Присъда по дело №6745/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 18
Дата: 23 януари 2023 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20225330206745
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 18
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
СъдебниНеделчо Янк. Чакъров

заседатели:Гергана Н. Йорданова
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
и прокурора Марина В. Илиева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Наказателно дело от общ
характер № 20225330206745 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Л. В. Б. – **г., ********* и *******
гражданство, с висше образование, разведен, неосъждан, работи, адрес: гр. П.,
бул.“М.“ №**, ет.*, ап.*, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на
09.07.2014 г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение у П. Л. К., ЕГН:********** от гр. П. и с това му е причинил
имотна вреда в размер на 5 650,00 евро с левова равностойност 11 050,44
/единадесет хиляди и петдесет лева и четиридесет и четири ст./ лева, поради
което и на основание чл.209 ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
„Лишаване от свобода“, като на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така
определеното наказание от ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода“ с 1/3,
като същото да се счита „Лишаване от свобода“ със срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ОСЕМ
МЕСЕЦА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считан от влизане на присъдата в
законна сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Л. В. Б. да
заплати по сметка ОД МВР-Пловдив сумата от общо 70,38 лева /седемдесет
лева и 38 стотинки/ представляваща разноски за експертизи.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд гр. Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД 6745/2022г. – Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав

МОТИВИ

Срещу подсъдимия Л. В. Б., роден на 28.01.1984 г. в гр. П., *********,
********* и ******* гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан,
работи, адрес: гр. П., бул.“М.“ №**, ет.*, ап.*, и с ЕГН:********** е
повдигнато обвинение в това , че на 09.07.2014 г. в гр. П., с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил заблуждение у П. Л. К., ЕГН:********** от
гр. П. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 650,00 евро с левова
равностойност 11 050,44 /единадесет хиляди и петдесет лева и четиридесет и
четири ст./ лева , което е престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявен
граждански иск.

Представителят на държавното обвинение счита , че подс. Б. е
осъществил деянието по чл.209 ал.1 от НК и тъй като по отношение на него е
налице баланс на между смекчаващите и отекчаващите отговорността
обстоятелства, то счита че наказанието следва да е ориентирано над
минималния размер, предвден в законовата норма/без да се ангажира с
конкретика в това отношение/, чието изтърпяване да бъде отложено по реда
на чл. 66 от НК, както и да му бъдат възложени и направените разноски.
Подсъдимият Б. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,
съжалява за стореното. Защитникът му – адв. З. също счита , че на база
събраните в хода на досъдебното производство се установява по един
несъмнен и категоричен начин, че нейният подзащитен е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на
престъплението, за което е даден на съд, като по отношение на него са налице
смекчаващи вината обстоятелства - добросъвестно процесуално поведение,
признаване на вината , съжаление за стореното,. Адв. З. счита, че едно
наказание лишаване от свобода, ориентирано под минимума предвиден в
закона и редуцирано с оглед протичащото по реда на чл. 371,т.2 НПК
производство, се явява съответстващо на деянието, осъществено от Б.. Също
така защитата намира , че наложеното наказание лишаване от свобода, следва
да бъде отложено от изтърпяване по реда на чл. 66 от НК.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:

