Определение по дело №34/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 230
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20225000500034
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500034 по описа за 2022 година
Производство по чл.248 от ГПК.
На 27.04.2022 г. с вх. № 3310 е постъпила писмена молба от ответника
по въззивната жалба и ищец по спора „А.с.з.“ЕООД-гр.Б., с която се иска
съдът да измени на основание чл. 248 от ГПК постановеното по делото
решение № 35/21.03.2022 г. в частта му за разноските.
Насрещната страна по молбата О.Х.-гр.Х. е получила препис от молбата
и е подала писмен отговор, получен в съда с вх. № 3989/20.05.2022 г., с който
моли тя да бъде оставена без уважение.
От страната „Е.“АД-гр.Х. не е постъпил отговор.
Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК в едномесечния срок за
обжалване на постановеното обжалваемо съдебно решение по искане на
страна по делото съдът може да измени постановеното решение в частта му за
разноските. По делото е постановено решение на 21.03.2022 г., за което
молителят „А.с.з.“ЕООД-гр.Б. е уведомен на 22.03.2022 г. и в срока за
обжалване е подадена молбата по чл. 248 от ГПК, изпратена по куриер на
26.04.2022 г. и получена в съда с вх. № 3310/27.04.2022 г. С решението
апелативният съд осъжда „А.с.з.“ЕООД-гр.Б. да заплати на О.Х.-гр.Х. всички
направени по делото в двете съдебни инстанции разноски в размер общо на
1
10 851,95 лв. (както е посочено в мотивите, те са 5 737,06 лв. за
първоинстанционното производство и 5 114,89 лв. за въззивното
производство).
С молбата от 27.04.2022 г. молителят претендира решението на
апелативния съд да бъде изменено в частта му за разноските, като бъдат
присъдени единствено реално направените разноски и бъде намален размерът
на адвокатския хонорар за двете съдебни инстанции до минималния
предвиден размер, а в случай, че не са налице доказателства за заплащането
на адвокатското възнаграждение, да не бъде присъждано такова в полза на
въззивника.
С отговора на молбата, постъпил на 20.05.2022 г., ответната по нея и по
спора страна О.Х.-гр.Х. моли молбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Посочва се, че размерът на разноските е определен от
апелативния съд в съответствие с приложения по делото списък и
представените доказателства. Заявява се, че за всички направени от общината
разноски в двете съдебни инстанции са представени доказателства за
плащането им. Заявено е, че размерът на присъденото за инстанциите
адвокатско възнаграждение е съобразен с минималния размер, предвиден в
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото.
С решението на апелативния съд е отменено решението на окръжния
съд и е отхвърлен предявеният от ищеца „А.с.з.“ЕООД-гр.Б. против О.Х.-
гр.Х. и „Е.“АД-гр.Х. иск. С оглед този резултат от решаването на спора е
несъмнено, че ищецът „А.с.з.“ЕООД-гр.Б. дължи да заплати на ответника
О.Х.-гр.Х. всички направени от нея разноски за производството по спора пред
двете съдебни инстанции. За производството пред окръжния съд общината е
направила разноски в размер общо на 5 737,06 лв., от която сума 5 357,06 лв.
са за платено адвокатско възнаграждение и 400 лв. са за платени
възнаграждения на вещите лица. Плащането на договореното адвокатско
възнаграждение се установява от представените по делото пълномощно (л.31
от досието на делото на ОС), договор за адвокатска услуга от 4.01.2021 г.
(л.32) и платежно нареждане (л.33). Плащането на сумите за възнаграждение
на вещите лица се установява от представените по делото две платежни
нареждания (л.47 и л.48). За производството пред апелативния съд общината
2
е направила разноски за внесена ДТ в размер на 716,89 лв., видно от
представеното платежно нареждане (л.10 от досието на делото на АС) и за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 398 лв., видно от
представените пълномощно (л.7), договор за правна защита и съдействие от
3.11.2021 г. (л.8) и платежно нареждане от 8.11.2021 г. (л.9). Видно е
следователно, че плащането на разноските в размер на общо 5 737,06 лв. за
производството по спора пред окръжния съд и в размер общо на 5 114,89 лв.
за производството пред апелативния съд, или общо за двете инстанции
10 851,95 лв. е надлежно установено от страна на общината. Неоснователно е
следователно искането на молителя разноските да бъдат присъдени в друг
техен размер, а именно единствено реално направени разноски, като са
налице надлежни доказателства за заплащането на адвокатското
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.5 от ГПК съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в частта им на
заплатеното от друга страна възнаграждение за адвокат, ако то е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА при
съобразяване с Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. От страна на ищеца „А.с.з.“ЕООД-гр.Б. е
направено с молба от 5.07.2021 г. до окръжния съд възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответната община
и е поискано той да бъде редуциран, заявено отново с молба от 21.09.2021 г.
От страна на същото дружество с отговора на въззивната жалба също е
заявено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
пълномощника на общината и се иска той да бъде редуциран.
Съгласно нормата на чл. 36 от ЗА във връзка с чл.7,ал.5 и ал.2,т.5 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в случая е в размер на 4 397,54 лв.
(цената на иска съгласно чл.69,ал.1,т.4 от ГПК е в размер на 143 377 лв., тъй
като данъчната оценка на сградата с площ 1097 кв.м. е 141 700,20 лв. и
данъчната оценка на сградата с площ 9 кв.м. е 1 676,80 лв.). Платеното от
ответната община адвокатско възнаграждение е в размер на 5 357,06 лв. или с
959,52 лв. вповече. Спорът е с правно основание чл. 134 от ГПК във вр. с чл.
3
124,ал.1 от ГПК, вр. чл. 108 от ЗС относно установяване правото на
собственост на две посочени сгради и не може да се приеме, че е ниска
правна и фактическа сложност. Защитата на ответната община е проведена с
представяне на отговори, писмени доказателства, становища, защита във
всички проведени по делото открити съдебни заседания. При тези
обстоятелства няма основание да се приеме, че е налице основание за
присъждане на по-нисък от платения размер за адвокатското възнаграждение.
Съгласно нормата на чл. 36 от ЗА във вр. с чл. 9,ал.1, вр. с чл. 7,ал.5 и
ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за
второинстанционното производство в случая е в размер също на 4 397,54 лв.,
тъй като пълномощникът на общината се е явил представител в съдебното
заседание на апелативния съд на 23.02.2022 г. Платеното адвокатско
възнаграждение е в размер на 4 398 лв., т.е. в минималния размер, поради
което няма основание за присъждане на по-нисък от платения размер за
адвокатското възнаграждение.
При тези обстоятелства се установява, че не са налице основанията на
чл. 248, ал.1 от ГПК, поради което подадената от страната „А.с.з.“ЕООД-гр.Б.
молба с вх. № 3310 от 27.04.2022 г. се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 3310/27.04.2022 г.,
подадена от страната „А.с.з.“ЕООД-гр.Б., с която се иска съдът да измени на
основание чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 35/21.03.2022
г. в частта му за разноските, като неоснователна.
Определението съгласно чл. 248, ал.3, изр.2 от ГПК може да се обжалва
от молителя страната „А.с.з.“ЕООД-гр.Б. с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчването
му.
Да се изпрати на насрещната страна по молбата О.Х.-гр.Х. незаверено
копие от настоящото определение за запознаване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5