбо“ ЕАД е сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение за
абонатни станции сред които и станция „“.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 5240/16.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7027/2018 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е наложило даване
на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответникът не е собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента
на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от
ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки
собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по
силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителя.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / копие от договор от 26.07.1990 г. за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти / следва извод, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот, като между него
и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното
е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите
общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния
период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в
тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота. В тази връзка следва да
се отбележи, че действително по делото се установява / видно от
препис извлечение от акт за сключен граждански брак и
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ/, че процесният имот е собственост и на още едно
лице, непосочено в договора за продажба – С.А.Г... Последната обаче е
съпруга на ответника, считано от 07.08.1983 г. като няма данни бракът да е
прекратен. Доколкото в препис извлечението от акт за сключен граждански брак не
е отбелязан режим на имуществени отношения и предвид приложимите разпоредби на
Семейния кодекс /СК/, действал към момента на придобиване на имота, съдът
приема, че процесният имот, закупен на 26.07.1990 г., е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/ между ответника и съпругата му С.А.Г.. Съгласно
чл. 32
от СК обаче разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като те отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и
съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи
разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. В тази
връзка кредиторът по вземания, насочени срещу солидарни длъжници, има правото
сам да определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези
длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените
искови претенции. По тези съображения съдът намира, че ответникът следва да
отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото
същият е предявил именно срещу него исковите си претенции / в този смисъл Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - П.по в. гр. д. № 595/2017 г.
/.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в
размер на 353.64 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл,, следва да се приеме за доказана по основание и
размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или
частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава действително е в размер на 41.44 лева, считано от 10.07.2016 г. до 04.10.2018 г., както твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е изрично въведено с отговора на
исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са
погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.02.2019 г. такава давност
не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни в производството. Предвид изхода на същото
обаче такива се дължат само на ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 7027/2018 г. по описа на РС П./заповедно
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото тези разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 8885/2018 г. по описа на РС П./исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 195 лева,
от които 25 лева държавна такса, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение и 20
лева разноски за съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски
са действително извършени. От претендираните разноски за юрисконсулт обаче
следва да бъде присъдена сумата от 100 лева, определена от съда на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В
тази връзка на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 145
лева.
Искането за
разноски на ответната страна е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Н.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 395.08 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия,
за имот – апартамент №, находящ се в гр., кв., бл., от които главница в размер
на 353.64 лева за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г. вкл, и 41.44 лева
– обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
04.10.2018 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.10.2018 г.
до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7027/2018 г. по
описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА М.Н.Г., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 7027/2018 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
145 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението
в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 7027 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА