№ 73
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Р. К. Калиманова
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Р. К. Калиманова Въззивно търговско дело №
20242001000132 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по молба вх. № 2601/11.03.2025
година от адв. Ж. Ж. - САК, в качеството му на процесуален представител на
„ЛЕНО“ АД със седалище град Пловдив и адрес на управление ул. „Калофер“
№1, ет. 5, представлявано от Ал. Г. Т., с правно основание чл. 248, ал. 1 от
ГПК, за изменение на решение № 3/24.01.2025 година, постановено по в.т.д.
№ 132/2024 година по описа на Апелативен съд - Бургас, в частта за
разноските досежно определеното на пълномощника на въззиваемия
възнаграждение за осъщественото от него пред Апелативен съд-Бургас
процесуално представителство.
С молбата е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ
на въззиваемия като материално затруднено лице. Изразява се становище, че
са налице предпоставките за присъждане на такова под установения в Наредба
№ 1 минимален размер предвид ниската степен на фактическа и правна
сложност на делото и във връзка с постановеното решение на СЕС от
25.01.2024 година по дело С-438/22. При условията на евентуалност се сочи,
че същото е неправилно изчислено. Поддържа, че се касае за два обективно
съединени иска за унищожаемост на договор за кредит, съответно на
договорна ипотека, учредена за обезпечаване на задълженията по договора за
кредит, като с нея не се поема задължение за заплащане на нова сума в размер
на 18 000 евро. Поради това счита, че минималното възнаграждение по иска
1
по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договора за кредит е в размер на 3
466.40 лева. По отношение на иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на
договорната ипотека същото, според молителя, следва да се определи като
такова за неоценяем иск в съответствие с чл. 7, ал. 1, т.3 от цитираната по-горе
Наредба. Обосновава така поддържаното от него с доводи за акцесорния
характер на учредената договорна ипотека, предвид който унищожаването на
сключения договор за кредит неминуемо би довел до липса на предмет на
сключената договорна ипотека, тъй като същата няма да има задължения,
чието изпълнение да обезпечава, респективно нейната основна функция ще
отпадне независимо дали ипотечният акт ще бъде унищожен с изричен
диспозитив. При условията на евентуалност сочи, че дори и да следва
възнаграждението да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№1, то същото следва да бъде също в размер от 3 466.40 лева, а не в посочения
такъв от съда 5 605.36 лева.
Моли се за изменение на решението в частта за разноските, като
присъденото в полза на процесуалния представител на въззиваемия
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА бъде намалено под минималния
размер, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от С. Д. П. от град
Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 102, ет. 5, ап. 15 лично и в качеството
му на ЕТ „Савини-С. П.“ със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Свети Патриарх Евтимий“ № 102, ет. 5, ап. 5, действащ със съгласието на
попечителя си Р. Л. Г., чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес
град Пазарджик, ул. „Уилям Гладстон“ №31, в който се излага становище за
недопустимост на отправеното искане, а при условията на евентуалност на
неоснователност. Изтъква, че в рамките на последното проведено заседание
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е било
направено, но с друго съдържание - за размер, надвишаващ минималния такъв
по Наредба № 1, докато с молбата, сложила началото на сегашното
производство възражението за прекомерност е с друго съдържание и за друг
размер. Същото се явява второ по ред, а ГПК не позволява да се правят
няколко различни по съдържание възражения, което прави това второ
недопустимо. Изтъква, че се решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22
на СЕС е неотносимо към настоящия случай, тъй като не се касае за
2
възнаграждение, уговорено между адвокат и страна, а е било определено по
размер и присъдено от съд. Сочи се, наред с това, че съдът правилно е
определил неговия размер, изхождайки от фактическата и правна сложност на
делото.
Моли се за оставяне на молбата без уважение.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по
делото и прилагайки законовите разпоредби, намира следното:
Молбата е подадена в законовия срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна и е допустима.
От фактическа страна се установява следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ЛЕНО“
АД, ЕИК **********, чрез адв. Ж. Ж. - САК, личен № 1000*****, с адрес за
връчване: град София, п. к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №
96, ет.7, срещу решение № 61 от 28.02.2024 година, постановено по търг. дело
№ 104/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е унищожен по
иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД сключения между С. Д. П., ЕГН
********** в лично качество и в качеството му на ЕТ „ЕТ Савини - С. П.”,
ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление, ул. „Св.
Патриарх Евтимий № 102, бл. -, вх. -, ет. 5, ап. 15, и „ЛЕНО“ АД, ЕИК
**********, със седалище град Пловдив, п.к. 4000 и адрес на управление
район Централен, ул. „Калофер“ № 1, ет. 5, представлявано от изпълнителния
директор Ал. Г. Т., договор за бизнес кредит с клиентски номер 6998 от дата
26.04.2021 година, нотариално заверен с рег. № 4998 от 26.04.2021 година
относно подписите от нотариус регистриран под № 491 на НК; унищожен е по
иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД сключения между С. Д. П., ЕГН
********** в лично качество и в качеството му на ЕТ „ЕТ Савини - С. П.”,
ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Св.
Патриарх Евтимий № 102, бл. -, вх. -, ет. 5, ап. 15, и „ЛЕНО“ АД, ЕИК
**********, със седалище град Пловдив, п.к. 4000 и адрес на управление
район Централен, ул. „Калофер“ № 1, ет. 5, представлявано от изпълнителния
директор Ал. Г. Т., договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
55, том II, нотариално дело № 206/ 2021 година на нотариус, регистриран под
№ 491 на НК, вписан в Служба по вписванията - Бургас под акт № 11, том 3,
3
дело № 2871, вх. рег. № 5313/ 26.04.2021 година. Моли се за отмяна на
обжалваното решение.
С решение № 3/24.01.2025 година Апелативен съд - Бургас е потвърдил
посоченото по-горе решение № 61 от 28.02.2024 година по търговско дело №
104/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд. Със същото решение е
осъдено „ЛЕНО“ АД да заплати на адвокат П. В. П. сумата общо от 9 135.36
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално от него представителство пред Бургаския апелативен съд.
Апелативен съд - Бургас намира постъпилата молба с искане по чл. 248
от ГПК за допустима предвид обстоятелството, че се касае за възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, което се определя от съда едва с решението, поради
което именно възможността за насрещната страна да упражни правото си по
чл. 78, ал. 5 от ГПК възниква в този момент, доколкото дотогава същата не е
наясно дали и в какъв размер ще бъде определено адвокатското
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
По същество съдът намира за неоснователни оплакванията на „ЛЕНО“
АД, чрез пълномощника му, наведени в молбата с правно основание чл. 248 от
ГПК. Предявени са два обективно съединени иска, всеки от които оценяем,
като цената на този за унищожаване на сключения между страните договор за
ипотека е, съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, в размер на 61 942.40 лева,
колкото е данъчната оценка на недвижимия имот, върху който се разпростира
същата. Не могат да бъдат споделени изтъкнатите в тази насока доводи от
пълномощника на жалбоподателя за неприложимост в случая на цитираната
по-горе разпоредба. Пред настоящата инстанция са проведени три съдебни
заседания, на които пълномощникът на въззиваемия - физическото лице лично
и в качеството му на едноличен търговец се е явил, събирани са и
доказателства и по-специално изслушано е и е прието заключение на вещо
лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза. При определяне
възнаграждението на адвоката на въззиваемия съдът е съобразил всички
обстоятелства от значение в тази насока, включително фактическата и правна
сложност на делото, извършените от пълномощника процесуални действия по
защита на интереса на въззиваемия по подадената въззивна жалба,
материалния интерес по спора, а също така и правото на адвоката,
предоставил безплатна адвокатска помощ да получи справедливо по размер
4
възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 36, ал. 2, изр. 2-ро от ЗА с оглед
предоставените услуги.
Воден от изложеното дотук, настоящият състав намира, че молбата на
„ЛЕНО“ АД, чрез процесуалния му представител, за изменение на решението
в частта за разноските досежно определеното на пълномощника на
въззиваемия за настоящата инстанция възнаграждение е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК,
Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното с молба вх. №
2601/11.03.2025 година от адв. Ж. Ж. - САК, в качеството му на процесуален
представител на „ЛЕНО“ АД със седалище град Пловдив и адрес на
управление ул. „Калофер“ №1, ет. 5, представлявано от Ал. Г. Т., искане с
правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на решение №
3/24.01.2025 година, постановено по в.т.д. № 132/2024 година по описа на
Апелативен съд - Бургас, в частта за разноските досежно определеното на
пълномощника на въззиваемия С. Д. П. от град Бургас, ул. „Св. Патриарх
Евтимий“ № 102, ет. 5, ап. 15 лично и в качеството му на ЕТ „Савини-С. П.“
със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Свети Патриарх
Евтимий“ № 102, ет. 5, ап. 5, действащ със съгласието на попечителя си Р. Л. Г.
възнаграждение за осъщественото от него пред Апелативен съд-Бургас
процесуално представителство.
Настоящото определение подлежи на обжалване пред ВКС с частна
жалба в едномесечен срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5