Определение по дело №2268/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3052
Дата: 24 ноември 2017 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20173100502268
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …..………../…………...2017 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в закрито съдебно, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                                                               СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова

частно гражданско дело № 2268 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 29984/27.10.2017 г., подадена от „Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“ 33, ет. 9, ап. 79, представлявано от А.А., чрез адв. К.Д., против Разпореждане № 21414/26.05.2017 г., постановено по гр. дело № 2641/2001 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за изнасяне на публична продан на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, местност „Сотира“, представляващо имот пл. № 3322а по КП от 1972 г., при граници: път и имоти пл. № 3322, № 3323 и № 3324, на стойност 36 290.32 /тридесет и шест хиляди двеста и деветдесет лева и 32 ст./, при начална цена, определена от съдия-изпълнителя, на основание чл.288, ал.1 от ГПК, като сумата, получена от проданта, да бъде разпределена между съделителите, както следва: 333.33/1000 за В.Ж.И., 333.33/1000 за В.Ж.И., 229.17/1000 за Иван Ж.И. и 104.17/1000 за Дафинка Великова Иванова.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на решаващите изводи на първоинстанционния съд, че не е налице идентичност между имота изнесен на публична продан и ПИ с идентификатор № 10135.2555.2624, находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, кв. „Изгрев“ по КК и КР, одобрен със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК. Частният жалбоподател сочи още, че влизането в сила на нов план или попълването на кадастралната основа не е основание да се приеме, че се касае за нов имот, различен от спорния, тъй като било ноторно известно че имотите се индивидуализират чрез своите граници. По същество претендира отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК от В.Ж.И., в който по подробно посочени твърдения за пороци на влязлото в сила Решение от 31.08.2004 г., постановено по гр. дело № 2641 по описа за 2010 г. на ВРС, XIV св., излага становище за правилност на обжалваното разпореждане, с което е постановен отказ за издаването на изпълнителен лист, като претендира неговото потвърждаване.

Депозиран е още отговор (наименуван възражение) от Жанета Иванова Докторова, с който се оспорва наличието на правен интерес у молителя, тъй като същият не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, с оглед факта че не е бил страна по делото. Освен изложеното сочи, че между страните е налице висящ спор по иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на съсобствения им имот с площ от 1240 кв. м. В отговора се твърди още, че липсва идентитет между имота, който „Елемент 9“ ООД е придобило вследствие на транслативна сделка и процесния имот, по отношение на който е допусната делбата и е постановено изнасянето му на публична продан. По горните съображения ответника по частното производство претендира потвърждаване на обжалваното разпореждане, като правилен, обоснован и законосъобразен акт.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С  влязло в законна сила решение по гр.д. №2641/2001г. по описа на ВРС, ХІV с-в, постановено на 11.03.2002г., ВРС е допуснал до делба недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо имот пл.№3322а с площ от 1 000 кв.м., находящ се в гр. Варна, м-стСотира” при граници: път, имот пл.№332, 3323 и 3324 при квоти по 333,33/1000 кв.м. ид.ч. за В. и В. Иванови и 125/1000 ид.ч. за Иван И. и 208,34/1000 ид.ч. за Иван и Дафинка Иванови в СИО.

С Решение от 31.08.2004 г. по делото съдът е постановил да бъде изнесен на публична продан имот, представляващ дворно място с площ 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, местност Сотира, представляващо имот пл. № 3322а по КП от 1972 г., при граници: път и имоти пл. № 3322, № 3323 и № 3324, на стойност 36 290.32 /тридесет и шест хиляди двеста и деветдесет лева и 32 ст./, при начална цена, определена от съдия-изпълнителя, на основание чл.288, ал.1 от ГПК. Сумата, получена от проданта, да бъде разпределена между съделителите, както следва: 333.33/1000 за В.Ж.И., 333.33/1000 за В.Ж.И., 229.17/1000 за Иван Ж.И. и 104.17/1000 за Дафинка Великова Иванова.

На 16.02.2007 г. В.Ж.И., Стефка Петкова Жекова и Жанета Иванова Докторова чрез транслативна сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за ново строителство № 73, том. I, рег. № 1483 по дело № 60 от 2007 г., са прехвърлили на „Елемент 9“ ООД 41,33/1240 ид.ч. общо за В.Ж.И. и Стефка Петкова Жекова и 41,33/1240 ид.ч. за Жанета Иванова Докторова, от следния недвижим имот, УПИ, находящ се в гр. Варна, обл. Варна, общ. Варна, район „Приморски“ кв. 5 по плана жилищна груяа между ВМИ-Варна, ж.к. „Изгрев“. Одобрен със заповед № Г-290 от 21.11.1995 г. на Кмета на Община Варна, съставляващ УПИ 3521, целият с площ от 12340 кв.м., образуван от сливането на УПИ VI-3521, УПИ VII- 3521 и част от имот 3322А, при граници на имот по скица: улица, улица, УПИ V-102, ПИ 3323 и ПИ 3322, представляващо част от договорените 578,66/1240 ид.ч. С посочения нотариален акт ищцовото дружество се легитимира като съсобственик на процесния имот, поради което е субективните предели на решение от 31.08.2004 г. се разпростират по отношение на него.