През 2014 г. подс.Л. В. Б. живеел в гр. П. и не бил трудово ангажиран.
По тази причина той решил да вземе на изплащане един лек автомобил, който
1
да изнесе в Република Турция и да го продаде, като се облагодетелства от
стойността му.
За целта той набелязал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е 320
CDI в автосалон край с.Труд. Б. не разполагал с парични средства, за да
закупи автомобила и по тази причина потърсил кредитно дружество, което да
се съгласи да му предостави автомобила, без да заплаща никакви парични
средства, с обещанието, че ще се издължава на месечни вноски. Всъщност
подсъдимият нямал намерението да заплаща вноските по автомобила, а
смятал да го закара в Република Турция, където да го продаде и да се
облагодетелства от стойността му. За целта той бил се договорил със св.С. С.
Б. от гр.К. да управлява закупен от него автомобил до гр.И., Република
Турция.
Св.П. Л. К. работел като кредитен агент във фирма „Кредитна агенция
България“ООД, с управител майка му Е. Й. К.а. Той участвал в нея и като
собственик, чрез своята фирма „Карела строй“АД София. На 09.07.2014 г. в
офиса на фирмата се явил подс.Л. Б. заедно със своя приятел - св. М. Х. Ю.. Б.
обяснил на св.К., че е харесал един автомобил, но иска да го закупи с
разсрочено плащане. Св.К. се съгласил да закупи автомобила със свои
средства, като на същата дата той заедно с подсъдимия и св.Ю. отишли пред
сградата на КАТ Пловдив.Там Б. бил уредил да се докара лекия автомобил
„Мерцедес” Е320, като същия бил докаран с автовоз. Св.К. закупил
автомобила от продавача - фирма ЕТ“А. К.“ Пловдив, като заплатил за него
със собствени средства и след това регистрирал лекия автомобил „Мерцедес”
Е320 в КАТ Пловдив, с рег.№ ** **** ** на свое име, като собственик.
След това, на 09.07.2014 г., между „Кредитна агенция България“ООД с
управител Е. К., в качеството й на продавач и Л. В. Б., ЕГН:********** от гр.
П., ул.“М. Г.в“№**, ет.*, в качеството му на купувач е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес”
Е320, с рама №******************, двигател №***************, цвят
тъмносин металик за сумата от 5650 евро, платима на 12 равни вноски от по
471 евро до 09.07.2015г. Автомобилът бил предаден от св.К. на Б., заедно с
пълномощно да го управлява, като той взел автомобила и отпътувал с него и
св.Ю..
Няколко дни по-късно подсъдимият се обадил по телефона на св.Б. и го
попитал дали е готов да управлява закупен от него автомобил до гр.И.,
Република Турция. Б. заявил готовността си и още същата вечер, на
неустановена в хода на разследването дата, двамата тръгнали с лекия
автомобил „Мерцедес” Е320, с рег.№ ** **** ** за Република Турция.
Автомобилът се управлявал от св.Б., а подс. Б. се возел като пътник в него.
Двамата преминали българо-турската граница през нощта, а на сутринта
пристигнали в гр.И., където св.Б. си взел обратно автобуса за България, а
подсъдимият останал с автомобила.
След това Б. не заплатил нито една от дължимите за автомобила
вноски, съгласно погасителния план в сключения договор за разсрочено
плащане, нито уведомил по някакъв начин св.К. или друг представител от
2
дружество „Кредитна агенция България“ООД за намеренията си.
На 26.07.2014 г. подс. Б. напуснал пределите на страната в посока
Република Турция, като останал там за няколко години. През есента на 2014
г., в Република Турция обв. Б. отчуждил превозното средство, л.а. „Мерцедес”
Е320, с рег.№ ** **** **, собственост на св.К., на неустановено в хода на
разследването лице, известно с имената Д. М., без знанието и разрешението
на неговия собственик.
На 17.10.2014 г. лек автомобил „Мерцедес” Е320, с рег.№ ** **** **, рама
№******************, двигател №***************, цвят тъмносин металик
бил управляван от св.И. Б.н, ******* гражданин, в гр.И., по молба на М.. Там,
на бул.“А. К.“, водачът с посочения автомобил, били участници в ПТП , след
което автомобилът „Мерцедес” Е320, с рег.№ ** **** **, собственост на св.К.
бил спрян от движение и репатриран до паркинг, като по-нататъшната му
съдба е неизвестна.
След като предал автомобила на подс. Б. св.К. изчакал известно време
подсъдимият да внесе дължимите по договора за покупко-продажба на
автомобила парични суми, но това не се случило. Той се опитал да се свърже
с него, но тъй като не успял, се обадил по телефона на св.Ю., за да го попита
относно намеренията на Б.. Св.Ю. също нямал връзка с подсъдимия, но
отивайки в Република Турция, в края на 2014г., където подсъдимият се бил
установил, говорил с него и той му заявил, че няма проблем и ще си плаща
вноските по автомобила. Това обаче не било вярно, тъй като и след този
период Б. нито заплатил дължимите на св.К. и дружеството парични суми по
договора, нито върнал автомобила, нито се свързал със св.К. или друг
представител на дружеството, за да изясни намеренията си, тъй като той още
изначално нямал намерението да заплати дължимите за лекия автомобил
„Мерцедес” Е320, с рег.№ ** **** ** парични суми. От своя страна св.К.
инициирал изпращането на нотариална покана от името на „Кредитна агенция
България“ООД до Б., с която го уведомявал за развалянето на сключения
договор за покупко-продажба на автомобила, която била издадена на
14.11.2014 г., но не била връчена на подсъдимия, тъй като той не се намирал в
България и не бил открит на посочения адрес.
Гореописаното се установява от приложените по делото писмени
доказателства т.І – обясненията на обв. Б. /л.126, л.130/, показанията на св.К.
/л.31, л.57, л.118, л.138/св.К.а /л.85/, Б. /л.30/, св.Ю. /л.71/ СОЕ /л.100/,
справка за съдимост /л.33, л.136/ , характеристична справка /л.137/ Том ІІ -
материали от съдебна поръчка, както и отк всички останали писмени и устни
доказателства.
Съдът намира , че при така очертаната фактическа обстановка, се
установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Л. В. Б.,
ЕГН:********** е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна съставомернигте признаци на деянието, инкриминирано в текста на чл.
209 ал.1 от НК, тъй като на 09.07.2014 г. в гр. П., с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил заблуждение у П. Л. К., ЕГН:********** от гр. П. и
с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 650,00 евро с левова
3
равностойност 11 050,44 /единадесет хиляди и петдесет лева и четиридесет и
четири ст./ лева.
От субективна страна престъплението е извършено от Б. при
наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му
характер но стореното от него, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият Б. съзнателно е въвел в
заблуждение пострадалото лице, с което го е мотивирал да извърши
имуществено разпореждане в своя вреда, съзнавайки, че поведението му е
противоправно и е в разрез с установените в обществото норми и правила, но
въпреки това е извършил процесното деяние.
При определяне вида и размера на наказанието , което следва да бъде
наложено на подсъдимия Б., съобразявайки се с целите на специалната и
генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца , а и за
възпиращото и предупредително въздействие спрямо останалите членове на
обществото, настоящата съдебна инстанция намира , че най-справедливо би
било да му бъде наложено наказание , ориентирано към минимума ,
предвиден в текста на 209,ал.1 от НК, а именно 1 /една/ година лишаване от
свобода , при условията на чл.54 от НК. Тъй като производството протича по
реда на чл.371,т.2 НПК, то така определеното наказание от една година
лишаване от свобода следва да се редуцира по реда на чл. 58А, ал. 1 от НК
като се намали с една трета или същото да се счита лишаване от свобода за
срок от 8 /осем/ месеца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
явяват пълното и чистосърдечно признаване на вината от страна на подс. Б.,
разкаянието, изразено пред настоящата инстанция.Не на последна место
следва да се отбележи и сравнително дългия период от време , който е
изтекъл от датата на констатиране на престъплението до постановяването на
настоящата присъда. За постигане целите на посочените по- горе две
превенции, настоящата съдебна инстанция намира , че така наложеното
наказание от 8 месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено от
изтърпавоне на срок от 3години, считан от датата на влизане в законна сила
на настоящата присъда.
Тъй като с виновното си поведение подс. Б. е станал причина за
воденето срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189, ал.3
от НПК следва да му бъдат възложени в тежест да заплати и сторените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 70,38лв за експертиза.
Причини за извършване на престъплението – ниска правна култура ,
както и желание за лично обогатяване по престъпен начин.

По горните съображения Съдът постанови и присъдата си.




4
РАЙОНЕН СЪДИЯ:



5
Съобщи за изтекли лични данни