С предявяване на иск за делба съдът бива сезиран с искане за прекратяване на съществуващото дотогава състояние на съсобственост върху описаното в исковата молба /респ. включеното в делбената маса по реда на чл.341,ал.2 ГПК/ имущество. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик /чл.344,ал.1 ГПК/. След влизане на това решение в сила по реда на чл.349 и сл. ГПК той следва да извърши делбата именно на имотите, за които тя е била допусната, т.е. имотите, посочени в решението по допускане на делбата следва да бъдат идентични с имотите, посочени в решението по нейното извършване,за да може да се приеме, че е налице произнасяне по заявения с исковата молба спорен предмет.

При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с решението по допускането й. В този смисъл решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените в чл.344,ал.1 ГПК въпроси. В това решение делбеното имущество се описва според възприетите в практиката белези,необходими и достатъчни за неговата индивидуализация,посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид - чрез посочване на местонахождение, граници поне от три страни и площ.

Установява се, че имота по площ и конфигурация е настъпило след 22.01.2002 г., когато е даден ход на устните състезания между страните и към който момент ВРС е бил длъжен да съобрази по реда на чл.188 ал.3 ГПК /отм./ новонастъпилите факти и обстоятелства. Въз основа на горното следва да се приеме, че към момента на постановяване на решението имотът е съществувал в този си вид, в който е описан в съдебния акт.  От приложените писмени доказателства се установява, че чрез придаване въз основа на промяна на уличната регулация е променена площта на имота, както и неговата номерация и индивидуализация, но тези обстоятелства са настъпили в един следващ момент спрямо постановяване на решението от 31.08.2004 г. за извършване на делбата. Последващото изменение на индивидуализиращите белези на имота, по отношение на който е  допусната  делбата не влияе на изпълняемостта на съдебното решение, с което е постановен извършването й.

Съдебната делба е нормативно уредено особено исково производство за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез предвидените в глава ХХVIII ГПК-отм., съотв. глава ХХIХ ГПК способи. Постановеното във втората фаза на делбата решение, чрез което делбен имот се изнася на публична продан, се ползва със сила на пресъдено нещо относно начина за прекратяване съсобствеността върху тези имоти. Съгласно чл.34, ал.1 ЗС правото да иска делба принадлежи на всеки съсобственик, от което следва, че всеки съделител може да упражни и правото да иска публична продан, а съответно да иска и да му се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение. В тази хипотеза съдът не може да откаже издаването на изпълнителен лист с аргумент, че е последвало изменение в индивидуализиращите белези на делбения имот. Всеки един съделител, както и всеки един от негов универсален и частен правоприемик, може да упражни правото си да иска публична продан въз основа на влязлото в сила решение, като е възможно да се провеждат няколко отделни производства по публична продан за един и същи имот, а правата на третите лица са защитени от регистрирането на протокола по чл.487, ал.3 ГПК.

В настоящия случай „Елемент 9“ ООД се легитимира като собственик на идеална част от процесния имот, което му придава активна процесуална легитимация да иска издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 406 от ГПК за да бъде издаден такъв, изпълнителното основание следва да бъде редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение притезание. Безспорно Решение от 31.08.2004 г., постановено по гр. дело № 2641 по описа за 2010 г. на ВРС, XIV св. отговаря на посочените законоустановени изисквания, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за постановяване на отказ за издаване на изпълнителен лист. Последвалите транслативни сделки с идеални части от имота и  настъпилата  промяна в площта на имота, както и неговата номерация и индивидуализация, вследствие на промяна на уличната регулация, следва да бъдат отчетени от съдебния изпълнител при евентуалното провеждане на публичната продан и разпределяне на постъпилите парични средства между съделителите, но не могат да бъдат квалифицирани като основание за отказ за издаване на изпълнителен лист.

Оставяйки без уважение молбата по чл. 404 от ГПК за издаване на изпълнителен лист, първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 21414/26.05.2017 г., постановено по гр. дело № 2641/2001 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на „Елемент 9“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Железкова“ 33, ет. 9, ап. 79, представлявано от А.А., чрез адв. К.Д., за издаване на изпълнителен лист за изнасяне на публична продан на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, местност „Сотира“, представляващо имот пл. № 3322а по КП от 1972 г., при граници: път и имоти пл. № 3322, № 3323 и № 3324, на стойност 36 290.32 /тридесет и шест хиляди двеста и деветдесет лева и 32 ст./, при начална цена, определена от съдия-изпълнителя, на основание чл.288, ал.1 от ГПК, като сумата, получена от проданта, да бъде разпределена между съделителите, както следва: 333.33/1000 за В.Ж.И., 333.33/1000 за В.Ж.И., 229.17/1000 за Иван Ж.И. и 104.17/1000 за Дафинка Великова Иванова,

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист съгласно влязло в сила Решение от 31.08.2004 г., постановено по гр. дело № 2641 по описа за 2010 г. на ВРС, XIV св.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                          

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                   2.